№ 107
гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244000600174 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
С Присъда № 8/19.03.2024г., постановена по НОХД 124/2024г. Плевенски
окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие е признал за виновен
подсъдимият М. Х. Н. за деяние по чл. 343 ал.3 б. „б” пр.последно вр.ал.1 б.“в“
пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК и му е наложил наказание от четири години и шест
месеца лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК е
определил на три години лишаване от свобода. Отложил е изпълнението на
така наложеното наказание на основание чл. 66 от НК за срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Лишил е подсъдимия М. Х. Н. от право да управлява МПС за срок от пет
години.
Присъдил е разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Н. чрез
неговия защитник – адв. П..Доводите, които се сочат в жалбата са свързани
1
единствено с явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че не
са обсъдени всички смекчаващи вината обстоятелства, както и ниската
обществена опасност на подсъдимия. Претендира се приложението на чл. 58а
ал.4 вр. чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Предвид на това се иска изменение на постановената присъда
като бъде намалено по размер наложеното наказание с налагане на наказание
под предвидения от закона минимум, както и намаляване размера на
наложеното наказание лишаване от права.
В съдебно заседание подсъдимият Н. и неговият защитник поддържат
подадената жалба. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията
за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Претендират
приложението на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК.
Поверениците на частните обвинители – адв. Й. и адв. Д. и частните
обвинители не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. В нарочна
молба не възразяват да се даде ход на делото и изразяват становището си за
неоснователност на подадената жалба. Правят искане за потвърждаване на
постановената присъда като правилна и законосъобразна.
Представителят на прокуратурата оспорва подадената жалба. Намира, че
наказанието е справедливо определено. Сочи, че съдът е отчел обществената
опасност на конкретното деяние. В смисъла на изложеното представителят на
обвинението предлага да бъде потвърдена постановената.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенният
съд фактическа обстановка, която в най-общи линии се изразява в следното:
Подсъдимият М. Х. Н. е роден на 02.01.1959г. в с.Александрово
обл.Ловеч, жив. в гр.Плевен, българин, български гражданин, средно
образование. Пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********. Притежава
2
свидетелство за управление на моторно превозно средство категории А,В, С,
М, ТКТ,АМ.
На 26.12.2022г. в гр.Плевен, около обяд, подсъдимият М. Н. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво”, модел „В 40“ с
регистрационен номер ЕН 69**** по бул. „Христо Ботев“. С него в
автомобила на предна дясна седалка се возела неговата съпруга –свидетелката
З. Н.а. Метеорологичната обстановка и пътната настилка били благоприятни
за движение и управление на пътни превозни средства с оглед на сезона и
частта от денонощието-слънчево и ясно време и сухо пътно платно, нямало
ограничения на видимостта на подсъдимия. При наближаване на
управляваното от него моторно превозно средство кръстовище образувано
между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Шипка“ скоростта на движение на
автомобила била 51.12 км/ч. В този момент пострадалата С. К. предприела
пресичане от западния тротоар на бул. „Христо Ботев“ по пешеходната пътека,
находяща се пред търговски обект. Същата стъпила върху асфалтовата
настилка на западната пътна лента по посока на движение на управляваното
от обвиняемия моторно превозно средство и започнала движението си по
пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо автомобила. Независимо, че
приближавал пешеходна пътека, подсъдимият продължил движението си, без
да промени скоростта си на движение. В момента, в който пострадалата
стъпила на пешеходната пътека, Н. се намирал на разстояние от 76.54 метра и
за него съществувала техническа възможност да възприеме
местонахождението и посоката на движение на пешеходеца, да намали
скоростта и да спре, но обвиняемият не реагирал с намаляване скоростта на
движение, в момента в който пешеходеца се намирал върху пешеходната
пътека. Продължавайки да се движи с посочената скорост подсъдимият се
приближил към пешеходната пътека и при продължаващото движение на
пешеходката, преминаваща по пешеходната пътека последвал удар между
предната лява част на моторното превозно средство управлявано от
подсъдимия М. Н. и лявата странична част на тялото на С. К.. Контактът бил в
областта на долните крайници на пешеходката и вследствие на него възникнал
ударен импулс и отклонение на горната част на тялото върху предния капак.
При това отклонение последвало плъзгане на тялото на С. К. по предния
капак, след това се получил контакт с предното обзорно стъкло и тялото на
пострадалата било отхвърлено на пътната настилка. Последвало от
3
придобитата скорост преобръщане по пътната настилка, след което тялото се
установило в покой. В резултат на реализиралото се ПТП пострадалата С. К.
получила множество травми. След удара подсъдимият спрял върху източната
пътна лента. Той и съпругата му излезли от моторното превозно средство и
възприели тялото на С. К. намиращо се частично върху затревената площ и
частично на пътното платно. В този момент и св. Б. П. В. възприел
обстоятелства по така възникналото пътно-транспортно произшествие, като
подал сигнал на тел. 112. Своевременно пристигнал специализиран
медицински транспорт и С. К. била откарана за оказване на медицинска
помощ в съответно здравно заведение, но поради тежестта на получените в
следствие на блъскането и от автомобила увреждания, на 02.01.2023г., С. Н. К.
починала в болничното заведение.
Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателства - свидетелските показания на разпитаните
свидетели, както и от писмените – протокола за оглед ведно с фотоалбума към
него, съдебномедицинските експертизи, както и изготвената автотехническа
експертиза и останалите писмени доказателства.
По делото има трима свидетели очевидци на пътнотранспортното
произшествие – св. А. Б., З. Н.а, Б. В.
Св. А. Б. е бил на балкона в домът си, от който има изглед към бул.
„Христо Ботев“ и мястото, където се е реализирало ПТП, откъдето е възприел
ударът, който се е реализирал между движещото се ППС и пострадалата. От
показанията му става ясно, че след този удар, тялото на пострадалата е имало
летеж във височина, а подсъдимият е спрял веднага след пешеходната пътека.
Св. Б. В.също е бил в района на ПТП – в магазин „Фантазия“. Излизайки
от магазина чул тъп удар, а веднага след това видял, че нещо лети във въздуха,
възприел, че това било куфар, когато приятелката му извикала, че човек е
ударен. В близост имало спрян автомобил „Волво“ и до него мъж и жена, като
мъжът бил видимо шокирани от удара. Пострадалата жена лежала на земята
не била в съзнание.
Св. З. Н.а се е движела в автомобила на подсъдимия, тя е негова съпруга.
От показанията й се установява същата фактология – движение със скорост
40-50 км/ч. Става ясно, че тя и съпругът й изобщо не са възприели
пресичащата по пешеходната пътека пешеходка. Тя чула единствено удар,
4
спрели веднага и видели възрастна жена да лежи на пътното платно. Според
нея съпругът й при шофирането не се е разсейвал.
Няма никакво противоречие между показанията на тримата свидетели
очевидци – и относно обстоятелството, че ПТП се е реализирало на пешеходна
пътека, и относно механизма на ПТП - удар между ППС и пешеходката, с
последвал летеж на тялото на пострадалата и установяването му върху
пътното платно и относно липсата на реакция за намаляване на скоростта на
водача на ППС. Показанията на свидетелите са последователни, еднопосочни
и напълно незаинтересовани и именно от тях се извлича приетата за
установена както от представителя на обвинението, така и при проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК от първия и
настоящият съд фактология.
Св. Н. Н. е син на пострадалата, той е разпитан в качеството на
пострадал и показанията му не съдържат конкретика относно реализиралото
се ПТП, а единствено относно здравословното състояние на пострадалата, а
именно, че същата и била в добро здравословно състояние, водела
здравословен начин на живот и нямала заболявания.
Така описаната и възприета от представителя на обвинението и първия и
настоящия съд фактология се установява и от назначените по ДП различни
експертизи.
От заключението на експерта по назначената съдебно-медицинска
експертиза за изследване на труп № 65/2020г. е видно какви са причинените
травматични увреждания на пострадалата и каква е причината за настъпилата
смърт, а именно: тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма, счупване на
костите на тазовия пръстен и травми в областта на крайниците, като
уврежданията са в резултат от тъпи травми, нанесени с голяма сила и
механизма на тяхното причиняване добре може да бъде обяснен с блъскане от
автомобил, падане на тялото върху капака му и последващото му отхвърляне и
падане върху пътното платно. Причината за смъртта са тежката комбинирана
черепно-мозъчна и гръдна травми, довели до контузии на вътрешните органи
/мозък бели дробове/, изливи на кръв,тежък травматичен шок, последващ
мозъчен оток,дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Вещото лице е
дало заключение че е налице пряка причинна връзка между получените
травми и смъртта. По отношение на механизма на причиняване е дадено
5
заключение, че може да бъде обяснен с блъскане в областта на долните
крайници, падане на тялото назад върху капака на автомобила с удар на таза и
главата, последващо отхвърляне на тялото и падане върху пътното платно.
Смъртта е установена на 02.01.2023г. Така изготвената съдебно-медицинска
експертиза е в пълно съответствие с показанията на разпитаните свидетели
относно механизма на ПТП и на получаване травмите от пострадалата.
В хода на ДП е назначена и видеотехническа експертиза, която е
илюстрирала снимков материал от видеозаписи на камери, иззети в района на
произшествието. От изследването се установява, че представените два броя
компактдискове съдържат файлове с видеозаписи от охранителни видео-
системи, заснети на 26.12.2022г. за съответните системни времена – 12.02.58 –
12.14.51 и 12.02.59 до 12.19.59 часа, като не е установена манипулация/намеса
върху записаната информация и на които е заснето пътно-транспортно
произшествие между пешеходец и лек автомобил. Изследваните оптични
устройства са били предадени с протокол за доброволно предаване на
29.12.2022т.
Видно от изпратеното писмо от дирекция национална система 112 се
установява, че по повод настъпилото ПТП са получени пет обаждания, като
първото от тях е в 12.03.50 ч. от св. Бориславов, а последното в 12.06.09ч. от
подсъдимият. Така посочената информация изцяло съвпада с часовия
диапазон от изследваните от видеотехническата експертиза камери, от които
се установява и часът на реализираното ПТП – а именно около 12 ч. на
26.12.2022г. – така както е прието и във фактологията – около обяд.
От изготвените протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че
подсъдимият е тестван за наличието на алкохол в кръвта с отрицателен
резултат.
От заключението по автотехническата експертиза се установява
следното: Скоростта на автомобила „Волво“ с ДК№ ЕН 63****
непосредствено преди и към момента на удара е била 51,12км/ч, а
непосредствено след удара - 48.53км/ч. Скоростта на пешеходката е изчислена
от експерта на 3,2км/ч. Вещото лице по експертизата е изчислило, че водачът е
имал техническа възможност да възприеме пешеходката като
местоположение, посока и направление от момента на стъпването й върху
настилката, когато се е намирал на разстояние 76.54 метра от мястото на
6
удара. При дължина на опасната зона 29.44 метра при скорост на движение 50
км/ч., но и при реалната скорост на движение 51.12 км/ч./опасна зона 30,39м/ е
имал техническа възможност да предприеме спиране към момента на
възможното възприемане на пешеходката и да спре преди мястото на удара
като предотврати произшествието. Така е заключил, че от техническа гледна
точка причина за произшествието е бездействието на водача при управлението
на автомобила да предприеме действия с органите за управление — скоростен
лост, педал на газта и спирачен педал, с които да се осъществи забавяне
движението при спиране към момента, в който върху пешеходната пътека се е
предвижвала пешеходката.
Установената фактология се изяснява още от протокола за оглед на
местопроизшествие от 26.12.2022г. и приложения към него фотоалбум, които
също са в подкрепа на възприетия механизъм на ПТП.
От приложената справка за нарушител, касаеща подсъдимият Н. се
установява, че в рамките на около 10-12 години на същият са съставени 4
наказателни постановления за нарушение по ЗДвП и са налагани 8 глоби с
фиш също за извършени нарушения. Имал е и наложена ПАМ – временно
спирани от движение на МПС.
Обясненията на подсъдимия от ДП, според настоящият състав на
въззивният съд, следва да бъдат обсъждани като доказателствено средство.
Той не отрича извършването на деянието и неговото време и място – около
12ч на 26.12.2022г. на бул. „Христо Ботев“. Обясненията му са в съответствие
с възприетото в обвинителният акт относно липсата на предприето
намаляване на скоростта в зоната на навлизане на пешеходна пътека.
Съответни са на показанията на св. З. Н.а относно този факт, както и с
показанията на св. Вълов за поведението му след реализиране на ПТП, както и
се потвърждават от справката от национална система 112 досежно обаждането
му на телефон 112.
Така е възприета и фактологията в обвинителния акт, с която същият се
е съгласил.
В изпълнение на задълженията си по инстанционния контрол, в
производство приключило по реда на чл. 371 т.2 от НПК, въззивният съд
констатира, че са били налични предпоставките да провеждането му: 1/
налице е депозирано от подсъдимия признание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
7
2/ самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното
производство. Спазен е и реда за провеждането на тази диференцирана
процедура от решаващия съд.
По правната квалификация
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил както
от обективна така и от субективна страна съставът на чл. 343 ал.3 б. „Б” вр.
ал.1 б „в” пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, който правен извод се споделя и от
настоящия състав на въззивния съд.
От обективна страна на 26.12.2022г. подсъдимият Н. като водач на лек
автомобил „Волво В40” с ДК № ЕН 69****, движейки се по бул. „Христо
Ботев“ в гр. Плевен, нарушил правилата за движение по пътищата, като при
приближаване към пешеходна пътека не намалил скоростта си на движение и
не спрял, за да пропусне стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по
нея пешеходка С. К., вследствие на което реализирал удар със същата, а в
резултат на удара настъпила и нейната смърт.
На подсъдимият са вменени две нарушения на ЗДвП – по чл. 20 ал.2
изр.2 от ЗдвП и по 119 ал.1 от ЗДвП.
Първият съд е приел, че са нарушени и двете вменени на подсъдимия
разпоредби от ЗДвП, без да е изложил конкретни мотиви по отношение на
всяко от тях.
Настоящата съдебна инстанция не може да се съгласи с изводите на
първостепенния съд, касаещи нарушените от подсъдимия Н. разпоредби на
ЗДвП, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат. Според настоящият състав правилното приложение
на материалния закон изисква в случая да бъде ангажирана отговорността на
подсъдимия единствено за нарушение по 119 ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав намира, че конкретната пътна обстановка,
съдържаща пешеходна пътека с напречна пътна маркировка М8.1 по чл. 64 т.3
от ППЗДП и правомерно преминаващата по нея пострадала Керемедчиева е
изисквала от подсъдимия съобразяване с императивното задължение,
8
предвидено в чл. 119, ал. 1 от ЗДП - да осигури предимството на пресичащата
пешеходка, като предприеме необходимото и съответстващо на установените
правила поведение за намаляване на скоростта, дори и спиране. Подсъдимият
е имал обективна възможност да възприеме пешеходката от 76,54м., когато е
стъпила на пешеходната пътека и след като я възприеме - да намали скоростта
и при необходимост да спре, за да я пропусне да мине по пешеходната пътека.
Той не е реагирал изобщо и не е предприел действията, предписани от закона,
за намаляване на скоростта на движение, която съобразно заключението на
приетата автотехническа експертиза, а и съгласно показанията на свидетелите
очевидци е останала непроменена. Обективно е разполагал с тази възможност,
тъй като опасната зона за спиране при движение с 50 км/ч е 29,44м, а при
реалната скорост, с която се е движил – 51,12км/ч е 30,39м. Възможността му
за възприятие реално е 76,54м. и в двата случая, опасната зона е по- малка от
разстоянието, от което той обективно е имал техническа възможност е могъл
да възприеме пешеходката и да предприеме действия. Именно поради
неспазването на това свое задължение е реализиран настъпилия удар с
пострадалата, а вследствие на него е настъпила и смъртта й. В този смисъл
отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана за нарушение на чл.
119, ал. 1 от ЗДП.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че инкриминираното
ПТП не би могло да бъде квалифицирано като последица от нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. За опасност на пътя се говори в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, която с оглед използваната лексика в тази разпоредба е непредвидима.
В настоящия случай, предвид очертаната с пътна маркировка пешеходна
пътека, с наличието на пешеходец насочващ се и преминаващ по нея,
опасността е била напълно предвидима – т. е. не е реализирано нарушението
по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Едновременно с това следва да се отбележи, че ТР № 28 от 28.11.1984 на
ОСНК на ВС не е загубило своето правно значение. В т. 4. от същото е
обсъден въпроса за съотношението между основното правило за скоростта на
движението - чл. 20, ал. 2 ЗДвП и тези по чл. 71, ал. 1, чл. 119, 120, 122, 123 и
др. от ППЗДвП. Застъпено е становището, че съотношението между
основното правило по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и посочените други текстове от
закона и правилника за прилагането му представлява съотношение на общ
състав към частни случаи на пътна обстановка. В чл. 20, ал. 2 ЗДвП са
9
посочени най-обобщено изискванията към водачите на пътните превозни
средства досежно режима на скоростта, които се отнасят до всички пътни
обстановки по време на движение. В чл. 119 ал.1 от ЗДвП - типична пътна
обстановка, представляваща конкретен израз на условия за движение. Ето
защо въззивният съд намира, че следва да бъде приложено специалното
правило по чл. 119 ал.1 от ЗДвП, което дерогира общото такова, което е още
едно основание за признаването му за невинен и оправдаването му по
повдигнатото му обвинение за нарушение по чл. 20 ал. 2 изр.2 от ЗДвП. Този
извод не противоречи и на разбирането, залегнало в т. 6 от ТР № 2 от
22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, според което правото на предимство на
пешеходците при преминаването им по пешеходна пътека се активира едва в
момента на стъпването им върху нея.
От субективна стана деянието е извършено при форма на вина
непредпазливост във вид на небрежност. Това е така, тъй като у Н. са
липсвали представи относно възможния престъпен резултат, но деецът, макар
и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Могъл е да предвиди, че при приближаване
към пешеходна пътека, следва да намали скоростта си, тъй като по нея може
да се придвижва пешеходец, ако има такъв следва да спре и да пропусне
движещият се пешеходец, имал е възможност да възприеме пострадалата от
повече от 76м. и да реагира своевременно.
Всичко изложено до тук дава основание на съда да приеме, че с
действията си подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на чл. 343 ал.3 б. „б” вр. ал.1 б.“в“ пр.1 вр. чл. 342
ал.1 от НК, която правна квалификация предвид вида на протеклото
производство като съкратено съдебно следствие по чл. 370 т.2 от НПК и с
оглед заявеното от страните пред настоящия състав не се спори.
По наказанието
За това престъпление Плевенският окръжен съд е наложил наказание
четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията по
чл. 58а ал.1 от НК е определил на три години лишаване от свобода.
Законодателните параметри са в диапазона от 3 до 15 години лишаване от
свобода към датата на извършване на деянието.
10
Следва да се отчете като висока обществената опасност на деянието.
Престъпленията по транспорта засягат обществените отношения, свързани с
управлението на ППС съгласно установеният за това ред, но когато са
настъпили вредоносни последици - с тях се засяга и най-ценното благо -
човешкият живот или телесната неприкосновеност, още повече, когато се
касае за пешеходец, преминаващ на пешеходна пътека и самият законодател е
предвидил по- засилена наказателна отговорност. В рамките на общата
обществена опасност, настоящото деяние разкрива съответна такава.
Ниска е обществена опасност на подсъдимия. Той е неосъждан и с добри
характеристични данни, за които бяха събрани доказателства пред въззивната
инстанция – показанията на неговата съпруга, касаещи личността му, както и
приетата характеристична справка от домоуправителя на сградата, в която
подсъдимият живее.
Като смекчаващи вината обстоятелства решаващият съд е отчел чистото
му съдебно минало, искреното разкаяние, както и фактът, че подсъдимият е с
95% инвалидност, т.е. здравословното му състояние. Въззивният съд намира,
че чистото съдебно минало следва да се отчете и го отчете при определяне
степента на обществената опасност на подсъдимия. Съгласява с другите две
отчетени смекчаващи вината обстоятелства. Здравословното му състояние
действително не е добро, тъй като видно от представените епикризи, както и
решението на ТЕЛК подсъдимият страда от захарен диабет, коксартроза,
сънна апнея, ХОББ, и прояви на бъбречна недостатъчност. Следва също така
да се отчете и съдействието, което е оказал още на ДП за разкриване на
обективната истина. Действително и независимо от изразеното желание за
провеждане на съкратено съдебно следствие, в хода на ДП подсъдимият е дал
обяснения, с които е оказал своето съдействие за разкриване на обективната
истина. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и
очертаната по- горе необходимост от оправдаване по едно от вменените му две
нарушения на ЗДвП, тъй като същото не е в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
Твърдяните от защитата в жалбата обстоятелства, че подсъдимият е бил
с автомобил с редовна застраховка „Гражданска отговорност“ и не е
употребил алкохол и други забранени вещества не могат да бъдат отчетени
като смекчаващи вината обстоятелства, в каквато насока е искането, тъй като
11
представляват задължение/застраховката/ или категорични забрани/употреба
на алкохол и забранени вещества/ за всеки един водач на ППС.
Не може да се отчете като смчекчаващо вината обстоятелство и
обаждането на подсъдимия на тел. 112, тъй като е сторено едва след като
други присъстващи на местопроизшествието вече са се обадили на този
телефон. Искането на защитата е само за отчитане на това обаждане като
смекчаващо вината обстоятелство не и за преквалификация на деянието по
привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. "б" от НК, но и такава
преквалификация е невъзможна, тъй като наличието на квалифициращото
обстоятелство "пешеходна пътека", на която безспорно между страните е
станал инцидентът, изначално изключва привилигированата правна
квалификация /вж. Решение № 196/2021 г. на ВКС по н. д. № 718/2020/.
Като отегчаващи вината обстоятелства решаващият съд е отчел –
допуснатите от него в рамките на последните 10 години нарушения на ЗДвП.
Видно от справката по ДП налаганите наказания на подсъдимия като водач на
ППС са в периода 2008-2022г. В този период са наложени наказания по четири
НП за извършени нарушения по ЗДвП – две от тях за несъобразяване на
поведението със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или контролират движението по пътищата, светлинните сигнали
или пътната маркировка и нарушение отново свързано с преминаване през
пешеходна пътека, а именно чл. 120 ал.1 т.2 от ЗДвП – преминаването през
пешеходна пътека може да стане след подаване на сигнал, който му разрешава
и след като пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека. Освен тези наказания, наложени с наказателни постановления в
рамките на коментирания период на подсъдимият са наложени и наказания с
фиш, като са му съставени осем броя фиша. Основно фишовете са за
нарушения, свързани със скоростта – 3броя, 2 фиша отново за несъобразяване
на поведението си с поведението и сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират и контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали и пътните знаци и пътната маркировка. И три съвсем
леки нарушения, свързани с паркиране и движение без включени светлини.
Има и една налагана ПАМ. Анализът на броя на извършените нарушения от
подсъдимия като водач на МПС сочи на около едно нарушение на година.
Анализът на вида на извършваните от подсъдимия нарушения през
последните години сочи, че най- голям брой нарушения, извършени от
12
подсъдимия са по чл. 6 т.1 от ЗДвП, т.е несъобразяване на поведението си с
поведението и сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
и контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали и
пътните знаци и пътната маркировка, включително и нарушение п о чл. 120
ал.1 т.2 от ЗдвП. Определено следва да се приеме, че и настоящият случай е
сходен, и се касае за еднотипност на нарушенията, свързана с несъобразяване
на водача с пътните знаци и маркировката по пътищата, тъй като при наличие
на пешеходна пътека, подсъдимият в качеството си на водач на МПС не се е
съобразил с пътната маркировка. При приближаването към пешеходна пътека,
водачът винаги е задължен да намали скоростта си на движение, а когато по
нея се движи пешеходец – да спре и да го пропусне. Възражението на
защитата, че маркировката на пешеходната пътека е била изтрита не се
възприема от настоящият състав. Първо защото видно от сн. 3 и 4 от
протокола за оглед пешеходната пътека е очертана и ясно видима и на
следващо място подсъдимият живее дълги години в гр. Плевен и пътната
обстановка в града за него не е непозната. Според въззивния съд като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и макар и с малко, но
превишената скорост, с която се е движил подсъдимият Н., която е следвало да
бъде значително редуцирана при приближаването към пешеходната пътека.
В хода на производството пред въззивния съд са представени
доказателства за влошено здравословно състояние на подсъдимия след
реализиралото се ПТП – удостоверение от личен лекар, в което е записано, че
същият страда от безсъние безпокойство, нервни кризи. Състоянието на
подсъдимият след реализираното от него ПТП според настоящият въззивен
състав не може да бъде прието като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство/вън от вече приетото искрено съжаление, за което е
потвърждение/, тъй като той сам се е поставил в това положение реализираки
произшествието.
Решаващият съд е приел наличието на превес на смекчаващите вината
обстоятелства, налагайки наказание под предвидения в закона среден размер.
След извършения собствен анализ, като съобрази високата степен на
обществена опасност на деянието, ниската на дееца, приетите и дообсъдени и
от въззивния съд преобладаващи смекчаващи, но и две отегчаващи вината
обстоятелства, настоящата инстанция намира, че определеното от първия съд
13
наказание е справедливо. Това наказание ще изиграе, както превъзпитателната
роля спрямо дееца, така също ще окаже своето възпиращо въздействие върху
останалите членове на обществото, която роля не следва да бъде подценявана,
независимо от предимството на специалната превенция. Не могат да бъдат
определени като многобройни смекчаващите вината обстоятелства. Освен
това са налице и две отегчаващи такива, поради което не са налице
предпоставки за обсъждане разпоредбата на чл. 58 а ал.4 вр. чл. 55 от НК.
Подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата от голямо разстояние, но не
е предприел и опит да спре и да избегне ПТП. Тези особености на конкретния
случай, наред с тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение
по пътищата, завишават степента на обществена опасност на деянието, а и на
подсъдимият като водач на МПС и изключват приложението на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК.
Окръжният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 66 от НК и е
отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години.
Въззивният съд също намира, че не е необходимо подсъдимият да бъде
изолиран от обществото за неговото поправяне. Подсъдимият след
извършване на деянието демонстрира морално поведение на социално
ангажирана личност, която проявява състрадание и човечност. Изпитваното от
него разкаяние е искрено и е белязало цялостното развитие на наказателния
процес, което показва, че за него процесът на поправяне е започнал на един
по-ранен етап от налагането на наказание. Ето защо въззивният съд се
съгласява с необходимостта от приложение на института на условното
осъждане. Липсва и възможност за влошаване положението на подсъдимия с
оглед обстоятелството, че настоящото производство е инициирано само по
жалба на подсъдимия.
Що се касае до наказанието лишаване от права, решаващият съд е
определил такова в размер на пет години. Параметрите на това наказание
следва да бъдат съобразени от една страна с изискванията на законодателя с
разпоредбата на чл. 49 ал.2 от НК, според която когато наказанието лишаване
от права, когато е наложено с наказание лишаване от свобода може да
надминава срока на последното най-много с три години, и от друга на
Постановление на Пленума на ВС № 1/83 г. и постоянната съдебна практика –
Р 66/88 г., Р 75/86 г., Р 23/88 г.на ОСНК, касаещи приложението на чл. 37 ал.1
т. 6 и 7 от НК, според които "когато се налага наказание лишаване от права
14
заедно с лишаване от свобода, срокът на лишаването от права не може да бъде
по-кратък от срокът на лишаването от свобода. Вече бе направен анализ на
налаганите наказания по административен ред на подсъдимия Н.. Установи се,
че за периода 2008-2022г. има налагани наказания с четири НП и осем
наказания с фиш и една ПАМ. Предвид на така направеният анализ
подсъдимият не може да бъде определен като системен нарушител на
правилата за движение по пътищата от една страна. От друга обаче не може да
бъде пренебрегнат и факта, че извършеното нарушение е тежко, доколкото
подсъдимият изобщо не е съобразил поведението си с наличието на пешеходна
пътека, указващата я маркировка и се е движил макар и малко, но с превишена
скорост. Още повече, че значителна част от извършените от него нарушения са
именно несъобразяване с пътните знаци и маркировка или сигналите на
контролни органи. Като съобрази законодателните изисквания и взе предвид
тежестта на извършеното от подсъдимия нарушение като водач при
движението му по пътищата на РБ, както и настъпилия съставомерен
резултат, въззивният съд намира, че наказанието лишаване от права е
правилно определено от първия съд в размер на пет години. В този размер то
ще изиграе своята превъзпитателна дееца като водач на ППС роля.
При извършената цялостна служебна проверка на присъдата, съдът
констатира допусната неточност при цифровото изписване на деянието от
първия съд. Всъщност в мотивите си на стр. 7 самият първостепенен състав е
отбелязал, че е допуснал техническа грешка като е изписал предложение
последно към б. „Б“ на чл. 343 ал.3 от НК. Действително така посочено
цифрово, деянието сочи на „особено тежък случай“, за какъвто не е повдигано
обвинение на подсъдимия, но не е и признат за виновен видно от словесното
съдържание на присъдата. Волята на първостепенния съд – признаването на
подсъдимия Н. за деянието за което му е повдигнато обвинението - е ясна.
Тази неточност не може да бъде изправена от настоящият въззивен състав по
пътя на изменението, тъй като се касае за техническа грешка. След влизане в
сила на присъдата, при наличие на съмнения и затруднения при изпълнението
й, съдът който е постановил присъдата може да се произнесе по реда на чл.
414 от НПК.
Воден от горните съображения и на основание чл. 337 ал.1 ал.1 т.2 и чл.
338 от НПК, Великотърновския апелативен съд
15
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 8/19.03.2024 г. на Плевенски окръжен съд,
постановена по НОХД № 124/2024 г. по описа на съда като:
ПРИЗНАВА М. Х. Н. за невинен да е извършил нарушение по чл. 20 ал.2
изр.2 от ЗДвП, поради което го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото
обвинение в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16