Р Е Ш Е Н И Е
№ 259 08.02.2024 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи
състав
На двадесет и
трети януари година
2024
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 475 по
описа за 2023 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с ЗДДФЛ.
Делото е образувано по жалба на А.В.Й. *** против Ревизионен акт (РА)
Р-03000822004484-091-001/ 20.04.2023 г., който е потвърден частично с Решение №
136/ 21.07.2023 г. на и.д. директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП
за задължения по ЗДДФЛ, в частта за 2016 г. за главница от 4 500,
00 лв. и лихва от 2 745, 97 лв.; за 2017 г. за главница от 2 400, 00 лв. и
лихва от 1 221, 17 лв.; за 2018 г. за главница от 2 317, 00лв. и
лихва от 944, 00 лв. и за 2019 г. за главница от 2 888, 00лв. и лихва от 883,
00 лв. и 2021 г. за главница от 1700, 00 лв. и лихва от 175, 02 лв. и е изменен
в частта за 2020 г. за главница 6 511, 00 лв. и лихва от 1 323, 29
лв. и задължения за ДДС с главница от 688, 50 лв. и лихва от 219, 50
лв., за Д.П. м.02.2020 г. като лихвите са определени към 20.04.2023 г.
Жалбоподателят оспорва изцяло
ревизионния акт (РА), по отношение на определените му задължения за ЗДДФЛ за
целия период от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. и искането е да бъде отменен
изцяло в тази му част като незаконосъобразен. Излага допълнителни доводи по незаконосъобразността
на РА в уточняваща писмена молба по делото (стр. 21 от делото) от които се
извежда необоснованост и нарушение на материалния закон при издаване на
обжалвания РА.
В съдебно
заседание по делото жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа
жалбата и изразява становище, че установените суми от ревизиращите органи са
спечелени с труд и определените данъци са прекалено големи.
Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, И.
П. – главен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрк. възнаграждение.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя е
възложена със ЗВР № Р-03000822004484-020-001/02.09.2021г., (стр. 2-3 от адм.
преписка – том 1) в която е определено тя
да се извърши за задължения за Годишен и авансов данък за ЗДДФЛ за периода
01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., Данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2016 г. до 31.08.2022 г., ДОО – за самоосигуряващи се
за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. и Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021
г. Заповедта е издадена от М.Т.Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от
връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта
е връчена електронно на 26.09.2022 г. на жалбоподателя.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03000822004484-020-002/14.12.2022
г., (стр. 4-5 от адм. преписка – том 1), в която е определено тя да се извърши
за задължения за Годишен и авансов данък за ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. до
31.12.2021 г., данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., Данък върху добавената стойност за периода
01.01.2016 г. до 31.08.2022 г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода
01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. Заповедта е издадена от М.Т.Г. на длъжност
началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Варна. С нея са определени срокът на ревизията – 24.02.2022 г., при същите ревизиращите
органи и ръководител на ревизията.
На 21.03.2023
г. екипът от ревизори, Е.Г. и П.М. са съставили Ревизионен доклад № 03000822004484-092-001/21.03.2022
г. (стр.441-480 от адм. преписка – том 1). РД е връчен по ел. път на
жалбоподателя на 23.03.2023 г.
Ревизията е
приключила с издаване на Ревизионен акт № 03000822004484-091-001/20.04.2022 г.
от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
който е предмет на оспорване в настоящото производство.
С РА на жалбоподателя са установени
задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на главница от 4 500, 00 лв. и
лихва от 2 745, 97 лв.; за 2017 г. за главница от 2 400, 00 лв. и лихва от
1 221, 17 лв.; за 2018 г. за главница от 2 317, 00лв. и лихва от 944,
00 лв. и за 2019 г. за главница от 2 888, 00лв. и лихва от 883, 00 лв. и 2021
г. за главница от 1700, 00 лв. и лихва от 175, 02 лв. и е изменен в частта за
2020 г. за главница 6 511, 00 лв. и лихва от 1 323, 29 лв. и задължения
за ДДС за ДП м.02. 2020 г. от
главница от 688, 50 лв. и лихва от 219, 50 лв., като лихвите са определени към
20.04.2023 г.
Така
установените задължения са направени въз основа увеличения на декларирания
счетоводен финансов резултат, извършени на различни основания, изложени в
отделни точки в РА, като всички от тях са оспорени в настоящото производство.
Ревизионният
акт е обжалван изцяло по административен ред на 29.06.2022 г. В жалбата по
административен ред са оспорени същите основания, посочени в РА, както и в
жалбата до съда. Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 136 от 21.07.2023
г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Варна. По-горестоящият
орган по приходите е приел жалбата за частично основателна за размера на ДДС и
е потвърдил РА изцяло в останалата част.
Решението е
съобщено на жалбоподателя на 21.07.2023 г., а жалбата срещу РА е постъпила при ответника на 04.08.2023
г.
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят Ал. Й. е местно ФЛ по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на основание
чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължен за облагаемия си доход, получен от източници
в Р. България и в чужбина. Ревизиращите органи са установили, че жалбоподателят
е бил вписан в ТР на АВ с ЕТ“А.В. – Алиса“, регистриран е и по реда на ЗДДС, но
като търговец не е извършвал търговска дейност за ревизирания период.
Установено е също, че от лицето не са подадени ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ
за периода 2016 – 2019 г., а в подадените декларации за 2020 – 2021 г. са били
декларирани доходи, придобити от дейност като земеделски стопанин, в т.ч. от
държавни помощи, в общ размер на 628, 41 през 2020 г. и в общ размер на
15 531, 37 лв. за 2021 г. Не са били установени други декларирани от
жалбоподателя Й. придобити доходи за ревизирания период. След установяване на получените доходи и
съответно извършените разходи на жалбоподателя е било връчено Искане за
представяне на относимите документи, писмени обяснения, декларации и др. На
ревизиращите органи не са били представени изисканите документи, писмени
обяснения, декларации и др. не е била представена и счетоводна отчетност по
смисъла на ЗСч на ЕТ , която лицето е следвало да води предвид на нормата на
чл. 123, ал. 1 от ЗДДС. Поради това ревизиращите са направили извод, че са
налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК за
преминаване на ревизията по особения ред.
Жалбата е допустима, изхожда от
адресата на РА и е подадена в законово установения срок, разгледана по същество
е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис, като това не беше оспорено от
жалбоподателя.
Съдържанието на заповедта за
възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 26.11.2021
г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад
е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е
връчен на жалбоподателя на 10.05.2021 г.
Ревизираното лице не се е
възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи
възражение, според съставения РА.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на
ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол
за законосъобразност на акта.
По съществото на спора:
Спорът между страните е по
приложението на материалния закон.
От заключението на назначеното по
делото вещо лице по допуснатата ССЕ се установява, че през периода 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. жалбоподателят е внесъл в брой 45 000лв., за чиито
произход и характер не е представил доказателства, поради което същите се считат
за доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. е в размер на 45 000 лв. , а
дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 4 500 лв.
През периода 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. жалбоподателят е внесъл в брой 24 000лв., за чиито произход
и характер не е представил доказателства, поради което същите се считат за
доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. е в размер на 24 000 лв. , а
дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 2 400 лв.
През периода 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. жалбоподателят е внесъл в брой 23 000лв., за чиито произход
и характер не е представил доказателства, поради което същите се считат за доходи
от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
През годината е получил превод от 170, 50 лв. от НЧ“Й.Йовков – 1896“ с. Красен,
без изяснено основание от страна на жалбоподателя, който се счита за доход от
други източници, облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. ГДО по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2018 г. е в размер на 23 170 лв. , а дължимия данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ – 2 317, 00 лв.
През периода 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. жалбоподателят е внесъл в брой 28 100лв., за чиито произход
и характер не е представил доказателства, поради което същите се считат за
доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. По банковата си сметка в евро е внесъл в брой 400 евро ( 782, 33 лв.) за
чиито произход и характер не е представил доказателства, поради което същите се
считат за доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ. ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. е в размер на 28 882, 33
лв. , а дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 2 888, 00 лв.
През периода 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. жалбоподателят е внесъл в брой 54 500лв., за чиито произход
и характер не е представил доказателства, поради което същите се считат за
доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. По банковата си сметка в евро е внесъл в брой 9 700 евро ( 4 954, 03
лв.) за чиито произход и характер не е представил доказателства, поради което
същите се считат за доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Доходът от наем на МПС от 100 лв. по издадена фактура
№ 16/ 30.12.2020 г. не е била отразена в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от
жалбоподателя, сумата е облагаем доход, съгл. Чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ и е част
от общия размер на годишния доход от всички източници. За продаденото лавандулово масло на „Лавенде“
ЕООД жалбоподателят е получил 3 442, 50 лв. за м. февруари 2020 г., в
която сума данъчната основа е 2868, 75
лв., а ДДС е 573, 75 лв. след приспадане на разходите като земеделски стопанин
от 1 721, 25 лв. облагаемия доход е 1 147, 50 лв.жалбоподателят е
внесъл задължителни осигурителни вноски през 2020 г. от 585, 60 лв., а
годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност е в размер на
813 лв. с доход от държавни помощи и субсидии от 251, 36 лв. общата ГДО по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2020 г. е в размер на 65 113, 26 лв., от които 64, 300 лв.
ДО по чл. 36 от ЗДДФЛ(внесени суми по сметка в ПИП и доход от наем) и 813, 26
лв. – дан. основа по чл. 30 ЗДДФЛ (от лавандулово масло). Дължимия данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 6 511, 00 лв.
През периода 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. жалбоподателят е внесъл в брой 16 995, 01 лв., за чиито
произход и характер не е представил доказателства, поради което същите се
считат за доходи от други източници на лицето, облагаеми по смисъла на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ. Общата ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. е в размер на
16 995, 01 лв., а дължимия се данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е
1 700, 00 лв.
Данъчната основа за продаденото от жалбоподателя
лавандулово масло е в размер на 2 868, 75 лв., а ДДС е 573, 75 лв. от
сумата 3 442, 50 лв. Дължимият се ДДС за д.п.м. 02.2020 г. е 573, 75 лв.
Съдът кредитира заключението на
назначеното по делото ВЛ, като непротиворечащо на събраните писмени доказателства
по делото, поради което го приобщава към същите.
Независимо от връчените уведомления
на ревизираното лице и предоставената възможност за изразяване на становище, от
жалбоподателя не е било изразено такова, не са бил представени документи и
обяснения. Ревизиращите органи са взели предвид данните от информационните
масиви на НАП, както и получените документи в отговор на направени искания до
банкови институции, дружества за комунални услуги, органи на МВР, общински
администрации и други, подробно описани в РД. От анализа на представените
банкови извлечения от ТБ „ПИБ“ АД е установено, че през периода 2016 г. – 2021
г. жалбоподателят Й. е внасял в брой суми в лева по депозит и евро. Установени
са били внесени следните суми: през 2016 г. в общ размер на 45 000 лв.; за
2017 г. в общ размер на 24 000 лв.; за 2018 г. в общ размер на 23 000
лв.; за 2019 г. в общ размер на 28 882, 32 лв.; за 2020 г. в общ размер на
64 200 лв. и за 2021 г. в общ размер на 16 995, 01 лв. Установено е
било също, че на 04.07.2018 г. по разплащателната сметка на жалбоподателя Й. е
постъпила сума от 170, 50 лв. от НЧ „Й.Йовков 1896“ с. Красен. Жалбоподателят
не е представил документи в производството за произхода на внесените в
банковите сметки суми, вкл. и за превода от НЧ „Й.Йовков 1896“ с. Красен,
поради това ревизиращите са счели, че тези суми следва да бъдат обложени с
данък.
Ревизиращите органи са установили,
че жалбоподателят Й. е отдавал под наем от 10.01.2020 г. автомобили м.
„Мерцедес“ с ДК№ ТХ 5758 ХК и м.“Ивеко“ с ДК№ ТХ 9494 АТ за срок от 1 година с
годишен наем от 100 лв. Установено е било, че на жалбоподателя е била издадена
фактура№ 16/ 30.12.2020 г. с данъчна основа от 100 лв. и начислен ДДС от 20
лв., която е била отразена в ДПр за д.п.м.12.2020 г., но доходът не е бил
деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г.
От информационните масиви на НАП
ревизиращите са установили, че жалбоподателят е продал на „Лавенде“ ЕООД за ДПм.04.2020
г. масло от лавандула на стойност от 3 442, 50 лв., което е било отразено
в дневника за покупките на дружеството с протокол № **********/ 05.02.2020 г.
Ревизиращите са отправили нарочно искане до дружеството, като последното е
потвърдило покупката от жалбоподателя на 63, 75 кг. лавандулово масло през 2020
г. и са представили ППП и РКО за изплатената сума. Ревизиращите органи са
установили, че жалбоподателят не е декларирал получения доход в ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2020 г.
С обжалвания РА ревизиращите органи
са определили годишни данъчни основи по чл. 122 от ДОПК и съответно дължим
данък: за 2016г. – дължим данък от
4 500 лв., при годишна данъчна основа (ГДО) от 45 000 лв., която се
формира от внесени суми с неустановен произход в банковата сметка на
жалбоподателя; за 2017 г. – дължим
данък от 2 400 лв. при ГДО от 24 000 лв., която се формира от внесени
суми с неустановен произход в банковата сметка на жалбоподателя; за 2018 г. дължим данък от 2 317
лв. при ГДО от 23 170, 50 лв., която се формира от внесени суми с
неустановен произход в банковата сметка на жалбоподателя от 23 000 лв. и
постъпила сума в размер на 170, 50 лв. от НЧ „Й.Йовков 1896“ с. Красен; за 2019 г. дължим данък от 2 888
лв. при ГДО от 28 882, 32 лв., която се формира от внесени суми с
неустановен произход в банковата сметка на жалбоподателя, в т.ч. 28 100
лв. и 400 евро; за 2020 г. дължим
данък от 6 603, при ГДО от 66 031, 26 лв., формирана както следва: 1)
при облагаем доход от 1 731, 26 от дейността като земеделски стопанин, в
т.ч. 251, 36 лв. от декларирани субсидии от 628, 41 лв., (намалени с 60%
нормативно –признати разходи) и 2 065, 50 лв. от продажбата на лавандулово
масло, (намалени с 60% нормативно-признати разходи), намалени с внесените през
годината осигурителни вноски в размер на 585, 60 лв.; 2) доход от наема на МПС
от 100 лв.; 3) внесени суми с неустановен произход в банковата сметка на
жалбоподателя от 64 200 лв. в т.ч. 54 500 лв. и 4 954 евро; за
2021 г. дължим данък от 2 456 лв., в т.ч. внесени от жалбоподателя 756
лв., съответно данък за внасяне 1700 лв., при ГДО от 24 555, 06 лв.,
формирана от внесени суми с неустановен произход в банковата сметка на
жалбоподателя от 16 995, 01 лв. и деклариран облагаем доход от дейността
като земеделски производител от 7 560, 05 лв.
Ревизиращите
са установили, че жалбоподателят на 05.02.2020 г. с ППП е предал на „Лавенде“
ЕООД 63, 75 кг. лавандулово масло на стойност от 3 442, 50 лв., получени
от него на 17.02.2020 г. Установино е било, че ДДС за доставката не е бил
начислен по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и продажбата не е отразена в
подадения от жалбоподателя ДнП и СД за ДДС за д.п.м.02.2020 г., нито в някой от
следващите периоди. Поради това на жалбоподателя е начислен ДДС с РА за д.п.м.
02.2020 г. в размер на 688, 50 лв. при ДО от 3 442, 50 лв. за продажбата
на лавандулово масло.
С РА за
процесния период, задълженията на жалбоподателя са били определени по реда на
чл. 122 от ДОПК. Ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелствата по
чл. 122, ал.1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, тъй като до започването на ревизията не са подадени декларации за
периодите-2016 г. -2019 г., не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч
и липсват документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.,122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се - смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, но доказателствена тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно, в производството по обжалване на /" РА, издаден по реда на
чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията
за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
От проверка в информационния масив на НАП се е констатирало,
че от жалбоподателя не са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периодите от 2016
г. до 2019 г., което безспорно потвърждава, наличието на обстоятелство по чл.
122, ал. 1,т. 1 от ДОПК. Отделно от горното не е спорно между страните и
обстоятелството, че от жалбоподателя не са представени надлежно изисканите по
реда на ДОПК документи, необходими за установяване на основата за облагане с
данъците, включени в обхвата на включени в обхвата на ревизията. Не е
представена счетоводната отчетност, която в качеството си на регистрирано по ЗДДС
лице, жалбоподателят е бил задължен да води съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят
е запознат с факта, че не са представени документи на ревизиращите органи.
Писмени доказателства не са приложени от А.Й. и в настоящото производство по
обжалване по съдебен ред. Горепосоченото безспорно потвърждава извода на
органите по приходите, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и
т. 5 от ДОПК. Следва да се има предвид,
че с връчването на заповедта за възлагане на ревизия на 26.09.2022 г„ А.Й. е информиран
за започналото ревизионно производство, за: органите по приходите,
извършващи ревизията, за предмета/обхвата на производството и неговия срок. С
връчването на първоначалната заповед тези обстоятелства са съобшени на
жалбоподателя. Това гарантира правото на защита на лицето, което като
заинтересован участник от изхода на производството, е имало възможността да
упражни процесуалните си права и да защита законните си интереси добросъвестно
по смисъла на чл. 6 от ДОПК, като се възползва от предоставената му възможност
в чл. 37, ал. 2 от ДОПК и по собствена инициатива ангажира доказателства в
ревизията.
Нормата на чл. 12, ат. 1 от ЗДДФЛ
регламентира, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 13, ат. 1 от ЗДДФЛ
конкретно са изброени необлагаемите доходи. Жалбоподателят не е представл
документи във връзка с произхода и характера на процесиите суми, нито в ревизионното
производство, нито в настоящото производство за обжачване по административен
ред, поради което не е доказано, че същите са необлагаеми доходи. Предвид
изложеното, правилно и обосновано, органите по приходи са формирали извода, че
внесените суми от лицето с неустановен произход, представляват облагаеми доходи
на А.Й..
С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е дефинирана
като облагаема всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9
от когато и извършена от ДЗЛ по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната. В нормата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е
предвидено, че данъчното събитие е доставката на стоки или услуги и то възниква
на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена, а съгласно ал. 6 т. 1 на същата норма на датата на възникване на
данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки
и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно разпоредбата
на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът се начислява и дължи за данъчния период, през
който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв
документ - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. С нормата
на чл. 67 от ЗДДС изрично е регламентиран начинът, по който се определя
размерът на дължимия данък, а именно: размерът на данъка се определя, като
данъчната основа се умножи по ставката на данъка /ат. 1/, и когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена /ат. 2/.
Посочените разпоредби на ЗДДС безспорно обосновават
изводите, че на 05.02.2020 г. - датата на предаване на лавандуловото масло на
„Лавенде" ЕООД, настъпва данъчно събитие за процесната доставка и
респективно задължение за жалбоподателя да издаде документ и да начисли данък. Относно
определения в обжалвания РА размер на дължимия данък съдът приема, че в случая
е приложима нормата на чл. 67, ат. 2 от ЗДДС.
Възраженията на жалбоподателя, че не
се следва заплащането на данъци по горепосочените суми, съдът намира за
неоснователно, тъй като не кореспондира с нормите на чл. 3 до чл. 6 от ЗДДФЛ.
Че данъците и техния размер са дължими се потвърждава и от допуснатата по
делото ССЕ, неоспорена от страните по делото и приета от съда.
При изложеното жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При изхода от оспорването
жалбоподателят следва да бъде осъден да възстанови на адм. орган направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 2 919, 18 лв.,
определено в минимален размер съгласно чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.В.Й. ***
против Ревизионен акт (РА) Р-03000822004484-091-001/
20.04.2023 г., който е потвърден частично с Решение № 136/ 21.07.2023 г. на
и.д. директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП за задължения по
ЗДДФЛ, в частта за 2016 г. за главница от 4 500, 00 лв. и лихва от 2
745, 97 лв.; за 2017 г. за главница от 2 400, 00 лв. и лихва от
1 221, 17 лв.; за 2018 г. за главница от 2 317, 00лв. и лихва от 944,
00 лв. и за 2019 г. за главница от 2 888, 00лв. и лихва от 883, 00 лв. и 2021
г. за главница от 1700, 00 лв. и лихва от 175, 02 лв. и е изменен в частта за
2020 г. за главница 6 511, 00 лв. и лихва от 1 323, 29 лв. и
задължения за ДДС от главница от 688, 50 лв. и лихва от 219, 50 лв., за ДП
м.02.2020 г. като лихвите са определени към 20.04.2023 г.
ОСЪЖДА А.В.Й. ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 2 919, 18 лв. за разноски по делото за юрк.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: