РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
от
|
06.07.2018г |
Град
|
Мездра |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренския районен |
съд |
|
граждански
|
състав |
В |
Открито |
заседание на 23.05.2018г
в следния състав: |
|
Председател |
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
като разгледа докладваното от |
Съдия
Петрова |
|
гражданско |
дело номер |
1818 |
по описа за |
2017 |
година. |
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
От “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “България” 49, бл.53Е, вх.В, със законен
представител Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина
Харалампиева Георгиева, управители, чрез пълномощника юрк. Краси К. Ангелов, е постъпила искова молба със следните искания:
да се признае за установено, че М.К.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на
ишцовото дружество сумата от 3725.52 лв.
(три хиляди седемстотин двадесет и пет лв. и 52 ст.), представляваща
задължение по договор №301727104517.02.2017 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение №740 от 20.09.2017г по ч.гр.д.№1384/2017г по описа на
МРС. Претендират се и разноски.
Назначеният особен представител на ответницата
оспорва изцяло предявения иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .
По делото са събрани писмени доказателства и е
приложено ч. гр. дело № 1384/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното Искане за отпускане на потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ се установява, че ответницата М.К.Ц. на
17.02.2017г е кандидатствала пред ищцовото дружество за отпускане на
потребителски кредит. За условията на искания заем ответницата е информирана
чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ с пакет допълнителни услуги Бонус
за сумата от 1500 лева от дата 17.02.2017г. След запознаване с условията
страните са сключили Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №
**********/17.02.2017г., съгласно който “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД предоставя
на М.К.Ц. кредит в размер на 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, при лихва
и други условия, подробно уговорени с договора. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е
изпълнило задълженията си по договора за кредит, като е превело по посочената
от длъжницата банкова сметка ***ване на факта, че сумата е предоставена на
ответницата е представено копие от Преводно нареждане с банкова референция 270РMWP1704800128 от 17.02.2017 г. Видно от представения договор, същият е сключен между
страните по делото за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в
размер на 155,23лева платима на всяко 20-то число от месеца. Договорът е
подписан при действието на Общи условия /ОУ/, които са неразделна част от него,
за което ответницата е подписала декларация, че е запозната със съдържанието им
и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. На същата дата ответницата и ищцовото
дружество са подписали споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
В деня на подписване на договора е
изготвен е погасителен план, който също е подписан от страните по договора.
Според изложеното в
исковата молба ответницата не е направила нито една погасителна вноска. В
подкрепа на това твърдение е представено Извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № **********, удостоверяващ извършени вноски. След
изпадането на кредитополучателя в забава съгласно уговореното в чл.12.3 от ОУ
към договора за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КС/СД
просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост“, на 23.05.2017г договорът за кредит е
прекратен автоматично от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като до
ответницата М.К.Ц. е изпратено уведомително писмо от 29.05.2017г. Впоследствие
кредитодателят е предприел необходимите действия за събиране на вземането си по
съдебен ред. Въз основа на подаденото заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 1384/2017 г.
по описа на Районен съд – Мездра, по което на 20.09.2017г е издадена Заповед №
740 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
На заявителя е указано, че на основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК може да предяви
иск за установяване на вземанията си. Последният в срока по чл.415 ал.4 ГПК е
предявил настоящия иск.
С депозирания отговор, назначения особен
представител на ответницата оспорва
изцяло предявените искове. Наведени са доводи за неоснователност на исковите
претенции, поради недоказаност на факта, че ответницата реално е получила
договорената сума. Според изложеното в отговора не е настъпила предсрочна
изисуемост на заема, тъй като уведомителното писмо не е достигнало до длъжника. Излага се становище и
за нищожност на клаузите в договора за възнаградителна лихва от 41,17% годишно
и клаузата за допълнителни услуги, поради противоречие с добрите нрави – чл.26,
ал.1 ЗЗД.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните
указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към
настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му
присъдени със заповедта за изпълнение.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че на 17.02.2017г. между ответницата в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ чрез служител на ищеца, т.нар кредитен експерт по силата на който ищецът предоставя на ответницата заем в размер на 1500лв. срещу задължението на последната да го върне в срок от 24 месеца с размер на вноската от 92,73лв. на месец, ГПР в размер на 49,89% и лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2225,52лв. От представеното Преводно нареждане с банкова референция 270РMWP1704800128 от 17.02.2017 г. се установява, че ответницата е получила по посочената от нея банкова сметка ***. Според изложеното в исковата молба и представеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №********** ответницата не е извършвала никакви плащания по договора. С депозирания отговор няма твърдения за извършени плащания и към 23.05.2017 г. действително са били налице условията за предсрочна изискуемост на заема съгласно чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КС/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“. За обявената предсрочна изискуемост на задълженията по заема е изготвено уведомително писмо до ответницата. По делото няма представен документ който да удостовери , че до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Такова е и основанието на предявения иск - автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща без отправяне на известие от кредитора до длъжника. В случая обаче тези договорености от общите
условия противоречат на приетото
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема, че „В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.“ В случая ищцовото дружество е с регистриран
предмет на дейност „Опускане на средства, които набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства“ и съответно се явява
кредитна институция и цитираната т.18 от Тълкувателното решение следва да бъде
приложено и по отношение на него. При събраните доказателства съдът приема, че
такова обявяване не е направено преди завеждане на заповедното производство.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се
счита за надлежен акт по обявяване на длъжницата на предсрочната изискуемост на
кредита, доколкото на същата не се изпраща препис от заявлението, поради което
банката не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК,
респективно не са налице предпоставките за установяване на изискуемост на
вземането. Не следва да се приеме и че изискуемостта е обявена със самата
искова молба, доколкото според тълкувателното решение правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи, за да се приеме,
че установителният иск е основателен в посочената хипотеза, според настоящия
съдебен състав изискуемостта трябва да е обявена преди образуването на
заповедното производство, чието продължение се явява настоящото производство по
чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 т.2 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че
искът, в посочената хипотеза, е лишен от основание на този етап. И доколкото
кредиторът не е обявил писмено кредитополучателя, че кредитът става предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, искът по чл. 422, ал.1 ГПК, съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение се явява
преждевременно предявен и съответно неоснователен. Това тълкуване се налага и с
оглед съдебната практика по прилагането
на закона / Решение
№ 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2602/2014 г., II т. о., ТК, постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК/.
По горните съображения исковете по чл.
422, ал.1 ГПК, основани върху претендираната предсрочна изискуемост на дълга,
настъпила автоматично със забава в плащанията повече от 30 дни, се явяват
неоснователни и следва изцяло да бъдат отхвърлени по отношение търсените с тях
главница и лихви.
По
отношение на задълженията за възнаградителна лихва и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги
е направено искане за отхвърлянето им и поради нищожност на клаузите в договора, с които те
са уговорени. За пълнота съдът намира, че следва да бъдат обсъдени в настоящото
решение наведените от процесуалния представител на ответницата възражения в
тази насока.
С
депозирания отговор е направено възражение за нищожност на клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41.17%, както и
лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Възраженията на ответника, че така уговорения
размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл
се явява нищожна е основателно. Действително към датата на уговарянето
на размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби,
които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не
означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и
то при положение, че се касае за потребителски договор, при който едната
страна-потребителят е по-слабата икономически страна; поради което и
се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК.
Ограничението на свободата на волята на страните са именно добрите
нрави, които са неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип . Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е
трайноустановена практика на Върховен касационен съд, която посочва
добросъвестния и съответстващия на добрите нрави предел на волята на страните
за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на законната
лихва. В този смисъл е практика на ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение
№1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др./
според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително,
ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Уговореният
лихвен процент е 41,17%, и надхвърля с
над 4 пъти законната, която е приета за
периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната лихва. Ето
защо клаузите на т. VІ от договора,с които е уговорен ГЛП в размер иа 41.17% и лихвен процент на ден в размер на
0.11% накърняват договорното равноправие между страните, противоречат
на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл.26,
ал.1, предл. трето от ЗЗД . Поради това, че нищожните уговорки нямат
правно действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не
е възникнало за ответницата.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500лв. Възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона. Не е формирана и цена за всяка от услугите
по отделно, предвид разпоредбата на чл.10а,
ал.4 от ЗПК, в която е предвидено,
че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси н/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." В случая в противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане в размер на 1500лв. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността
за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в
самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор. В Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 17.02.2018г. е уговорено, че изискуемостта на задължението за
заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги в размер на 1500лв. настъпва от датата на
сключване на самото Споразумение и е включено в размера месечните погасителни вноски по
кредита, които са с краен размер от 155.23лв. Уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Бонус" в размер на 1500лв.
се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите
на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/. За част от допълнителни услуги е установена
процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има
възможността да ползва заплатената вече от него услуга. Нейното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва
след като той изпълни всички свои задължения,предвидени в ОУ за доставката й.
Част от договорките са свързани с управлението на кредита и съответно
противоречат на чл.10а ал.2 от ЗПК.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, претенциите за неоснователни и недоказани и следва да бъде
отхвърлен предявения иск за признаване за установено на задължението на
ответницата към ищцовото дружество по заповед за изпълнение №740 от 20.09.2017г по
ч.гр.д.№1384/2017г.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че
М.К.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ишцовото дружество“ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София сумата от 3725.52
лв. (три хиляди седемстотин двадесет и пет лв. и 52 ст.), представляваща
задължение по договор №301727104517.02.2017 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение №740 от 20.09.2017г по ч.гр.д.№1384/2017г по описа на МРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВрОС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: