РЕШЕНИЕ
№ 2049
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110204792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "В" ООД срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-2200065/21.03.22г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 414,
ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неоснователност на НП, твърди се, че същото е постановено в нарушение на
процесуалните и материалните норми. Изтъква се, че на 01.06.21г. е сключен
трудовият договор с К И, а уведомлението е подадено на 02.06.21г. Сочи се,
че протокола от 21.02.21г., отразяващ констатациите от трите проверки,
нарушението не е констатирано. Поддържа се, че АУАН е съставен в
присъствието на само един свидетел и не е посочено място на извършване на
нарушението. В НП се твърди, че липсва описание на нарушението, на
мястото и на обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се, че на
01.06.21г. служителката не е полагала труд. Алтернативно се поддържа, че
нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и че санкцията е
прекомерна. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., която
1
моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Моли съда
да има предвид, че не е ясно на коя дата е извършено нарушението.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Найденова, която счита
жалбата за неоснователна. Счита, че в НП ясно е посочено, че нарушението е
извършено на 01.06. Моли НП да бъде потвърдено и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2022г. служители на ДИТСО извършили проверка на място на
„В“ ООД по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол –
ресторант-пицария, находящ се в гр. Н И, ул. „И“ № . Проверката продължила
по документи в периода от 15.02. до 21.02.2022г. в сградата на Д“ИТСО“. В
хода на проверката по документи работодателят представил трудово досие на
К И И, инструктажни книги по безопасност и здраве при работа – 2 бр.,
ведомости за заплата за месец юни 2021г., график и отчетна форма за
положен труд през месец юни 2021г. От представените документи
проверяващите установили, че К И е постъпила на работа на 01.06.2021г. В
книгата за проведен начален инструктаж е отбелязано, че същият е проведен
на 01.06.2021г., като на тази дата е проведен и инструктажът на работното
място. Видно от ведомостта за заплати за месец юни 2021г. работничката е
отработила 22 работни дни, за което начислена заплата. От график за работа и
присъствена форма за месец юни 2021г. се установява, че готвачката
Красияна Иванова на 01.06.2021г. е полагала труд в работна смяна с
продължителност от 9.00 часа до 16.30 часа. В хода на проверката по
документи е установено, че работодателят е декларирал пред НАП, че е
сключил трудов договор с лицето, като справката по чл. 62, ал. 5 КТ е от
02.06.2021г. в 14.27 часа, т.е. след започване на работа на работника Красияна
Иванова.
Съставен е протокол за извършената проверка с №
ПР2204425/21.02.22г., връчен на работодателя на същата дата.
На 21.02.2022 г. св. К.К., главен инспектор при Д“ИТСО“, съставила
2
АУАН № 23-2200065/21.02.22г. на „Вкуснотия 2020” ООД за това, че в
качеството му на работодател е допуснал К И да полага наемен труд на
01.06.2021г., преди да й предостави заверено копие от уведомлението до ТД
на НАП за сключения с нея писмен трудов договор, правно квалифицирано
като нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 414, ал. 3
КТ.
Със заповед № З-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори и от
лицата от Д“ИТ“, посочени в чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на
ИА“ГИТ“. Със заповед № З-0057/14.01.22г. на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от
УС на ИА“ГИТ“ на св. К.К. е възложена разширена териториална
компетентност. Със заповед № З-0024/08.01.19г. е определен териториалният
обхват на контролна дейност на служителите на Д“ИТСО“. Видно от заповед
№ ЧР-1300/04.09.20г. св. К.К. заема длъжността главен инспектор в
Д“ИТСО“.
Видно от заповед № ЧР-1573/25.09.19г. Е А е назначена на длъжност
директор на Д“ИТСО“, като видно от служебна бележка на изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“ продължава да заема тази длъжност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката К.К..
Събраните по делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на
което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
3
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Съдът не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Неоснователно се твърди, че в АУАН и НП не е
посочена ясно дата на извършване на нарушението, както и място на
извършването му. Изрично и в АУАН, и в НП се сочи, че нарушението по чл.
63, ал. 2 КТ е извършено на 1.06.2021г., на която дата работникът е бил
допуснат до работа от работодателя, без да му бъде връчено заверено копие
от уведомлението до ТД на НАП за сключен трудов договор. Ясно е и
мястото на извършване на нарушението – работното място на работничката –
ресторант-пицария в гр. .
Фактът дали в протокола за проверка се съдържа или не процесното
нарушение, не се отразява на законосъобразността на издаденото НП, тъй
като административнонаказателното производство се образува не с
констативния протокол, а съобразно чл. 36, ал. 1 ЗАНН – със съставяне на
АУАН.
Тъй като свидетелката А К е свидетел на установяване на нарушението,
АУАН законосъобразно е съставен в присъствието на само този свидетел на
основание чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Необходимостта от подписването на АУАН от
двама свидетели съществува само в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, която не
е приложима в случая.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 КТ предвижда, че
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави копие от уведомлението до ТД на НАП за сключен
4
трудов договор, заверен от териториалната дирекция на агенцията.
Установява се, че жалбоподателят е изпратил по електронен път
уведомление за сключен трудов договор. Това се доказва от справката по чл.
62, ал. 5 КТ. Видно от тази справка трудовият договор, сключен между „В”
ООД и К И И, е регистриран на 02.06.2021г.
От показанията на св. К., които съдържат данни за резултатите от
проверката по документи, и най-вече от приобщените писмени доказателства
– книги за проведен инструктаж, ведомост за заплати, график за работа и
присъствена форма за месец юни 2021г., се установява, че лицето К И И е
полагала труд на 01.06.2021г. за работодателя „Вкуснотия 2020“ ООД.
Фактите, че на 1.06.2021г. К И е полагала труд за работодателя, както и
че трудовият договор, сключен между „В“ ООД и К И, е регистриран на
2.06.2021г., предпоставят извода, че "Вкуснотия 2020" ООД като работодател
е нарушил императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 КТ, поради което и
правилно е издадено обжалваното НП. Доказва се, че работодателят е
допуснал К И до работа, преди да й предостави екземпляр от сключен трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП
за сключения с него писмен трудов договор.
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна.
В жалбата се моли случаят да бъде третиран като маловажен и да бъде
приложен чл. 28 ЗАНН. Чл. 415в, ал. 2 КТ изрично забранява нарушенията на
чл. 63, ал. 2 КТ да бъдат третирани като маловажни, поради което отсъства
правна възможност искането да бъде уважено. На още по-малко основание
може да се приеме, че са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
За неизпълнението на задължението по чл. 63, ал. 2 КТ съгласно чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидена имуществена санкция за работодателя в размер от 1500
до 15 000 лева. Административното наказание е наложено в размер,
надвишаващ минимално законоустановения, но съдът не счита, че са налице
основания за намаляване размера на имуществената санкция. Касае се за
нарушение, което се отличава с висока степен на обществена опасност, което
законодателят изрично е запретил да се приема за маловажно, като съдът
счита, че имуществената санкция в размер от 2500 лева съответства на
5
тежестта на нарушението.
С горните съображения съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
ИА”ГИТ” следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „В” ООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200065/21.03.22г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
с което на „В” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева
на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „В” ООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6