Решение по дело №905/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 126
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20185310200905
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 129

 

гр. Асеновград, 12.09.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АСЕНОВГРАДСКИ   РАЙОНЕН СЪД, втори   наказателен състав в публично съдебно заседание на осми юли  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

       с участието на секретаря Мария Ацалова, като разгледа АНД № 905 по описа на Асеновградски районен съд – ІІ н.с. за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 277 от 28.11.2018 г., издадено от Директора на РДГ-гр.Пловдив – инж. Мирослав Христов Д., с което на В.Т.Т. с ЕГН:********** *** на основание чл.257 ал.1 т.2  от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 900 лв. за нарушение по чл. 257 ал.1 т.2  от ЗГ, във вр. с чл.50 ал.3, ал.4 и ал.5 от НСГ /НАРЕДБА № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите/.

        Жалбоподателят В.Т.  в жалбата си чрез процесуалния си представител – адв. А. и лично в  съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и правилност. Отрича се извършването на  нарушението и се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му. Искането към съда  е за пълна отмяна на НП или алтернативно за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като си приеме маловажност на нарушението.

         Въззиваемата страна РДГ-гр.Пловдив се представлява от  юрк. Галина Иванова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

        Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното от фактическа страна:

        С акт за установяване на административно нарушение  от 16.11.2018 г., е било констатирано, че жалбоподателят В.Т., в качеството си на лице по чл. 235 от ЗГ -  т.е.  лице имащо право да упражнява лесовъдска практика, което е вписано в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежава удостоверение за регистрация е изготвил карнет- описи за извършено маркиране в имот с к.№ 29581.5.165, подотдел 135-ж и в имот с к. № 29581.5.152, под.135-з - представляващи частни горски територии в землището на с. Жълт камък, без в подотдел 135 - ж на терен реално да е извършено маркиране за предвидения конкретен вид сеч, а в подотдел 135-з , маркирането е извършено само на площ от 0,25 ха, вместо на цялата отразена площ от 2.039 ха. Нарушението е извършено през периода от 14.06.2018 г. до 31.08.2018 г. и открито при извършена проверка на 19.09.2018 г.

          За констатираните нарушения на място бил съставен констативен протокол, а на 16.11.2018 г. на нарушителят бил съставен АУАН в негово присъствие. Същият го подписал без възражения, но в бланката на акта отразил, че ще депозира допълнителни обяснения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, касаещи маркирането, но само в подотдел 135-з, като се твърди, че маркирането е върху цялата площ, но в горната част имота бил по-трудно достъпен и с по-рядка дървесина и затова е и с по-рядка маркирация. Възражението било преценено като неоснователно от АНО и въз основа на АУАН на 28.11.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и за горното  нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба  в  размер на 900 лв.

          При така  установената  фактическа обстановка и след като провери  изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление  съдът намира следното от  правна страна: 

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

          НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи. В процедурата по съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила. НП е в изискуемата от закона форма, подписано е от административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

         По отношение на описано в НП нарушение посочената като нарушена правна норма- чл. 50 ал.3 , ал.4 и ал.5  от Наредба № 8/05.08.2011 г. - / НСГ/  урежда реда, по който се извършва фактическото маркиране на дърветата предвидени за сеч, като предвижда, че: ал.1 - „Определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им.“ ,  ал. 2 - „Освен по начина, посочен в ал. 2, определените за сеч дървета с диаметър 14 см и по-голям от 14 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с контролна горска марка.“ и  ал.5 - „Контролната горска марка по ал. 4 се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима“. В конкретния случай жалбоподателят Т.  в качеството му на лицензиран лесовъд е изготвил карнет-описи за посочените два подотдела, в които невярно отразил, че е извършил надлежно маркиране  на дървета за сеч съобразно горните правила. В действителност обаче фактическо маркиране на конкретни дървета в имот с к.№ 29581.5.165, подотдел 135- ж  изобщо не било извършено, а в имот с к. № 29581.5.152, под.135- 3, отново  противно на описаното в карнет –описа било извършено маркиране на много по-малка  площ от  0,25 ха, вместо на цялата отразена площ от 2.039 ха. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в подотдел 135 з  е имало  маркиране на цялата площ. При проверката на место, на която е присъствал и жалбоподателя контролните органи лично са констатирали и непосредствено са установили факта,че маркирацията е извършена на много по–малка площ от конкретно отразената в карнет-описа. Жалбоподателят в конкретния случай при изготвянето на карнет –описите е бил длъжен вярно да отрази необходимите данни, така, че те да съответстват  напълно на фактически извършеното маркиране на дърветата за сеч. Поради неизпълнение на тези му  задължения се е стигнало до изготвяне на карнет–описи с невярно съдържание по отношение на  задължителните  им реквизити за цитираните подотдели.

Извършването на нарушението е безспорно установено въз основа на събраните доказателства - констатациите в АУАН и приложените писмени доказателства и се потвърждава от събраните гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите – В.И. и А.Б..

        Правилно е съотнесено описаното нарушение към съответстващата му санкционна разпоредба – чл. 257 ал.1 т.2 от Закона за горите, която предвижда глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание за лице  упражняващо лесовъдска практика, което  съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Като е изготвил карнет –описи в нарушение на горните правила предвидени в подзаконов акт - Наредба № 8/05.08.2011 г. - / НСГ/   жалбоподателят Вичев  е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението.Наложената санкция - глоба макар и в размер на 900 лв. е с насоченост  към минималния размер  на предвидения в закона диапазон. При определяне размера на наложената глоба, наказващият орган е съобразил прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е оразмерил  глобата  над  минималния  размер на предвидения от  закона диапазон за горното нарушение. Така определеният размер на санкцията е в съответствие с тежестта на нарушението, която е сравнително висока, тъй като на практика са изготвени два отделни карнет- описа за извършено маркиране в нарушение на нормативния ред и за два отделни имота, всеки от които самостоятелно води до реализация на нарушението. Освен това на практика и в двата са отразени напълно неверни данни по отношение на същественото съдържание на документа, като в единия имот не е имало извършено никакво маркиране, а в другия то е било пренебрежимо малко спрямо цялата заявена и отразена в документа площ.  Преценено е и наличието  на смекчаващи отговорността  обстоятелства, а именно, липсата на данни жалбоподателят да е наказвано друг път извън рамките на горната проверка за нарушения по ЗГ. Ето защо съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е определил размера на глобата  за горното нарушение и е неоснователно искането за нейната редукция . Така  определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че  не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност.  Поначало обществената опасност на този вид нарушение е определена от законодателя като висока, поради това и е предвиден нормативно определен минимуми на административно наказание за него, без за налагането му да се изисква настъпването на реални вреди от нарушението. Формалния характер на състава на отговорността по чл. 257 от ЗГ няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Следва да се вземе в предвид и факта, че конкретното нарушение не може да се дефинира като маловажен случай, тъй като в рамките на същата проверка са установени и други нарушения извършени от жалбоподателя. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

          Предвид изложените съображения  съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 277 от 28.11.2018 г., издадено от Директора на РДГ-гр.Пловдив – инж. Мирослав Христов Д., с което на В.Т.Т. с ЕГН: ********** *** на основание чл.257 ал.1 т.2  от ЗГ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 900 лв. за нарушение по чл.257 ал.1 т.2  от ЗГ, във вр. с чл.50 ал.3, ал.4 и ал.5 от НСГ /НАРЕДБА № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите/.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Административен  съд- гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: