№ 131
гр. К., 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:М. К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от М. К. Дановска Въззивно гражданско дело №
20255100500211 по опИ. за 2025 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение рег. № 331/02.07.2025 г. постановено по гр.д. № 1344/2024 г.,
Районен съд – К. е наложил мярка на защита срещу домашно насилие в полза
на С. М. Д. от гр.К., кв. В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, против Б. С. Д. от гр.К., кв.
В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, като е задължил Б. С. Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. М. Д.; отстранил е Б. С. Д. от
съвместно обитаваното жилище, намиращо се на адрес: гр.К., кв. В., бл.*, вх.
*, ет. *, ап. *; забранил е на Б. С. Д. да доближава на по-малко от десет метра
С. М. Д., домът й в гр.К., кв. В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, както и местоработата й
в завод „Т.“, с.Г., общ.К., за срок от 18 месеца, като на основание чл. 5, ал.2 от
ЗЗДН е приспаднал срока на действие на мерките по заповед за незабавна
защита по чл. 18 от ЗЗДН, издадена въз основа на определение
№1114/01.10.2024 г. по гр.д. № 1344/2024 г. С решението Б. С. Д. е осъден да
заплати по сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 25.00 лв., а
на С. М. Д. - направените по делото разноски в размер на 600.00 лв. за
адвокатско възнаграждение. Въз основа на решението е издадена Заповед за
защита рег.№ 11/02.07.2025 г.
1
Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 8003/09.07.2025
г., подадена от Б. С. Д. против посоченото по-горе решение, с която то се
обжалва като неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Наведен е
единствен довод, че решението е постановено без обсъждане на
доказателствата по делото, поради което районния съд формирал изводите си в
противоречие с принципите на ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН от въззиваемата С. М. Д., чрез
пълномощника адв. М. Ч., е представено възражение (отговор), в което се
посочва, че обжалваното решение е правилно, обосновано, мотивирано и
законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Прави се искане жалбата
да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Б. С. Д. не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание въззиваемата С. М. Д. не се явява. Представлява се
от пълномощника си адв. М. Ч. от АК – К., която оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което жалбата е редовна и допустима, и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред Районен съд – К. е образувано по молба на С. М.
Д. за осъществен на 29.09.2024г. в 20.30 часа в семейното им жилище в гр.К.,
кв. В., бл.*, вх. *, ет. *, ап. * акт на домашно насилие от страна на съпруга й Б.
С. Д., с искане за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. В молбата са
изложени следните твърдения: страните са съпрузи от 26 години, като от 10
години съпругът живее и работи в Холандия; имат две деца - на 24 и на 17
2
години; преди два месеца, съпругът й се върнал и започнал да тормози нея и
децата. На 29.09.2024 г. в 20.30 часа в семейното им жилище, ответникът се
прибрал и започнал да обижда дъщеря им, заплашвал молителката и децата,
че ще ги убие и ги гонил от дома. Те искали да се изнесат от жилището, но
ответникът не бил съгласен. Положението било нетърпимо. Живеели в
постоянен страх за живота и здравето си, защото съпругът й ходел с нож и я
заплашвал, че ако го издаде, ще посегне на децата им. Моли за постановяване
на мерки за защита. Твърденият акт на домашно насилие е подробно опИ.н и в
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Фактическата обстановка по делото е установена от районния съд със
събраните гласни и писмени доказателства, и същата е непроменена пред
въззивната инстанция.
Събрани са от районния съд гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите С. Б. Д. и С. Б. Д. /от страна на молителката/, Х. С. Ю., И. И. Х. и
Х. С. Д. /от страна на ответника/.
В показанията си св. С. Б. Д., дъщеря на страните, и св. С. Б. Д., син на
страните, сочат че на 29.09. 2024 г. около 20:00 часа, бащата им позвънил по
телефона и ги извикал да отидат в кварталната кръчма до 2-ри блок, където
пиел с негови приятели. След като отишли с колата при него, той настоявал да
слязат. На С. й било неудобно да стои при стоящите там 19- 20 мъже, затова
слязъл само С., който постоял около 5-10 минути и след това двамата се
прибрали в дома си. След около половин час, към 21:00 часа вечерта, баща им
се прибрал, скарал се, че дъщеря му не слязла от колата и започнал да я
обижда. Казал й, че не ставала за нищо, че трябвало да напусне работата си,
защото не й позволявал да работи; че щял да й прави проблеми и да я
злепоставя пред колегите й. След това се обърнал към майка им и започнал да
обижда и нея. Казал й, че била курва, че ще ги заколи, ще ги изхвърли от
вкъщи; че ще живеят на село. Свидетелите посочват, че такова поведение на
ответника не било за първи път. Откакто се върнал от чужбина те търпели
пиянството и агресията му. Многократно обиждал майка им с думите „курва“,
че не ставала за нищо, че не била никаква майка. Майка им се опитала да го
успокои, при което той я ударил с шамар по лицето. Баща им продължил да
пие и след това си легнал, а те не могли да заспят от страх. Свидетелстват, че и
преди това баща им проявявал агресия, а майка им не знаела как да се защити.
3
На следващия ден, на 30.09.2024г. баща им се ядосал, взел нож и започнал да
обикаля по всички стаи на жилището, като ги заплашвал че ще заколи някой.
Излязъл отвън при съседите и им казал, че ще ги заколи. На 1-ви октомври,
след като баща им излязъл от дома, майка им решила, че е опасно да живеят в
жилището и затова същата нощ се изнесли. Свидетелстват, че майка им
изпитвала страх от поведението на баща им, едва ходела на работа, защото
колежките й казвали, че той я чака по спирките, обикалял, за да я „засече“.
Една нощ, към средата на септември, когато майка им била втора смяна в „Т.“
(която свършвала към 23:00 часа), към 22:00 часа баща им, пиян, довел в дома
им любовницата си. Казал им, че ще изгони майка им от вкъщи и от тук
нататък чуждата жена ще бъде тяхна майка. Дъщерята позвънила на майка си,
която се наложило да излезе от работа един час по-рано, прибрала се и казала
на съпруга си, че няма право да води любовницата си в къщи при децата, и ако
не си тръгнат, ще извика полиция. На 29.09.2024 г. баща й казал на майка й, че
като жена, тя не ставала за нищо, щял да доведе любовницата си в дома и ще
заживее с нея, като постоянно повтарял, че любовницата му е бременна от
него и ще накара майка им да гледа това дете. Свидетелстват, че напуснали
дома си поради системния емоционален и физически тормоз от страна на
баща им.
В показанията си св. Х. С. Ю., приятел на ответника, сочи че двамата се
познава от 20 години. Работели заедно в с.Р. и след това заедно заминали за
Шотландия, където работели в строителството. Свидетелства, че били
приятелски семейства, ходели си на гости. В повечето случаи Б. мълчал, а
жена му го атакувала, държала се арогантно. Сочи, че една вечер в края на
месец септември Б. дошъл разстроен при него. Пийнали по една ракия и Б. му
казал, че жена му събрала всичко, каквото имало у тях, и си отишла.
Свидетелства, че през годините, когато Б. работел в чужбина, той давал пари
за домакинството; купил 2 - 3 коли, но не знаел чии били колите.
В показанията си св. И. М. Д. приятел на Б. С. Д., сочи, че помолил
ответника да го закара при сестра му, която работела в първия цех на „Т.“, във
връзка с предстоящ годеж на дъщеря му. Ответникът го закарал до „Т.“, но му
казал, че не може да го остави до портала, защото имал проблеми с жена си.
Спрели на около 600-700м от портала на „Т.“, на паркинга. Изчакал там около
10 минути свидетеля, който не успял да се види със сестра си. Ответникът му
4
съобщил, че загубил чипа за колата си. Извикали си такси, а колата останала
пред „Т.“. Тръгнали си с таксито, но Б. намерил чипа за запалване на колата
му, и се върнали. Когато стигнали до завод „Орфей“, 3 патрулки ги спрели.
Попитал го „Какво става, Б.“ и той му разказал. Свидетелят напИ.л
обяснения, че с никой не се е виждал, не е слизал от колата, но въпреки това го
задържали за 24 часа. Според свидетеля, съпругата на Б. го видяла от автобуса
и звъннала на „112“. Този свидетел не посочва конкретна дата за събитията, за
които разказва.
В показанията си св. Б. Д. И., майка на ответника, сочи че на 29.09.2024
г. била в К. на гости у снаха си Ф.. Към 20:00 часа вечерта телефонът й
звъннал и синът й съобщил, че жена му, дъщеря му и синът му го биели.
Видяла се с Б., който имал синини по лицето, но същият не казал откъде
тръгнал скандалът. Свидетелства, че снаха й всеки ден вдигала скандали; че
синът й работел в Холандия и всяка седмица пращал по 2000 евро на децата
си и на жена си, взел им кола. Свидетелства, че синът й никога не е посягал на
децата си, но всяка вечер пиел по 1 - 2 чаши алкохол. Излага противоречиви
показания за това, дали е виждала сина си на процесната дата 29.09.2024г. като
казва, че на тази дата не била ходила в дома на сина си, а той дошъл; след това
– че го видяла по телефона; и накрая – че не му била виждала очите.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Безспорно е, че страните по делото попадат в обхвата на чл. 3, т. 1 от
ЗЗДН, тъй като ответникът Б. С. Д. е съпруг на молителката С. М. Д..
В производството по ЗЗДН домашно насилие може да бъде прието за
установено при доказване кумулативното наличие на двете предпоставки: 1)
осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита,
противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, опИ.ни в чл. 2,
ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в
производството по ЗЗДН, установен по своето естество, време и място на
извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника)
на връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с молбата акт на домашно
насилие следва да бъде доказан изцяло по време, място, начин и авторство на
извършване.
Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
5
законодателя, предвид чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН - при липса на други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона.
Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника, т.
е. молителят следва да установи акта на домашно насилие по време, място и
начин на извършване. Особената доказателствена сила на декларацията е
налице само, когато по делото няма други доказателства.
В конкретния случай фактическите твърдения, заявени в молбата за
защита, относно проявено от ответника психическо и физическо насилие, се
подкрепят от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С. Б. Д. и С. Б. Д., които непосредствено са възприели
случилото се. Те са преки очевидци на твърдения акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Ясно е, че между страните по делото, които са съпрузи, са налице
влошени съпружески отношения, характеризиращи се със загуба на обич и
доверие, което е довело до отклонение от обичайното им брачно поведение и
неразбирателства, но тези отношения не са предмет на настоящия спор.
Производството но ЗЗДН има за цел да защити живота, физическото,
психическото и емоционално здраве на лицето, поискало защита, когато за
тези човешки ценности е налице реална заплаха от увреждане.
Оплакването във въззивната жалба, че обжалваното решение е
постановено без обсъждане на доказателствата по делото, не може да бъде
споделено, тъй като изводите на районния съд са сторени при цялостен анализ
и правилна оценка на доказателствения материал. Твърденията на
молителката за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на
нейния съпруг са изцяло потвърдени от децата на страните по делото, които са
очевидци на извършения от ответника акт на домашно насилие.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото разноските, сторени от ответницата по
жалбата, следва да се възложат в тежест на въззивника.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 331/02.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 1344/2024 г. по опИ. на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Б. С. Д., с ЕГН **********, да заплати на С. М. Д., с ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 600лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. С. Д., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Окръжен съд - К. държавната такса за въззивното производство в размер на
12.50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7