РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Кюстендил, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ч. А. Т.
при участието на секретаря А. А. Х.
като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Административно наказателно дело №
20251520200374 по описа за 2025 година
„****“ ****, със седалище и адресна управление в гр.К. обжалва
наказателно постановление № 30-0000588. от 08.01.2025г., издадено от
Началник на ОО"АА" гр. Кюстендил, с което на дружеството, на основание
чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение по 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г.
вр.чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушенията. Претендира се присъждане на сторените разноски за адвокат в
хода на производство.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание и не е изразено становище по делото.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства
при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН № 344716 от 16.12.2024г г. е привлечено към
административнонаказателна отговорност дружеството жалбоподател, за това
на 16.12.2024г. около 15.20 часа в гр. Кюстендил, в сградата на ОО АА с адрес
1
пл. Ген Иван Колев № 1, обл. Кюстендил, при извършена комплексна
проверка по документи на посочената фирма-превозвач с лиценз на общността
№4285 за превоз на товари е установено, че е сключен трудов договор с М. Б.,
назначен на длъжност „шофьор“ Тежкотоварен автомобил, без водачът М. Б.
да притежава годно удостоверение за психологическа годност за превоз на
товари към датата на сключването му, видно от справка ЕИС Архимед.
Посочено е, че с описаното е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС вр.чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТС
На 08.01.2025г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което е описана фактическата обстановка по идентичен начин, дадена е същта
квалификация на нарушението и на основание чл.96г, ал.1 пр.2 ЗАП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв.
Наказателното постановление е връчено на 07.03.2025г. като на
20.03.2025г. е депозирана жалба срещу НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното: Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за
това са следните:
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
отмяната на атакуваното НП. Фактическата обстановка е описана ясно е
недвусмислено и подвежда извършеното като нарушение по чл.8, ал.1 от
Наредба №36/15.05.2006г.
Следва да се посочи, че с решение на СЕС по дело С-227/22г. от
18.01.2024г. по преюдициално запитване от български съд е посочено, че чл.7,
параграфи 1 и 3 от Директива 2006/1268ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелства за управление на превозни
средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да
изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като
водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство
2
за управление на превозни средства от категорията С, СЕ, С1, С1Е, D, D1, DE,
D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване
физическата и умствената им годност за управление е проверена, да
притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок
на валидност от него удостоверение за психологическа годност.
Преюдициалното производство не е правораздавателно, тъй като
Съдът не решава по същество правния спор между страните по делото. Ролята
му е да даде тълкуване на съюзна норма или да се произнесе по нейната
действителност, а не да я прилага към конкретния фактически състав, което е
задача на националния правораздавателен орган. Функция на националния съд
е да реши главния спор, с който е сезиран, а функцията на Съда на ЕС е да
предостави тълкуването или да се произнесе по действителността на правото
на ЕС, необходимо за решаването на този спор. Отношенията между
националните съдилища и Съда в рамките на преюдициалното производство
не са йерархични, а отношения на сътрудничество. Тълкувателната
компетентност на Съда обхваща първичното право на ЕС, производното право
(както правно-обвързващи актове, така и такива с препоръчителен характер,
вкл. и решения на самия Съд), международните договори, сключвани с трети
страни, както и т. нар. смесени договори. Националната юрисдикция, до която
е адресирано преюдициалното заключение, е длъжна да се съобрази с
даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на
Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е
повдигнат идентичен въпрос.
В конкретния случай, дружеството жалбоподател е санкционирано на
основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 ЗАвПр за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр.
последно от Закон за автомобилните превози във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 36/15.05.2006 г. на МТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвПр – "Който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лева".
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните
3
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска
осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на
посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази
връзка е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Именно нормата на чл. 8, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., която е действала към момента на
проверката, изисква при всяко постъпване на работа като водач на
таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по
пътищата, отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ
превоз за собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност.
Същевременно, според чл. 12, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление
на моторно превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т
е 5 години. Като условие за издаване на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, CI, D, D1 и Там е необходимо
представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за
4
издаване на свидетелство за управление на МПС.
От друга страна, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на
21.10.2022 г. изменение в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
Наредбата, удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Смисълът
на това изменение е за безсрочност на удостоверението за психологическа
годност в рамките на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на МПС и същото е съобразено изцяло с правната
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС, съгласно която щом водач на
моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС
за съответната категория, той следва да се счита за психологически и
физически годен да управлява МПС от тази категория. В казуса НП не
съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на водача И. към датата на деянието. Изложеното обуславя
извод за несъставомерност на визираното в НП административно нарушение,
санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, поради което, с оглед
правилното приложение на материалния закон, атакуваното НП е неправилно
и незаконосъобразно.
При това положение АНО е ангажирал незаконосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
атакуваното НП следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН дружеството
жалбоподател има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в
размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 30-0000588. от 08.01.2025г.,
издадено от Началник на ОО"АА" гр. Кюстендил, с което на „****“ ***, със
седалище и адресна управление в гр.К., на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева за
нарушение по 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. вр.чл.8, ал.1 от Наредба
№36/15.05.2006г. на МТ.
5
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" –
София да заплати на „****“ **** със седалище и адресна управление в гр.К.
сумата от 500 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6