РЕШЕНИЕ
№698
22.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: Невена Владимирова …………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 521 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от В.А.А. *** подадена чрез пълномощник, срещу Областна дирекция на МВР-Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 700.00 лева, от които 500.00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 200.00 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 18-0351-000925/26.11.2018г. на Началник Група при РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на отменителното решение на районният съд, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 200.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление. По отношение претенцията за неимуществени вреди, сочи че претърпените от него такива се изразявали в причинено безпокойство и страх, което ищеца изпитал след като му било връчено НП и разбрал, че му е наложена глоба в размер на 500.00 лева и бил лишен от право да управлява м.п.с. за 12 м. Сочи, че в този момент силно се притеснил, че няма да може да управлява моторно превозно средство и глобата също била непосилна за него. Всичко това било съпроводено с изнервящи вътрешни преживявания, които допълнително усилили стреса и дискомфорта му от тази неприятна случка. От издаването на АУАН, до отменяне на НП и влизане в сила на Решението на РС-Свиленград, чувствал преди всичко несигурност, неудобства, стрес и притеснения. Това се отразило на поведението на ищеца и на контактите му със съпругата и приятелите му.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът- Областна дирекция на вътрешните работи –МВР- гр. Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателна, а исковата претенция за неимуществени вреди за неоснователна и недоказана.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
с Наказателно постановление №
18-0351-000925 от 26.11.2018г. на
Началника на група към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково, на В.А.А.,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лева и „Лишаване от право да управлява
м.п.с.“ за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Свиленград, който със свое Решение № 34/05.03.2019г. постановено а.н.д. № 18 по описа на същия съд за 2019г., отменил оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и влязло в законна сила на 26.03.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 18/2019г. по описа на РС- Свиленград, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018г. за сумата от 200.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 18/2019г. по описа на РС-Свиленград и приложените към исковата молба и приети без оспорване от страните писмени доказателства.
По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на Д.П. А.. Свидетелката заяви, че с ищеца са разведени и имат едно дете. Свидетелката живеела при майка си, не с ищеца, но двамата се виждали, тъй като заради децата той й плащал издръжка. Св.Атанасова посочи, че миналата година-2018г., докато била бременна, вероятно през месец ноември, ищеца дошъл у тях, изнервен, притеснен и със синини под очите. Казал и че не бил спал, тъй като го спрели полицаите и искали да му вземат книжката, макар да не знаел защо. Ищеца работел в Пловдив, и в София като строител, поради което и му бил необходим автомобила- без него не можел да пътува. Споделил й също, че не може да й плаща издръжка, тъй като искали да му вземат книжката. Във връзка с това последния завел дело и го спечелил, но бил много притеснен. Прекалено много. Свидетелката заявява, че и друг път ищеца й бил споделял че са му съставяли акт. За всеки акт й споделял и за всеки акт бил много притеснен. През този период когато свидетелката била бременна, ищеца й споделял, че има и други съставени актове.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 18-0351-000925/26.11.2018г. на Началник Група при РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр.Хасково е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Ето защо иска е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 200.00 лева и неимуществени вреди в размер на 500.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Наказателно постановление № 18-0351-000925/26.11.2018г. на Началник група към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 18/2019г. по описа на РС-Свиленград, в размер на 200.00лева.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 200.00 лева, и същата е изплатена изцяло в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендираният им размер от 200.00 лева, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно иска за имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху тази претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата считано от 26.03.2019г.– датата на влизане в сила на решението на районният съд, с което е отменено наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
По изложените съображения, съдът приема, че в
случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по отношение иска за имуществени
вреди, поради което исковата претенция в
тази й част е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
претендираният размер на 200.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2019г., до окончателното й изплащане.
По отношение иска за неимуществени вреди, съдът намира че в случая не е доказано настъпването на втората и третата предпоставка на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно действително настъпила вреда, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат.
Претендираните вреди, макар и с неимуществен характер също подлежат на пълно и главно доказване- или чрез обективиране по определен начин на психичните изживявания или чрез възприятия на други лица на определеното конкретно състояние и преживявания на ищеца, чрез видимите отражения в личния му живот, уронването на доброто име в обществото и пр.
Разпитаната по делото свидетелка е бивша съпруга на ищеца и майка на детето му и преценката на показанията, й следва да се направи от съда на база нормата на чл.172 от ГПК- съобразно всички други данни по делото и като се има предвид възможната нейна заинтересованост. В случая по преценка на настоящия съдебен състав, от събраните гласни доказателства по делото не може да се направи обоснован извод за наличието на причинени неимуществени вреди вследствие на отмененото незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото от същите не могат да се извежда конкретни факти които установяват наличието на отрицателни психически изживявания у ищеца. Свидетелските показания са общи, уклончиви и неконкретизирани, и от тях по никакъв начин не се установява, че притеснението на ищеца е било свързано именно със съставеното на 26.11.2018г. наказателно постановление № 18-0351-000925 на Началник група при РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково. От една страна в показанията си свидетелката не цитира номера на това постановление, нито други индивидуализиращи го данни. Предвид, което не може да бъде направен извода, че разговора между нея и ищеца провел се през м. ноември 2018г. е бил свързан именно с процесният санкционен акт. От друга страна, видно от отменително решение № 34/05.03.2019г. по а.н.д. № 18/2019г. на РС-Свиленград, наказателно постановление № 18-0351-000925 от 26.11.2018г. е било връчено на ищеца едва на 17.12.2018г., т.е към м. ноември 2018г. когато свидетелката Атанасова твърди, че ищецът е бил силно притеснен за това, че искат да му вземат книжката, последният все още не е имал знанието, че процесно наказателно постановление е било издадено. Това обстоятелство, съпоставено с твърденията на същата свидетелка, че в този период- докато е била бременна, ищецът й е споделял и за други съставени спрямо него актове е още една индиция в подкрепа на извода, че не се доказва силните притеснения на ищеца през м. ноември 2018г. да са свързани със конкретният санкционен акт.
По делото не се установява след постановяване и по време на произвеждане на действието на отменения незаконосъобразен санкционен акт ищецът да е станал неспокоен, раздразнителен, да са възникнали конфликти в семейството му или между него и приятелите му по тази причина или да се е изолирал от тях. Не се установява и същият е да е изживял период на несигурност, неудобство и стрес. Възприятия в тази насока по настоящото дело не се съдържат в събраните по делото показания на разпитаната свидетелка, нито в приложените писмени доказателства.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно исковата претенция в частта й за претендираните неимуществени вреди, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 500.00 лева за причинени неимуществени вреди от издадено Наказателно постановление № 18-0351-000925/26.11.2018г. на Началник Група при РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково е неоснователна.
Поради неоснователността на главната искова претенция за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлена и обективно съединената с нея акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху претендираната сума от 500.00 лева, считано от влизане в сила на отменителното решение, до окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. С оглед изхода на производството на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в общ размер 95.72 лв, от които 10 лв – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер 85.72 лв, определено по реда на чл. 10 от ЗОДОВ, съразмерно с уважената част от исковата молба.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на В.А.А., с ЕГН **********,*** сумата от 200.00(двеста) лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №18-0351-000925/26.11.2018г. на Началник Група при РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.А.А., с ЕГН ********** *** иск срещу Областна дирекция на МВР-Хасково за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00 лева, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 18-0351-000925/26.11.2018г. на Началник Група при РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на отменителното решение на районният съд, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР-Хасково да заплати на В.А.А., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 95.72
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: