Решение по дело №1287/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 303
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20227040701287
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 303

гр.Бургас, 23.03.2023г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 27 февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1287 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е Т. и син 99 ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Несебър, общ. Бургас, ул. Иван Александър № 4. В производството жалбоподателят участва чрез управителя Т.Г.Т. и чрез пълномощник – адвокат Г.Д. ***.

Ответник е директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. В производството ответникът взема участие чрез пълномощник – юрисконсулт Е.Т..

Предмет на обжалване е част ревизионен акт (РА) № Р-02000221005390-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. С ревизионния акт първоначално са установени следните задължения :

- задължение за данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 31 724.01 лева и лихва за забава в размер на 11 036.88 лева, както следва: за м.01.2018 г. данък в размер на 2584.42 лева и лихва за забава – 1089.85 лева; за м.02.2018 г. данък в размер на 1802.00 лева и лихва за забава – 745.89 лева; за м.03.2018 г. данък в размер на 4298.67 лева и лихва за забава – 1742.30 лева; за м.04.2018 г. данък в размер на 3792.94 лева и лихва за забава – 1505.70 лева; за м.05.2018 г. данък в размер на 3788.69 лева и лихва за забава – 1471.39лева; за м.06.2018 г. данък в размер на 4753.25 лева и лихва за забава – 1806.38 лева; за м.08.2018 г. данък в размер на 854.01 лева и лихва за забава – 309.84 лева; за м.11.2018 г. данък в размер на 1051.75 лева и лихва за забава – 354.99 лева; за м.07.2019 г. данък в размер на 4488.27 лева и лихва за забава – 1211.93 лева; за м.05.2020 г. данък в размер на 4310.01 лева и лихва за забава – 798.61 лева;

- задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и лихва за забава – 53 162.44 лева (в това число лихви за забава за невнесени в срок авансови вноски в размер на 48 805.08 лева и лихви за забавено плащане на установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 4 357.36 лева). В частта относно ЗКПО, без това да има отражение към установения финансов резултат, с РА е прието, че себестойността на обект Триод инвест следва да се намали с отчетени разходи в размер на  5 258.75 лева за 2018 г. и в размер на 114 464.22 лева за 2019 г., тъй като не са документално обосновани.

При проведеното обжалване по административен ред, с решение № 93/04.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в частта относно определените задължения за ДДС, както и в частта относно определените задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и дължимата лихва за невнесения в срок данък – 4357.36 лева. Решаващият орган е приел, че не е предмет на оспорване пред него частта от ревизионния акт, с която на жалбоподателя са определени задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за периода 2018 г. в размер на 48 805.08 лева., при което тази част на РА е влязла в сила.

В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно в нея се сочи, че органите по приходите са обосновали своите констатации за липса на реалност на доставките въз основа на неоткриването на контрагентите на жалбоподателя и непредставянето от тяхна страна на изискани документи. Наред с това е посочено, че в действителност насрещни проверки не са били извършени на доставчиците на жалбоподателя, тъй като исканията за представяне на документи били връчени на основание чл. 32 от ДОПК. На следващо място са изложени съображения, че приходните органи не са изследвали в цялост относимите обстоятелства за признаване правото на данъчен кредит, тъй като не са събрали и анализирали информация относно последващата реализация на стоките. Изтъква се още, че с издадения ревизионен акт не са отстранени недостатъците на предходното проведено производство, ревизионният акт по което е частично отменен и въз основа на това е издаден настоящият акт. Обосновават са доводи, че незаконосъобразно приходните органи са изследвали произхода на стоките при доставчика на жалбоподателя. Наред с това е посочено, че пропуските и нарушенията на доставчиците на жалбоподателя сами по себе си не могат да доведат отказ от право на данъчен кредит, като в тази връзка се сочи, че липсват в ревизионния акт конкретни констатации, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама. Изтъква се, че приходните органи не са изложили обективни данни, които да доведат до извод, че процесните фактури са издадени с цел измама или злоупотреба. Посочено е още, че необосновано приходните органи не са взели предвид, че са налице доказателства относно реални разплащания по разглежданите фактури. Изложени са доводи, че при признаване на разходите за съответната година, приходните органи е следвало да вземат предвид НСС-Счетоводен стандарт (СС) 11- „Договори за строителство“, който въвежда отклонения от принципа на съпоставимост на разходите с приходите. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт в потвърдената от ответника част.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата, като в подробни писмени бележки излага допълнителни съображения за нейната основателност. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Представителят на ответника оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, при което прие от фактическа и правна страна следното.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221005390-020-001/23.09.2021г. (л.1040), изменяна със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221005390-020-002/21.12.2021г. (л.244) и заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221005390-020-003/01.02.2022г. (л.239). Заповедта за възлагане, както и заповедите за изменението ѝ са издадени от Василка Христова Радева на длъжност началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи.

Констатациите на екипа ревизори са отразени в представен по делото заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000221005390-092-001/15.03.2022г. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 от ДОПК, ревизираното лице не е подало възражение срещу ревизионния доклад.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Актът, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, в потвърдената от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП част, установява спорните задължения на жалбоподателя – ДДС в общ размер на 31 724.01 лева и лихва за забава в размер на 11 036.88 лева и корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и лихва за забава – 4 357.36 лева.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 93/04.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението е потвърден процесния ревизионен акт в обжалваната по административен ред част, която е и предмет на настоящия спор.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис. Компетентността на лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез представените заповеди за възлагане на правомощия – заповед № РД-349/30.06.2021 г. и заповед № РД-3/04.01.2022 г., и двете на директора на ТД на НАП Бургас.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.

Обжалваният ревизионен акт е издаден във връзка с решение на директора на дирекция ОДОП Бургас № 127/20.09.2021г., с което предходният РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г.  е отменен за обжалваните периоди относно установените задължения за ДДС и ЗКПО и преписката е върната на основание чл.155 ал.2 и 4 от ДОПК поради неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. С оспорения в настоящото производство РА са изпълнени дадените указания с отменителното решение на директора на дирекция ОДОП Бургас.

В хода на проведената ревизия са извършени от приходните органи редица действия по събиране на допълнителни доказателства – до ревизираното лице са изпратени ИПДПО от 05.10.2021 г. (2 бр.) и от 23.11.2021 г., извършено е и посещение в счетоводния офис на дружеството с цел преглеждане на счетоводни документи за ревизирания период, за което е изготвен протокол КД 73 сер.АА № 0960249/16.12.2021 г. С редица протоколи, изготвени по съответния ред, в хода на ревизията към преписката са приобщени относими доказателства и писмени обяснения, в това число и данни за извършени насрещни проверки в други производства, които касаят установяването на задълженията предмет на ревизията. В ревизионния акт и ревизионния доклад към него подробно са изложени съображенията на приходните органи, въз основа на които са определили задълженията на ревизираното лице. Извършен е подробен анализ на приобщените доказателства. Съдът не констатира ревизиращият екип да е обосновал крайните си изводи единствено въз основа на обстоятелството, че доставчиците на дружеството-жалбоподателя не са представили изисканите документи и не са били установени на декларираните адреси. Фактът на неоткриване на тези контрагенти е обоснован с приложени множество протоколи за посещения на известните им адреси и неустановяване на място на лице, което да получи съответните книжа. В резултат при изготвяне на РД и РА приходните органи са се позовали на установените данни за тези контрагенти в резултат на извършени служебни справки и др. В РД и в РА липсва конкретна констатации, че поради неоткриването на доставчиците по разглежданите фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Посоченият краен извод е обоснован с обективно събраните в хода на производството доказателства, в частност тези представени от ревизираното лице, а не единствено с липсата на представени доказателства от страна на доставчиците по фактурите. Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява необосновано. От друга страна, дали приходните органи правилно са анализирали събрания доказателствен материал, съответно правилно са изяснили фактическата обстановка, е въпрос по съществото на спора и касае правилното приложение на материалния закон.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Основната дейност на Т. и син 99 ООД, за която дружеството притежава съответните лицензи и разрешителни, е извършване на строителни услуги, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. За осъществяване на дейността си дружеството ползва собствена и наета техника и съоръжения, в това число наета складова база и офис в гр. Несебър, Промишлена зона Запад. През 2018 г. дружеството е имало средно 240 назначени служители. 

През ревизирания период дружеството е извършвало СМР като изпълнител и подизпълнител, както на собствени обекти, така и на обекти, възложени от инвеститори. През 2018 г. Т. и син 99 ООД е осъществявало дейност по следните обекти: Комплекс с магазини – гр. Свети Влас, с възложител Соноса ЕООД; ЖС за сезонно ползване – с. Лозенец обл.Бургас; Комплекс апартаменти Св.Екатерина - гр. Свети Влас – с възложител ПИКК Адванс ЕООД; Хотелски комплекс м. Тарла хендек до Аквапарк с.Равда; Ремонтни работи - х. Орел в кк Слънчев бряг; Комплекс Тарсис - кк Слънчев бряг; ЖС в с. Равда, с възложител Боби бет ООД; ЖК 20-те бора - гр.София; Апартаментен комплекс Валенсия гардън – гр. Несебър, с инвеститор Триод инвест ООД. През ревизирания период дружеството е отчело в счетоводните си регистри и в дневниците си за покупки и справки-декларации по ЗДДС фактури за доставки на услуги – извършване на СМР и доставки на строителни материали, относно описаните обекти, извършени от Яни груп 2018 ЕООД, Фасадна декорация БГ ЕООД и Жи Пи груп България ЕООД, и съответно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през съответните периоди. Дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит и по фактури, издадени от Евро трейд България ЕООД.

С административната преписка са представени следните фактури, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, относими към ревизирания период:

- ф.№ **********/30.01.2018 г. с дан.основа 5566.84 лв. и ДДС 1113.37 лв., с предмет: обект х. Opeл - кк Слънчев бряг: демонтаж и монтаж на стълби (47.30 л.м. *30.00 лв.); направа фаски, цокъл и стъпала 12 ет *18=216 бр. *2.08 (449.28 л.м.*3.00лв.); къртене и направа на стара мазилка 12 ет. (1 бр.*2800лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.203);

- ф.№ **********/30.01.2018 г. с дан.основа 7355.27 лв. и ДДС 1471.05 лв., с предмет: обект Американско посолство гр. София блок 1: монтаж стъпала 124 бр.*1.30 (161.20л.м.*20.00 лв.); настилка (149.93 кв.м.*20 лв.); цокъл прав (148.75 л.м.*5.00 лв.); цокъл стъпала (55.,56л.м.*7 лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.204);

- ф.№ **********/14.02.2018 г. с дан.основа 2510.00 лв. и ДДС 502.00 лв., с предмет: обект Американско посолство гр. София: настилка (100 кв.м.*20 лв.); цокъл прав (102 л.м*5.00 лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.206);

- ф.№ **********/13.02.2018 г. с дан.основа 5000.00  лв. и ДДС 1000.00  лв., с предмет: обект Аква Парадайз в с. Равда: авансово „монтаж на гранитогрес и травертин“ (1бр.*5000.00лв.)(л.205);

- ф.№ **********/14.02.2018 г. с дан.основа 1500.00  лв. и ДДС 300.00  лв., с предмет: обект х. Орел - кк Слънчев бряг: монтаж цокъл (300л.м.*5.00лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.205);

- ф.№ **********/01.03.2018 г. с дан.основа 3160.00 лв. и ДДС 632.00  лв., с предмет: обект Американско посолство гр.София: настилка (110 кв.м.*20 лв.); цокъл прав (115 л.м.*5,00 лв.); цокъл стъпала (55л.м.*7 лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.207);

- ф.№ **********/08.03.2018 г. дан.основа 8333.33 лв. и ДДС 1666.67 лв., с предмет: аванс - обект Аквапарк - с. Равда (л.208);

- ф.№ **********/29.03.2018 г. с дан.основа 10000.00  лв. и ДДС 2000.00  лв., с предмет: авансово плащане (обект Аквапарк - с.Равда) (л.209);

- ф.№ **********/25.04.2018 г. с дан.основа 10631.34 лв. и ДДС 2126.27 лв., с предмет: обект х.Орел - кк Слънчев бряг: монтаж цокъл (274л.м.*5.00 лв.); шлайфане, импрегниране на мозайка (727.10 кв.м. *11 лв.); шлайфане, импрегниране на стъпала (114.84 кв.м *11 лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.210);

- ф.№ **********/16.04.2018 г. с дан.основа 8333.33 лв. и ДДС 1666.67 лв., с предмет: авансово плащане за обект Аквапарк (л.209);

- ф.№ **********/11.05.2018 г. с дан.основа 5140.98 лв. и ДДС 1028.20 лв., с предмет: обект „Супермаркет - св. Влас“ (Соноса): монтаж настилка (224.41 кв.м. *18 лв.); направа и монтаж шапки (45.70 л.м.*20 лв.); направа и монтаж стъпала 7 бр.*1.34 (9.38 *20 лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.211);

- ф.№ **********/15.05.2018 г. с дан.основа 13802.43 лв. и ДДС 2760.49 лв., с предмет: обект Аквапарк: облицовка (1813.98 кв.м. *17.00 лв.), облицовка (971.30л.м.*8 лв.), облицовка черга (143.89кв.м.*27 лв.), монтаж разделителна фуга (99.20л.м.*30 лв.), прихващане авансово плащане в размер на 31 666.66 лева, ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.212);

- ф.№ **********/01.06.2018 г. с дан.основа 7179.00  лв. и ДДС 1435.80 лв., с предмет: обект Аквапарк: монтаж облицовка черга (77кв.м.*27 лв.); монтаж настилка (300 кв.м*17,00лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.213);

- ф.№ **********/20.06.2018 г. с дан.основа 16587.25 лв. и ДДС 3317.45 лв., с предмет: обект Аквапарк: монтаж настилка (655.85 к.м. *17.00 лв.); монтаж облицовка асансьори (291.60 л.м.*8.00 лв.); монтаж разделителна фуга (103.50 л.м.*30.00лв.), ведно с количествено-стойностна сметка с идентични данни за мярка, количество и единична цена (л.214);

- ф.№ **********/26.08.2018 г. с дан.основа 4270.06 лв. и ДДС 854.01 лв., с предмет: обект Аквапарк: усилена настилка (251.18кв.м.*17.00лв.) (л.215), не е приложена количествено-стойностна сметка;

- ф.№ **********/15.11.2018 г. с дан.основа 4425.42 лв. и ДДС 885.08 лв., с предмет: обект Триод инвест - гр. Несебър: блок 1 направа подбивка и фибран (107.80 л.м.*20лв.); направа шапки (58.50 л.м. *10лв); блок 2 направа подбивки и фибран (95.70л.м.*20лв.); направа на стъпала на бл.1 и бл.2 (24.15л.м.*25 лв.); приспаднат аванс в размер на 833.33 лв., не е представена количествено-стойностна сметка (л.216);

- ф.№ **********/05.11.2018 г. с дан.основа 833.33 лв. и ДДС 166.67 лв., с предмет: аванс - обект Триод инвест - гр. Несебър (л.216);

- ф.№ **********/15.07.2019 г. с дан.основа 1926.32 лв. и ДДС     385.26 лв., с предмет: обект Триод инвест - гр. Несебър: монтаж на плочки (61.50кв.м*22 лв.); монтаж на плочки (52.12 кв.м.*11лв.), не е представена количествено-стойностна сметка (л.140);

- ф.№ **********/04.07.2019 г. с дан.основа 8333.33 лв. и ДДС 1666.67 лв., с предмет: авансово плащане - обект Триод инвест- гр. Несебър (л.139);

- ф.№ **********/28.07.2019 г. с дан.основа 8333.33 лв. и ДДС     1666.67 лв., с предмет: авансово плащане - обект Триод инвест- гр. Несебър (л.141).

Видно от приложените копия на фактури, който не са свързани с авансово плащане, същите съдържат данни за извършената услуга (СМР), неговото количество, единична цена и обща стойност. Идентични данни за СМР, количество и единична цена са посочени и в приложените количествено-стойностни сметки към част от фактурите. От приложените копия на тези сметки, се установява, че същите са изготвени на кариран лист и съдържат заглавие (количествено-стойностна сметка), обект за който се отнасят, на всички е отразено като основание - договор от 18.01.2018 г. с Т. и син 99 ООД. Съдържат още таблица с посочени данни за извършените СМР и съответните стойности. След таблицата е посочено „Управител“, но не е поставен подпис или посочено име. Липсват данни за лицето, изготвило количествено-стойностните сметки, и за датата на тяхното съставяне. От страна на ревизираното лице не са представени акт обр. 19 за приемане на извършените СМР.

Към преписката са представени платежни нареждания, видно от които стойностите по описаните по-горе фактури са заплатени от Т. и син 99 ООД на Яни груп 2018 ЕООД. Представени са и хронологични справки, от които е видно, че описаните фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството, като е кредитирана сметка 401 „Доставчици“ и е дебитирана съответно сметка 402 „Доставчици по аванси“ за фактурите с предмет аванс или сметки от гр. 60 (сметка 601 „Разходи за материали“ и 602 „Разходи за външни услуги) по формираната сметка на съответния обект, разплащанията са осчетоводени по кредита на сметки 5033 и 5034 „Разплащателни сметки в лева“. Видно от същите за всяка фактура ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез отчитане на съответното ДДС по дебита на сметка 4531 „ДДС върху покупките“.

От страна на ревизираното лице са представени договори за извършване на СМР, сключени с Яни груп 2018 ЕООД като изпълнител, съответно от 16.01.2019 г. и 14.02.2018 г. (л.148 и сл.). Договорът от 2019 г. касае извършването на СМР по фасадата на обект Апартаментен хотел в УПИ XXXIII, кв.55 по плана на гр. Несебър с административен адрес - гр. Несебър, ул. „Южен плаж“ № 3. Със същия е уговорено авансово плащане в размер на 50 000.00 лева без ДДС и единични цени за следните СМР – доставка и монтаж по мостра на балюстри, база и ръкохватка, с посочена конкретна височина на композицията, последващи плащания – в седем дневен срок от подписване на акт обр. 19. Уговорено е в чл. 3 от договора, че предаването и приемането на работата се извършва с акт обр. 19, в който се описват извършените СМР, наличието на недостатъци и отклоненията от одобрените работни проекти. С договора от 2018 г. Т. и син 99 ООД е възложил на Яни груп 2018 ЕООД извършването на СМР – монтаж облицовка по фасада (17.00 лева на кв.м. без ДДС) и монтаж облицовка по фасада (8.00 лева на кв.м. без ДДС), за обект хотелски комплекс в м. „Хендек тарла“, с. Равда, общ. Несебър. И с този договор страните са приели, че предаването и приемането на извършените СМР ще се осъществява с подписване на акт обр. 19 и съответно и окончателните плащания ще се извършват след неговото изготвяне. И двата договора съдържат клауза, съгласно която изпълнителят има задължение да осигури за изпълнението на предмета на договора механизация и квалифициран технически персонал с необходимия опит, както и ръководители, компетентни да осигурят и контрола на работата. Към договорите са приложени и споразумения от същите дати за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

От ревизираното лице са представени писмени обяснения (л.107), в които е посочено, че материалите за извършване на СМР, възложени на Яни груп 2018 ЕООД, са предоставяни от Т. и син 99 ООД, като доставката е извършвана със собствен транспорт и до обекта, за който са били предназначени. Посочено е още, че за разходване на материалите е следил техническият ръководител на строителния обект. Между дружествата било уговорено, че подизпълнителят следва да осигури необходимия му персонал, както и да се грижи за настаняване и други разходи, свързани с работата на съответния строителен обект. Посочено е още, че дружеството няма информация от Яни груп 2018 ЕООД да са ползвани подизпълнител за извършване на възложената работа. Според посоченото в писмените обяснения, за периода на проверката от Яни груп 2018 ЕООД са извършвани СМР на следните обекти; х. Орел - кк Слънчев бряг, супермаркет Свети Влас - на фирма Соноса, гр. София- жилищна сграда до Американското посолство, обект с. Равда - м. Хендек Тарла - хотелски комплекс и аквапарк, обект гр. Несебър, ул. Южен плаж 3 - сграда Валенсия гарден. 

От Т. и син 99 ООД са представени и копия на инструктажни книги за обектите по сключените два договора (л.156). Съгласно приложения лист от инструктажната книга, отразен като такъв за обект „Валенсия гардън“, на 10.02.2019 г. е проведен начален инструктаж на пет лица - С.К.Ц., И.П.Ц., Р.И.Р., И.В.Х.и Б. Т. П., срещу които е посочено, че са служители на Яни груп 2018 ЕООД. В приложения лист от инструктажна книга, отразен като такъв за обект Аквапарк – с. Равда, са посочени отново пет лица – К. Г. К., И. С. Симеонов, Я. Я. Я., И.В.Х.и Я. В. Я., срещу които е посочено, че са служители на Я. груп 2018 ЕООД. Представените копия, представляват извадки от инструктажна книга, като обекта за който се отнасят е вписан на ръка в горния десен ъгъл. Не е представена начална страница на двете книги, т.е. не е ясно за кой обект са изготвени, кой е провел инструктажа, кога е заведена книгата, а в извадката от книгата с отбелязване, че е за обект Аквапарк не е посочена и датата на проведения инструктаж. При извършени справки в информационната система на НАП е констатирано, че от Яни груп 2018 ЕООД има подадени Уведомления за регистриране на трудови договори  относно С.К.Ц. - сключен трудов договор от 01.02.2019 г., с дата на прекратяване - 23.10.2019 г.; И.П.Ц. - сключен трудов договор от 15.07.2019 г., с дата на прекратяване - 10.04.2020 г.; Б.Т.П.- сключен трудов договор от 13.11.2019 г., с дата на прекратяване - 10.12.2019 г.; И.В.Х.- сключен трудов договор от 09.07.2018 г., с дата на прекратяване - 10.04.2020г. Констатирано е, че за лицата Р.И.Р.К. Б. К. и И.С.С.няма подадени уведомления за регистрирани трудови договори, сключени с Яни груп 2018 ЕООД. Констатирано е още, че в информационната система на НАП няма данни за изплатени възнаграждения от Яни груп 2018 ЕООД на лица по граждански договори за извършване на СМР. В хода на проведено ревизионно производство по отношение на Яни груп 2018 ЕООД са извършени насрещни проверки на С. Ц., И. Ц. и И. Х., при които лицата не са установени и съответно не е получена информация на поставените въпроси във връзка с дейността им в Яни груп 2018 ЕООД.

Ревизираното лице не е представило фактури за покупка на материалите, счетоводни регистри (гр.30), отразяващи завеждането на тези материали, изписване на материалите за обекта, с приложени документи – приемо-предавателни протоколи за предаване на материалите на конкретно лице за влагане при извършване на съответните СМР (по вид, количество, стойност); не са представени приемо-предавателни протоколи или акт обр.19 или други документи за приемане на извършените СМР от Т. и син 99 ООД; информация за фактическата продължителност на извършване на етапите и на видовете СМР на съответните обекти, отчетени съгласно нормативните актове, за които данни изрично е поискана информация с ИПДПОЗЛ № Р-02000221005390-040-002/05.10.2021 г.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на Яни груп 2018 ЕООД, за което е представен изготвен протокол за насрещна проверка от 24.11.2021 г. Съгласно протокола, ведно с приложените към него протоколи за връчване на книжа, при проверката не е установено лице което да получи отправените искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, съответно и такива не са представени. Въз основа на извършени служебни справки, от приходните органи е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС 26.01.2018 г., а по партидата му в Търговския регистър са извършвани действия единствено по неговата регистрация – няма публикувани ГФО или други промени. Дружеството е подало ГДД по ЗКПО за 2018 г. и 2019 г., но не е заплатило дължимия данък. Същото е включило в дневниците си за продажби фактурите с получател Т. и син 99 ООД. Констатирано е, че през периода на издаване на процесните фактури Яни груп 2018 ЕООД е имало назначени двама служители на длъжност „строителен работник“ и е подало данни за едно изплатено възнаграждение по извънтрудови правоотношения, а именно на В. М. (счетоводител). За периода не са плащани осигурителни и здравни вноски и ДОД.

При извършена ревизия на Яни груп 2018 ЕООД, от която надлежно са приобщени доказателства към настоящата преписка, е извършено посещение в счетоводния офис на дружеството, при което на ревизиращите са представени част от процесните фактури и количествено-стойностни сметки към част от тях. При преглед на разчетно-платежните ведомости за начислени и изплатени заплати е констатирано, че в тях за м.01-06.2018 г. фигурират само управителят – Л. С., счетоводителката – В.М., и един общ работник – С.С.(брат на управителя), за периода м.07-м.12.2018 г. във ведомостите е включено и лицето И.Х.- общ работник, а за периода м.01-10.2019 г. не са представени разчетно-платежни ведомости. Установено е, че липсват счетоводни регистри на дружеството, не са изплащани и начислявани командировъчни на лица, работили по дейности възложени от Т. и син 99 ООД, не са представени приемо-предавателни протоколи или други документи удостоверяващи предаването на извършената работа на възложителя по процесните фактури. Констатирано е още, че дружеството няма недвижими активи, МПС, стопански инвентар, инструменти, стоки и др. дълготрайни и краткотрайни активи.

Към ревизионната преписка е присъединен РА № Р-04000620001965-091-001/27.08.2020 г., ведно с изготвения към него РД № Р-04000620001965-092-001/24.07.2020 г. (л.672), с който е приключила ревизията извършена на Яни груп 2018 ЕООД. Ревизията е с обхват корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. и ДДС за периода 26.01.2018 г. – 29.02.2020 г. Ревизионният акт е влязъл в сила. Предмет на ревизията са и процесните фактури с получател Т. и син 99 ООД. След анализ на събраните доказателства, приходните органи са достигнали до извод, че доставките към Т. и син 99 ЕООД, включително тези предмет на настоящото производство, не са извършени реално от Яни груп 2018 ЕООД, поради което е отказано право на данъчен кредит по издадените фактури.

Към настоящата ревизионна преписка са присъединени и документи за извършени доставки от ОП груп корект ЕООД към Яни груп 2018 ЕООД (л.220 и сл.), които не са анализирани от приходните органи или от директора на Дирекция ОДОП – Бургас, но съдът намира за необходимо да ги упомене в настоящото изложение. Така приобщените документи представляват 23 бр. фактури с издател ОП груп корект ЕООД и получател Яни груп 2018 ЕООД  с предмет извършване на СМР: ф.№ 21/27.02.2018 г., ф.№ 22/30.03.2018 г., ф.№ 23/04.05.2018 г., ф.№ 24/25.05.2018 г., ф.№ 25/29.06.2018 г., ф.№ 28/04.09.2018 г., ф.№ 29/30.09.2018 г., ф.№ 30/31.10.2018 г., ф.№ 31/30.11.2018 г., ф.№ 38/22.01.2018 г., ф.№ 39/31.01.2019 г., ф.№ 42/29.03.2019 г., ф.№ 43/30.04.2019 г., ф.№ 44/30.05.2019 г., ф.№ 45/30.06.2019 г., ф.№ 47/30.08.2019 г., ф.№ 49/30.09.2019 г., ф.№ 50/30.10.2019 г., ф.№ 51/29.11.2019 г., ф.№ 51/31.12.2019 г., ф.№ 52/31.01.2020 г., и ф.№ 53/29.02.2020 г. Към част от тези фактури са приложени количествено-стойностни сметки, както следва: към ф.№ 21/27.02.2018 г. с посочен обект х-л Орел; Американско посолство, към ф.№ 23/04.05.2018 г. с посочен обект Орел, към ф.№ 24/25.05.2018 г. с посочен обект Супермаркет – Свети Влас, и към ф.№ 25/29.06.2018 г. с посочен обект – Аквапарк. Количествено-стойностните сметки по начин на изписване са идентични с тези приложени към фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД към Т. и син 99 ООД. Наред с това при съпоставка на съдържанието се установява, че в тези количествено-стойностни сметки са включени СМР, които по количества и единична цена изцяло припокриват количествено-стойностните сметки приложени към фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД към ревизираното лице. Видно от РА № Р-04000620001965-091-001/27.08.2020 г., ведно с изготвения към него РД № Р-04000620001965-092-001/24.07.2020 г., с който е приключила ревизията на Яни груп 2018 ЕООД, по описаните фактури с издател ОП груп корект ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит от Яни груп 2018 ЕООД, тъй като издателят на фактурите не е бил регистриран по ЗДДС и не са установени индикации за извършвана стопанска дейност.

Въз основа на установените данни в хода на ревизията, приходните органи са достигнали до извод, че както от Т. и син 99 ООД, така и от неговия доставчик Яни груп 2018 ЕООД, не са представени достатъчно убедителни доказателства, които да удостоверят реално осъществени доставки по смисъла на чл.9 и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС по процесните фактури. Приели са, че на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК непредставените документи се считат за несъществуващи. Изведени са доводи за наличие на абсолютна симулация при разглежданите доставки, тъй като има издадени фактури, но не са извършени реални доставки. Посочили са, че предвид установената липса на реални доставки, получателят по фактурите - Т. и син 99 ООД, който е използвал същите, с цел приспадане на данъчен кредит, следва да е бил наясно, че тези фактури са с невярно съдържание, и че въз основа на тях неправомерно е ползвал данъчен кредит, което е квалифицирано като данъчна измама. При тези съображения на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на Т. и син 99 ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД.

Относно доставките, извършени от Жи Пи груп България ЕООД, по преписката са приложени следните фактури:

- ф.№ **********/04.05.2020 г. с дан.основа 8423.39 лева и ДДС 1684.68 лева, с предмет: обект хотел Валенсия Гардънс- Несебър: доставка и монтаж на балюстрада/изделия от варовик: база 6см, балюстри, ръкохватка (416.38м.1*260.00лв.); доставка и монтаж на база 3см по тераси с метален парапет (606.77м1*37.00лв.); доставка и монтаж на база 6см. по тераси с метален парапет (34.56м1*70.00лв.); доставка и монтаж на шапки 3см с два водобрана по бордове на открити тераси (465.66м1*12.00лв.); изработка на малки шапки по база варовик 6см. и монтаж върху малки кулони (166 бр.*30.00лв.); монтаж на подпрозоръчен камък 2см (103.40м1*12.00лв.); облицовка на фасади с травертин (1238.08 кв.м.*22.00 лв.); обръщане около дограма с травертин (634.63м1*12.00лв.); лепене на каменни профили по дограма (1207.92м1*12.00лв.); монтаж на прагове от травертин по открити тераси (95.15м1*12.00лв.); монтаж на каменен плот за мивка в баня Б306 (1бр.*40.00лв.); приспадане на платени аванси в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по договорно споразумение в размер на 186 999.98 лева;

- ф.№ **********/11.05.2020 г. с предмет: аванс обект Триод инвест, с дан.основа 4166.67 лева и ДДС 833.33 лева;

- ф.№ **********/20.05.2020 г. с предмет: аванс обект Триод инвест, с дан.основа 5000.00 лева и ДДС 1000.00 лева;

За да обоснове реалността на доставките от страна на Т. и син 99 ООД са представени процесните фактури и доказателства, че стойностите по тях са заплатени.

Към фактура № 189/04.05.2020 г. е представен тристранен протокол от 04.05.2020 г. (л.593), подписан от Жи Пи груп България ЕООД - приел, Яни груп 2018 ЕООД- предал и Т. и син 99 ООД – възложител. В протокола е посочено, че същият се изготвя във връзка с изкупуването на активите и пасивите на Яни груп 2018 ЕООД от Жи Пи груп България ЕООД. Посочено е, че Яни груп 2018 ЕООД предава на Жи Пи груп България ЕООД получени авансови плащания и плащания по фактури за извършени СМР на обект Хотел, гр. Несебър с възложител Т. и син 99 ООД, както следва: ф. №26/16.01.2019г. на стойност 50000лв. и ДДС 10000лв.;ф. № 27/01.03.2019г. на стойност 10000лв. и ДДС 2000лв.;ф. № 28/05.05.2019г. на стойност 30000лв. и ДДС 6000лв.;ф. № 29/15.03.2019г. на стойност 5000лв. и ДДС 1000лв.;ф. № 30/15.03.2019г. на стойност 7000лв. и ДДС 1400лв.;ф. № 32/10.04.2019г. на стойност 10000лв. и ДДС 2000лв.;ф. № 37/02.05.2019г. на стойност 10000лв. и ДДС 2000лв.;ф. № 41/17.05.2019г. на стойност 6666.67лв. и ДДС 1333.33лв.;ф. № 45/07.06.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв.;ф. № 48/04.07.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв.;ф. № 50/28.07.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв.;ф. № 53/23.08.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв.;ф. № 55/01.10.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв.;ф. № 60/11.11.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв.;ф. № 67/20.12.2019г. на стойност 8333.33лв. и ДДС 1777.77лв, или обща стойност 186 999.98 лева и ДДС 37 399.996 лева. Прието е в протокола, че към 31.12.2019 г. Яни груп 2018 ЕООД е извършило за Т. и син 99 ООД СМР, които са подробно описани във фактурата по вид, количество, единична цена и с обща стойност 195 423.37 лева и ДДС 39 084.67 лева. Уговорено е между страните, че за стойността на извършените СМР, за които не достигат заплатените аванси – стойност в размер на 8 423.39 лева и ДДС 1684.68 лева, се издава фактура № 189 от 04.05.2020 г.

На 01.05.2020 г. (л.582) между Т. и син 99 ООД – възложител и Жи Пи груп България ЕООД - изпълнител е сключен договор за извършване на СМР по фасадата на обект: Апартаментен хотел в УПИ XXXIII, кв.55 по плана на гр. Несебър с административен адрес - гр. Несебър, ул. „Южен плаж“ № 3, като конкретните СМР са посочени в приложение 1 към договора с наименование, мярка и единична цена. Според договора приемането и предаването на извършените СМР се осъществява с изготвяне на акт обр. 19. На изпълнителя по договора е възложено осигуряването на механизация и квалифициран технически персонал, техническата безопасност и охрана на труда, както и уреждането на всички трудовоправни отношения с ангажираните от него работници и специалисти. С договора не е уговорено извършване на авансови плащания.

В представени писмени обяснения от Т. и син 99 ЕООД е заявено, че за извършените СМР не са издавани акт обр. 19.

По отношение на Жи Пи груп България ЕООД са извършвани насрещна проверка и справки в информационната система на НАП. Установено е, че дружеството не може да бъде открито на известните на НАП адреси, поради което всички книжа са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, за което са изготвени и приложени към преписката съответните протоколи. От страна на Жи Пи груп България ЕООД не са представени изисканите доказателства. За същото е установено, че е регистрирано в Търговския регистър на към Агенция по вписванията на 14.01.2020 г., като по партидата му не е отразено изкупуване на активите и пасивите на Яни груп 2018 ЕООД. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 29.01.2020 г. и е дерегистрирано по инициатива на органите по приходите на 26.05.2021 г. През м.06.2020 г. Жи Пи груп България ЕООД е включило в дневниците си за продажби фактура № 189/04.05.2020 г. Установено е, че през периода 14.01.2020 г. – 31.12.2020 г. от Жи Пи груп България ЕООД са назначени 38 лица на трудови договори на различни длъжности. При извършени насрещни проверки на лицата, за които е установено подадено уведомление за сключен договор, са постъпили отговори от И.В., М.П.и П.М., които са заявили, че не са сключвали договори с дружеството. От страна на Жи Пи груп България ЕООД, включително при посещението на адреса на главния счетоводител на дружеството, не са представени разчетно-платежните ведомости и рекапитулации към тях за назначените служители.

На Жи Пи груп България ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА № Р-04000620004098-091-001/13.01.2021 г., ведно с РД № Р-04000620004098-092-001/21.12.2020 г. (л.723). В резултат на проведената ревизия приходните органи са приели, че не са налице предпоставките за ползване на данъчен кредит от извършените продажби през периода м.05, м.06.2020 г., включително по фактури издадени на Т. и син 99 ООД. Констатирали са още, че в периода м.04 и м.05. 2020 г. дружеството е включило в дневника си за покупки, фактури издадени от Яни груп 2018 ЕООД, т.е. фактури които не са издадени от него. По отношение на декларираните покупки е прието, че не е налице реалност на доставките, съответно е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

От извършени проверки в информационната система на НАП е установено също, че Жи Пи груп България ЕООД системно не извършва плащания по подадени справки-декларации по ЗДДС и не изпълнява задълженията си за заплащане на задължителни осигурителни вноски.

Въз основа на установените данни в хода на ревизията, приходните органи са достигнали до извод, че както от Т. и син 99 ООД, така и от неговия доставчик Жи Пи груп България ЕООД, не са представени достатъчно убедителни доказателства, които да удостоверят реално осъществени доставки по смисъла на чл.9 и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС по процесиите фактури. Извършен е подробен анализ на представения тристранен протокол, при който е достигнато до извод, че същият не може да удостовери извършването на доставките по фактура № 189/04.05.2020 г. Изведени са доводи за наличие на абсолютна симулация при разглежданите доставки, тъй като има издадени фактури, но не са извършени реални доставки. При тези съображения на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на Т. и син 99 ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Жи Пи груп България ЕООД.

Относно доставки, извършени от Фасадна декорация БГ ЕООД, по преписката са приложени следните доказателства:

-                      ф.№ **********/17.07.2019 г. с предмет: доставка и монтаж на фасадни елементи, с дан.основа 3 848.33 лева и ДДС 769.67 лева. (л.486).

За да удостовери извършената доставка от страна на ревизираното лице е представен пред приходните органи договор от 09.04.2019 г. (л. 484), сключен между Т. и син 99 ООД- възложител и Фасадна декорация БГ ЕООД с предмет: изработка и доставка на декоративни елементи за фасада на обект Апартаментен хотел в УПИ XXXIII, кв.55 по плана на гр. Несебър с административен адрес - гр. Несебър, ул. „Южен плаж“ № 3. С договора е уговорено авансово плащане в размер на 3 582 лева без ДДС. Представени са платежни нареждания и счетоводни регистри, видно от които фактурата е осчетоводена и съответно стойността ѝ е заплатена на доставчика. В дадени писмени обяснения ревизираното лице сочи, че Фасадна декорация БГ ЕООД доставя декоративни елементи от стиропор и полиуретан, като доставките се извършвали директно на обекта с транспорт на доставчика. Посочено е още, че единствено първото плащане е по сключения договор, а останалите плащания са за отделни поръчки.

При извършена проверка от страна на приходните органи е констатирано, че единствен доставчик на Фасадна декорация БГ ЕООД е Мирал ООД. Установено е, че при предходни проверки и ревизии, е извършена насрещна проверка на Мирал ООД, при която от дружеството е декларирано, че не е имало търговски отношения с и не е издавало фактури или други документи на Фасадна декорация БГ ЕООД, както и че приложените към фактурите касови бонове не са от ползваното от него фискално устройство.

Приходните органи са констатирали, че по отношение на доставката от Фасадна декорация БГ ЕООД не са представени и няма данни, за изработката на фасадните елементи – къде са изработени, има ли дружеството цех или друго място за изработване, кой ги е изработил, ползвало ли е подизпълнители. Констатирана е липса на приемо-предавателни протоколи, пътни листи, пътни книжки и др. документи свързани с извършването на доставката. Наред с това е посочено, че фактурите, в частност и разглежданата, не съдържат достатъчно данни за да се установи вида, количеството, размера на доставените фасадни елементи. Единствените доказателства, представени от счетоводната къща, обслужваща дружеството, са фактури за закупени материали и за продажба на готово изделие. Констатирано е още, че Фасадна декорация БГ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 14.04.2019 г.

При тези данни е направен извод за липса на реална доставка по фактура № **********/17.07.2019 г., издадена от Фасадна декорация БГ ЕООД, и съответно на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на Т. и син 99 ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.

Относно доставки, извършени от Евро трейд България ЕООД, по преписката са приложени следните доказателства:

- ф.№ **********/18.05.2020 г. с предмет: газоразпределителен механизъм (втора употреба), с дан.основа 2000.00 лева и ДДС 400.00 лева, ведно с касов бон;

- ф.№ **********/21.05.2020 г. с предмет: инсталация Volvo ОЕ, с дан.основа 1960.00 лева и ДДС 392.00 лева, ведно с касов бон.

От страна на Т. и син 99 ООД посочените фактури са включени в дневниците за покупки и в справка-декларация по ЗДДС. Към същите не са представени никакви допълнителни доказателства. Единствено в представени писмени обяснения е посочено, че фактурите касаят ремонт на собствен на дружеството автомобил – Волво с рег. № А5030НР. Разглежданите фактури не са включени в дневниците за продажби на доставчика. При тези данни приходните органи са приели, че не е налице реална доставка, поради което на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на Т. и син 99 ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Евро трейд България ЕООД.

В частта относно ЗКПО е установено, че за данъчен периода 2018 г. от Т. и син 99 ООД е декларирана данъчна печалба в размер на 6 817 085.28 лева и е определен дължим корпоративен данък – 681 708.53 лева, което задължение е окончателно заплатено на 16.05.2019 г., ведно със задълженията за лихви за забавено плащане.

Констатирано е в хода на ревизията, че извършени разходи по фактури, издадени от Яни груп 2018 ЕООД през 2018 г., а именно ф.№ **********/30.01.2018 г. с дан.основа 5566.84 лв; ф.№ **********/30.01.2018 г. с дан.основа 7355.27 лв.; ф.№ **********/14.02.2018 г. с дан.основа 2510.00 лв.; ф.№ **********/13.02.2018 г. с дан.основа 5000.00  лв. - приспаднат; ф.№ **********/14.02.2018 г. с дан.основа 1500.00  лв.; ф.№ **********/01.03.2018 г. с дан.основа 3160.00 лв.; ф.№ **********/25.04.2018 г. с дан.основа 10631.34 лв.; ф.№ **********/11.05.2018 г. с дан.основа 5140.98 лв.; ф.№ **********/15.05.2018 г. с дан.основа 45 469.09 лв. (от стойността на фактурата е приспаднат аванс по фактури № 7/08.03.2018 г., 8/29.03.2018 г. и 9/16.04.2018 г. в размер на 31 666.66 лева); ф.№ **********/01.06.2018 г. с дан.основа 7179.00  лв.; ф.№ **********/20.06.2018 г. с дан.основа 16587.25 лв; ф.№ **********/26.08.2018 г. с дан.основа 4270.06 лв.; и ф.№ **********/15.11.2018 г. с дан.основа 5258.75 лв. (от стойността на фактурата е приспаднат аванс по фактура № 23/05.11.2018 г. в размер на 833.33 лева), по отношение на които не е установена реалност на доставките (съгласно изложеното по-горе), са намерили отражение при формиране отчетната стойност на х. Орел, обект до Американското посолство – гр. София, обект Аквапарк и обект Соноса към 31.12.2018 г.

Към 31.12.2018 г. е изписана отчетна стойност на х. Орел  в размер на 5 702.43 лева, която стойност е отнесена за намаляване на приходите от строителство за отчетния период, чрез дебитиране на  сметка 7031 „Приходи от услуги-строителство“ и кредитиране на сметка 61350 „Разходи за обект х.Вела/х. Орел“. Отчетната стойност е формирана като по дебита на сметки 60208 „ Разходи за СМР за обект х. Орел“ (в размер на 16 198.18 лева) и 60285 „Разходи обект София Кепитъл“ (в размер на 6 640.98 лева) са отразени стойностите по ф.№ 1/30.01.2018 г., 10/25.04.2018 г., 4/14.02.2018 г. и 11/11.05.2018 г., издадени от Яни груп 2018 ЕООД, които сметки са приключени чрез отразяване на получените салда по дебита на сметка 61350 „Разходи за обект х.Вела/х. Орел“. Към 31.12.2018 г. х. Орел все още не е бил завършен.

Обект до Американско посолство- София е завършен през 2018 г., като същият е изписан с отчетна стойност/себестойност към 31.12.2018 г. в размер на 239 275.01 лева, чрез дебитиране на сметка 7031 „Приходи от услуги-строителство“ и кредитиране на сметка 61358 „обект до Американско посолство- София“. Себестойността на строителството е формирана чрез отразени разходи в общ размер на 13 025.27 лева по фактури № 2/30.01.2018 г., 5/14.02.2018 г. и 6/01.03.2018 г., издадени от Яни груп 2018 ЕООД, отчетени като разходи за услуги по дебита на сметка 60299 „Разходи СМР обект до Американско посолство- София“ и в последствие отнесени по дебита на сметка 61358 „обект до Американско посолство- София“ и съответно са взели участие при формиране на себестойността на обекта към 31.12.2018 г.

Към 31.12.2018 г. голяма част от обект Аквапарк е завършена, като е изписан с отчетна стойност 4 894 215.30 лева, чрез дебитиране на сметка 7031 „Приходи от услуги-строителство“ и кредитиране на сметка 61352 „обект Аквапарк“. Себестойността на строителството е формирана чрез отразени разходи в общ размер на 73 505.40 лева по фактури № 12/15.05.2018 г., 13/01.06.2018 г., 14/20.06.2018 г. и 17/26.08.2018 г., издадени от Яни груп 2018 ЕООД, отчетени като разходи за услуги по дебита на сметка 60295 „СМР за обект Аквапарк“ (по първите три фактури) и по дебита на сметка 60195 „разходи за материали“ (последната фактура), които стойности в последствие са отнесени по дебита на сметка 61352 „обект Аквапарк“ и съответно са взели участие при формиране на себестойността на обекта към 31.12.2018 г.

За обект Соноса е издаден акт обр. 19  и услугата е окончателно фактурирана с фактура № 44/30.06.2018 г. към възложителя, т.е. към 31.12.2018 обектът е завършен. Същият е изписан по себестойност, при формирането на която е отразен и разход по ф. № 11/11.05.2018 г., издадена от Яни груп 2018 ЕООД на стойност 5 140.98 лева, тъй като фактурата е отчетена по дебита на сметка 60285 „СМР обект Соноса“ и дебита на сметка 61353 „обект Соноса“.

Разходите по ф.№ 24/15.11.2018 г., издадена от Яни груп 2018 ЕООД,  на стойност 5 258.75 лева са намерили отражение по дебита на сметки 60207 „СМР обект Триод инвест“ и дебита на сметка 61385 за формиране себестойността на обекта. Натрупаната себестойност не е отчетена за намаляване на приходите от строителство, поради което същите нямат отражение при формиране на крайния счетоводен и данъчен резултат.

Приходните органи са приели, че на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО, разходите по фактурите издадени от Яни груп 2018 ЕООД не следва да се признаят за данъчни цели, поради което с тези разходи (в общ размер на 97 374.08 лева), в частта с която са намерили отражение при формиране на приходите на дружеството за 2018 г., неправомерно е намалена печалбата на Т. и син 99 ООД. В резултат приходните органи са увеличили финансовия резултат на дружеството с размера на посочените разходи. Наред с това е прието, че разходите по ф.№ 24/15.11.2018 г., отнесени към себестойността на обект Триод инвест, също не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО и с тях следва да се намали отчетената себестойност на обекта, като това няма отражение на формирания финансов резултат.

По дебита на сметка 61382 „обект Света Екатерина-ПИК Адванс“ е отчетена себестойност на обекта в размер на 44 189.68 лева. Тази стойност в последствие е отнесена по дебита на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“, не са осчетоводени приходи от извършени услуги по обекта. В представени по преписката писмени обяснения ревизираното лице е заявило, че по сметка 61382 са набрани разходите за обект -сграда Света Екатерина, извършени въз основа на сключен договор с ПИКК Адванс ЕООД за извършване на грубия строеж на сградата. След приключване на грубия строеж през 2018 г. били водени разговори за извършване на довършителни работи по сградата. Към края на 2018г. дружеството установило, че инвеститорът е със сменен собственик, който няма да сключи договор за довършителните работи и не желае да заплати направените от Т. и син 99 ООД довършителни работи, поради което обектът е счетен за приключен и направените разходи са приключени като са отнесени по дебита на сметка 123. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства, относно търговските отношения между двете дружества, както доказателства за заведени съдебни искове, кореспонденция и др. При тези данни приходните органи са направили извод, че разходите в размер на 44 189.68 лева не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т. 7, във вр. с чл. 10, ал. от ЗКПО и съответно с техния размер на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е увеличен декларираният финансов резултат на дружеството за 2018 г.

За данъчен периода 2019 г. от Т. и син 99 ООД е декларирана счетоводна печалба в размер на 6 562 869.61 лева, съответно данъчна печалба в размер на 6 610 914.02 лева и е определен дължим корпоративен данък – 661 091.40 лева, което задължение е окончателно заплатено на 18.02.2020 г., ведно със задълженията за лихви за забавено плащане.

През данъчния период ревизираното лице е отчело по дебита на сметка 60107 „Разходи за об. Триод инвест“ в общ размер на 112 537.90 лева, по фактури издадени от Фасадна декорация БГ ЕООД, както следва: ф.№ **********/      15.04.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 3582.00 лева, която стойност е изцяло приспадната от заплатен аванс с ф. № 1/10.04.2019 г.; ф.№ **********/17.04.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 5502.00 лева; ф.№ **********/25.04.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 3336.00 лева; ф.№ **********/30.04.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 23712.25 лева; ф.№ **********/31.05.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 10000.00 лева; ф.№ **********/06.06.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 37168.16 лева, от която стойност е приспаднат аванс в размер на 20 833.33 лева по ф.№ 6/10.05.2019 г.; ф.№ **********/26.06.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 8000.00 лева, от която стойност е приспаднат аванс в размер на 3333.33 лева по ф. № 10/11.06.2019 г.; ф.№ **********/17.07.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 3848.33 лева; ф.№ **********/15.10.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 5043.34 лева, от която стойност е приспаднат аванс в размер на 1 666.67 лева по ф. № 14/30.09.2019 г.; ф.№ **********/       20.12.2019 г. с предмет: строит. матер., с дан.основа 12345.84 лева, от която стойност е приспаднат аванс в размер на 4166.67 лева по ф.№16/19.11.2019 г. Към 31.12.2019 г. разходите за този обект не са приключение, като е формирано незавършено строителство с обща стойност 8 966 42325 лева.

Описаните фактури, издадени от Фасадна декорация БГ ЕООД, с изключение на ф.№ 2/15.04.2019 г. и ф.№ 13/17.07.2019 г. (втората предмет на настоящото производство в частта относно ДДС), са били предмет на разглеждане на РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г., в частта която е потвърдена с решение № 127/20.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП-Бургас, който РА не е влязъл в сила към настоящия момент. Видно от приложеното по преписката решение № 127/20.09.2021 г. в хода на проведеното ревизионно производство е прието, че описаните фактури не обективират реално извършени доставки и на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях. Мотивите от фактическа и правна страна за постановяване на посочения резултат съвпадат с установените факти и обстоятелства и правни съображения на проверяващите посочени по-горе в настоящото изложение по отношение на ф.№ 13/17.07.2019 г., поради което не е нужно да се излагат повторно. Така изложените обстоятелства са относими и по отношение на ф. № 2/15.04.2019 г., доколкото същата е издадена в близък период с останалите, има идентичен предмет с останалите фактури, а също така и фактическите и правни констатации за липса на реалност на доставки са общи и относими към всички извършени доставки от Фасадна декорация БГ ЕООД. По преписката липсват данни, при описаната фактура да са налице допълнителни обстоятелства, които да я отличават от останалите фактури, издадени от Фасадна декорация БГ ЕООД.

Въз основа на извода за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от Фасадна декорация БГ ЕООД, приходните органи са приели, че разходите по тях, отчетени при формиране себестойността на обект Триод инвест, на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и съответно с размера на отчетените по тези фактури разходи следва да се намали себестойността на обекта. Изменението на себестойността на обекта не влияе на счетоводния и финансов резултат на дружеството за 2019 г., тъй като обектът към 31.12.2019 г. не е приключен.

Установено е още, че през 2019 г. Т. и син 99 ЕООД е отчело по дебита на сметка 60207 фактура № 49/15.07.2019 г., издадена от Яни груп 2018 ЕООД, с дан.основа 1926.32 лева. Разходите по фактурата са отнесени по дебита на сметка 61385 за формиране себестойността на обект Триод инвест към 31.12.2019 г. По-нагоре в настоящото изложения са посочени установените факти по отношение на тази фактури и правните изводи на ревизиращия екип, съгласно които по отношение на същата е прието, че не обективира реално извършена доставка. При тези съображения, приходните органи са приели, че разходите по посочената фактура, отчетени при формиране себестойността на обект Триод инвест, на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и съответно с размера на отчетените по тези фактури разходи следва да се намали себестойността на обекта. Изменението на себестойността на обекта не влияе на счетоводния и финансов резултат на дружеството за 2019 г., тъй като обектът към 31.12.2019 г. не е приключен.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства, представляващи снимки, с отбелязване върху тях на поставени фасадни декоративни елементи, вложени при изграждането на комплекс Валенсия гардънс (общо 47 страници); 5 страници (снимки) ръчно рисувани изображения на фасадни елементи и изчисления по количества и цена, за които е посочено, че са изготвени от управителя на Фасадна декорация БГ ЕООД; опис на доставени фасадни декоративни елементи по вид и количество (1 страница). В приложения опис, съдържащ единствено поместена информация в таблица, без посочване кога и от кого е изготвен, са посочени 13-т различни декоративни елемента – елемент-капител за колона, корниз 40см, корниз стълбище, 1.20м колона квадрат и други, както е посочен конкретен брой за всяко изделие. Представените ръчно рисувани изображения съдържат изрисувани на ръка декоративни елементи – колони, корнизи и др., посочени са размери и цена. Самите рисунки са извършени върху листи формат А4 и не съдържат информация кога и от кого са изписани текстовете и рисунките. На приложените снимки се виждат вложени в сграда различни фасадни елементи – колони, корнизи, и др.

В хода на съдебното производство е извършена експертиза от вещо лице Р.П.. В изготвеното заключение експертът е посочил, че в счетоводството на Т. и син 99 ЕООД се съдържат първични и вторични счетоводни документи, които удостоверяват извършените доставки от Яни груп 2018 ЕООД и Фасадна декорация БГ ЕООД, като в тази връзка е посочило процесните фактури, издадени от тези двама доставчици. Вещото лице е установило и че тези фактури са включени в счетоводното отчитане на дружеството, като начинът на осчетоводяване, описан в експертизата, съответства на начина на осчетоводяване на фактурите, приет от приходните органи и описан по-горе в изложението. В тази връзка вещото лице е дало становище, че представените от дружество счетоводни документи отговарят на изискванията на чл.4, ал.1 и ал.2 от Закона за счетоводството, същите са намерили отражение в счетоводните регистри и са правилно отнесени в разходите по съответния Договор за строителство.

Констатирано е от експерта още, че спорните фактури, издадени от Жи пи груп България ЕООД, също са намерили отражение в счетоводството на дружеството, като фактурите с предмет на доставка „аванс“ са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 402 „Доставчици по аванси“ срещу кредит сметка 401 „Доставчици“, а фактурата с предмет на доставка „извършени СМР“ са осчетоводени съответно по дебита на сметки гр. 60/с/ 602 „Разходи за външни услуги“/ срещу кредита на с/ка 401 Доставчици, респективно по всички фактури е осчетоводено упражненото право на данъчен кредит - Д-т сметка 4531 „ДДС върху покупките“ на кредит сметка 401 „Доставчици“. Плащането по фактурите е осчетоводено по дебита на сметка 401 „Доставчици“ срещу кредитиране на сметки 5033 и 5034 „Разплащателни сметки в лева“. Начислените разходи за услуги са отразени по Дт сметка 60207 СМР обект Триод инвест в размер на 17 590.06 лв. и са отнесени за формиране себестойността на обекта /Дт сметка 61385. Вещото лице е установило, че за обект Апартаментен хотел- град Несебър с инвеститор Триод инвест ООД и строител Т. и син 99 ООД е издаден констативен акт 15/01.03.2021 година за установяване годността за приемане на строежа.

По отношение на отчетените разходи през 2018 г., относно извършени СМР на обект, възложен от ПИКК АДВАНС ЕООД (Комплекс е апартаменти в УПИ 87, м. Юрта, гр. Св. Влас, община Несебър), вещото лице е констатирало, че от страна Т. и син 99 ООД е започнало изпълнение на поетия ангажимент, във връзка с което начислило разходи. Вещото лице е констатирало, че съгласно счетоводните записи и извлеченията от банковите сметки на ревизираното дружество, възложителят не е изпълнил уговореното авансово плащане. Според вещото лице, въз основа на получена информация от управителя на дружеството, е възникнала обективна невъзможност за изпълнението на договора (поради недопускане на работната площадка и липса на обратна връзка с възложителя) и за дружеството са възникнали очаквания, че разходите по договора няма да бъдат възстановени и ще превишат общата сума на приходите. Вещото лице е възприело, че по отношение на тези разходи е възникнала вероятност да не бъдат възстановени, поради което е приело, че правилно дружеството, предвид разпоредбите на чл. 26 ал. 1, т. 3 и т. 8 от Закона за счетоводството и пар. 6.10 буква „а“ и „г“, пар. 7.1 и 7.2 от приложимия Счетоводен стандарт (СС) 11 „Договори за строителство“ е признало незабавно същите за текущ разход за дейността. Вещото лице е цитирало в заключението си текста на пар. 6.10 буква „а“ и „г“ от приложимия Счетоводен стандарт (СС) 11, който гласи, че обстоятелства, при които не е вероятно да бъдат възстановени разходите по договора и се налага те да бъдат незабавно признати като текущ разход за дейността, са налице при договори:а) които не са напълно изпълними, т. е. валидността е поставена под въпрос; б) чието изпълнение зависи от резултатите от висящо съдебно дело или от закон; в) отнасящи се до имоти, които е вероятно да бъдат конфискувани или отчуждени; г) при които клиентът не е в състояние да изпълни задълженията си; д) при които предприемачът не е в състояние да изпълни договора или не може да изпълни други свои задължения по договора. Цитирани са и текстовете на пар. 7.1 и 7.2: според пар.7.1. когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби трябва да бъдат незабавно признати като други разходи за дейността, а според пар. 7.2. сумата на подобна загуба се определя независимо от: а) това, дали работата по договора е започнала или не; б) етапа на изпълнение на дейността по договора, или в)  сумата на очакваните повишения на печалбите от други договори, които не се третират като един договор за строителство. Вещото лице е дало заключение, че при отчитането на разходите, извършени по обект, възложен от ПИКК Адванс ЕООД не е допуснато нарушение на счетоводния принцип на съпоставимост на разходи и приходи (отменен в считано от 01.01.2016 година смисъла на чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството, а в настоящия случай валиден) от Общите разпоредби към НСС, тъй като това изходно предположение в конкретния случай е неприложимо.

Вещото лице не е констатирало в счетоводството на дружеството да има отразени счетоводни операции за дарение.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката В. Д.. Същата сочи, че е била назначена от Т. и син 99 ООД като технически ръководител за периода от 8 години на различни обекти – „Форд нокс“, „Аквапарк“ и „Тарсис“, на санаториум в гр. Свети Влас (в последствие наименован хотел Рио), сградата на „Бургас пак“, обект в кв. Симеоново, гр. София (за около три месеца). През 2019 г. е била и на обект Валенсия гардънс в гр. Несебър. По отношение изпълнението на фасадната декорация свидетелката посочва, че всеки етап за изграждане на фасадите започва със заскеляване и обезопасяване на работното място, след което следва подготовка на основата, след което започва залепването на изолационните материали, след което стиропора се дюбелира, слага се мрежа, шпаклова се и се пристъпва към залепване на фасадни декорации, след което същите се обработват с китосване, лепило, боя, полагат се мазилките, докато се обиколи цялата сграда. Според Д. за снабдяване с материалите първо се правели изчисления на необходимите материали и количества (което било извършвано от нея), след което се изготвяла предварителната количествена сметка, като представителите на фирмата-строител са вземали решение, от къде да се снабдят с материалите. Свидетелката сочи, че доставките на материалите са приемани от нея, като по отношение на обект Валенсия гардънс, поради големината му, не е имала възможност да приеме всички доставки, поради което тези задължения е възлагала на други колеги. Посочва още, че на друг обект не е работила с доставчик Фасадна декорация БГ ЕООД. Посочва, че декоративните елементи са специфични – изработват се от плътен материал, който дава възможност да бъде обработван от съответната машина, която ги оформя. Според свидетелката Фасадна декорация БГ ЕООД е било избрано като доставчик, тъй като са имали достатъчно асортимент необходим за строежа на обект Валенсия гардънс, като уточнява в тази връзка, че за обекта са вложени различни по вид декоративни елементи - 4-5 вида корнизите, 3 вида капители на колони, 2 вида розетки за тавани - по-малки и по-големи. Д. посочва, че през 2022 г., в дружеството Т. и син 99 ООД се е запознала с каталог на Фасадна декорация БГ ЕООД, който е бил с доста орнаментика и фасадни елементи. Свидетелката сочи, че се е ориентирала за направата на поръчки по каталог за продажбите на бъдещите апартаменти, изготвен от дружеството-строител. Сочи също така, че доставки на Фасадна декорация БГ не е връщала, а самото приемане на доставките много често е извършвано без документално оформяне, като впоследствие документите са представяни в дружеството за оформяне.

При така установените данни от проведената ревизия, както и въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, и като взе предвид правилата за доказателствената тежест, указани на страните, съдът приема за правилни, както фактическите констатации, така и правните изводи на органите по приходите, при следните съображения.

В частта относно установените задължения по ЗДДС:

За да определят задълженията на жалбоподателя по ЗДДС приходните органи са приели, че дружеството неправомерно е начислило ДДС по фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, Фасадна декорация БГ ЕООД, Жи Пи груп България ЕООД и Евро трейд България ЕООД, през съответните данъчни периоди, съответно неправомерно е приспаднало данъчен кредит по същите фактури.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се ползват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, това лице има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави (л.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).

Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо данъкът да е правомерно начислен. За правомерно начислен данък се счита този, който е деклариран по доставка, за която е издаден съответният данъчен документ – фактура с посочен на отделен ред ДДС (съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), както и която е извършена реално.

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице носи тежестта да докаже материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.

В настоящия случай, от данните по делото, се установява, че за процесните доставки са изготвени изискуемите от закона данъчни документи- фактури, и същите съдържат необходимите реквизити. Стойностите по фактурите са заплатени от Т. и син 99 ЕООД, за което са приложени съответните доказателства. Фактурите са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. Тези обстоятелства се потвърждават и от изготвената по делото експертиза. Същите, с изключение на фактурите издадени от Евро трейд България ЕООД, са отразени и в дневниците за продажби на съответните доставчици. Спорният момент се свежда до това дали доставките, обективирани в тези фактури са били реално извършени и то от издателите на фактурите. Наличието на фактура не може само по себе си да обоснове реалност на тези доставки. Съобразно спецификата на всяка една доставка е необходимо да се установят допълнителни данни, че същата действително е извършена, в това число предаване на стоките или приемане на извършената услуга, транспортни документи, а в допълнение и възможността на съответния доставчик да извърши тази доставка, както и др. обстоятелства, съобразени с конкретната доставка. С оглед представените по делото доказателства съдът намира, че правилно данъчните органи са приели, че в случая не може да се достигне до категоричен извод за реално извършване на доставките по процесните фактури, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, Фасадна декорация БГ ЕООД, Жи Пи груп България ЕООД и Евро трейд България ЕООД.

Фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, касаят извършване на строително-монтажни дейности на различни обекти, изпълнявани от Т. и син 99 ЕООД, както и доставка на материали по ф.№ **********/26.08.2018 г. с предмет: обект Аквапарк: усилена настилка (251.18кв.м.*17.00лв.). Част от процесните фактури, издадени през 2018 г. (ф.№ 3, № 7, № 8 и № 9 с обща данъчна основа 31 666.66 лева), представляват авансови плащания, които в последствие са приспаднати от стойността на ф.№ 12/15.05.2018 г. За така предоставените услуги по извършване на СМР и доставка на материали, жалбоподателят е представил единствено самите фактури, количествено-стойностни сметки към част от тях и два сключени договора за извършване на СМР за част от обектите, засегнати от процесните фактури. Описаните книжа не могат сами по себе си да удостоверят, че услугите по тези фактури са извършени.

Действително процесните фактури съдържат данни за количеството и единична цена на извършените СМР, съответно доставените материали. С изписването на тези данни във фактурата е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, съгласно която в първичния счетоводен документ се посочва и предмета, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция. Самата фактура обаче не удостоверява приемането на услугата или предаването на стоката/материалите на получателя. Не може да се приеме, че предаване и съответно приемане на извършените услуги е осъществено чрез приложените към фактурите количествено-стойностни сметки. От една страна, тези сметки се изготвят предварително и задават първоначалните параметри на строителните дейности, а не удостоверяват точно извършените дейности по време на строителството, съответно приемането им от възложителя. От друга страна, представените сметки не могат да удостоверят предаване и приемане на извършените СМР, доколкото същите не съдържат необходимите реквизити за това. Видно от представените копия на количествено-стойностни сметки същите не съдържат подписи на двете страни при осъществяване на предаването и приемането на СМР. Напротив, така приложените сметки дори не съдържат данни от кого са издадени, в кой момент са издадени, не съдържат дори име или подпис на „Управител“ (без да е ясно чий управител), въпреки че е посочено като реквизит. Отделно от това, съгласно сключените договори между Т. и син 99 ООД и Яни груп 2018 ЕООД приемането и предаването на извършените СМР е уговорено да се извърши с изготвяне на акт обр. 19, като наред с това е предвидено този акт да съдържа данни за наличието на недостатъци и отклоненията от одобрените работни проекти, както и датата на неговото издаване е ориентир за осъществяване на окончателно плащане. Действително към настоящия момент акт обр.19 не съществува като правно регламентиран документ в нормативните уредби, удостоверяващи етапите на строителство. По същество този документ се е наложил в строителната практика за удостоверяване на извършените СМР от изпълнителя, като има характеристиките на приемо-предавателен протокол, но отразява особените специфики при извършване на строителство. В случая от страна на жалбоподателя не са представени нито акт обр. 19, нито приемо-предавателни протоколи за приемането на извършените от Яни груп 2018 ЕООД строителни дейности или предадени материали. В писмените си обяснения управителят на дружеството сам посочва, че акт обр. 19 за тези дейности не е издаван. Поради липсата на приемо-предавателен протокол или в случая акт обр. 19 не може да се установи момента на приключване на СМР, тяхното приемане от възложителя, в случая Т. и син 99 ООД, както и конкретния обем на действително извършените СМР и дали същите съответстват на посочените в издадените фактури. Отделно от горното, съгласно дадените от жалбоподателя писмени обяснения в хода на ревизията, материалите за извършване на СМР са предоставяни на Яни груп 2018 ЕООД от Т. и син 99 ООД. От данните по делото обаче, не се установява какви материали са предадени – липсват фактури за закупуване на строителни материали, липсват данни за извършените доставки на тези материали до строителния обект – пътни листи, разходи за транспорт и др., липсват и данни за начина на предаване на материалите на изпълнителя. В качеството си на възложител на извършените от Яни груп 2018 ЕООД СМР, както и предвид обстоятелството, че материалите за тези СМР са осигурявани от страна на жалбоподателя, то би следвало последният да разполага с описаните по-горе документи, но такива не са представени и не са установени в хода на ревизията. Липсата на приемо-предавателни протоколи или акт обр. 19 за извършените СМР по процесните фактури, както и документи удостоверяващи закупуването на материалите, техния транспорт, предаването им на изпълнителя, сочат, че жалбоподателят не разполага с нужните документи, удостоверяващи действителното извършване на услугите по фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД. В случая е без значение дали на строителните обекти действително са извършени СМР, доколкото не може да се обоснове категоричен извод, че тези СМР са извършени от дружеството, издало фактурите.

В допълнение на горното, следва да се посочи, че от данните по преписката се установява, че самият доставчик не е разполагал с нужните средства да извърши възложените му СМР – през ревизирания период е имал назначени няколко служители, включващи управителя, счетоводителя. Не са установени данни Яни груп 2018 ЕООД да притежава каквито и да било активи, стопански инвентар или др., които да ползва в дейността си за извършване на СМР. В представените извадки от инструктажни книги, за които се сочи от жалбоподателя, че касаят обекти Валенсия гардънс и Аквапарк – с. Равда, действително е посочено, че определени лица, служители на Яни груп 2018 ЕООД са били инструктирани за осъществяване на дейност на тези обекти. Така представените копия, представляват извадки от инструктажна книга, като обектът за който се отнасят е вписан на ръка в горния десен ъгъл. Не е представена начална страница на двете книги, т.е. не е ясно за кой обект са изготвени, кой е провел инструктажа, кога е заведена книгата, а в извадката от книгата с отбелязване, че е за обект Аквапарк, не е посочена и датата на проведения инструктаж. Отделно от това, при извършени справки от приходните органи е установено, че само част от посочените в тези извадки от инструктажни книги лица са били назначени в Яни груп 2018 ЕООД, при това само две от лицата - С.К.Ц. и И.В.Х., са били назначен в дружеството към датата на която е посочено, че са инструктирани за обект Валенсия Гардънс.

Не без значение е и обстоятелството, че по отношение на доставчика Яни груп 2018 ЕООД е издаден и влязъл в сила РА № Р-04000620001965-091-001/27.08.2020 г. С този акт са определени задължения за ДДС – отказано е право на данъчен кредит, поради липса на реалност на доставки по фактури с получател Т. и син 99 ООД, предмет и на настоящото производство. С този РА е прието още, че Яни груп 2018 ЕООД неправомерно е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от ОП груп корект ЕООД. Тези фактури са присъединени към административната преписка, ведно с приложени към тях количествено-стойностни сметки. Данните от тези фактури и сметки съвпадат с данните вписани във фактурите и количествено-стойностните сметки, издадени от Яни груп 2018 ЕООД към Т. и син 99 ООД. Посочени са идентични обекти, идентични видове СМР, както по количество, така и по цена. В случая, правото на данъчен кредит на Яни груп 2018 ЕООД е отказано, тъй като издателят на фактурите -  ОП груп корект ЕООД, не е било регистрирано по ЗДДС. Едновременно с това обаче, в изготвения ревизионен доклад, в резултат на извършени проверки, е констатирано, че ОП груп корект ЕООД по същество не е осъществявало икономическа дейност. Тези данни будят съмнения, относно това кой е действителният извършител на СМР, предмет на процесните фактури, с издател Яни груп 2018 ЕООД.

Изложеното до тук води до извод, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват извършването на доставките от Яни груп 2018 ЕООД, както и че този доставчик не е разполагал с необходимите ресурси да извърши процесните услуги по СМР. Отделно от това, Т. и син 99 ООД е разполагало с достатъчно персонал (средно 240 служители), както и с материални и технически ресурси и опит само да извърши фактурираните СМР. При тези съображения съдът приема, че обосновано приходните органи са приели, че не е налице реалност на доставките по фактурите издадени от Яни груп 2018 ЕООД. Наред с това, обоснован е и изводът, че жалбоподателят не може да не е знаел, че фактурите, въз основа на които е ползвал данъчно облекчение, не удостоверяват реални доставки. Най-ярък пример за това е обстоятелството, че дружеството, макар и със значителен опит в строителството, по никакъв начин не е обезпечило начина на предаване на материалите на Яни груп 2018 ЕООД свързани с фактурираните дейности. Липсата на приемо-предавателни протоколи за предоставяне на материалите и липсата на акт обр. 19 за приемане на извършените дейности, в случая се явява достатъчна индиция, че жалбоподателят е бил наясно, че неправомерно ползва данъчен кредит по процесните фактури, съответно е знаел или поне е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. При тези съображения, съдът, приема, че правилно и законосъобразно с оспорения ревизионен акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, описани по-горе в изложението.

Правилно приходните органи са приели, че не е доказана по безспорен начин и реалността на доставките по фактурите, издадени от Жи Пи груп България ЕООД - ф.№ **********/04.05.2020 г. – за извършени СМР, ф.№ **********/11.05.2020 г.- за заплатен аванс, и ф.№ **********/20.05.2020 г. – за заплатен аванс.

Според данните предоставени от жалбоподателя фактура № 189/04.05.2020 г. касае извършени СМР от Яни груп 2018 ЕООД на обект Валенсия Гардънс- Несебър през 2019 г. Голяма част от стойността по фактурата е приспадната от аванси по фактури, издадени от Яни груп 2018 ЕООД през 2019 г. и заплатени от Товоров и син 99 ООД. Данъчен кредит по тази фактура е ползван от жалбоподателя по отношение на ДДС, след приспадане на авансовите стойности.

На първо място, следва да се отбележи, че не е обосновано реалното извършване на посочените във фактурата СМР, както от дружеството, което се твърди, че ги е извършило – Яни груп ЕООД, така и от дружеството, издател на фактурата (същото не е било активен търговски обект през 2019 г., тъй като не е било регистрирано в Агенция по вписванията към този момент). В случая липсват каквито и да било данни относно момента на извършване на описаните във фактурата СМР, липсват доказателства за закупуване на материалите и тяхното транспортиране и предаване на изпълнителя, липсват приемо-предавателни протоколи, съответно акт обр. 19, от които да се установи, че Т. и син 99 ООД е приело извършените СМР от Яни груп 2018 ЕООД или в последствие от Жи Пи груп България ЕООД, като в тази връзка относими се явяват съображенията изложени по-горе в мотивите на решението относно доставките от Яни груп 2018 ЕООД. Отделно от това буди недоумение, след като СМР са били извършени през 2019 г. от Яни груп 2018 ЕООД, то защо услугите са фактурирани едва през 2020 г. при това от трето дружество. Реалността на доставките по посочената фактура не може да бъде обоснована и от приложения по преписката тристранен протокол, подписан между трите дружества – Т. и син 99 ООД, Яни груп 2018 ЕООД и Жи Пи груп България ЕООД. Така представеният протокол единствено има за цел да обоснове качеството на издател на фактура № 189/04.05.2020 г. на Жи Пи груп България ЕООД, но сам по себе си той не може да доведе до извод, че описаните в него доставки са реални. Не може да се приеме и, че въз основа на този протокол Т. и син 99 ООД е приел извършените от Яни груп 2018 ЕООД през 2019 г. СМР, описани във фактурата, доколкото същият няма характеристиките на приемо-предавателен протокол за предаване на резултата от извършената услуга, сключен между доставчика и възложителя. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо до посочи, че самият протокол, като частен документ, няма материална доказателствена сила. По преписката липсват каквито и да било други доказателства, които да удостоверят, че вписаното в него съглашение е действително – няма данни сумите по заплатените аванасни да са предадени от Яни груп 2018 ЕООД на Жи Пи груп България ЕООД, липсва дори посочена дата, на която това предаване се е осъществило; липсват и данни в Търговския регистър за извършено каквото и да било прехвърляне на активи и пасиви от страна Яни груп 2018 ЕООД на Жи Пи груп България ЕООД.  Изложеното води до извод, че доставките по фактура № 189/04.05.2020 г. не са реално извършени, поради което обосновано на Т. и син 99 ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.

Процесните фактури № **********/11.05.2020 г. и № **********/20.05.2020 г., издадени от  Жи Пи груп България ЕООД, касаят извършени от  Т. и син 99 ООД авансови плащания. За да се приеме, че ДДС по авансово плащане е изискуемо, съответно е налице право на приспадане на данъчен кредит по него, е необходимо още при осъществяване на същото да са ясни параметрите на бъдещата доставка. В сключения договор между двете дружества от 01.05.2020 г. за извършване на СМР на обект Апартаментен хотел- град Несебър липсва уговорка за извършване на авансови плащания. От друга стана, съгласно данните от изготвената по делото експертиза за обект Апартаментен хотел- град Несебър с инвеститор Триод инвест ООД и строител Т. и син 99 ООД е издаден констативен акт 15/01.03.2021 година за установяване годността за приемане на строежа. Следователно Т. и син 99 ООД към момента на извършване на ревизията е следвало да разполага с доказателства за извършени СМР от страна Жи Пи груп България ЕООД по обекта, предмет на сключения договор. В случая липсват каквито и да било документи удостоверяващи реално какви СМР са били извършени от издателя на фактурите, съответно не може да обоснове и извод за относимостта на авансовите плащания за такива СМР. От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да обосноват, че извършените авансови плащания са свързани със сключения договор и в последствие са осъществени реални доставки по тях. Напротив от данните по делото се установява, че Жи Пи груп България ЕООД за периода е имало назначени 38 лица, като част от тях свидетелстват (при извършени насрещни проверки), че в действителност не са имали сключени договори с дружеството. Установено е още от приходните органи, че Жи Пи груп България ЕООД регулярно не е заплащало дължими данъци и осигурителни вноски, за назначените си служители. Налице са данни за възникнали значителни задължения за данъци за сравнително кратък период от момента на учредяване на Жи Пи груп България ЕООД до момента на неговата дерегистрация по ЗДДС през 2021 г. В това число, при проведена ревизия е констатирано, че дружеството не е извършило реално доставки към своите клиенти, включително Т. и син 99 ООД. При тези съображения, съдът намира, че ревизиращият екип правилно е приел, че издадените фактури за авансови плащания не са обвързани с последващи реални доставки, поради което на ревизираното дружество обосновано е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях.

При тези съображения, приходните органи обосновано са достигнали до извод, че с фактурите, издадени от Жи Пи груп България към Т. и син 99 ООД е налице абсолютна симулация, а именно фактурирани са услуги, които въобще не са били извършени. Характерът на фактурираните дейности изисква от жалбоподателя обезпечаване на допълнителни доказателства относно реалността на доставките по тези фактури. Обстоятелството, че Т. и син 99 ООД не се е сдобило с нужните му документи за да удостовери, че фактурираните доставки са реални, както и ползването на фактура, която не отразява реално данъчно събитие, води до извод, че жалбоподателят е бил наясно с техния симулативен характер.

С ревизионният акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит и по ф.№ **********/17.07.2019 г. с предмет: доставка и монтаж на фасадни елементи, с дан.основа 3 848.33 лева и ДДС 769.67 лева, с издател Фасадна декорация БГ ЕООД. За издадената фактура са представени от жалбоподателя единствено документ за извършено плащане и сключен договор с доставчика от 09.04.2019 г., които по същество не са достатъчни, за да обосноват наличието на реална доставка. Съгласно предмета на издадената фактура от една страна е налице доставка на родовоопределени вещи (фасадни елементи), а от друга доставка на услуга – монтаж. Прехвърлянето на правото на собственост върху родовоопределени вещи се осъществява с тяхното предаване. От жалбоподателя не са представени каквито и да било приемо-предавателни протоколи, както относно предаването на съответните фасадни елементи, така и относно приемането на извършения монтаж на тези елементи. Липсата на предаване на елементите не може да се обори и от дадените в хода на съдебното производство показания на свидетелката В. Д., която сочи, че в качеството си на технически ръководител на обект Валенсия гардънс през 2019 г. е приемала или е възлагала на колеги да приемат доставки, извършени от Фасадна декорация БГ ЕООД. Същата не е изготвяла примателни документи за извършените доставки, като сочи, че документи за съответните доставки били изготвяни в офиса на дружеството-строител. В показанията на свидетелката липсва каквато и да било конкретика относно доставките, извършвани от страна на Фасадна декорация БГ ЕООД – по какъв начин са доставяни, кое лице ги е доставяло. Същевременно, свидетелката описва, че е изготвяла количествено-стойностни сметки за необходимите материали за изграждане на фасадните елементи съобразно каталог за продажбите на бъдещите апартаменти, изготвен от дружеството-строител, като информацията е предавала на работодателя си, който от своя страна е избирал конкретния доставчик. Така дадените показания по никакъв начин не могат да обосноват категоричен извод, че свидетелката е приемала доставки на фасадни елементи именно от Фасадна декорация БГ ЕООД. От друга страна, като технически ръководител на строителния обект, Д. е имала задължението да контролира лицата осъществяващи строителни дейности. В тази връзка същата е следвало да осъществява допускане на служители на Фасадна декорация БГ ЕООД до обекта за извършване на монтаж на елементите, който е предмет на процесната фактура, но такива сведения не са дадени от нея.

От друга страна, самата фактура не съдържа данни за конкретните елементи, които са доставени и монтирани на обекта. С идентично съдържание са и останалите множество, фактури за доставка на фасадни елементи от същото дружество, приложени по преписката. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства (образци, схеми, скици или каталог) относно това какви конкретни фасадни елементи са поръчани – като форма, материя, размери, цвят, „каталожен номер“, къде и как са били вградени/поставени, от кого е извършен монтажа и при какви обстоятелства, жалбоподателят не съобщава – както в хода на ревизията, така и в настоящото производство. Тук следва да се уточни, че представените в хода на съдебното производство скици на архитектурни елементи, по никакъв начин не могат да удостоверят извършените поръчки към Фасадна декорация БГ ЕООД, а още по-малко техните доставки. Така представените скици не съдържат данни кога са направени, кой е техния автор и каква е връзката му с ревизираното лице. От представените снимкови материали на сграда и отбелязването върху тях кой елемент от приложените скици къде е вграден, не може да се обоснове действителност на доставките от Фасадна декорация БГ ЕООД. От една страна, не е ясно тези снимкови материали дали действително са от обект Валенсия гардънс – гр. Несебър, а от друга - между скицираните и заснетите елементи се установява значителна разлика в орнаментиката.

Липсата на конкретика във фактурата, както и липсата на приемо-предавателни или други документи, които да удостоверят какви точно фасадни елементи са доставяни, води до невъзможност да се проследи доставката, а съответно да се приеме и че фактурираните доставки са били реално извършени, при това именно от издателя на фактурите.

От друга страна, в хода на ревизията е установено, че Фасадна декорация БГ ЕООД не разполага с техническата и кадрова обезпеченост да извърши конкретните доставки. За да достави фасадните елементи в готов за монтиране вид, доставчикът следва да разполага с техническа база за тяхното изграждане и съответно с персонал, който да е ангажиран в тази дейност. Напротив, от данните по делото се установява, че Фасадна декорация БГ ЕООД не притежава недвижими имоти, няма данни да ползва такива под наем, няма назначени лица. Наред с това, доставката на фасадните изделия към Т. и син 99 ООД е била за сметка на доставчика, което предполага това дружеството да е разполагало с транспортни средства или да е ползвало такива през ревизирания период, но данни за това не са установени в хода на ревизията. На следващо място, не без значение е и обстоятелството, че в дневниците си Фасадна декорация БГ е ЕООД е отчело единствено фактури за закупуване на материали и в последствие на продажба на готови изделия. Единствен доставчик на Фасадна декорация БГ ЕООД е Мирал ООД, което дружество отрича да има каквито да и било търговски отношения с Фасадна декорация БГ ЕООД. Следователно, липсват доказателства, които да обосноват извод, че Фасадна декорация БГ ЕООД в действителност е разполагала с фасадни елементи, които да предостави на Т. и син 99 ЕООД.

При тези съображения, съдът намира, че правилно приходните органи са приели, че липсва реалност на доставката, обективирана във ф.№ **********/17.07.2019 г. с предмет: доставка и монтаж на фасадни елементи, с дан.основа 3 848.33 лева и ДДС 769.67 лева, с издател Фасадна декорация БГ ЕООД, и съответно обосновано са отказали право на приспадане на ДДС по същата.

 

Съдът намира, че правилно приходните органи са приели, че не се обосновава реалност на доставките и по ф.№ **********/18.05.2020 г. с предмет: газоразпределителен механизъм (втора употреба), с дан.основа 2000.00 лева и ДДС 400.00 лева, и ф.№ **********/21.05.2020 г. с предмет: инсталация Volvo ОЕ, с дан.основа 1960.00 лева и ДДС 392.00 лева, издаден от Евро трейд България ЕООД. По отношение на тези две фактури, жалбоподателят е посочил единствено, че касаят ремонт на собственото му МПС - Волво с рег. № А5030НР. Липсват приемо-предавателни протоколи за предаване на вещта по ф. № **********/18.05.2020 г., липсват данни къде и кога е извършен монтажът на доставеното устройство, предмет на втората фактура, както и данни  за приемане на извършения монтаж– кога и от кого е приет, липсват и обяснения в тази посока.

В обобщение, съдът намира за нужно да отбележи, че извършваната от ревизираното дружество дейност през ревизирания период, както и обстоятелството, че е вписано в ЦПРС, воден от Камарата на строителите в България като лицензирано за строежи от високото строителство, прилежащата му инфраструктура, строежи от първа до пета категория, предполага, че същото притежава и изискуемите специфични знания и квалификация, позволяващи му при полагане на грижата на добър търговец да избере надеждни контрагенти, разполагащи със съответната кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на обследваните доставки, съответно да притежава доказателства за наличието на реалното им изпълнение. Събраните в хода на ревизията доказателства правилно са довели до извод, че в случая не се касае до реално осъществени стопански операции, а само до съставени документи във връзка с твърдени като изпълнени СМР. Тези обстоятелства, от своя страна, характеризират поведението на ревизираното дружество като недобросъвестно, при липсата на положена дължима грижа на добър търговец.

Сумирайки изложеното съдът приема, че с оспорения РА правилно и законосъобразно по отношение на дружеството-жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит по описаните по-горе фактури, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, Жи Пи груп България ЕООД, Фасадна декорация БГ ЕООД и Еврой трейд България ЕООД. Доколкото е безспорно, че дружеството е ползвало данъчен кредит по тези фактури, то размерът на данъка по тях подлижи на възстановяване. След съобразяване на декларираните от дружеството данни със справки-декларации за съответните периоди, и данните установени в хода на ревизията, с оспорения РА правилно са определени и конкретните задължения за ДДС и лихви за забавено плащане на дължимия данък.

 

 

 

В частта относно установените задължения по ЗКПО:

С оспорения РА на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г., произтичащи от непризнати за данъчни цели разходи, намерили отражение при формиране финансовия резултат на дружеството за периода, а именно:

- разходи в общ размер на 97 374.08 лева, формирани по фактури, издадени от Яни груп 2018 г. (подробно описани по-горе в изложението), осчетоводени към различни обекти, за които разходи е прието, че не са документално обосновани, тъй като издадените фактури не удостоверяват реално извършени доставки;

- разходи в размер на 44 189.68 лева, отнесени по сметка 123 Печалби и загуби за текущата година, представляващи себестойността на обект Света Екатерина-ПИК Адванс, към 31.12.2018 г.

По делото не е спорно, че посочените разходи са отразени в счетоводството на дружеството, както и че същите са намерили отражение във формирания за периода финансов резултат. Не е спорно и обстоятелството, че тези разходи са формирали себестойността на конкретни обекти към 31.12.2018 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от изготвената по делото експертиза.

Ревизиращият екип е приел, че разходите по фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД не следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за да се признае за данъчни цели един счетоводен разход, то той следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Следователно освен съществуването на фактура (първичен счетоводен документ по ЗСч), за да е обоснован един счетоводен разход е необходимо и същият да отразява вярно стопанската операция, т.е. да отразява действителното положение между контрагентите, съответно и реална доставка. В частта относно ЗДДС подробно са изложени съображения относно липсата на реална доставка по фактурите, издадени от Яни груп 2018 ЕООД, предмет на разглеждане и в частта по ЗКПО, които съображения съдът намира за ненужно да преповтаря. С оглед констатациите в настоящото изложение за липса на реална доставка по разглежданите фактури, съдът намира, че правилно с оспорения РА, отчетените разходи по тях не са признати за данъчни цели. Съответно правилно в изпълнение нормата на чл.23, ал. 2 от ЗКПО с размера на тези разходи (в частта намерила отражение при формиране на декларирания финансов резултат) е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2018 г.

Относно разходите в размер на 44 189.68 лева, отнесени по сметка 123 Печалби и загуби за текущата година, представляващи себестойността на обект Света Екатерина-ПИК Адванс, към 31.12.2018 г., ревизиращият екип е приел, че не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т. 7, вр. чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 1 и т. 7 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са свързани с дейността (т.1) и разходи за дарения извън посочените в чл. 31 (т.7). И двата вида разходи предполагат, че дружеството няма да получи облага или приход при тяхното извършване.

В случая, с посочените разходи дружеството е намалило финансовия си резултат за периода, като е отчело разходите под формата на загуба. Съдът намира, че правилно ревизионният екип е приел, че тези разходи не следва да бъдат въобще признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т. 7 от ЗКПО. От фактите по делото се установява, че разходите касаят извършване на СМР по обект Света Екатерина-ПИК Адванс, като в счетоводството на дружеството са отчетени единствено тези разходи, но не и съответстващи им приходи. В хода на ревизията не са представени от жалбоподателя доказателства относно съществуващите между него и ПИК Адванс ЕООД търговски отношения – договори, актове обр. 19. От друга страна, жалбоподателят е посочил в дадени писмени обяснения, че поради смяна на собственика на възложителя, договорът за извършване на СМР не е подновен, и поради отказания достъп до обекта, в него са възникнали очаквания, че извършените разходи няма да бъдат възстановени и съответно ще надвишават приходите, поради което обектът е изписан като загуба със стойността на осчетоводените разходи. В случая, липсват каквито и да било доказателства, обосноваващи сочените твърдения – заведени искове за възстановяване на извършените разходи или друга кореспонденция, от която да се установи, че взаимоотношенията между търговците са прекратени и съответно от страна на ревизираното лице е отправена претенция за заплащане на извършените разходи. При тези обстоятелства остават недоказани предпоставките да се приеме, че в случая е приложим Счетоводен стандарт (11) Договори за строителство, или по-точно пар. 6.10, пар. 7.1 и пар. 7.2, които касаят възникнала вероятност разходи по сключен договор за строителство да не бъдат възстановени. При тези съображения, отчетените разходи придобиват безвъзмезден характер, който им придава качеството на дарение, което остава извън приложното поле на чл. 31 от ЗКПО. Тези разходи не могат да бъдат приети и за такива, свързани с дейността на дружеството, доколкото от тях не се очаква икономическа изгода. Ето защо, съдът приема, че правилно и законосъобразно ревизиращият екип е приел, че осчетоводените разходи през 2018 г., във връзка с обект  Света Екатерина-ПИК Адванс не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т. 7 от ЗКПО, и съответно правилно с тези разходи на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на Т. и син 99 ООД за периода.

Сумирайки изложеното съдът приема, че с оспорения РА правилно и законосъобразно по отношение на дружеството-жалбоподател е изменен финансовият резултат за 2018 г. в посока увеличение с размера на непризнатите за данъчни цели разходи. След съобразяване на декларираните от дружеството данни в подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с оспорения РА правилно са определени и конкретните допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забавено плащане на дължимия данък.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че ревизионен акт № Р-02000221005390-091-001/12.04.2022г., в потвърдена с решение № 93/04.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, се явява законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода от спора право на разноски в настоящото производство има ответната страна, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 2 368.24 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Т. и син 99 ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Несебър, общ. Бургас, ул. Иван Александър № 4, представлявано от управителя Т.Г.Т., срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000221005390-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение № 93/04.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 31 724.01 лева и лихва за забава в размер на 11 036.88 лева, както следва: за м.01.2018 г. данък в размер на 2584.42 лева и лихва за забава – 1089.85 лева; за м.02.2018 г. данък в размер на 1802.00 лева и лихва за забава – 745.89 лева; за м.03.2018 г. данък в размер на 4298.67 лева и лихва за забава – 1742.30 лева; за м.04.2018 г. данък в размер на 3792.94 лева и лихва за забава – 1505.70 лева; за м.05.2018 г. данък в размер на 3788.69 лева и лихва за забава – 1471.39лева; за м.06.2018 г. данък в размер на 4753.25 лева и лихва за забава – 1806.38 лева; за м.08.2018 г. данък в размер на 854.01 лева и лихва за забава – 309.84 лева; за м.11.2018 г. данък в размер на 1051.75 лева и лихва за забава – 354.99 лева; за м.07.2019 г. данък в размер на 4488.27 лева и лихва за забава – 1211.93 лева; за м.05.2020 г. данък в размер на 4310.01 лева и лихва за забава – 798.61 лева; и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и лихва за забава – 4 357.36 лева.   

ОСЪЖДА Т. и син 99 ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Несебър, общ. Бургас, ул. Иван Александър № 4, представлявано от управителя Т.Г.Т., да заплати на НАП 2 368.24 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :

Съобщи за изтекли лични данни