Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062
гр.Свищов, 26.05.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 11.03.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №457 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 342 ТЗ.
Ищецът „Т.Б." ЕАД, ЕИК * твърди,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу И.С.Х. било образувано
ч.гр.д № 948/2019г., по описа на PC Свищов. Против длъжника е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 1352,44 лв. (хиляда триста
петдесет и два лв. и 44 ст.) за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 878,60 (осемстотин седемдесет и осем лв. и 60ст.), която
сума представлява цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги, както и начислена договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги. Наред с установителния
иск по чл.422 ГПК и предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на
дължими лизингови вноски в размер на 473,84 (четиристотин седемдесет и три лв.
и 84ст.).
Твърди се, че със сключен на 01.09.2015г. договор за мобилни услуги между
мобилния оператор „Т“ ЕА и ответника И.С.Х., последният е станал абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №+ и титуляр по
предпочетения мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Нон стоп - 29,99лв. с неограничени национални минути, с
уговорен срок на действие 24 месеца до 01.09.2017г. Към този договор с анекс от
дата 12.05.2017г. абонатът е предпочел да ползва абонаментна програма Нон стоп 30,99 промо 24,99, с
уговорен срок на действие за 24 месеца до 12.05.2019г. При възползване от
преференциални услови на оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг от
същата дата 12.05.2017г., по силата на който е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 20,.59лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
При възползване от префенциални условия да ползва повече от една услуга,
абонатът- ответник е взел втори мобилен номер ** с избрана абонаментна програма
Нон стоп 29,99лв., с неограничени национални минути,
с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 01.09.2017г., съгласно договор за
мобилни услуги от дата 01.09.2015г. С допълнително споразумение от
08.09.2017г., абонатът е предпочел да ползва абонаментна програма Тотал 30,99лв. промо 2000МВ, с
уговорен срок на действие 24 месеца до 08.09.2019г. Като лоялен абонат и при
възползване от преференциални условия на оператора, абонатът е сключил и
Договор за лизинг от същата дата 08.09.2017г., по силата на който е взел
мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 16,49лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Твърди се, че съгласно посочените
договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството ищец мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №+.
Така за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018г. ищецът е издал:
- Фактура
№**********/05.03.2018г. за отчетения период на потребление 05.02.2018- 04.03.2018г.
с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
229,67лв. с ДДС, от които:
За мобилен номер ****: 20,82 лв.
без ДДС за месечен абонаментен план Нон стоп 30,99;
1,24лв. за временно възстановяване на изходящия трафик; 20,59лв. за месечна
лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 102.27лв.без
ДДС, генерирани за други услуги с добавена стойност; 0,02лв. без ДДС за
Разговори към „Грижа за клиента и 100,25лв. за Роуминг
таксуване (общо).
За мобилен номер -: 25,82лв. без
ДДС за месечен абонаментен план Тотал 30,99лв.;
1,24лв. за временно възстановяване на изходящия трафик; 16,49лв. за месечна
лизингова вноска; 10,74лв. за Плати с Теленор от Google Play Store и потребление
извън месечния пакет в раземр на 0,95лв., генерирано
за Кратки текстови съобщения (SMS).
Дължимата сума е платима в срок
20.03.2018г.
-
Фактура №**********/05.04.2018 за отчетения период на потребление 05.03.2018-04.04.2018.
с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
181,33лв. с ДДС от които:
За мобилен номер ****: 20,82 лв. без
ДДС за месечен абонаментен план Нон стоп 30 99-
20,59лв. за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в
размер на 1 50лв. генерирано за други услуги с добавена стойност.
За мобилен номер **: 25,82лв. без ДДС за
месечен абонаментен план Тотал 30,99лв.- 16,49лв. за
месечна лизингова вноска; 8,10лв. за Плати с Теленор
от Google Play Store и
потребление извън месечния пакет в размер на 12,82лв., генерирано за
Допълнителни Услуги Мобилен Интернет- 11,66лв.; Кратки текстови съобщения (SMS)
- 1,14лв., Разговори към „Грижа за клиента“- 0,02лв.
Дължимата сума е платима в срок
20.04.2018г.
- Фактура
№**********/05.05.2018г. за отчетения период на
потребление 05.04.2018-04.05.2018г. с дължима за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 93 05 лв /с ДДС/, от
които:
За мобилен номер --: 20,82 лв.
без ДДС за месечен абонаментен план Нон стоп 30 99 и
20,59лв. за месечна лизингова вноска.
За мобилен номер -: 25,82лв. без
ДДС за месечен абонаментен план Тотал 30 99лв. и
16,49лв. за месечна лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок
20.05.2018г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
441,05лв. фактурирани за предходните три отчетни месеци - за месец 02/2018г.,
за месец 03/2018г. и за месец 04/2018г. по горепосочените фактури. С Кредитно
известие №**********/05.06.2018г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -19.86 лв. /с ДДС/ за върнати
на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислени били месечните лизингови вноски в общ размер на 37,08 лв. и е отразен
незаплатения баланс в размер на 441,05 лв. за предходния отчетен период, при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 458,27 лв.
Тъй като ответникът не заплатил
посочената стойност, представляваща потребените от
него услуги, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори за
ползваните абонаменти и на 05.07.2018г. е издал по абонатен номер №+ крайна
фактура №**********.
В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 420,33лв..; фактурирана била цената, дължаща се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
473,84лв., и била включена и сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 458,27лв.
Твърди, че датата на деактивация на процесния
абонамент е 25.05.2018г., като същата се генерирала автоматично с електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение
на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Нон стоп 30,99 промо
24,99 за мобилен номер **** до 12.05.2019г., съгласно Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от дата 12.05.2017г., както и не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 30.99лв. промо 2000МВ за мобилен номер ** до 08.09.2019г. съгласно
допълнително споразумение от 08.09.2017г.
Твърди се, че неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната спогодба между Теленор и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките,
претендирали при предсрочно прекратявнае на договорен
абонамент, начислената абоната неустойка в размер на 420,33 лв. е формирана
съобразно новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т.11 от
договорите за услуги, които клаузи от договорите са обявени за нищожни. Претендираната неустойка в размер на 420,33лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер. Новата клауза гласяла още, че в
случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване на услуги
абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брои , без абонамент/ съгласно ценова листа действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в
брой или съответно обща лизингова цена. В случая на абоната е начислена
неустойка, както следва:
Към абонаментен план Нон стоп 30,99 промо 24,99 /с
номер ****/ - 107,41 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС, или 25,82лв. х 3 = 77,47лв., а разликата до пълния претендиран
размер се дължи на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора, които абонатът е длъжен да възстанови.
Към абонаментен план Нон стоп 30,99 промо 24,99 –
82,68лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без
абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по
уговорен погасителен план за ползване на устройството.
Към абонаментен план Тотал 30,99лв. промо 2000МВ / с
номер - / - 77,46лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС,
или 25,82лв. х 3 = 77,46лв.
Към абонаментен план Тотал 30,99лв. промо 2000МВ –
152,78 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа
без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по
уговорен погасителен план за ползване на устройството.
Твърди се, че поради прекратяване
на договорите за мобилни услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни
устройства SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold
и HUAWEI модел P10 Lite Blue
са обявени за предсрочно изискуеми.
В настоящия случай ищецът обявил
за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец 07/2018г., когато
е издадена крайната фактура №**********/05.07.2018г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
- За устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold, взето във
връзка с мобилен номер --, се дължи цената в размер на 226,49 (двеста двадесет
и шест лв. и 49ст.). Съответно периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски е от м.07/2018г. до м.04/2019г.
- За устройство HUAWEI модел Р10 Lite Blue, взето във връзка е
мобилен номер -, се дължи цената в размер на 247,35 (двеста четиридесет и седем
лв. и 35ст.). Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е от м.07/2018г. до м.08/2019г..
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на
878,60 (осемстотин седемдесет и осем лв. и 60ст.), от които:
-
458,28лв. (четиристотин петдесет и осем лв. и 28 ст
.) - представяваща потребени
и незаплатени мобилни услуги по Договори за мобилни услуги с абонатен номер №+,
потребени в периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018г.
-
420,33 лв. (четиристотин и двадесет лв. и 33.) - представяваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги услуги с абонатен номер №+, представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет,ведно
със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК * сума в размер на
473,84 (четиристотин седемдесет и три лв. и 84ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски, както следва:
- 226,49
(двеста двадесет и шест лв. и 49ст.). по Договор за лизинг от 12.05.2017г. с
абонатен номер №+ за устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016
Gold, за периода от 07/2018 г. до м.04/2019г.
- 247,35
(двеста четиридесет и седем лв. и 35ст.). по Договор за лизинг от 08.09.2017г.
с абонатен номер №+ за устройство, HUAWEI модел Р10 Lite
Blue за периода от м.07/2018г. до м.08/2019г.Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът чрез назначения особен представител адв. Б.Г.
от ВТАК е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията, че ответникът е бил
абонат на ищцовото дружество, че е сключил процесиите
договори, че е получил на лизинг посочените две мобилни устройства. Не оспорва
факта, че договорите са били прекратени на 25.05.2018 година. Оспорва
твърденията, че ответникът е обвързан от твърдяните в
исковата молба изменения на общите условия на дружеството, респ. оспорва дължимостта на исканите неустойки.
Относно претенцията за приемане
за установено, че ответникът дължи неплатени месечни вноски: Представени били
доказателства, че ответникът е бил абонат на ищцовото
дружество и е сключил твърдените в исковата молба договори. Представени били и
доказателства - три броя фактури, от които се установявало задължението му по
тях. Описаното задължение в Кредитното известие от 05.06.2018г. в размер на
37,08 лева е задължение, включено във Фактурата за месец май 2018 година и
затова в тази част искът е неоснователен.
Относно претенцията за
установяване на задължение в размер на 420,33 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Тази претенция е неоснователна, защото
неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни плащания не е уговорена
в сключения между страните договор. Уговорена е неустойка в размер на „сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ
карта, до края на този срок“. Прави възражение, че така уговорена неустойката е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и е нищожна и на основание
противоречие с добрите нрави. Затова този иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за заплащане
на сумата 473,84 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски да периода
от прекратяване на договора до края на лизинговия погасителен план. Счита този
иск за неоснователен. В исковата молба били изложени твърдения, че абонамента
на ответника бил деактивиран на 25.05.2018 година. Това следвало да се приеме,
че е датата на прекратяване на договора. От тази дата ответникът дължи връщане
на лизинговите вещи и заплащане на съответна неустойка. Тази неустойка е
уговорена в текста на двете допълнителни споразумения към договорите за
предоставяне на мобилни услуги и в двата договора за лизинг, респ. в
приложените към тях общи условия. От тях е видно, че ищецът е уговорил
неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги и на лизинговите договори
по вина на абоната, в размер на оставащите лизингови вноски до размера на
общата лизингова цена. Искът за заплащането на тези лизингови вноски до края на
срока на договора на практика представлява иск за заплащане на уговорената
неустойка, защото при прекратяване на договор за финансов лизинг, лизингополучателят следва да върне вещта, предмет на
договора. С оглед на това прави възражение, че така както са уговорени
неустойките при предсрочно прекратяване на лизинговите договори са нищожни по
изложените съображения. Моли тази претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В писмено становище по делото
преди съдебното заседание ищецът поддържа исковата молба и счита иска за
основателен.
В съдебно заседание ответникът чрез
назначения особен представител поддържа отговора на исковата молба. Моли съда
да отхвърли иска за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и иска за заплащане на неплатените лизингови вноски.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено
следното:
На 22.10.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 948/19г.
по описа на СвРС. Издадена била заповед № 550/23.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.С.Х. с ЕГН **********,*** да
заплати на кредитора „Т.Б.“ЕАД, ЕИК *, сумата от 1352,44лв. (хиляда триста
петдесет и два лева и 44 ст.) от които 932,11 лева (деветстотин тридесет и два
лева и 11 ст. ), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и 420,33 лв. (четиристотин и двадесет лева и
33 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги; сумата от 112,15 лева (сто и дванадесет лева и 15ст.) – мораторна лихва за периода от 21.07.2018г. до 26.09.2019г.,
начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 29,29 лв. (двадесет и девет лева и 29ст.) – държавна такса и
199,51 лева (сто деветдесет и девет лева и 51ст. )- адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в законоустановения
срок заявителя –ищец предявява настоящия установителен
иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
Видно от представения по делото
договор за мобилни услуги между ищецът и ответника на 01.09.2015г. бил сключен
договор за мобилни услуги със срок на договора 24м. за мобилен номер **** с
избрана абонаментна програма Нон стоп - 29,99лв. с
неограничени национални минути, със сок на договора до 01.09.2017г. С
Допълнително споразумение между страните от 12.05.2017г. страните договорили
нови условия на избрания абонаментен план, а именно Нон стоп 30,99 промо 24,99, с уговорен срок на действие за 24 месеца до
12.05.2019г.
Видно от приложения
по делото Договор за лизинг от 12.05.2017г. ищецът предоставил за ползване от
ответника мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold с обща лизингова цена от 473,57лв. с ДДС. Съгласно чл.
3 (1) от Договора лизингополучателят се задължил да
заплати цената на вещта на 23 месечни лизингови вноски – по 20,59лв. всяка.
Съгласно чл.5 от договора страните са договорили месечните вноски да се
заплащат съгласно погасителен план. С подписването на договора лизингополучателят декларирал, че е получил и е запознат с
общите условия на договора. Към договора е приложен погасителен план.
Видно от приложение
към договор за мобилни услуги от 01.09.2015г. ответникът е взел и втори мобилен
номер ** с избрана абонаментна програма Нон стоп
29,99лв. с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие за 24
месеца, до 01.09.2017г.
Видно от допълнително
споразумение от 08.09.2017г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер **, страните се споразумели
ответникът да ползва абонаментна програма Тотал
30,99лв. промо 2000МВ, с уговорен срок на действие 24
месеца до 08.09.2019г. Видно от приложения по делото Договор за лизинг от 08.09.2017г.,
ищецът предоставил за ползване от ответника мобилно устройство HUAWEI модел Р10
Lite Blue с обща лизингова
цена от 379,27лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 (1) от Договора лизингополучателят
се задължил да заплати цената на вещта на 23 месечни лизингови вноски – по 16,49лв.
всяка. Съгласно чл.5 от договора страните са договорили месечните вноски да се
заплащат съгласно погасителен план. С подписването на договора лизингополучателят декларирал, че е получил и е запознат с
общите условия на договора. Към договора е приложен погасителен план.
По делото е
представена и фактура №**********/05.03.2018г., обхващаща отчетен период 05.02.2018-04.02.2018г.
на стойност 181,85лв.
По делото е
представена и фактура №**********/05.04.2018г., обхващаща отчетен период 05.03.2018-04.04.2018г.
на стойност 73,15лв.
По делото е
представена и фактура №**********/05.05.2018г.,
обхващаща отчетен период 05.04.2018-04.05.2018г. на стойност 55,97лв.
По делото са
представени и Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
От процесуална
страна, искът е допустим, същият е предявен в предвидения едномесечен срок,
считано от съобщаването за връчване на заповедта при условията на чл.47, ал. от ГПК, от и спрямо надлежните страни-конституирани в заповедното производство,
при наличие на правен интерес. В настоящия случай, ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 878,60 лв., като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на
посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така
предявеният установителен иск е допустим, като
заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на
вземането на заявителя подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното
производството. Както се изясни по-горе, предвид постановките на Тълкувателното
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящото производство по предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по
реда на чл. 210 ГПК, включително и предявяване при условията на обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове. Поради това, предявените искове
са допустими и следва да се разгледат по същество.
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД: По делото не е спорно, а и
от представените договори за мобилни услуги се установява възникнало
облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от
ищеца фактури, макар и едностранно
съставени от него и неподписани от ответника за получател, при условие, че не
са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства
за заплащането на исковата претенция от 458,28 лева за ползвани от него мобилни
услуги за абонатен номер № +, поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита
иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 458,28
лева главница – незаплатени ползвани мобилни услуги за абонатен номер № +,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
По установителния иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, съдът
намира следното:В настоящия случай се претендира неустойка за неизпълнение на процесните договори като сбор от два компонента: първият от
които е равен на три месечни абонаментни такси без включен ДДС, а вторият представлява
разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата
лизингова цена, която посочена в договора за лизинг. Особеният представител на
ответника прави възражение за неоснователност на претенцията за неустойка,
поради накърняване на добрите нрави. В практиката е прието, че нищожността е
налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства. В съобразителната част на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е посочено, че добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка
с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност. В
мотивите на тълкувателното решение също изрично е застъпено становището, че за
нищожността на неустойката съдът следи служебно.
По отношение на първия
компонент за сумата от 107,41лв за абонаментен план Нон
Стоп 30,99 за номер **** лв., представляваща сбора от три месечни вноски –
3х25,82лв. = 77,46 лв. и ползваните отстъпки
на оставащия срок на договора, както и 77,46 лв. за абонаментен план Тотал 30,99 лв. промо 2000МВ – 3х25,82лв.= 77,46лв., настоящият съдебен състав намира следното: В двата договора
е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по вина и инициатива на потребителя, в размер на
стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на този срок. В
случая се претендира неустойка, който не надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти по двата договора, като ищеца се позовава на
съглашение между между него и КЗП от 12.01.2018г., което е приложимо за всички
абонати, които сключват договор с оператора, така и със съществуващи клиенти,
чиито договор към посочената дата не е изтекъл. Безспорно процесните
два договора са сключени преди 12.01.2018г., но към тази дата същите не са
изтекли. Уговореният размер на неустойката, ненадвишаващ 3 пъти размера на
очакваните вреди при забавено изпълнение на задължението не излиза извън
присъщите й обезщетителни, обезпечителни и санкционни
функции. Неизправната
страна по договора не бива да черпи облаги от собственото си неправомерно
поведение, напротив следва да бъде санкционирана за него, от което в случая се
е възползвал и ищецът. Поради това настоящия състав намира претендираната
неустойка за дължима.
По отношение на
втория компонент от неустойката, дължима за разликата между стандартната цена на предоставените
мобилни устройства без отстъпки съгласно актуална ценова листа и дължимата обща
переференциална цена по договорите за лизинг, съответстваща
на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги, практически е за получаване на престация
от длъжника, съответстваща на задължението му по лизинговия договор, като
същевременно за посоченото устройство са заплащани и лизингови вноски, за които
обичайно се калкулира и печалба. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
процесната неустойка само по отношение на втория й
компонент за сумата от 82,68лв. по договора за лизинг от 12.05.2017г. и сумата
от 152,78лв. по договора за лизинг от 08.09.2017г. така, както е уговорена,
излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, доколкото с нея още към момента на уговарянето й, с оглед
обстоятелствата, обуславящи дължимостта й, се цели
получаване на имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя каквато й да е
било услуга на потребителя, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа за справедливост. Поради което в тази част иска е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По осъдителния иск с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ,
съдът намира следното:
Договорът за лизинг,
какъвто е процесният, представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици,
към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на
породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за
заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят
следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет
на лизинговия договор.
Основното задължение
на лизингодателя е да предаде лизингованата
вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното
ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се пораждат следните правни задължения:
да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва
съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане
на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие
правото на собственост върху нея.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляващи дължими лизингови вноски по договори за
лизинг от 12.05.2017г. и от 08.09.2017г., с който на ответника е предоставено
ползването на следните вещи- мобилен телефон марка мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold, срещу
лизингова цена от общо 473,57 лева, платима на 23 вноски всяка и мобилно
устройство HUAWEI модел Р10 Lite Blue
срещу лизингова цена от общо 379,27 лева, платима на 23 вноски всяка.
Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от договора за лизинг, а броя на вноските и
размера е определен в погасителния план в чл. 5 от договора. В чл. 4 от
договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, с което
декларира, че е получил съответната лизингова вещ. Договорите за лизинг са подписани
от ответника, като авторството на подписите не е оспорено, поради което следва
да се приеме, че този частен диспозитивен документ се
ползва с формална доказателствена сила и установява,
че изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор.
При изпълнението на
насрещната престация за предаване на вещта, предмет
на договора, правното задължение на лизингополучателя
за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл. 342,
ал. 2 от ТЗ. Страните са разсрочили това задължение на една първоначална
вноска, платима при сключване на договора и съответния брой лизингови вноски -
всяка, от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното
в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина
на заплащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й - арг. чл. 26 и чл. 27 от
ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са
представени доказателства, че лизингополучателят е
върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване
на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството.
Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят
дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват
платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и
изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, вземането е
било дължимо и на соченото от ищеца основание - поради настъпила на основание
чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на вземането, тъй като длъжникът е
загубил преимуществата на срока. В случая и доколкото не се установи лизинговата
вещ да е била върната в лизингополучателят е имал
право да обяви предсрочната изискуемост на вземането, в който смисъл е
практиката на ВКС ( Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ
т.о. на ВКС). По така изложените съображения предявеният осъдителен иск за
заплащане на задълженията за лизингови вноски следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 473,84 лв.
Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с
оглед частичното уважаване на иска. С оглед изхода на делото, направеното от ищеца
искане за присъждане на разноските и представения от него списък по чл.80 ГПК,
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се следват
да се присъдят направените в заповедното производство разноски р размер на
167,48 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, в размер на 487,46 лева, представляващи заплатена от
ищеца държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
особен представител съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, съразмерно
уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление ***4, --*представляван от Д.К.К.и М.С.СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ срещу И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата в размер на 458,28лв. (четиристотин петдесет и осем лв. и
28 ст .) - представяваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договори за
мобилни услуги с абонатен номер №+, потребени в
периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва за забава
от 22.10.2019 година до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 550 от 23.10.2019г. по ч. гр.
дело № 948/2019г. по описа на Районен съд град Свищов.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***4,
--*представляван от Д.К.К.и М.С.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
срещу И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата в размер на 184,87 лв.
(сто осемдесет и четири лв. и 87 ст.) - представяваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен
номер №+, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 550 от 23.10.2019г. по ч. гр. дело №
948/2019г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска за разликата
над 184,87 лева до пълно претендирания размер от 420,33лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***4, --*представляван
от Д.К.К.и М.С.сумата в размер на 473,84
(четиристотин седемдесет и три лв. и 84ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски, както следва:
- 226,49 (двеста двадесет и шест лв. и
49ст.). по Договор за лизинг от 12.05.2017г. с абонатен номер №+ за устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold,
за периода от 07/2018 г. до м.04/2019г.
- 247,35 (двеста четиридесет и седем лв. и
35ст.). по Договор за лизинг от 08.09.2017г. с абонатен номер №+ за устройство,
HUAWEI модел Р10 Lite Blue
за периода от м.07/2018г. до м.08/2019г.Претендира разноски.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление ***4, --*представляван от Д.К.К.и
М.С.– изпълнителни директори СУМАТА от 167,48 лева (сто шестдесет и седем лева
и 48ст.) – представляваща направени разходи в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление ***4, --*представляван от Д.К.К.и М.С.– изпълнителни директори СУМАТА от 487,46лева (четиристотин осемдесет и седем лева
и 46ст.) – представляваща направени разноски в исковото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: