РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Силистра , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба С. Стоилкова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело №
20203420100899 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”П.Д.”№, офис сграда „Л.“,ет.,офис № , с ЕИК,моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
8 178.49 лева- представляваща главница за периода 05.12.2018г.-05.10.2025г. обявени
за предсрочно изискуеми, считано от 21.02.2020г. дължими по договор за потребителски
паричен заем PLUS- 16460361/16.10.2018г., заедно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
4 496.32 лева –договорна лихва, дължима за периода 05.12.2018г.-21.02.2020г.;
1201.79 лева- представляваща обезщетение за забава дължимо за периода
06.12.2018г.- 02.06.2020г.
Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство,
направени в настоящото производство, както и тези направени в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 510/2020г. по описа на СРС.
В условията на евентуалност моли да бъде осъден ответникът да му заплати същите
суми.
Твърди, че цитирания по-горе договор за кредит е сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.““ ЕАД и Г. Д. К.. Поради неизпълнение от нейна страна на
1
задължението за заплащане на дължимите месечни погасителни вноски, кредитът следва да
се счита за предсрочно изискуем от 21.02.2020г.
На 13.05.2019г., е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., с което кредиторът е прехвърлил вземането си на
Агенция за събиране на вземания“ЕАД, която е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№510/2020г. по описа на СРС и
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.
ОТВЕТНИКЪТ Г. Д. К. , с ЕГН **********, от гр.С., ул.”О.П.”№,вх., ет., ап., чрез
назначения от съда адв. Зл.к., е подала отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер.
Не оспорва факта, че е сключила процесния договор и че е налице неизпълнение на
задълженията ѝ по него.
Счита, че са налице условията на чл.26,ал.1,т.3 от ЗЗД, тъй като са накърнени добрите
нрави предвид значителната нееквивалентност на престациите. Договорени са крайно
неизгодни условия при забава, при предсрочна изискуемост, при лихвите, при начален
момент на изчисляване на лихвата за забава.
Договорът е сключен при нарушение на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК, във връзка с чл.22 от
ЗПК, поради което следва да се приложи чл.23 от ЗПК- следва да бъде върната чистата
стойност на заема, без лихвите и другите разходи по заема.
Тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост е получено на 21.02.2020г. то
следва да се отхвърли искането за начисляване на лихви за периода преди 21.02.2020г.
Изложените аргументи касаят и предявените в условие на евентуалност осъдителни
искове, поради което моли да бъдат отхвърлени и те.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.
В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.240,ал.1
и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.
От страна на ответника е направено възражение за нищожност на договора
проди противоречието му с добрите нрави и недействителност поради противоречието
му със Закона за потребителския кредит;
Между Г. Д. К. и „БНП“Париба Пърсънъл Файненс“С.А.клон България на
16.10.2018г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, PLUS-16460361 /л.6 по
2
делото/. Размерът на заетата сума е 8000 лева. Уговорено е тя да бъде върната от
кредитополучателя чрез заплащането на 84 броя месечни погасителни вноски в размер на
194.27 лева. Крайният срок на изплащане на задължението е 05.10.2025г.
От изявленията на ищеца става ясно, че претенцията не включва задълженията по
договора за застраховка.
Претенцията на ищеца касае само задълженията за връщане на отпуснатата в заем
сума, възнаградителната лихва и обезщетението за забава.
Няма спор между страните, че поради преустановяване на плащанията и неплащане
на повече от две месечни погасителни вноски, на основание чл.5 от Договора, вземанията на
кредитора са станали предсрочно изискуеми, считано от 21.02.2020г. когато на Г.К., чрез
ЧСИ Г.Георгиев е връчено уведомително писмо, с което кредиторът я известява, че счита
всички задължения за предсрочно изикуеми.
Самият кредитор, въпреки липсата на оспорване от страна на ответницата,
аргументира тезата, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с неплащането на
две поредни вноски, както е договорено между страните и не е необходимо длъжникът да
бъде изрично уведомяван. Счита, че изложените в т.18 на ТР№4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК и чл.60,ал.2 от ЗКИ са неприложими към „небанкови“ институции каквито се явяват
ищеца и праводателят му.
Всичко изложено установява, че ищецът е изправната страна по правоотношението,
упражнил е законосъобразно правата си, но от страна на ответника не е последвало
изпълнение. Факт е, че заетата сума не е върната изцяло, поради което ответникът дължи
връщането ѝ, заедно с обезщетение за забава.
Съдът не споделя доводите на ответника за недействителност на договора поради
несъответствие на клаузите, касаеща възнаградителната лихва и годишния процент на
разходите с изискването на чл.10,ал.1,т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит. Според
тези разпоредби, договорът следва да съдържа лихвеният процент по кредита /т.–9/ и ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
конкретния случай в договора е посочен ГПР, както и общия размер на задължението.
В други клаузи изрично са уговорени и посочени разходите във връзка с ползване на
кредита, дължими от кредитополучателя и съставляващи компоненти на ГПР, с което съдът
счита, че е изпълнено това законово изискване и целта на разпоредбата- да се гарантира, че
потребителят е наясно каква сума получава и каква сума следва да върне на кредитора, както
и каква е цената на отпуснатия кредит.
Договорената възнаградителна лихва /14.04%/ и ГПР /16.39%/ са в размери, които не
противоречат на добрите нрави и са в рамките на договорната свобода, с която страните
3
разполагат, съгласно чл.9 от ЗЗД. Поради това, съдът не споделя доводите на ответника за
нищожност на договора на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Не може да бъде споделено и становището, че до обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, не се дължат лихви. От изявлението в отговора не става ясно кои
лихви има предвид страната. Липсва правна и житейска логика в твърдението по отношение
на договорената възнаградителна лихва. Напротив, тя е дължима до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост и недължима след тази датата. В тази хипотеза кредиторът може
да иска обезщетение за забава до окончателното изплащане на задълженията, но не и
възнаградителната лихва за остатъка от срока по договора. В случая кредиторът се е
съобразил с изискванията на закона и установената съдебна практика /т.2 от ТР№3/2017г.,
постановено по т.д.№ 3/2017г. на ВКС/ и не претендира заплащането на възнаградителна
лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост /която не се оспорва от
ответника/.
Не става ясно защо страната счита, че не дължи и обезщетение за забава под формата
на законната лихва за периода след обявяване на предсрочната му изискуемост, след като
несъмнено е налице неизпълнение на поетите от нейна страна задължения и съответно са
налице предпоставките за заплащане на това обезщетение.
Предвид на това, следва да се оставят без уважение възраженията на длъжника за
недействителност на договорните клаузи и договора като цяло поради противоречието му
със ЗПК.
Следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 510/2020г. по описа на СРС, които са в размер на
327.53 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, направените
от него разноски по настоящото производство. Те са 777.52 лева. /277.52 лева –заплатена
държавна такса, 300 лева- възнаграждение за особен представител и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от тези съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Д. К., с ЕГН **********, дължи на
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С., с ЕИК , следните суми:
8 178.49(осем хиляди сто седемдесет и осем лв. и 49 ст.) лева- представляваща
главница за периода 05.12.2018г.-05.10.2025г. обявени за предсрочно изискуеми, считано от
4
21.02.2020г. дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS-
16460361/16.10.2018г., заедно със законната лихва, считано от 03.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
4 496.32(четири хиляди четиристотин деветдесет и шест лв. и 32 ст.) лева –договорна
лихва, дължима за периода 05.12.2018г.-21.02.2020г.;
1201.79(хиляда двеста и един лв. и 79 ст.) лева- представляваща обезщетение за
забава дължимо за периода 06.12.2018г.- 02.06.2020г.
ОСЪЖДА Г. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С., с ЕИК , следните суми:
327.53(триста двадесет и седем лв. и 53 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 510/2020г. по
описа на СРС.
777.52(седемстотин седемдесет и седем лв. и 52 ст.) лева- разноски по гр.д.
№899/2020г. по описа на Районен съд –Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5