Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024
/ 25.01.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на шести
октомври, две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Анна Василева
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 642
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№
3292/08.08.2019г. от Н.Н.О., ЕГН: **********, О.О.А., ЕГН: ********** и Й.О.А.,
ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване чрез адв.С.Д.,***, против
Б.А.С., ЕГН-**********,***, като молят съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответницата, че „Поземлен недвижим имот №,
находящ се в землището на с.К, общ.И, обл.Р, в местността „А”, с начин на
трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване – нива, трета
категория, с площ от 20001 кв.м., при граници и съседи: 37010.23.12, 37010.8.7,
37010.8.6, 37010.8.5 и 37010.8.25 е собственост на ищците, наследници на О. ***,
както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението и собствеността върху
същия на ищците.
Молят, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело №
756/2012г. по описа на Нотариус с рег. № 254 на НК.
Претендират
за присъждане на направените по делото разноски.
Впоследствие в съдебно заседание е
преминато от осъдителен ревандикационен иск към установителен иск досежно
собствеността над имота.
Ищците твърдят, че с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 24.09.2012г., вписано на 07.12.2012г. в Служба по
вписванията – И под № 3788, на О.А.О., в качеството на купувач, след проведена
публична продан е възложен описания по-горе недвижим имот. Тъй като
постановлението за възлагане било вписано след започване на стопанската година,
купувачът решил да изчака нейното изтичане. Междувременно на 12.12.2013г. той починал.
Неговите наследници –
тримата ищци, през следващите години се опитали да влезят във владение на
имота, но не успели, тъй като се оказало, че имотът се водел на друг
собственик. Дори от фирмата, която обработвала реално нивата им отказали да им
плащат рента. Поради това ищците се обърнали отново за съдействие към ЧСИ Д Д
за въвеждане във владение на имота. С протокол от 28.09.2016г. на ЧСИ
Д.Драганов на ищците било предадено владението върху имота, което се изразило в
следните фактически действия – била им посочена нивата от агронома и
председателя на кооперацията. Така ищците установили, че длъжникът по
изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Д.Д – МХ Ф, ЕГН: *********** била
извършила покупко-продажба на имота, като го е продала на ответницата Б.А.С. на
01.08.2012г. Тъй като ЧСИ Д.Драганов бил наложил възбрана върху имота по
изпълнителното дело още на 01.03.2012г., считат, че процесната сделка не им е
противопоставима, позовавайки се на разпоредбата на чл. 452 ал. 2 ГПК.
Ответницата продължавала да владее
имота, получавала рента за същия и отказвала да им предаде владението му. С
горните обстоятелства ищците обосновават правен интерес от заявените искови
претенции.
В срока за писмен отговор на исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
депозира такъв чрез адв.Д.Д. ***, като счита иска по чл. 108 за
допустим, но неоснователен, тъй като не били налице изискуемите се по закон три
предпоставки за уважаване на ревендикационния иск. Отделно от това твърди, че
към датата на изповядване на сделката между ответницата и нейната праводателка,
не е била вписана възбрана в СВ – И по отношение на имота. Счита, че същата
била вписана в последствие, тъй като преди сделката в същия ден, от кантората
на нотариуса била извършена устна справка в СВ и било установено, че имотът не
бил възбранен.
В съдебно заседание ищците чрез своя
процесуален представител поддържат изменената искова претенция и молят същата
да бъде уважена по същество.
В съдебно заседание ответницата при
редовно призоваване не заявява становище по изменената искова претенция.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка : Ищците са наследници на О. ***, починал на 12.12.2013г. На
24.09.2012г. наследодателя О. придобил процесният недвижим имот - Поземлен недвижим имот № , находящ се в
землището на с.К, общ.И обл.Р, в местността „А”, с начин на трайно
предназначение - земеделска и начин на трайно ползване – нива, трета категория,
с площ от 20001 кв.м., при граници и съседи: 37010.23.12, 37010.8.7, 37010.8.6,
37010.8.5 и 37010.8.25 чрез покупка на публична продан, за което свидетелства
Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.09.2012г. на ЧСИ Д Д, рег.№
762 към КЧСИ. След смъртта на купувача О.О., неговите наследници многократно се
опитвали да влязат във владение на имота, но не успели, тъй като се оказало, че
имотът се водел на друг собственик. Фирмата обработваща нивата отказала да им
заплаща и рента. Ищците се обърнали отново за съдействие към ЧСИ Д Д за
въвеждане във владение на имота. С протокол от 28.09.2016г. на ЧСИ Д.Д на
ищците било предадено владението върху имота, изразяващо се в следните
фактически действия – била им посочена нивата от агронома и председателя на
кооперацията. Междувременно тримата ищци установили, че длъжника по
изпълнителното дело, по което техния наследодател придобил имота след налагане
на възбрана върху имота на 01.03.2012г., М Х Ф била продала същия на ответницата Б.А.С. на 01.08.2012г.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Ищците доказват своето право на
собственост над процесният имот по безспорен и категоричен начин. Същите са го
придобили по наследство от своя наследодател О.А.О., който пък го е закупил при
проведена публична продан от ЧСИ Д Д на 24.09.2012г. Имотът е бил възбранен от
частния съдебен изпълнител на 01.03.2012г. поради и което неговата собственица
– длъжник по изпълнителното дело М Ф не е имала право по закон да го продава на
трето лице, такова право е имал само съдебният изпълнител. Пренебрегвайки
законовите ограничения Ф е продала имота на ответницата Б.С.. Тази сделка е
недействителна спрямо тримата ищци по аргумент от нормата на чл.452, ал.2 от ГПК и не може да произведе действие и не може да бъде противопоставено на
правото на собственост на тримата ищци.
Искането по чл.537, ал.2 от ГПК по
отношение на Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело № 756/2012г. по
описа на Нотариус с рег. № 254 на НК е неоснователно, тъй като не се касае до
охранителен акт, а до акт обективиращ сделка. От самия факт на уважаване на
главният иск – по чл.124, ал.1 от ГПК се налага извод, че този нотариален акт
повече не може да произвежда действие, което се следва и от нормата на чл.452,
ал.2 от ГПК посочена по-горе.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищците сторените по делото разниски, които са в общ размер на 60.00лв. за
заплатени държавни такси за завеждане на делото и такса вписване на исковата
молба.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата Б.А.С., че ищците Н.Н.О., ЕГН: **********, О.О.А., ЕГН: **********
и Й.О.А., ЕГН: **********,*** са собственици по наследство на следният недвижим
имот : „Поземлен недвижим имот №, находящ се в землището на с.К, общ.И, обл.Р,
в местността „А”, с начин на трайно предназначение - земеделска и начин на
трайно ползване – нива, трета категория, с площ от 20001 кв.м., при граници и
съседи: 37010.23.12, 37010.8.7, 37010.8.6, 37010.8.5 и 37010.8.25.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело № 756/2012г.
по описа на Нотариус с рег. № 254 на НК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата Б.А.С., ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ищците Н.Н.О., О.О.А. и Й.О.А. за разноски по делото сумата
60.00 /шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :