Решение по дело №3348/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20191320103348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 677 

гр.Видин, 22.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  районен съд,  гражданска колегия  в  публично  заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   Председател:Нина Николова

 

при секретаря  М.П., като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело №  3348 по описа за 2019г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

           

Предявен е иск от Т. Б. ЕАД със седалище гр. С.  срещу З.Б.Й. *** за установяване  задължение на ответника към ищеца за обща сума от   487.05 лева,  по договори  за мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението до окончателното издължаване.

Излага се, че между страните са сключени Договори за мобилни услуги №*********/27.06.2016г., № *********/05.04.2013г.,  и  Договори за лизинг от 16.09.2015г. и от 27.06.2016г., на основание които  са  издадени 5 броя фактури с № **********/18.08.2017г., № **********/18.09.2017г., №**********/18.10.2017г., № **********/18.11.2017г. и №**********/18.12.2017г. Поради неизпълнение на задълженията от ответника, за вземането е образувано ч.гр.д.№ 1651/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което вземанията са предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело.  

Поради неизпълнение на задълженията от ответника, за вземането е образувано ч.гр.д.№ 1651/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,  срещу която е постъпило възражение от длъжника, поради което вземанията са предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело.  

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който е отговорил,чрез назначен особен представител. Оспорват се представените документи, издадени и подписани от непълнолетната ответница.Прави се възражение за давност, както и такова за дублиране на суми по фактурите.

                По делото са събрани писмени доказателства. 

Видинският районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира  за установено от фактическа страна: Видно от Договор за мобилни услуги № *********/05.04.2013г., страните са сключили такъв , като в договора са посочени параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга-програма Generation Globul  10.90 лева на месец.  Посочен е   срок на договора 24 месеца и предпочетен номер, както и мобилен апарат Нокиа, модел 113 и СИМ карта. С Допълнително споразумение от 16.09.2015г.към договора страните са уговорили стандартен месечен абонамент 29.99 лева, за предоставени конкретно описани количества минути и интернет. Договорът влиза в сила на 16.09.2015г. и срока  е продължен до 16.09.2017г.

 

С Договор за мобилни услуги №*********/27.06.2016г., който същите страни са сключили, отново са посочени параметрите на представяната от ищеца далекосъобщителна услуга-  програма Нонстоп  29.99.  Посочен е   срок на договора 24 месеца и предпочетен номер., както и получен мобилен апарат HUAWEI, модел P9 Lite White , заедно със СИМ карта. За същото устройство е сключен и договор за лизинг от същата дата с уговорена цена 482.77 лева с ДДС и срок до 23 месеца от датата на сключване на договора . В чл.4 от договора за лизинг е посочено, че ответникът лизингополучател декларира, че ищецът му предава устройството във вид годен за употреба, функционира изрядно, и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован  с цялата документация, включително гаранционна карта. Ответникът се е задължил да заплаща лизинговата цена, посочена в чл.1, ал.1 от договора на равни 23 месечни лизингови вноски , съгл.чл.2 и чл.3, всяка от 20.99 лева с посочен падеж на всяка вноска.   За сумата е издаден и запис на заповед в полза на ищеца на 27.06.2016г., подписана е декларация –съгласие , че е получила екземпляр на ОУ и се е задължила да ги спазва, и приложение -ценова листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата.

Договорите са сключени със съгласието на родител/попечител на ответницата, с оглед обстоятелството, че същата е била непълнолетна към момента на сключване, които факти не се оспорват. 

Подписите върху описаните писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че са действителни и са породили  правните си последици. Налице са облигационни правоотношения, основани на сключените договори между страните с описаните в същите права и задължения.  За процесния период  са издадени фактури с **********/18.08.2017г., № **********/18.09.2017г., №**********/

18.10.2017г., № **********/ 18.11.2017г. и №**********/18.12.2017г. , плащане по които не е извършено, поради което е подадено заявление от ищеца по реда н ачл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д. 1651/2019г. на ВРС  и е издадена заповед за процесните суми. 

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира за установено вземането на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги в поисканите размери. Видно от събраните писмени доказателства издадените фактури отразяват стойността на предоставените и ползвани от ответника услуги по сключения от страните договор, същите не се събраха доказателства да са платени , и се дължат на ищеца.   Установи се и вземането на ищеца за лизинговата стойност на предоставеното устройство. Видно от писмените доказателства, такова е получено от ответника и не се установи, а и не се твърди, че е върнато, нито че са платени лизинговите вноски. С оглед изтичането на срока на договора за лизинг преди подаване на заявлението вноските са с настъпил падеж и са изискуеми. Налице е неизпълнение на договорно задължение за плащане цената на предоставени услуги.

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Давността за погасяване правото на иск започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. В случая се касае за периодични плащания, поради което е приложима кратката три годишна давност ,съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. Най –старото задължение за посочения период е по фактура, издадена на 18.08.2017г.Съгласно чл.27 от Общите условия на на Т. Б.ЕАД за взаимоотношения на с потребителите на електронни съобщителни услуги, плащането по фактурата се   извършва в срок, посочен в същата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Видно от фактурата не е посочен срок за плащане, поради което съдът приема, че падежа на задължението е 18 дни след издаването или плащане се дължи до 05.09.2017г. От тази дата е започнал да тече срок за погасяване на правото на иск , и е изтекъл на 05.09.2020г.  Вземането е заявено по реда на чл.410 ЗЗД на 18.06.2019г. и е видно, че давността не е изтекла към посочената дата, още по-малко за следващите възникнали по време задължения. Възражението за дублиране на  суми също е неоснователно.Видно е от фактурите, че във всяка следваща е посочено задължение с размер от предходния период, но ясно са разграничени по периоди във фактуритеи не се установява дублиране. 

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от  385.00 лева разноски в производството по ч.гр.д.№ 1651/2019г.на ВРС, от които 25.00 ДТ и 360.00 с ДДС адвокатско възнаграждение, и  680.00 лева разноски в настоящото производство, от които 360.00 лева адвокатско възнаграждение, с ДДС 300.00 лева възнаграждение на особен представител и 25.00 ДТ.

  Воден от горното Съдът,

                                                  Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Б.Й., ЕГН:********** и постоянен адрес: *** К.  № 3, вх.Б, ет.1, ап.1, че Т. Б.ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М. 4“, Б.П. С., сграда 6, и посочен съдебен адрес ***, има вземане спрямо З.Б.Й., ЕГН:********** и постоянен адрес: *** К.  № 3, вх.Б, ет.1, ап.1, за сумата от общо 487.05 лева,  по  фактури с № **********/ 18.08.2017г., № **********/ 18.09.2017г., №**********/ 18.10.2017г., № **********/18.11.2017г. и №**********/18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2019 г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1256-РЗ от 21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 1651/2019 г. на Районен съд Видин.

 ОСЪЖДА З.Б.Й., ЕГН:********** и постоянен адрес: *** К.  № 3, вх.Б, ет.1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б.ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М. 4“, Б.П. С., сграда 6, и посочен съдебен адрес ***,   сумата от 385.00 лева разноски в производството по ч.гр.д.№ 1651/2019г.на ВРС  и 680.00 лева разноски в настоящото производство.

На особения  представител- адв. Л.Ц.Ф. да се изплати възнаграждението на особен представител в размер 300.00 лева. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните  пред Видински окръжен съд.

 

Районен съдия: П

 

Вярно с оригинала

 

Секретар: