№ 6753
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100507362 по описа за 2025 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена от 54 – то СУ „Св. Иван Рилски“
срещу решение № 17242/25.09.2024г., постановено по гр. д. № 44245/2023г. на СРС, 58
с-в.
С обжалваното решение СРС е признал за незаконно и е отменил на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Б. В. Д. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № 1738/05.07.2023 г., като е възстановил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ,
Б. В. Д. с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител
по изобразително изкуство” в 54-то СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ" и
е осъдил на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, 54-то СРЕДНО
УЧИЛИЩЕ "СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ" с БУЛСТАТ ********* да заплати на Б. В. Д. с
ЕГН ********** обезщетение в размер на 13 473,78 лв. /бруто/ за оставане без работа
в периода 05.08.2023 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /07.08.2023 г./ до окончателното изплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 950 лв. – съдебни разноски.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при
постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага доводи, че неправилно СРС е приел, че не е доказано
намаляване на обема работата. Счита, че не е налице злоупотреба с право, а
извършеният подбор е по обективни критерии и е законосъобразен. Моли решението
1
да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил правилна фактическа обстановка, която не
е необходимо да се преповтаря. От правна страна и във връзка с наведените във
възззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира следното.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ в
тежест на ищеца, въззиваем в настоящето производство, е да докаже наличието на
трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника –
работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на правото на
уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване. В тежест на
ответника, въззивник в настоящето производство, е да установи при условията на
пълно и главно доказване и при кумулативна даденост следните предпоставки 1)
намаляване на работата, която се изпълнява от служителя/работника с тази трудова
функция; 2) работодателят да е извършил подбор и неговата законосъобразност,
обусловена от обоснованост на дадените от работодателя оценки по
законоустановените критерии за извършване на подбор.
Намаляването на обема на работата, за да послужи като законосъобразно
основание за прекратяване на трудово правоотношение, следва да отговаря на няколко
изисквания. На първо място, необходимо е то да се отнася не общо към дейността на
2
предприятието работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени
трудови функции. На второ място, същото следва да се отличава с характеристиката
трайност, т.е. да не е преходно и колебливо състояние. На следващо място, необходимо
е това намаляване да е в обем, даващ основание да се намали броят на работниците,
изпълняващи съответните трудови функции, а не да е незначително, пренебрежимо
малко спрямо общия обем. Не на последно място, необходимо е още да съществува
обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да
реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла
работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която
работата е намаляла, между други работници в предприятието (в този смисъл практика
на касационната инстанция, обективирана в Решение № 375 от 25.11.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1925/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г.,
Решение от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., ІV г. о. на ВКС, Решение от 09.07.2012
г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
СРС е приел, че не е доказано намаляване обема на работа, тъй като е възможно
намаляването на паралелките да е само формално разписано. Приел е и, че е възможно
минималната преподавателска норма да бъде допълнена с факултативни часове.
За намаляване обема на работа са ангажирани следните доказателства: проекто -
образец за разпределение на часове за 2023/2024г. – л. 71 от делото на СРС; утвърдено
поименно щатно разписание в сила от 06.07.2023г., утвърдено поименно щатно
разписание в сила от 09.08.2023г. и утвърдено поименно щатно разписание в сила от
25.08.2023г.; данни за годишната натовареност за 2022/2023г. на Б. Д. – л. 103 от
делото на СРС и данни за годишната натовареност на Р.Ч. за 2022/2023г. – л. 104 от
делото на СРС. Пред настоящата инстанция са приети утвърден списък на учителите
за 2023г./2024г. и списък за 2022г./2023г.
Приета е ССЕ, от която се установява, че предвидените часове по изобразително
изкуство за 2022/2023г. са 1442, а за 2023/2024г. – 1080. Видно от ССЕ – л. 118 от
делото на СРС, това намаляване идва от намаляване на броя на паралелките /по една
паралелка по – малко от пети и от шести клас/. Към 06.07.2023г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, преподавателите по изобразително
изкуство са били ищецът и Р.Ч., на пълен щат. Трудовото правоотношение с Д. е
прекратено на 05.08.2023г., а съгласно поименното щатно разписание в сила от
25.08.2023г. преподавателите по изобразително изкуство са двама: Р.Ч. – на пълен щат
и Д.Ж. – на непълен щат. В съдебно заседание на 25.10.2023г. вещото лице разяснява,
че посочените 1080 учебни часа не включват факултативните часове, поради което
след добавяне на същите, учебните часове стават 1156 учебни часа.
Действително, няма законово изискване, което да задължава ответника, сега
въззивник, да допълва преподавателска норма с факултативни часове. Въпреки това,
3
при така събраните доказателства, настоящият състав намира, че не е доказано
намаляване обема на работа. От никой от представените документи не се установява
премахване на две от паралелките, което да е обусловило намаляване на обема на
работа. В представените списъци на учителите е посочен само вида на заетост на всеки
от учителите. Вещото лице по назначената експертизата е изготвила същата въз основа
на проверка на поименни щатни разписания и проекто – образец. Липсват обаче
представени доказателства, че са премахнати две от паралелките, което всъщност
обосновава намаления обем на работа.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 10/01.06.2016 Г. за организация на
дейностите в училищното образование предвижда, че училищният план-прием
определя за училището за всяка предстояща учебна година броя на паралелките в І и V
клас, както и промяна броя на паралелките в останалите класове и свободните места в
тях. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование
училищният план-прием се определя преди началото на учебната година от директора
на училището.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от цитираната наредба училищният план-прием за
предстоящата учебна година се утвърждава със заповед на директора в срок до 30
март след становище на обществения съвет и се публикува на интернет страницата на
училището. Ето защо, правилно СРС е приел, че до 30.03.2023г. училището вече е
имало действащ и утвърден училищен план прием за 2023г./2024г. Трудовото
правоотношение е прекратено на 05.08.2023г. Не са представени никакви
доказателства за намаляване броя на паралелките, което от своя страна обуславя
намаляване на обема на работа.
Основанието на заповедта – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ следва да е доказано
категорично, а в настоящия случай не са представени доказателства, които да
установяват по несъмнен начин намаление в обема на работа.
Неоснователно е и другото оплакване на въззивника относно извода на СРС за
незаконосъобразност на подбора.
Правото на подбор е субективно материално преобразуващо право на
работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата
да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да
останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В
случаите на съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на
брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа,
извършването на подбор е не само субективно преобразуващо право на работодателя,
но и вменено в негова тежест задължение. В случая, предвид приложимото
4
уволнителното основание – поради намаляване на обема на работа, работодателят е
задължен да извърши подбор.
По делото не се спори, а и се установява от ангажирания доказателствен
материал, че подбор е осъществен. Спорен е въпросът дали той е извършен
законосъобразно. При проверката на надлежното упражняване на правото на
работодателя да извърши уволнение на наведеното основание съдът не е ограничен до
формалната констатация, че подбор е извършен, а следва да провери същия съобразно
изведените в закона критерии за законосъобразност – същото да е в интерес на
производството или службата, да се запази правоотношението на работниците, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът, като материално субективно
преобразуващо право може да се упражнява в границите, установени в закона, т.е. по
законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по
упражняване на субективно право, тази преценка се извършва по критериите,
установени в правната норма, предназначена е да задоволи определен от закона
интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати. Затова осъществяването
й трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. Точното прилагане на
закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с
констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща
проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя
оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329,
ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения
правен режим.
Неоснователни са оплакванията, че за първи път подборът е оспорен с
допълнителна молба от ищеца – въззиваем в настоящето произовдство. В исковата
молба Д. е заявил, че счита, че извършеният подбор е незаконосъобразен и това
оспорване е достатъчно, за да бъде разгледано от съда. Следва да се има предвид и, че
за първи път ищецът се е запознал с картите за оценка от извършения подбор едва с
получаване на препис от отговора на исковата молба и доказателства към него и е
оспорил същите в първия възможен момент.
Настоящият въззивен състав споделя изложените от СРС мотиви по отношение
на намаления брой точки по всеки от показателите, като във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, следва да добави и следното. Действително работодателят сам
определя критериите за подбор. Липсват обаче доказателства, че са подавани жалби от
родители срещу ищеца, сега въззиваем. Липсват доказателства и за участието му и
създаването на конфликти с ученици, колеги и родители. Не са представени
доказателства, че е закъснявал за работа, за което също е отнета една точка или, че е
уронил авторитета на ръководството, в които случай срещу него биха били предприети
5
съответните дисциплинарни мерки. Въпреки оспорването от страна на ищеца,
работодателят не е представил никакви доказателства за посочените обстоятелства.
Тук следва да се отбележи, че действително са допустими свидетелските показания
при извършване на подбор. Но по посочените критерии – жалби от родители,
евентуално образувани дисциплинарни производства за закъснение за работа и
уронване на престижа на работодателя, следва да са налице писмени доказателства.
Ето защо, съдът приема, че не са ангажирани доказателства за причините, които са
обусловили при оценяването на Д. да му бъдат поставени конкретните по – ниски
оценки.
Неоснователни са и релевираните във въззивната жалба оплаквания, че не е
налице злоупотреба с право, като неправилно, според въззивника, СРС е приел, че с
извършеното намаляване в обема на работа се цели единствено прекратяване на
договора с Д..
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на процесното
уволнително основание е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез
законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. Важно е дали е оборена
добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е
установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е използвана
целенасочено - единствената цел, е уволнение на конкретен служител.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността на работодателя се
предполага, поради което ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи, че позоваването от страна на работо-дателя на основанието по чл. 328, ал. 1,
т. 3 КТ е израз на произволно и превратно упражняване на работодателска власт, т.е.
че е извършено с единствената цел да се прекрати конкретно трудовото
правоотношение с него (в този смисъл Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. дело №
284/2012 г. на ВКС, IV Г.О., Решение № 345/06.03.2014 г. по гр. дело № 3868/2013 г. на
ВКС, IV Г.О., Решение № 194/26.06.2016 г. по гр. дело № 891/2016 г. на ВКС, IV Г.О. и
др.).
С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
случая прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
противоречи на установения принцип, че трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, като действително позоваването на намаляване на обема
на работа, поради изложените по – горе съображения, е имало за цел единствено
прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия. Следва да се има предвид,
че няколко дни след уволнението на длъжността „учител“ по изобразително изкуство е
назначен нов служител, макар и да е посочено, че същият е на непълен щат.
Поради изложеното, съдът приема, че правилно СРС е приел, че уволнението е
6
незаконно и следва да бъде отменено, а служителят възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен,
правилно е бил уважен и обусловеният от него конститутивен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на Д. на заеманата преди уволнението работа.
От трудовия договор, сключен между страните по делото, се установява
наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради което Д. следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 950 лв., представляваща направените пред
СГС разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното
възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, както и предвид платеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя на неговия процесуален представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 17242/25.09.2024г., постановено по гр. д. №
44245/2023г. на СРС, 58 с-в.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ" с БУЛСТАТ
********* да заплати на Б. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 273 ГПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 950 лв., представляваща направените пред СГС разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8