Решение по дело №389/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез пълномощника си по делото юриск. Л. срещу Решение №9 от 20.02.2025 год., постановено по АНД №224/2024 год. по описа на Радневския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №24-2400113 от 07.08.2024 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за липсата на трудово правоотношение между наказаното лице и Г. И. Г., като в подкрепа на същото сочи и постановеното решение №715/26.02.2025 год., постановено по адм. дело №612/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора. С решението е отхвърлена жалбата на ЗП“Г.И.Г.“ против постановление за обявяването на съществуването на трудово правоотношение, издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Излагат се подробни мотиви относно характера на съществувалото правоотношение между горепосочените лица. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление №24-2400113 от 07.08.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – ЗП“Г.И.Г.“, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото адв. В. Д., в представеното по делото възражение против касационната жалба излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на ЗП„Г.И.Г.“, представлявано от Г. И. Г. срещу Наказателно постановление №24-2400113 от 07.08.2024 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-2400113 от 10.07.2024 год., на ЗП„Г.И.Г.“, представлявано от Г. И. Г. в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер 4 000.00 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 02.07.2024 год. на обект – „животновъден обект“ в с. Ковачево, общ. Раднево, собственост на ЗП“Г.И.Г.“ по спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с настъпил инцидент на 01.07.2024 год. с лицето Г. И. Г., ЕУГН *** и на 04.07.2024 год. и на 10.07.2024 год. в Дирекция „Инспеция по труда“ Стара Загора по представени документи, се установи, че Г. И. Г., [ЕГН] в качеството си на работодател – физическо лице – земеделски производител, приема на работа към момента на инцидента 01.07.2024 год. лицето Г. И. Г., [ЕГН] като „работник, животновъд“ на гореописания проверяван обект, без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

Районен съд Раднево е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. При извършената съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, е приел и обосновал извод за липсата на доказателства за възлагане на трудови функции от когото и да е било по отношение на Г.. Същият е помагал няколко пъти, но се е противопоставял да му бъде сключван трудов договор, понеже напускал сам когато си иска. Това го е мотивирало да приеме, че не е налице съществуването на наемане на Г., поради което и не може да бъде осъществен състава на административното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ и чл.416, ал.3 от КТ. Съществувалите отношения между починалото лице и наказаният ЗП“Г.И.Г.“ не могат да се квалифицират като трудови. Приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, но е приел, че установената фактическа обстановка се различава от тази възприета и описана от наказващият орган. Въз основа на подробно изложени мотиви в тази насока за липсата на трудово правоотношение, го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Районен съд Раднево е неправилно.

Действително един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предпоставя в една или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово правоотношение, в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодател, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Не е спорно и обстоятелството, че между Г. и ЗП„Г.И.Г.“ не е имало сключен трудов договор, макар и между тях да са съществували някакви отношения по предоставяне на работна сила. Безспорно е установено, че Г. е полагал труд на животновъдния обект, като му е било определено работно място, определени са му трудовите функция в обекта, като срещу това е получавал храна и подслон. Налице е възмезден характер на предоставената работна ръка, макар и не под формата на парично възнаграждение. Ирелевантно е в случая, че Г. не е искал да сключва трудов договор. Всъщност дали това е така, няма как да се установи поради смъртта на наетото лице. Този извод, съдът е направил въз основа на показанията на свид. М., която обаче е заинтересована от изхода на спора, като се имат в предвид съществуващите между нея и ЗП“Г.И.Г.“ – роднински и трудовоправни отношения. При съвкупната преценка на събраните в хода на делото доказателства, според настоящия съдебене състав, се установяват всички елементи на фактическия състав на едно трудово правоотношение, като липсата на уговорка за почивни дни, се замества от императивните разпоредби на Кодекса на труда. Налице е определянето на трудовите задължения на лицето, било то под формата на помощ или под надзора на трето лице, но такова е налице. Определено е и мястото на престиране на работната сила, както и възмездния характер на това.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, законодателят изисква трудовият договор между работника или служителя и работодателя да се сключи преди постъпване на работа. Идеята на закона е работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на работа, преди и без да е сключил с него писмен трудов договор. В случая очевидно е, че такъв не е сключван поради което и са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по касация.

Субект на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, може да бъде само лице, което има качеството на работодател. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. С регистрирането си като земеделски производител физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Той не е отделен правен субект. Като физическо лице и като земеделски производител той е единствен носител на права и задължения. Регистрирането на земеделските производители се извършва на основание Наредба №3 от 29.01.1999 год. Съгласно чл.3, ал.1 от тази наредба физическите лица, които осъществяват земеделска дейност могат да се регистрират като земеделски производители. При този случай, физическо лице упражнява стопанска дейност като такова, създавайки земеделска продукция, която реализира на пазара в качеството си на такова, без да е необходима регистрация като ЮЛ – търговец по смисъла на чл. 63,ал. 1 от ТЗ. Според чл.3 от същата, на регистрация подлежат юридическите лица, едноличните търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрацията на физическото лице се извършва в областната дирекция „Земеделие” по постоянен адрес, вписва се в регистъра на земеделските производители и въз основа на вписването се издава регистрационна карта. В този смисъл, земеделските стопани са стопански субекти, за осъществяването на чиято дейност, същите могат да изберат измежду предоставените им от българското законодателство правно-организационни форми, предвидени в Търговския закон, а именно – АД, ЕАД, ЕТ, КД, КДА, СД и кооперации. Земеделските производители могат да бъдат изключение за физически лица, упражняващи търговска дейност, без да са регистрирани като търговски дружества в специалния регистър на търговците (Търговски регистър). Ето защо в случая правилно е определен и вида на наложеното административно наказание – глоба.

Съдът намира обаче, че в случая неоснователно е наложена глоба над минимално предвидения размер от 1 500.00 лв. Нарушението е първо по своя характер, поради което и наложеното административно наказание следва да бъде намалено. Настъпилата смърт на лицето не може да обоснове по-висок размер на глобата, тъй като същата не е свързана със сключването или не на трудовия договор.

Предвид изложените съображения съдът намира че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се измени обжалваното наказателно постановление до предвидения в закона минимален размер на глобата.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдено ЗП„Г.И.Г.“ да заплати на касатора разноски за касационната инстанция, възлизащи на 120.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №9 от 20.02.2025 год., постановено по АНД №224/2024 год. по описа на Районен съд Раднево и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24-2400113 от 07.08.2024 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като намаля размера на наложеното наказание глоба от 4 000.00 /четири хиляди/ лв. на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

ОСЪЖДА ЗП“Г.И.Г.“, представлявана от Г. И. Г. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.2 да заплати на Дирекция инспекция по труда Стара Загора сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв. разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.