№ 9948
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110148197 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изп.....офия, ул.„Я.... спрямо А. А. Н. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Со...., в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр. С... с
аб. № 165300 за постановяване на решение за това, че дължи на „Т..“ следните
суми: сумата от 1635.64 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023.,
мораторна лихва за забава в размер на 231.84 лв. за периода 15.09.2022 г., до
29.04.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и за
дялово разпределение - 43.06 лв. - главница за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението и 9.68 лв. - лихва за
периода 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г., за които суми се твърди, че е издадена
заповед по чл.410 от ГПК от 31.05.2024г. по ч.гр.дело № 28423/2024 г. по
описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е носител на ПС спрямо имот с абонатен №
165300, находящ се в гр.С., за който е доставяна топлинна енергия през
периода от месец май 2021г. до месец април 2023г., които не са заплатени
изцяло.
1
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма ‚“Т.” О., което дружество е конституиране като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1
ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми и като се ангажират
доказателства и се претендират разноски се желае решение в този смисъл.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника, с който се
оспорват исковете като се навежда, че с влязло в сила СР по гр.дело с №
9020/2020г. е бил развален договора между А. и трето по делото лице за
покупко – продажба, което изключва качеството на ответника като собственик
на имота за исковия период ерго като потребител. Не се оспорват количествата
ТЕ и обема на извършените доставки през исковия период, с оглед на което
съдът като безспорно не е събирал доказателства в тази насока.
Третото лице не заявява становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
2
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответникът е
потребител в качеството си на носител на право на собственост или друго
вещно право върху вещта като основното възражение на ответника е, че със
съдебно решение с № 260225/ 10.04.2024г,. влязло в сила през май на 2024г., е
бил развален договора за покупко – продажба от 27.14.2014г, по който той се е
легитимирал като собственик на имота.
Съдът намира следното:
Безспорно е и това е видно от приложения НА за покупко-продажба на
недвижим имот от 27.10.2014г. с № 103, рег. № 6385, дело 98, че след покупко
– продажба праводателите –трети лица на спора, са прехвърли ПС спрямо
исковия имот в полза на ответника А. Н.. Не се спори и това се установява от
съдебно решение с № 260225/ 10.04.2024г., образувано по искова молба на
ищеца спрямо праводателите, вписана в служба по впиванията на 26.07.2024г.,
че с влязлото в сила на 08.06.2024г. съдебно решение е бил развален на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл. 189 от ЗЗД договора за продажба от
27.10.2024г. – имотът, предмет на покупко – продажбата не е бил собствен на
праводателите като въз основа на тези доказателства безспорно се установява,
че от момента на сключване на договора за покупко – продажба от 27.10.2014г.
с купувач – ответника до датата на влизане на решението за разваляне
договора за покупко – продажба от 27.10.2014г. в сила (08.05.2024г.)
ответникът А. А. Н. се легитимира като собственик на процесния
топлоснабден имот, и в това си качество се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди по см.на чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Или с тези съображения съдът приема, че между ищеца и ответника е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот,
за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г за главницата като стойност
доставена до имота ТЕ, както и за стойността на услугата за дялово
разпределение.
Исковете за лихва върху стойността на ТЕ е дължима в пълен размер, а
тази за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение е
неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена
3
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от по 9.68 лева се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или сумата от 200 лева, която е
редуциран сбор държавна такса по гр.дело с №48197 /2024г, и гр.дело с №
28423/ 2024г по описа на СРС – обща държавна такса от 115.40 лева и по 50
лева за възнаграждение на юрисконсулт.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съобразно уважената част от иска като тези разноски са за
възнаграждение на адвокат по Договор за правна защита и съдействие от
12.12.2024г. или за 10 лева, които следва да се присъдят на адв. Г. за двете
производства.
Mотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„Я...., че А. А. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Со....
дължи на „Т..“ ЕАД следните суми: сумата от 1635.64 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С... с аб. № 16530, обезщетение за забава
в размер на 231.84 лв. за периода 15.09.2022 г., до 29.04.2024 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и за дялово
разпределение - 43.06 лв. - главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 9.68 лв. - лихва за периода 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 31.05.2024г. по ч.гр.дело № 28423/2024
4
г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА А. А. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Со.... да заплати на
„Т..“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителния директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Я.... на основание чл.78, ал.1 от
ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ сумата от 200 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 48197/ 2024г. и ч.гр.дело № 28423/ 2024г. по описа на
СРС и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т..“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„Я.... да заплати на адв. С. Д. Г., ЕГН **********
общата сума от 10 лева за разноски по дело с № 48197 / 2024г. и гр.дело с №
28423/ 2024г по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца
– „Т.“ О. и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5