Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21
гр.Свищов, 13.02.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 12.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№86 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2,
пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът О.С. представлявана от
Кмета Г.Г., твърди, че в РС Свищов било образувано ч.гр.д. № 1032/2018г. по
описа на съда по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника З.А.Д., ЕГН ********** за неизплатена парична
сума за наем на общински имот, който длъжникът ползва. Издадената заповед за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди, че на
08.12.2006г. между ищеца и ответника на основание Заповед за настаняване
№1370/02.09.1997г. на Кмета на О.С. бил сключен договор за наем
№94-Д-924/08.12.2006г., по силата на който Общината е предоставила на ответника
за временно и безвъзмездно ползване общинско жилище, находящо на ул.“*.
Уговорената месечна цена била 5,32лева, а впоследствие изменена съгласно чл.3,
ал.2 от Договора. Същата, съгласно чл.3, ал.3 от Договора, следвало да се
заплаща до 25-то число на текущия месец. Договорът бил сключен като безсрочен.
Твърди, че от началото на действие на договора ответникът е ползвал процесния
имот. Към 16.10.2018г. наемателят дължал на ищеца сумата от 100,98 лева
незаплатен наем за периода от м. януари 2018г. до октомври 2018г. включително.
Договорът не е прекратен, но липсва плащане от страна на ответника. Твърди, че
от 26-то число ответникът изпада в забава (освен когато падежът е в
неприсъствен ден – тогава забавата настъпва в първия присъствен ден). Ето защо
ответникът дължи законната лихва върху всяка дължима сума. В случая тя е 4,42
лева за периода от 25.01.2018г. до 16.10.2018г., както и законната лихва от
същата дата до окончателното изплащане на задължението.
Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск, като признае за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане против ответника в размер на
100,98лв./сто лева и 98ст./ – главница и 4,42лв. /четири лева и 42ст./ – за периода от 25.01.2018 г. до 16.10.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК – 23.10.2018г. до окончателното плащане на
сумата. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява, представлява се от назначения особен представител адв. Ц.Д.
от ВТАК. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Сочи, че настанителната
заповед предхожда дата на договора за наем, поради което искът е неоснователен.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 23.10.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника З.А.Д., ЕГН **********, във връзка с което е
образувано ч.гр.д. № 1032/2018г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед
№ 603/24.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
от 100,98лв. (сто лева и 98ст.)-главница; 4,42 лв. ( четири лева и 42ст.)
–мораторна лихва за периода от 25.01.2018г. до 16.10.2018г.; както и законнната
лихва върху главницата от датата на подаване заявлението в съд – 23.10.2018г.
до окончателното изпащане на задължението, както и сумата 25,00лв. (двадесет и пет лева и 00 ст. ) –
държавна такса. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с
което е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявява и
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Видно от Заповед № 125 от 02.09.1997г.
на Кмета на О.С. ответникът и членовете
на семейството му от 3-ма души били
настанени в жилище в гр. Свищов, кв. К., като наематели, при месечен наем
определен в отделна наредба на общината. Видно от разписката, заповедта е
получена на 02.09.1997г. от ответника.
Приложен
по делото е договор за наем № 94-Д-924/08.12.2006г. от 01.12.2006г., сключен между О.С. като
наемодател и ответника, като наемател с
предмет: барака 45 кв.м. общо полезна площ, находящ се на адрес в гр. Свищов,
ул. 17. В чл. 3, ал. 1 от договора, е
посочено, че месечния наем е в размер на „5,32 лева“. В чл. 3, ал. 2 от
договора постигнали съгласие, че месечния наем се променя автоматично при
промяна на минималната месечна работна заплата за страната, а в ал. 3 било уговорено, че наемателят е длъжен
до 25-то число на текущия месец, а ако това е неработен ден, най-късно до
следващия го работен ден да заплати дължимата за месеца наемна цена на наемодателя. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, същия „се
сключва за срок безсрочен, считано от
…. и влиза в сила от датата на приемане на общинското жилище от
наемателя с подписване на приемно-предавателния протокол“. Според чл. 6 ал. 2
от договора, ако през последния месец преди изтичане на срока по договора, нито
една от страните по него писмено не възрази, срокът на договора се счита за
автоматично удължен с още една година. Съгласно чл. 8 от договора, при несвоевременно
плащане от страна на наемателя, наемодателя има право на неустойка за забава в
посочен размер в договора. В чл. 7 от договора било уговорено задължението на
наемодателя да предостави на наемателя описания в чл. 1, ал. 1 от договора
общински жилищен имот, като за предаването се състави приемно – предавателен
протокол, който се подписва от двете страни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
който иск е допустим доколкото е подаден в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разгледан по същество същия иск е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът е
консенсуален, двустранен и възмезден. Счита се за сключен в момента, в който
страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползуване
и относно наемната цена. Договорът е неформален. За валидното му сключване не е
необходима писмена форма. Наемодателят е задължен, съгласно чл. 230 ЗЗД, да
предаде на наемателя наетата вещ в състояние, което отговаря на ползването и по
предназначение, за което е наета, да поддържа вещта през време на наемния
период, като извършва основен ремонт, и да обезпечи свободното ползване на
наемателя. Наемателят е задължен да приеме вещта, да заплаща наемната цена
включително и консумативните разноски, съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да пази и
да поддържа вещта, чрез извършване на дребни поправки, чрез текущ ремонт и да я
върне на наемодателя след изтичане на срока на договора.
За да се докаже предявения иск,
ищецът следваше да докаже фактите, които обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на сключен договор за наем,
съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си
задължения, като изправна страна и респективно неизпълнението от страна на
ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и
размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт,
поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното
тежи върху ответника. Ищецът следваше да докаже и факта на предаване на
държането на наетата вещ на наемателя при сключването на договора. Това не беше
сторено от ищеца. Видно от чл. 6 ал. 1 от процесния договор за наем от 08.12.2006г.,
същият влиза в сила от датата на
приемане на общинското жилище от наемателя с подписване на приемно-предавателен
протокол. Такъв протокол не беше представен по делото. Същевременно в чл. 7 от
договора е посочено задължението на наемодателя да предостави на наемателя
описания в чл. 1 ал. 1 от договора общински жилищен имот, като за предаването
се съставя приемно-предавателен протокол, който се подписва и от двете страни. За
да може да претендира заплащането на наемна цена, наемодателят следва да
докаже, че е изправна страна по отношение на задължението си да осигури
възможността на наемателя да ползва наетата вещ съобразно уговореното в договора.
В този смисъл съдът разпределяйки доказателствената тежест чл. 154, ал. 1 от ГПК е възложил на общината
ищец, установяването при пълно и главно доказване на фактическото предаване на нетото жилище, като
определението си по чл.140 от ГПК е посочил на ищеца, че не сочи доказателства
за този върдян факт. С оглед непредставянето на приемно-предавателен протокол
по делото, съдът приема, че ищцовата страна не доказа, че договора за наем от
08.12.2006г. е влязъл в сила, както и не доказа, че е изправна страна по
договора и е предал държането на вещта на наемателя. В този смисъл е
становището и на особения представител на ответника. Представянето на Заповед
№1370 от 02.09.1997г. също не доказва това обстоятелство. Същата е издадена
приблизително девет години преди процесния договор. "Предаването" на
наемната вещ, съобразно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, съставлява
действие на страната наемодател, във връзка със сключения договор за наем. За
установяването на този факт законът не изисква писмен документ, а ищецът, който
носи доказателствената тежест да установи факта на предаване на вещта, може да
го докаже с всички доказателствени средства, вкл. разписки и/или свидетели. След
като ищецът не ангажира доказателства – подписан от страните по договора
приемо-предавателен протокол или други доказателства, не се доказаха и
твърденията му, че е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване посоченото общинско жилище
При тези съображения съдът
намира, че ищеца не успя в хода на производството да докаже съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните – договор за наем, който да
е влязъл в сила, както и предаване на ответника за временно и възмездно
ползване описаното общинско жилище, поради което предявеният главен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД , следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид
неоснователността на иска за установяване вземане за главница, неоснователен се
явява и акцесорния за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 4,42 лева.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.№1032/2018г. е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответника. По делото обаче не са
налице доказателства за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по
реда на чл.422 от ГПК от О.С. *** , представлявана от Г.Г. – Кмет установителен
иск против З.А.Д., ЕГН **********,*** за
признаване за установено, че същата дължи на О.С. ЕИК **, сумата от 100,98лв. (сто лева и
98ст.)-главница; 4,42 лв. ( четири лева и 42ст.) –мораторна лихва за периода от
25.01.2018г. до 16.10.2018г.; както и законнната лихва върху главницата от
датата на подаване заявлението в съд – 23.10.2018г. до окончателното изпащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 603 от 24.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1032/2018 г. по описа на
РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: