№ 22161
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110125881 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. С. В., представляван от адв. Г. В.,
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
- 4 000 евро - главница, заедно със законна лихва от 21.05.2009 г. до изплащане на
вземането, остатък от задължение, за което е издаден изпълнителен лист от 25.06.2009
г. срещу ищеца по ч.гр.д. № 26238/2009 г. на СРС, ГО, 51 с-в;
- 480,95 лв. - главница, заедно със законна лихва от 09.06.2009 г. до изплащане на
вземането, 318,53 лв. - лихва за периода от 16.10.2006 г. до 09.06.2009 г., както и
разноски в общ размер от 125 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2009
г. по гр.д. № 30406/2009 г. на СРС, ГО, 40 с-в;
- 3 145 лв. въз основа на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-******** от 19.06.2006 г., сключен с „Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД, като
вземането е цедирано първоначално на „ЕОС Файнънс” ООД, а след това на „ЕОС
Матрикс” ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 25.06.2009 г. срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 26238/2009 г. на СРС, ГО, 51 с-в, с който е
разпоредено да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД сумата 23 771,53 евро-
главница, 1606,34 евро - договорна лихва за периода от 23.09.2008 г. до 21.05.2009 г.,
64,49 евро - наказателна лихва за периода от 23,09.2008 г. до 21.05.2009 г., законна
лихва върху главницата от 21.05.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноски в
общ размер от 1942,83 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД е образувал срещу В. С. В. изпълнително дело №
20107860400519 при ЧСИ М. М., per. № 786. Последното изпълнително действие по
изп.д. № 20107860400519 на ЧСИ М. М. е публичната продан на ипотекиран
1
апартамент на длъжника през 2010 г. След това по делото не са извършвани
изпълнителни действия в продължение на 2 години, поради което същото е било
прекратено по силата на закона през месец септември 2012 г. С Постановление за
прекратяване на изпълнително дело на ЧСИ М. М. от 03.10.2018 г, изпълнителното
производство по изп.д. № 20107860400519 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Ищецът се е позовал на дадените задължителния разяснения за тълкуване на
закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 и е посочил, че погасителна давност е започнала да
тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие,
като най-късно на 01.10.2017 г. същата е изтекла. Сочи, че междувременно, в
условията на прекратено по силата на закона изпълнително производство, на
15.09.2016 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е подало молба по изпълнителното дело за
конституирането му в качеството на взискател поради прехвърляне на остатъка от
вземането с договор за цесия от 30.06.2016 г., сключен между „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД.
След прекратяването на изпълнително дело № 20107860400519 на ЧСИ М. М. на
03.10.2018 г. до 09.04.2025 г. срещу В. С. В. не е образувано друго изпълнително дело.
Правният интерес от предявяване на иска се обуславял от постоянните обаждания на
ответника до ищеца и поддържане на вписванията в Централния кредитен регистър
относно наличието на дълг. Освен това било получено писмено изявление от „ЕОС
Матрикс” ЕООД, в което било заявено, че въпросът относно преклудирана
възможността за принудително изпълнение е от компетентността на съответния
граждански съд.
На 09.04.2025 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е подало молба за образуване на
изпълнително производство срещу В. С. В. въз основа на същия изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 26238/2009 г. на СРС, ГО, 51 с-в. В заявлението не е посочена неизплатената
част от задължението по изпълнителния лист, която е предмет на настоящото дело.
Посочено е, че към заявлението за образуване на изпълнително дело е приложен и
изпълнителен лист, издаден на 03.07.2009 г. по гр.д. № 30406/2009 г. на СРС, ГО, 40 с-
в, с който В. С. В. е осъден да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД сумата
480,95 лв. - главница, заедно със законна лихва от 09.06.2009 г., 318,53 лв. - лихва за
периода от 16.10.2006 г. до 09.06.2009 г., както и разноски в общ размер от 125 лв. По
този изпълнителен лист не бил образуван изпълнителен процес, поради което и
считано от датата на издаването му /03.07.2009 г./ е изтекла предвидената петгодишна
давност и задължението е погасено на 03.07.2014 г.
Твърди се още, че в писмено изявление от 26.04.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
до В. С. В. е посочено и че ищецът дължи на ответника сумата от 3 145 лв.,
представляваща задължение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-******** от 19.06.2006 г сключен с „Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД.
Вземането било цедирано първоначално на „ЕОС Файнънс” ООД, а след това на „ЕОС
Матрикс” ЕООД. Тъй като по отношение на това вземане не са предприети никакви
изпълнителни действия, погасителната давност била изтекла най-късно на 01.01.2012г.
Моли за уважаване на исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
подаден чрез юрисконсулт М.. Ответникът възразява срещу допустимостта на иска по
отношение на изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по гр.д. № 30406/2009 г. по описа на
СРС, 40 с-в с твърдението, че не е титуляр на вземането. Изпълнителният лист е
издаден в полза на друго лице и не е предмет на сключен договор за цесия между
2
ответника и „Пиреос (България)“ АД, поради което и моли за прекратяване на делото в
тази част. Възразява срещу основателността на иска по отношение на дължимите
вземания по изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. № 26328/2009 г. по описа на
СРС, 51 с-в. Възразява и срещу допустимостта на иска за признаване на установено, че
не дължи сумата от 3 145 лв. по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-1******** от 19.06.2006 г., сключен с „Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД.
Твърди, че не е водил изпълнителен процес спрямо това вземане, поради което не е
налице и правен интерес от предявяването на иска, тъй като не са засегнати права на
ищеца. Твърди, че била погасена възможността за принудително изпълнение, а
вземането продължавало да съществува като естествено такова. Освен това
процедурата по заличаване на вземания от ЦКР била администреативна. По отношение
на вземанията по изпълнителен лист от 25.06.2009 г. срещу ищеца по ч.гр.д. №
26238/2009 г. на СРС, ГО, 51 с-в. Сочи, че по време на образуваното и водено изп.д. №
519/2010 г. по описа на ЧСИ М. приложение намирало Постановление № 3 от
18.11.1980 г., според което по време на водене на изпълнителен процес, давност не
тече. Едва след приемане на Тълкувателно решение № 2/2015 на ВКС на 26.06.2015 г.
е приложимо разбирането, че погасителна давност тече и бива прекъсвана с
предприемане на изпълнително действие, а при липса на такива давността е следвало
да изтече на 26.06.2020 г. Сочи още, че в случая давността е била спряна на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.
44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Твърди, че проявил действия, прекъсващи давността
сред които и образуване на изп.д. № 263/2025 г. по описа на ЧСИ М.. Моли за
отхвърляне на исковете, претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по делото е видно, че въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.06.2009 г. по ч.гр. д.
№ 26238/2009 г. на СРС, е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
разпоредено В. С. В. да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 23 771,53
евро – главница, сумата от 1 606,34 евро – договорна лихва за периода от 23.09.2008 г.
до 21.05.2009 г., сумата от 64,49 евро – наказателна лихва за периода от 23.09.2008 г.
до 21.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2009 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 1 942,83 лева – разноски по
гражданското дело.
Установява се, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.07.2009г. по ч.гр. д. № 30406/2009г. на
СРС, е издаден и друг изпълнителен лист в полза на „Банка Пиреос България“ АД, по
силата на който В. С. В. е осъден да заплати на кредитната институция сумата от
480,95 лева – главница по договора за предоставяне на кредит-транскарт, ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 318,53
лева – лихва за периода от 16.10.2006 г. до 09.06.2009 г., както и сумата от 125 лева –
разноски по гражданско дело.
За удовлетворяване паричните притезания на взискателя и въз основа на така
издадените изпълнителни титули е образувано изп. д. № 519/2010 г. по описа на ЧСИ
М. М. срещу В. С. В.. В молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК са инкорпорирани искания за
цялостно имуществено проучване на длъжника, за налагане на мярката по чл. 75, т. 6
3
ЗБЛД /отменен/ и за насочване на принудителното изпълнение върху вземанията на
длъжника по открити на негово име банкови сметки, както и върху ипотекирания в
полза на „Банка Пиреос България“ АД недвижим имот, представляващ апартамент №
** в **********************************. Установява се, че в изпълнение на така
депозираната молба са извършени справки относно имущественото състояние на
ищеца, изискани са схеми и удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания
за имота и е вписана възбрана на 23.04.2010 г. На 14.05.2010 г. поканата за доброволно
изпълнение е връчена на В. С. В. чрез Д. Б. В.а – негова майка съгласно приобщената
справка от НБДН.
Със съобщение без изходящ номер и дата съдебният изпълнител е уведомил
„Банка Пиреос България“ АД за насрочени на 23.06.2010 г. изпълнителни действия по
опис и оценка на процесния недвижим имот, като му е предоставил и указания за
заплащането на авансови такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 132 лева. Отбелязано е,
че въпросното съобщение е връчено на 17.06.2010 г. на представител на банката.
Установява се, че на 07.07.2010 г. е извършен опис на апартамент № **.
От приобщените по делото обявления е видно, че по отношение на описания
недвижим имот е насрочена публична продан в периода от 06.08.2010 г. до 06.09.2010
г. С ново съобщение без изходящ номер и дата изпълнителният орган е уведомил
взискателя за необходимостта да заплати авансови такси в общ размер на 1 614,44 лв.
Върху съобщението се съдържа отбелязване, че е връчено на 09.08.2010 г. С протокол
от 08.09.2020 г. и на основание чл. 492, ал. 2 ГПК за купувач на апартамента е обявена
банката срещу предложена цена от 58 936 лева. С постановление от 16.09.2009 г.
недвижимият имот е възложен на „Банка Пиреос България“ АД. С ново съобщение и
на основание чл. 495 ГПК на кредитора купувач е указано, че следва да заплати по
банкова сметка на съдебния изпълнител сумата от 3 347,69 лева, включваща дължими
такси и разноски по изпълнителното дело и данък за придобиването на недвижимия
имот.
На 05.08.2011 г. в деловодството на съдебния изпълнител е депозирана молба от
взискателя, съдържаща искане да бъде въведен във владение във възложения
недвижим имот. Съобразно данните от съставения по реда на чл. 434 ГПК протокол,
владението е предадено на „Банка Пиреос България“ на 30.09.2011 г. На 26.06.2012 г.
кредитната институция е отправила молба за заличаване на вписаната върху
апартамент № ** възбрана, което заличаване е извършено на 28.06.2012 г.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че на 15.09.2016 г. „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството си на
частен правоприемник на първоначалния взискател – цесионер по силата на Договор
за цесия от 30.06.2016 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД. Към молбата липсва
приложен договор за цесия, потвърждение за извършеното прехвърляне и уведомление
до длъжника. С разпореждане от 15.09.2016 г. и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК
ответното дружество е конституирано като взискател.
На 02.05.2017 г. е отправена молба за имуществено проучване на длъжника
относно регистрирани трудови договори, декларирано движимо и недвижимо
неимущество, наличието на банкови сметки и дружествени дялове, като на съдебния
изпълнител е възложено при установяването на такива имуществени обекти да насочи
принудителното изпълнение към тях. Върху молбата се съдържа резолюция на
изпълнителния орган за извършване на исканата справка. В изпълнение на така
отправената молба е изпратено запорно съобщение до СДВР – Пътна полиция за
налагането на запор върху лек автомобил, собственост на длъжника, връчено на
4
09.10.2017 г. В материалите по изпълнителното дело липсват данни запорното
съобщение да е достигнало до В. С. В.. С постановление от 03.10.2018 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На
27.01.2025 г. ответникът в качеството си на взискател е поискал да му бъде върнат
оригиналът на изпълнителния лист.
По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и въз основа на процесните изпълнителни
листове на 09.04.2025 г. е образувано ново изп. д. № 263/25г. по описа на ЧСИ М. М..
Със сезиращата молба е възложено имуществено проучване на длъжника относно
действащи трудови договори, наличие на пенсия и открити на негово име банкови
сметки, за резултатите от които ответното дружество да бъде уведомено. Към молбата
е приложен договор за цесия, сключен с „Банка Пиреос България“ АД, потвърждение
за извършена цесия и уведомление от цедента, като по делото липсват данни за
връчването на ищеца.
Като писмено доказателство по делото е приобщено заявление от В. С. В. до
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което изрично се позовава на изтекла погасителна давност на
вземането на ответника на стойност от над 10 000 лв., придобито по силата на договор
за цесия с „Банка Пиреос България“ АД и за чието принудително удовлетворяване
било образувано изп. д. № 519/2010 г. на ЧСИ М. М., и на вземането в размер над
3 000 лв., придобито от „БНП Париба Лични Финанси“. В отговор на така отправеното
изявление ответното дружество е посочило актуалния размер на въпросните
притезания, като е отбелязало, че дали е преклудирана възможността за тяхното
принудително събиране е въпрос от компетентността на съда.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предвид наведените от ответника възражения за недопустимост на исковото
производство и предвид задължението на съда служебно да следи за наличието на
процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване
правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви, като за
прецизност на изложението същите ще бъдат разгледани поотделно.
В отговора на исковата молба ответникът навежда доводи, че не е пасивно
процесуално легитимиран, тъй като не е придобивал вземанията, удостоверени в
издадения изпълнителен лист от 03.07.2009г. по гр. д. № 30406/2009г. на СРС.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК представлява средство за защита на
длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, като
оспори предприето срещу него изпълнение по конкретно изпълнително дело. Защитата
е насочена срещу точно определено притезание по конкретно изпълнително дело,
образувано въз основа на конкретно изпълнително основание, срещу конкретен
субект, който е конституиран като взискател по въпросното дело. От тази особеност на
специалния отрицателен установителен иск се налага заключение, че при него не е
приложимо правилото, че пасивната процесуална легитимация се определя от
въведените в исковата молба твърдения. С разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК са
очертани субективните предели на изпълнителния лист, които се разпростират и
спрямо частните правоприемници на взискателя, които разполагат с правна
възможност да претендират изпълнение въз основа на издадения в полза на техния
праводател изпълнителен титул. При това положение, пасивната процесуална
легитимация по иск с правно основание чл. 439 ГПК принадлежи на лицето,
придобило изпълняемото право след неговото прехвърляне /в този смисъл
Определение № 402 от 10.07.2018г. по ч.т.д. № 1385/2018г. на ВКС, II г.о.,
5
Определение № 1079 от 29.03.2018г. по ч.гр.д. № 509/2018г. на САС/. Депозирането на
молба за конституиране като взискател по силата на частно правоприемство пред
държавен орган, натоварен по силата на чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ да осъществява
принудително изпълнение на частни и публични притезания, представлява изявление
на ответника, че се счита за кредитор на вземането, удостоверено в гореописания
изпълнителен титул, и за чието принудително удовлетворяване е било образувано
изпълнително дело. При конституиран по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК частен
правоприемник на мястото на цедента, който претендира изпълнение на
материализираните в изпълнителния лист вземания, то той се явява и надлежен
ответник по иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Що се касае до исковата претенция по чл. 439 ГПК относно вземанията,
обективирани в изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 26238/2009 г. на СРС, то
настоящият състав намира, че същият се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество. От една страна, легитимирайки се като приобретател на
процесните притезания, същият е конституиран като взискател в изпълнителното
производство, в чиито предели претендира изпълнение на изпълняемото право. От
друга, в исковата молба са въведени твърдения за настъпване на факти, проявили се в
обективната действителност след стабилизиране на заповедта за изпълнение. Налице е
и правен интерес от воденето на настоящото производство, доколкото ответникът
разполага с изпълнителен титул, който материализира вземане, което ищецът отрича
въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414, ал. 2
ГПК /в този смисъл Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на
IV г. о. на ВКС, Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на
ВКС, IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о.,
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о./.
От заявените в исковата молба фактически обстоятелства се налага извод, че
съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове, които намират правната си квалификация в чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК.
За прецизност и яснота на изложението първо ще бъдат съвместно разгледани
исковите претенции с правно основание чл. 439 ГПК. Тяхната основателност е
обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на
изпълнително основание, както и твърдените положителни факти, в това число и
правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията. В доказателствената тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респективно настъпването на факти, обуславящи
спирането или прекъсването на предвидения давностен срок.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни
на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока
за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл.
424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
6
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010
г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т.
о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV
г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о.
на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС,
IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента
на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение,
започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД –
виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в това число и относно
спорните лихви – в този смисъл Определение № 480/19.07.2013г. по ч.гр.д. №
2566/2013г. по описа на IV г.о на ВКС, Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр. д. №
2108/2019г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение № 443/30.07.2015г. по ч.т.д. №
1366/2015г. на II т.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. по
описа на IV г.о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на III г.о.
на ВКС. Поради тези съображения настоящият състав намира, че приложим в случая е
петгодишният давностен срок за всички спорни вземания, в това число и тези с
периодичен характер за изтеклите лихви и разноски. Продължителността на
давностния срок не е спорен между страните.
Първата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 26238/2009 г. на СРС
е издадена на 12.06.2009 г. По силата на чл. 418, ал. 6 ГПК законодателят е възложил
връчването на съдебния изпълнител в рамките на образувано срещу длъжника
изпълнително производство, който незабавно изпраща до съда съобщението, заедно с
връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях. В материалите
по приложеното изп. д. № 519/2010г. по описа на ЧСИ М. М. няма данни такова
съобщение да е изпратено до съда. От приобщеното изпълнително дело се установява,
че поканата за доброволно изпълнение, в чието съдържание като приложение са
посочени подлежащите на принудително изпълнение актове, е връчена на длъжника на
14.05.2010бг. чрез неговата майка Д. Б. В.а, поради което може да се направи
обоснован извод, че Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 01.06.2010г. /при
съобразяване действаща редакция на чл. 419, ал. 1 ГПК към 2010 г., в която е
предвиден двуседмичен срок за депозиране на възражение срещу заповедта/. Предвид
изложеното, считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да
тече нова петгодишна давност. Втората заповед е издадена на 03.07.2009 г. по ч.гр. д.
№ 30406/2009 г. на СРС. Доколкото процесното изпълнително производство е
инициирано въз основа и на двата изпълнителни листа и двете заповеди за
изпълнение, то гореизложените съждения се явяват меродавни и досежно втората
заповед, т.е. същата се е стабилизира на 01.06.2010 г., от който моментът е започнал да
тече и 5-годишният давностен срок. При това положение, правният спор се
концентрира относно това дали след влизане в сила на заповедите са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в
исковата молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
7
изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане
и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане
на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение
№ 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – така и т. 3 от
ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок
за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването
8
на давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д.
№ 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о.
на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022
г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.
Както беше посочено, за удовлетворяване паричните притезания на „Банка
Пиреос България“ АД, обективирани в двете заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и
издадените въз основа на тях изпълнителни титули, на 11.03.2010г. е образувано изп. д.
№ 519/2010г. по описа на ЧСИ М. М.. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС се възприе, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до
приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, какъвто се
явява и настоящият казус. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г.,
тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването, дадено с Постановление № 3
от 1980 г. на Пленума на Върховния съд. Освен делото да е образувано преди
26.06.2015 г. обаче е необходимо и кумулативното съществуване на две предпоставки:
надлежно волеизявление за принудително изпълнение на едно неудовлетворено
притезание, извършено пред компетентен държавен орган, и наличие на висящо
изпълнително производство.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява,
че второто от двете условия е отпаднало. С молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК взискателят е
възложил на съдебния изпълнител пълно имуществено проучване на длъжника, както
и принудителното изпълнение да бъде насочено към цялото му имущество – в това
число запори върху вземания, върху движими вещи и върху ипотекирания в полза на
кредитната институция апартамент № **. Същевременно, за прекъсването на
погасителната давност е необходимо да се съобразяват и императивните изисквания за
редовност на сезиращото искане, в частност молбата на кредитора да е редовна. В чл.
426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК е регламентирано задължение в тежест на съдебния
изпълнител да следи за редовността на процесуалните действия на страните в
изпълнителния процес, като са му предоставени правомощия да укаже и изиска
поправянето на недостатъците. Съгласно чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ за
извършването на изпълнителни действия се събират такси по изпълнението, които се
внасят авансово след издаването на сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ. В разглежданата
хипотеза се установява, че с резолюция от 12.03.2010 г. изпълнителният орган е
разпоредил извършването на поисканите справки и прилагане на посочените в молбата
изпълнителни способи, без да са предоставени указания за внасяне на дължимите
авансови такси. При това положение, следва да се приеме, че сезиращата молба е от
естество да породи последиците по чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Прекъсващ погасителната давност ефект следва да се признае и на предприетите
в изпълнение на молбата изпълнителни действия по вписване на възбрана върху
ипотекирания недвижим имот /23.04.2010 г./, по опис и оценка на последния
/07.07.2010 г./, по насрочването на публичната продан /05.08.2010 г./, по извършването
на публична продан /08.09.2010г./, по възлагане на недвижимия имот /16.09.2010 г./,
тъй като изброените представляват последователни изпълнителни действия, включени
в пределите на изпълнителния способ принудително изпълнение върху недвижими
имоти. Във връзка с намиращите се по делото съобщения за внасяне на авансови такси
9
по чл. 80 ЗЧСИ следва да се отбележи, че по делото не са представени
разходооправдателни документи, от които да се установява, че взискателят е изпълнил
указанията на съдебния изпълнител. Данни за изпълнение на указанията обаче могат
да бъдат изведени от съдебно-счетоводната експертиза, изпълняваща функциите на
своеобразно разпределение по чл. 495 ГПК, според която „Банка Пиреос България“ АД
е заплатила такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 1 756,44 лева. Нещо повече, дори да
не беше установено тяхното заплащане, то предварителното им внасяне е ирелевантно
за законосъобразността на изпълнителния процес, поради което не рефлектират върху
прекъсващия погасителната давност ефект. Тук следва да се държи сметка за
съжденията, възприети с ТР 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения
изпълнителен лист, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. Следователно,
последиците по чл. 116, б. „б“ ЗЗД са настъпили на 23.04.2010 г., на 07.07.2010 г., на
05.08.2010 г., на 08.09.2010 г., на 16.09.2010 г.
Не може да бъде признат прекъсващ давностния срок ефект на молбата от
05.08.2011г., инкорпорираща искане да бъде извършен въвод във владение въз основа
на влязлото в сила постановление за възлагане, и на осъществения впоследствие /на
30.09.2011 г./ въвод във владение в процесния апартамент, тъй като тези изпълнителни
действия не са насочени към удовлетворяване паричните притезания, удостоверени в
процесните заповеди за изпълнение, а касаят непаричното вземане на взискателя в
качеството му на купувач от публична продан да получи фактическата власт върху
възложения му недвижим имот. В тази връзка самото постановление възлагане
представлява изпълнително основание, обективиращо въпросното непарично
притезание - арг. от чл. 498 ГПК. В периода от 16.09.2010г. /дата на последно
изпълнително действие/ до 26.06.2015 г. липсват данни да са депозирани молби,
съдържащи искания за прилагане на изпълнителни способи, предприемането на
изпълнителните действия или постъпването на парични средства от длъжника или от
трети задължени лица, които да поддържат висящността на изпълнителния процес.
При това положение, на 17.09.2012 г. изпълнителното производство е подлежало на
прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. По
изпълнителни дела, които са прекратени към 26.06.2015 г., срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, т.е. от
настъпването на перемпцията по изпълнителното дело /в този смисъл ТР 2 от
04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, от 17.09.2012 г.
съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД започва да тече нова погасителна давност, чийто краен
момент е 17.09.2017 г.
Депозираната на 15.09.2016 г. молба, инкорпорираща искане на ответното
дружество да бъде конституирано като взискател, не е от естество да породи
прекъсващ погасителната давност ефект. Погасителната давност може да бъде
прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е
поискано извършването на валидно изпълнително действия, като бъде посочен нов
изпълнителен способ или е подновено искането на първоначалния взискател, поискано
е повтаряне на неуспешни изпълнителни действия, каквито искания не се съдържат в
сезиращата молба. От своя страна, конституирането на нов взискател по образувано
изпълнително дело поради цедиране на вземането не представлява изпълнително
действие, годно да прекъсне давностния срок, и не се отъждествява с
10
присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. /в този смисъл Решение №
50094 от 16.11.2023г. по т.д. № 770/2022г. на ВКС, I т.о., Решение № 50026 от
17.02.2025г. по т.д. № 2040/2020г. на ВКС, II т.о./.
Прекъсващ погасителната давност ефект следва да бъде признат на молбата от
02.05.2017 г., посочваща прилагането на определени изпълнителни способи,
независимо че същата е отправена в пределите на един прекратен по право
изпълнителен процес. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора / в
този смисъл т. 3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/.
Липсват данни за предоставени от изпълнителния орган указания, които да не са били
изпълнени от кредитора. Не се установява запорът върху МПС да е достигнал до
длъжника съгласно изискването на чл. 450, ал. 2 ГПК, поради което последният не
може да се приеме за наложен. При това положение, прекъсващ ефект изпълнява
сезиращата молба за прилагане на изпълнителния способ, от който момент започва да
тече нов давностен срок, чийто краен момент е 03.05.2022 г.
Следва да се отбележи, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение
до 02.05.2022 г. в обективната действителност са настъпили и факти, обуславящи
спиране на давностния срок. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7
дни. Спирането в настоящата хипотеза настъпва ex lege, без да е необходим изричен
акт на съдебния изпълнител. Следователно, за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
погасителна давност не е текла.
Поради изложените съображения съдът намира, че взискателят не е бил активен в
хода на изпълнителното производство, като след 02.05.2017 г. не са правени искания за
прилагане на изпълнителни способи, които да прекъснат погасителната давност.
Предвид липсата на възложено правомощие върху съдебния изпълнител да определя
способ за изпълнение не са и предприемани принудителни изпълнителни действия.
При съобразяване периода, в който погасителната давност е била спряна по силата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., следва да се приеме, че
давностният срок за процесните вземания е изтекъл на 10.07.2022 г. В настоящото
производство не се установи, нито се твърди ищецът да е извършвал отказ от
изтеклата в негова полза погасителна давност, за да се заличат нейните последици.
При това положение, предявените искови претенции се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
На последно място, следва да бъде разгледан отрицателният установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Неговата основателност е обусловена от
11
доказване от ищеца, че ответното дружество претендира от него заплащането на сума
въз основа на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-******** oт
19.06.2006г., сключен с „Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД, като вземането е
цедирано на първоначално на „ЕОС Файнънс“ ООД, а след това на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, което обуславя правният му интерес от водене на делото. В доказателствената
тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване
съществуването на задължението – наличието на облигационна връзка между
страните, че е титуляр на вземане срещу ищеца, както и че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давностния срок.
Защитата, която се предоставя с решение по предявен установителен иск, се
изчерпва до внасяне на яснота в отношенията между страните, до разрешаването на
правния спор със сила на пресъдено нещо. За да е налице правен интерес от
провеждането на такъв иск, е необходимо да е налице правен спор между страните,
който да бъде разрешен от съда, както и разрешаването на спора да предоставя на
ищеца търсената защита на правната му сфера, с което той обосновава интереса си от
предявяването на иска.
От изявленията на страните в хода на производството, а и от събраните писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че същите са страна по
облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№ CREX-******** oт 19.06.2006г. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от
приобщения договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016г., сключен
между „ЕОС Файнънс“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Приложение 1Х-Джет /л. 74
и 75/, от чието съдържание се установява, че ответникът е придобил вземанията,
произтичащи от процесния договор за кредит. Вземането, предмет на сделката, е
прехвърлимо, конкретизирано в Приложение № 1 – Списък на вземания - основанието,
от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се
приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на
цесионера. Представеният договор е подписан и от двете страни, поради което на
основание чл. 180 ГПК се полза с формална доказателствена сила относно
авторството. При това положение и при съобразяване, че уведомяването на длъжника
не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, то следва да се приеме, че с
въпросната сделка надлежно е прехвърлено изпълняемото право, т.е. ответното
дружество се явява кредитор на В. С. В..
От материалите по делото е видно, че ищецът е отправил извънсъдебно заявление
до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което изрично се е позовавал на изтеклата погасителна
давност на вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-******** oт 19.06.2006 г. Направено е искане действията по
извънсъдебно събиране на притезанието да бъдат преустановени, както и да бъдат
предприети действия по заличаване на задължението в Централния кредитен регистър.
В отговор от 26.04.2023 г. ответното дружество изрично е уточнило съществуването на
непогасено задължение по процесния договор за кредит на стойност от 3 145,16 лева,
както и че подаването на данни за задължението в ЦКР представлява изпълнение на
нормативна повеля. В допълнение е посочило, че вътрешната му политика включва
предприемане на извънсъдебни действия за събиране на валидни и изискуеми
вземания от задължените лица. По естеството си така отправеният отговор
представлява отказ на кредитора да отпише задължението поради изтекла погасителна
давност и неговото заличаване от Централния кредитен регистър. От изложеното се
налага извод, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е демонстрирал, че
12
ищецът като кредитополучател дължи процесните суми на посоченото правно
основание, както и че ги претендира от последния. Това поведение макар да не
продължава и в хода на исковото производство не разколебава извода, че е налице
правен спор между страните, който следва да бъде разрешен от съда.
В подкрепа на гореизложеното е и съдебната практика на касационната
инстанция, според която ответникът по отрицателния установителен иск за
недължимост на погасено по давност вземане е дал повод за образуване на делото,
когато е разполагал с изпълнителен титул или друга възможност за извънпроцесуална
принуда /в този смисъл Определение № 420 от 16.11.2018г. по ч.гр. д. № 3300/2018г.
на ВКС, III г.о., Определение № 468 от 18.12.2018г. по ч.гр.д. № 4586/2018г. на ВКС,
III г.о., Определение № 474 от 07.11.2019г. по ч.гр.д. № 3063/2019г. на ВКС, IV г.о./.
Такава форма на извънпроцесуална принуда се явява подаването на информация към
Централния регистър на БНБ относно размера на дължимите от ищеца по въпросния
договор суми и отказа на ответника да го отпише. Поради тези съображения, съдът
намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск. Последващото процесуално поведение на ответното дружество,
което поддържа въпросното вземане да е естествено и да не подлежи на принудително
изпълнение, не може да обоснове прекратяването на производството в тази част.
Възприемането на противното би довело до резултата да се ограничи приложното поле
на установителния иск и до създаването на предпоставки за злоупотреба с
процесуални права.
Както вече беше изяснено, от изявленията на страните и от събраните писмени
доказателства се подкрепя извода за съществуването на облигационна връзка между
тях, по силата на която ответното дружество е титуляр на вземане срещу ищеца.
Държейки сметка за характера на въпросното парично притезание – главница по
договор за кредит на стоки или услуги, то приложим се явява 5-годишният давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, в това число и при уговорено разсрочено погасяване на заемната
сума /в този смисъл ТР № 3 от 21.11.2024г. по т.д. № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС/. По
аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД началният момент на погасителната давност е денят, в
който вземането е станало изискуемо, а в хипотезите на погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи – давностният срок за
съответната част от главницата започва да тече от момента на изискуемостта на
съответната вноска. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява какъв е уговореният между съдоговарящите начин на погасяване,
респективно в кой точно момент процесното притезание е станало изискуемо. От
съдържанието на отговора на исковата молба обаче може да се заключи, че падежът на
паричното задължение е настъпил, както и че всъщност „ЕОС Матрикс“ ЕООД не
оспорва факта, че давностният срок за вземането е изтекъл, доколкото се поддържа, че
вземането продължава да съществува като естествено право. Тези изявления не са
изолирани и са в унисон и с обичайната практика при договори за кредит, доколкото е
немислимо в период от 19 години да не е настъпил падежът на задължението,
респективно да не е изтекъл и петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД. С определението по
чл. 140 ГПК съдът изрично е указал на ответника, че в неговата доказателствена
тежест е възложено установяване на фактите, обуславящи прекъсване, респективно
погасяване на погасителната давност, каквито доказателства не са ангажирани в
настоящото производство. При това положение, следва да се приложат последиците по
чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният факт се приеме за неосъществил се факт, т.е. че
от момента на настъпване на изискуемостта на вземането до предявяване на
13
настоящата искова молба в обективната действителност не са се проявили факти,
които да прекъснат, респективно спрат давностният срок. Следователно, така
предявената искова претенция подлежи на уважаване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква в полза на ищеца. В установения срок е депозиран списък по чл. 80 ГПК, с
който се претендира заплащането на сумата от 488,73 лв. – държавна такса, както и
сумата от 1 900 лв. – адвокатско възнаграждение. Представени са и писмени
доказателства за тяхното осъществяване. С отговора на исковата молба е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, което
настоящият състав намира за основателно. За определяне справедливия размер на
възнаграждението следва да се съобрази, че исковото производство не се
характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като по въпросите за
погасителната давност е налице изобилна съдебна практика, в това число и
тълкувателна. Отделно, обемът на извършените процесуални действия от страна на
доверителя включват депозиране на искова и уточняваща молба, както и участието в
едно съдебно заседание. Предвид изложените съображения и съобразявайки Решение
по д. С-438/2022г. по описа на Съда на Европейския съюз и Определение №
50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, I т.о., съдът намира, че се дължи
възнаграждение в размер на 1 000 лв. В полза на ищеца се следват разноски на обща
стойност от 1 488,73 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. В., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************, ап. ** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че В. С. В. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 4 000 евро - главница,
представляваща остатък от задължение по Договор за кредит срещу ипотека от
27.07.2005г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2009 г. до изплащане на
вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 25.06.2009 г. срещу ищеца по
ч.гр.д. № 26238/2009 г. на СРС, ГО, 51 с-в, поради погасяване по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. В., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************, ап. ** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че В. С. В. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 480,95 лв., представляваща
главница по Договор за предоставяне на кредит-транскарт от 29.07.2005 г., ведно със
законната лихва от 09.06.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 318,53 лв. -
лихва за периода от 16.10.2006 г. до 09.06.2009 г., както и разноски в общ размер от
125 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по гр.д. №
14
30406/2009 г. на СРС, ГО, 40 с-в, поради погасяване по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. В., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************, ап. ** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че В. С. В. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата сумата от 3 145 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-******** от 19.06.2006г., сключен с „Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД, което
вземане е цедирано от „Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД на „ЕОС Файнънс“ ООД и
от „ЕОС Файнънс” ООД на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да заплати на В. С. В.,
ЕГН: **********, с адрес: **********************************, ап. 52, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 488,73 лева, представляваща разноски по
гражданското дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15