П Р О Т О К О Л № 191
07.02.2018 г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД V наказателен състав
На седми февруари две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
Секретар
ТАНЯ СТОИЛОВА
Прокурор
НИКОЛЕТА КОБУРОВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдията
НОХД
№ 8205 по описа за 2017 година.
На поименното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ
Ж.Д., редовно призован, се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ
С.А., редовно призована, се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. А.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание
ПОДС. Д.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ
самоличността на подсъдимия:
Ж.М.Д., роден на *** ***, ***, ***,
български гражданин, средно образование, *** женен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът разясни на
подсъдимия правото му да участва в обсъждането на въпросите, предмет на
разпоредителното заседание, както и правата му по чл. 55 НПК.
ПОДС. Д.: Разбирам
правата си.
ПРОКУРОРЪТ:
Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК,
преди повече от 7 дни.
АДВ. А.: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането
на съда, и съм уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7
дни. Уведомена съм за правата по чл 247
б от НПК
ПОДС. Д.: Получих
препис от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. Уведомен съм за правата по чл.
247б от НПК
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитника и
съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи.
АДВ. А.: Нямам
искания за отводи.
ПОДС. Д.: Нямам
искания за отводи.
Съдът разясни на
страните разпоредбата на чл 248 ал. 3 от НПК
ПРОКУРОРЪТ:
Разбираме преклузията на чл. 248 ал. 3 от НПК и смисъла на тази разпоредба.
АДВ. А.: Разбирам
преклузията на чл. 248 ал. 3 от НПК и смисъла на тази разпоредба.
ПОДС. Д.: Разбирам
преклузията на чл. 248 ал. 3 от НПК и смисъла на тази разпоредба.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че делото е подсъдно на съда.
По настоящем няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.
Отделно от това на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
Не са налице основанията
за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните процедури.
Не са налице
основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
Липсват основания
за изменение на действащата понастоящем мярка за неотклонение „Подписка.“,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Нямам искания за
събиране на нови доказателства извън събраните в хода на досъдебното
производство.
Предлагам да насрочите
делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. А.: Считам,
че делото е подсъдно на съда.
По настоящем няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.
Отделно от това на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
Считам, че са
налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК, тъй като
така събраните доказателства водят до този
извод, а и съдебната практика е такава. Считам,
че следва да бъде повдигнато обвинение
по ал. 2, тъй като настоящият случай касае едно пълномощно, а практиката е такава, че дори
за издадени 10 пълномощни, при същия случай е повдигнато обвинение по ал. 2, което наказание е по-малко и тъй като не е
осъждан отговаря на предпоставките за
разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК, ако прокурорът направи
изменение на обвинението в тази насока каквито права има.
Не са налице основания за разглеждането на
делото при закрити врати, нито за привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, както и за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Съгласна съм мярката
за неотклонение да остане същата.
Имаме искане за
събиране на нови доказателства, към настоящия
момент имаме едно искане за събиране на характеристични данни и допускане на
един свидетел.
Молим делото да се
насрочи по общия ред с призоваване на
свидетелите и вещите лица, ако не
намерите, че са налице основания за разглеждане по реда на Глава 28 от НК.
ПОДС. Д.: Подсъдно
е делото на този съд.
Няма основания за
прекратяване, нито за спиране на
наказателното производство.
Не са допуснати
нарушения на правата ми на досъдебното
производство.
Сега да се гледа
делото по реда, както каза адвоката ми.
Не са налице
основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
Мярката за
неотклонение по преценка на съда, но не възразявам да се потвърди.
Присъединявам се
към искането на адвоката ми за разпит на свидетел.
Поддържам казаното
от адвоката ми, ако не приемете
предпоставките за чл. 78а от НК, да се
гледа делото по общия ред.
Съдът счита, че следва да постави на обсъждане на
основание чл.248, ал.1, т. 3 от НПК въпроса дали е налице допуснато на
досъдебното производство съществено процесуално нарушение за правото на защита
на обвиняемия във връзка със следното: В обстоятелствената част на обвинителния
акт е вписано като удостоверено невярно обстоятелство, че подписите в
пълномощното са изпълнени лично и пред подсъдимия от посочените като
упълномощители лица. В същото време, в диспозитива на обвинителния акт е посочено
като невярно удостоверено, само че подписите са
положени от Р. и М., като липсва
твърдението, че невярно е удостоверено тези подписи да са положени именно лично
и пред подсъдимия. Поставя се към страните и въпросът дали това противоречие
между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт създава неяснота в
обвинението и във връзка със
субективната страна на твърдяното престъпление. Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ на
обсъждане между участниците в разпоредителното заседание допуснато ли е на
досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение за
правото на защита на обвиняемия по изложените в мотивите въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Според
мен няма никаква неяснота, още повече, че
в обвинението, което е повдигнато, изрично е записано, че той
удостоверил, че подписите са
положени пред него. Противоречие не намирам.
Единствено е уточнено, че са положени
лично пред него, т. е. стеснява
обхвата. Начина, по който е повдигнато обвинението, поддържам обвинението, това, което е изписано в диспозитива. Субективният
елемент на обвинението се доказва с обстоятелството, че лицата не са били
там, пред него не са се подписали.
Подписите не са положени лично и пред
него, това е записано в обстоятелствената част, по-широко е повдигнато обвинението.
Законът казва „удостоверил невярно
обстоятелство”. Това обстоятелство е, че
подписите на Р. А. и М. П. не са изпълнени пред него от тези лица. Това е
и функцията му според закона за нотариусите и нотариалната дейност. Обвинението,
което е повдигнато, съдържа необходимото задължително и достатъчно съдържание от
елементите на състава на престъплението. Обвинителният акт описва цялостна фактическата обстановка и не е
необходимо това да става със самото обвинение, поради което считам, че не е
налице никаква невъзможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, защото цялата
фактическа обстановка е изложена подробно в обвинителния акт и в диспозитива единствено е посочен съставът на повдигнатото
обвинение. Прокурорът няма
задължение да описва всички факти, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, в диспозитива.
АДВ. А.: Считам, че констатираното противоречие е съществено и
следва делото да бъде върнато на
прокуратурата за отстрнаняване на същото. Аз съм се подготвила с
практика в тази насока. Подобен случай има и по НОХД 30046/09 г., от което е
видно, че по начало при съставяне на документ с невярно съдържание, кмета е длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т. 1 б. б от НК, едновременно нарушава или не изпълнява определени задължения, от кръга на службата, която включва в своите предели
съставяне на удостоверителен документ, който да има доказателствена сила и значение. Затова допуснато
нарушение от закона на основание чл. 485 ал. 2 от ГПК относно личното явавне на
лицето за извършване на нотариална
заверка на подпис върху частен документ очевидно не може да ангажира наказателна
отговорност за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК. В тази връзка,
няма как да се докаже по никакъв начин,
че умишлено моят подзащитен
е заверил тези документи. Разликата в обстоятелствена част и диспозитива е в това, че по никакъв
начин обстоятелствената част и
диспозитива не се покриват. Те си противоречат така, както са написани и по
никакъв начин не може да се установи, че подписът не е положен от М. и Р., т. е. ограничават се
правата на моя подзащитен.
ПОДС. Д.:. Прочетох обвинителния акт, но моля да ми се
даде възможност отново да го прочета.
Даде се възможност
на подсъдимия да прочете обвинителния акт.
ПОДС. Д.: Според мен
има разлика в двете неща. В едното пише лично пред него, а по-надолу пише, че
са положени от Р. и М., но не пише точно как са полагани, по какъв начин. Не ми е ясно дали в едното ме обвиняват или в
другото.
Въпрос на
прокурора към подсъдимия: Вие разбирате ли от обвинителния акт какви са вашите функции като кмет във
връзка със Закона за нотариусите и нотариалната дейност?
ПОДСЪДИМИЯТ: Функциите си ги знам, но от обвинителния акт не ми става ясно.
По повод
посоченото от прокурора съдът счита, че следва да се постави на обсъждане също дали
в обвинителния акт са изложени факти във връзка с това какви са били
задълженията на подсъдимия, включени в кръга на твърдяната му служба като длъжностно
лице. Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ на
обсъждане между участниците в разпоредителното заседание допуснато ли е на
досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение за
правото на защита на обвиняемия по изложения в мотивите въпрос.
ПРОКУРОРЪТ:
Изрично е посочено в обвинителния акт, че функциите на обв. Д. *** са съгласно чл.83 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност са да удостоверява
подписите на частни документи, които са
нотариални актове, и това изрично е
записано в обвинителния акт и на господин
Д. трябва да му е пределно ясно в какво качество той е удостоверил поставянето на подписите в
пълномощното. Това е била неговата задача да удостовери това обстоятелство. По ГПК нотариусът или в
случая кметът удостоверява, че подписите на упълномощителите са положени
лично и пред него от лицата, които са се
явили. Това е функцията на кмета и това е заверката. Тя не удостоверява нищо друго и
не може да удостоверява нищо друго.
ПОДС. Д.: Аз нищо не разбирам.
АДВ. А.: Никъде не пише, че пред него е следвало да
положат подписи, че това му е
задължение, да присъстват лично. Ето виждате сами, че той не може да разбере в
какво го обвиняват.
ПОДС. Д.: Не мога
да взема становище по този въпрос. Не разбирам
нищо от този акт.
Съдът напомни на
страните и другия поставен на обсъждане въпрос: Ако се поддържа тезата в диспозитива на обвинителния акт, липсват ли
факти или са налице такива за субективната страна на престъплението.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не липсва нищо. Обвинението е
пределно ясно описано точно къде и какво се е случило. Това, че на някой това
не му е
ясно, си е негов проблем. В случая се
изисква умишлено той да е удостоверил
обстоятелството, че тези лица се явили при него и са се подписали лично пред
него. Субективният елемент е налице, това не е така, той е съзнавал, че не е
така. Съзнавал, че не е така, съзнавал го и съставил нотариална заверка. Елементите от състава на престъплението ги има в диспозитива, друго не смятам, че
следва да фигурира в обвинението.
Предостатъчно и ясно е. Това, че в обвинителния акт е доразвито, че това е
станало лично и пред него. Това е
функцията на нотариуса.
АДВ. А.: Щом прокурора смята, че е повдигнато правилно обвинение в диспозитива,
аз оставям на преценка на съда. Дори да остане така и да решите, няма проблем. За мен има съществено процесуално
нарушение. Субективната страна е, както и
от това решение, което цитирах.
Дори да остане така, това не е пречка за нас, защото това предполага една бъдеща оправдателна
присъда.
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че и в ТР 2/02 г. е записано какво е
необходимо да се съзържа в повдигнатото обвинение, и то е
точно в този смисъл - задължителните елементи от състава на престъплението
и в случая не виждам каква неяснота се създава у подсъдимия, че подписите
не са положени лично и пред него. Това е и функцията му по ГПК, да стане лично и пред него, той е наясно с
тези функции, това е още един аргумент
в подкрепа на казаното, че не е нужно
целия обвинителен акт да се съдържа в
диспозитива на обвинението.
АДВ. А.: Поддържам
казаното си.
ПОДС. Д.:
Колкото повече чета обвинителния акт,
повече се обърквам. Нищо не разбирам, въобще.
Съдът, след като
съобрази доводите на страните, счита, че спрямо
правото на защита на обвиняемия
са допуснати съществени процесуални нарушения
по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество. Този извод съдът гради на няколко довода, свързани
с излагане на обвинителната теза в обвинителния
акт. На първо място, в обстоятелствената
част на обвинителния акт се сочи,
че невярното обстоятелство, което подсъдимият е удостоверил, е това, че
подписите в пълномощното са изпълнени лично и пред него от посочените като упълномощители лица, т. е. с това си твърдение прокурорът
вменява на обвиняемия и поставя рамка на доказване именно за факта дали
тези лица - Р. и М., са се явили лично пред него и дали пред него са положили
подписите си.
От друга страна, в
диспозитива на обвинителния акт се сочи като неправилно удостоверено обстоятелство,
че подписите за упълномощители са
положени от Р. А. и М. П.. Съдът намира,
че това твърдение е различно, защото очертава
друг предмет на доказване, свързан с това дали
подписите са положени от тези две лица изобщо, независимо дали лично са
се явили пред подсъдимия. Следователно, съгласно диспозитива на обвинителния
акт обвинението не се отнася до невярно удостоверяване на самото лично явяване
и подписване пред подсъдимия, а до невярно удостоверяване на идентичността на
положените подписи по принцип. Във връзка с последното обаче не се излагат
твърдения дали и как подсъдимият е разбрал, че подписите не са положени от
съответните лица (както се твърди от прокурора) – не се сочи дали съответният
документ е бил представен на подсъдимия с положени вече подписи, дали лично и в негово присъствие документът е бил
подписан, но не от лицата, които се удостоверява да са го подписали, дали по
друг начин за подсъдимия е било ясно, че удостоверяваните подписи не са на
лицата Р. и М..
Ако обвинението се
отнася до тази втора хипотеза, а именно - дали подписите по принцип са положени
от тези две лица, а не само дали са положени лично пред подсъдимия, то тогава
се създава неяснота и за субективната
страна на престъплението. Тази субективна страна може да е различна според твърденията
дали и как подсъдимият е узнал,че подписите не са на Р. и М., съответно как и
кога са били положени тези подписи, дали пълномощното е било представено с вече
положени подписи, но такива твърдения липсват. Във втората хипотеза, сочена в диспозитива,
съдът ще изследва един по-широк кръг
от фактически обстоятелства: не само дали лицата П. и А. са се явили лично пред подсъдимия и пред
него са положили подписикте си, а напротив, дали изобщо и във всеки друг момент
те са положили тези подписи. А с оглед субективната страна - узнал ли е подсъдимият,
че тези подписи не са положени от А. и П.. Ако се твърди такова знание, то следва
да е ясно описано с конкретни факти и не може да произтича само от посоченото в
диспозитива обстоятелство, че подсъдимият невярно е удостоверил, че подписите
са на тези лица.
Ако се поддържа другата
хипотеза на обвинение (посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт),
че невярното удостоверяване се отнася до
личното явяване и полагане пред подсъдимия на подписи, то тогава прокурорът е
посочил достатъчно факти, свързани с обективната и субективната страна на твърдяното престъпление, а именно – изложил
е, че М. П. и Р. А. не са се явили пред
кмета и не са се подписали. Друг е въпросът дали това ще се докаже по същество
и дали описаното съставлява престъпление.
Повдигнатото с
диспозитива обвинение е различно и за него липсват ясни фактически твърдения. Ако прокурорът твърди подсъдимият невярно да е удостоверил, че подписите са на А. и П., изобщо, а не дали
конкретно са положени пред него, то
тогава трябва да въведе факти дали подсъдимият
е бил наясно, че подписите, които удостоверява,
не са на тези лица.
Съдът намира, че различието
между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт и въпросите, които
поставя, създават съществено противоречие в
обвинителната теза. На първо
място, очертава се различен предмет на доказване. На второ място, създава се неяснота
за подсъдимия срещу какви конкретни факти да се брани – дали само срещу
твърдението, че А. и П. не са положили подписите си лично пред него или срещу
твърдението, че тези подписи изобщо не са положени от тях, в никой друг момент,
и подсъдимият го е знаел. На следващо място, в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени факти, относими към субективната страна на твърдяното
с диспозитива престъпление. До голяма степен неяснотата се дължи и на липсата
на посочване в обстоятелствената част, в какво конкретно се състоят задълженията
на подсъдимия в качеството му на
изпълняващ функции по чл 83 от Закона на нотариусите и нотариалната дейност, а
именно - соченото днес от прокурора задължение
по ГПК, че за да се удостовери определен подпис, лицата следва да се явят лично пред подсъдимия
и съответно да положат или потвърдят
подписа си. В обвинителния акт обаче не се сочат такива твърдения, че именно това са били задълженията,
които се включват в кръга на службата му.
Съдът е съгласен с тезата на прокурора, че няма задължение
в диспозитива да пресъздава цялата обстоятелствена част на обвинителния акт, а
е достатъчно да набелжи съставомерните елементи на престъплението. Но в случая, обяснявайки в диспозитива в какво
се състои невярното обстоятелство, прокурорът е посочил по-различен факт от този,
който е изложил в обстоятелствената част
на обвинителния акт. За факта, сочен в диспозитива, в обстоятелствената
част не са излагани твърдения, нито за психичното отношение
на подсъдимия към това обстоятелство, нито как това обстоятелство се свързва с
кръга от задължения, които се включват в неговата служба, твърдяна от прокурора,
а именно - имал ли е подсъдимият съзнание без оглед личното явяване на лицата,
че подписите не са положени от тях.
Това противоречие
беше обсъдено между страните и
както защитникът, така и подсъдимият
посочиха, че за тях е налице противоречие
и то създава неяснота в обвинението. Самият прокурор се позова на твърдения,
непосочени в обвинителния акт, за да обоснове тезата си, а именно, че
задължение по ГПК е лицата да се явят
лично пред изпълняващото нотариални
функции лице и да положат подписите си. Също така, прокурорът първоначално застъпи,
че именно посоченото в диспозитива е твърдяното
обвинение. Впоследствие посочи друго, че
всъщност се има предвид невярното удостоверяване да се отнася до личното
явяване на лицата пред подсъдимия и полагането на подпис пред него. Това обстоятелство
не е фиксирано по същия начин в диспозитива, където се сочи, че е удостоверено
невярно подписите изобщо да са положени от лицата.
Съдът намира, че посочените
процесуални нарушения са съществени, защото ограничават правото на защита на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
Създава се неяснота по съставомерните елементи на твърдяното престъпление, както
от субективна, така и от обективна
страна: какво конкретно се включва в задълженията на подсъдимия в твърдяното му
длъжностно качество, какво психично отношение е формирал подсъдимият, ако се
твърди, че невярното удостоверяване е за
полагането на подписите по принцип. Под субективна страна съдът има предвид както
формата на вина, така и сочената от прокурора особена цел, с която се твърди да е действал подсъдимият. Но субективната
страна е обоснована от прокурора само спрямо обстоятелствата, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Ако прокурорът поддържа, че обвинението се повдига за обстоятелствата, посочени в диспозитива,
то тогава следва да изложи съответни факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът намира, че
освен съществени посочените нарушения са
и отстраними чрез привеждане в съответствие обвинителната теза между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Следва да се уточни дали подсъдимият е обвинен
в това, че невярно е отразил, че двете лица се явили лично пред него и
подписали документа, или пък се твърди, че невярно е удостоверил подписите да са
положени от тези лица, без оглед
личното им явяване пред него. Ако се избере втората хипотеза, то тогава
следва да се изложат факти за формираното от подсъдимия психично отношение към
удостоверяваното обстоятелство, и за твърдяната особена цел.Във връзка с тази
неяснота следва да се уточни и какво конкретно влиза в задълженията на лицето, т.
е. не само дали е имал право да извърши съответната
заверка, а и начина, по който е следвало да
упражни своите правомощия.
За прецизност, само
в допълнение, и без това да съставлява съществен порок в обвинителния акт, следва да се посочи какво е конкретното длъжностно качество,
което се твърди да е изпълнявал подсъдимият.
Твърди се, че той е действал като длъжностно лице по чл. 93 т. 1 б. б от НК и
причината е липсата на районен съд и нотариус в населеното място, но не се сочи какво е неговото конкретно длъжностно
качество, доколкото в чл. 93 т. 1 б. б са изброени различни дължностни
качества, различни видове длъжностни лица.
При отстраняването
на тези нарушения следва да се
съблюдава и съответствие между
последното постановление за привличане на обвиняем и обвинителния акт.
Ако се стигне до промяна на обвинението,
което е повдигнато с последното постановление за привличане, следва да се
извърши ново привличане, както и следващите процесуални действия.
Поради изложеното съдът
намира, че съдебното производство следва
да се прекрати и делото да се върне на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения,
а именно - отстраняване на противоречията в обвинителния акт и излагане на
съответни факти за задълженията, влизащи в кръга на твърдяната служба, както и
във връзка със субективната страна на твърдяното престъпление, ако прокурорът
поддържа обвинението, както е повдигнато в диспозитива.
Така мотивиран, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.249, ал.1, вр. с ал.2 и ал.4, т.1, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
съдебното производство по НОХД № 8205/17 г. по описа на ПРС., V н.с.
ВРЪЩА делото на прокурор
от Районна прокуратура - Пловдив за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения съгласно изложеното
в мотивите на протоколното определение.
Определението на
съда подлежи на обжалване и протест по
реда на Глава ХХІІ от НПК, а именно в 7-дневен
срок от днес пред ПОС.
С оглед така
постановеното определение съдът счита, че не следва да се произнася по
останалите въпроси по чл. 248 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля
да ми бъде изготвен препис от протокола.
АДВ. А.: Моля и на
мен да ми бъде изготвен препис от
протокола.
Протоколът се изготви
в СЗ.
Заседанието се
закри в 14:45 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС