Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№ 1815 07.10.2021 год. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, шести състав, в закрито
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия М.
РУСЕВ частно административно дело №594 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 250 и сл. от АПК.
Образувано
е по молба вх.№5571/06.10.2021 год. на М.И.М., в която е формулирано искане на
основание чл.250 от АПК да бъде разпоредено да му бъде върнато „свидетелството
за управление на МПС и синия талон“.
Твърди, че с молба вх.№ХОН 1228-009131/01.04.2021 год. е поискал възстановяване
на правото му на управление на МПС, на която молба е поставена положителна
резолюция, но „г-жа А. няма да върне СУМПС без ваше решение, с което да я
задължите /системата не позволява/ цитирам г-жа А.“.
С
разпореждане от 07.10.2021 год. е изискано от сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара
Загора информация наложените и изтърпени наказания лишаване от право да
управлява МПС на жалбоподателят, както и административната преписка по подадената
от негова страна молба за връщане на книжката.
С
писмо вх.№5596/07.10.2021 год. е получена исканата информация сектор „ПП“ при
ОД на МВР Стара Загора.
След като прецени
твърденията, заявени в молбата и приложените към административната преписка материали,
Старозагорският административен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбоподателят притежава свидетелството за управление на МПС №*********,
издадено на 08.04.2020 год. от МВР Стара Загора. Така
издаденото свидетелство е отнето на дата
31.03.2021
год. от органите на МВР Стара Загора. Отнемането е във връзка с изпълнение
на наложеното с наказателно постановление №19-1228-001793/15.08.2019 год.,
издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР, административно наказание “лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6/шест/ месеца. Наказателното постановление е
връчено на М. на 16.12.2019 год., обжалвано е
пред Районен съд Стара Загора, който с Решение №190/08.04.2020 год., постановено по АНД №60 по
описа за 2020 год. на съда го е потвърдено.
Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 30.05.2020 год.
След получаването на
влязлото в сила съдебно решение, ответникът е пристъпил към изпълнението на
наказанието, като се предприети мерки за издирването на лицето и отнемането на
СУМПС, като са изпратени няколко писма до различни структурни звена на ОД на
МВР Стара Загора за отнемането на СУМПС, като последното е от месец декември
2020 год. На дата 09.04.2021 год.
с писмо рег.№ 8245р-5492/07.04.2021 год. на Началника на Второ
Районно управление Стара Загора, е постъпило иззетото
СУМПС на М..
На дата 01.04.2021 год. М.И.М.
е подал заявление вх.№122800-9131/2021 год. с молба за връщане на
СУМПС, тъй като счита, че от датата на съдебното решение е започнал да тече
срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Видно от приложената
справка за нарушител, свидетелството за управление на МПС е отнето на
31.03.2021 год. При извършена служебна проверка е установено, че М. не е изпълнил задължението си да заплати връченото и влязло в сила наказателно постановление №19-1228-001793/15.08.20 год. Към момента на искането до съда, а също и към
момента на представяне на административната преписка, същото свидетелство и
контролният талон към него не са върнати и задържането им продължава от органа,
иззел същите.
След
анализ на описаната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира
искането по реда на чл. 250 от АПК за спиране на действията задържане на СУМПС
на жалбоподателят от страна на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара
Загора, за неоснователно по следните съображения:
С разпоредбата на чл.250
от дял III, Глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически
действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са
административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове
или закона. Обект на защита по чл. 250, ал.
1 от АПК са застрашените или нарушени права от неоснователни действия на
административен орган или длъжностно лице. Нормативно установеният критерий да
се квалифицира определено фактическо действие на администрацията като
неоснователно е то да не се основава на административен акт или на закона, т.
е. да не е налице правно основание за извършването му. За да се предизвика
разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на
неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса
на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават
извършването им. Наличието на акт на административен орган като основание за
извършване на действията елиминира приложението на чл.250, ал.1 от АПК и е пречка за
постановяване спирането, респективно прекратяването им. Следователно
производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице
фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и
в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата
на закона), които не произтичат от сочените основания, какъвто не е настоящия
казус.
Съдебно-административната
защита по реда на чл.250 и сл. от АПК е допустима при наличието на четири
кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: 1. Наличие на извършвани
фактически действия; 2. Фактическите действия да се извършват от
административен орган или от длъжностно лице от администрацията на
административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от
името на административен орган; 3. С тези фактически действия да се засягат
права, свободи или законни интереси на частноправни субекти и 4. Действията да
не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона.
В
случая не са налице предпоставките за търсената съдебна защита. На първо място
не е спорно между страните, че на М. с наказателно постановление №19-1228-001793/15.08.2019 год.,
издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР, са му наложени две административни наказания – глоба в размер на 200.00 лв.
и “лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6/шест/ месеца. Наказателното постановление е потвърдено с Решение №190/08.04.2020 год.,
постановено по АНД №60 по описа
за 2020 год. на Районне
съд Стара Загора, което е влязло в законна сила на 30.05.2020 год. Не е
спорно, също така, че СУМПС е отнето на 31.03.2021 год. Съгласно чл.82, ал.1,
б.“б“ от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, не се
изпълнява, ако са изтекли шест месеца. Съгласно чл.82, ал.2 от ЗДвП, давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Алинея 3 на същия закон предвижда, че
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1. Следователно давностния срок за изпълнение на наказанието
лишаване от право да се управлява МПС е 9 /девет/ месеца от влизането в сила на
акта, с който това наказание е наложено. В конкретния случай, наказанието е
влязло в законна сила на 30.05.2020 год. – датата на влизане в сила на
съдебното решение, от когато започва да тече и шестмесечният срок за неговото
изпълнение, респективно деветмесечният давностен срок. Видно от представените
по делото писма, ответника по делото е предприел действия, следователно в
случая ще е приложима хипотезата на чл.83, ал.3 от ЗДвП и давностния срок за
неговото изпълнение, съгласно правилото на чл.183, ал.3 от НПК /приложим по
силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН/ изтича на 28.02.2021 год.
След тази дата изпълнението на наложеното наказание е погасено по давност.
Безспорно е обаче, че наложеното
наказание глоба с наказателно постановление №19-1228-001793/15.08.2019 год.,
издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР в размер на 200.00 лв., не е
заплатено. Съгласно чл.159, ал.2 от ЗДвП, не се издава свидетелство за
управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето
свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Съгласно
чл.82, ал.1 от ЗАНН, административното наказание глоба не се изпълнява ако са
изтекли две години от влизането в сила на акта, с който същото е наложено.
Видно от представените по делото писма, ответника по делото е предприел
действия, следователно в случая ще е приложима хипотезата на чл.83, ал.3 от ЗДвП и давностния срок за неговото изпълнение, съгласно правилото на чл.183,
ал.3 от НПК /приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН/ и
изтича на 30.05.2023 год.
В този ход на мисли, действията
на служителите на сектор „ПП“ при ОД на МВР, изразяващи се задържането на
отнето свидетелство за управление на МПС на жалбоподателят М.И.М. се основават
на съществуваща законова разпоредба.
На
основание чл.253, ал.1 от АПК, съдът веднага след приключване на проверката се
произнася с разпореждане съобразно предоставената от органа административна
преписка и доказателствата към жалбата. От данните по преписката и всичко
изложено следва, че СУМПС и контролният талон на М.И.М. не се задържат от орган
на ОД на МВР Стара Загора без законово основание.
За
образуваното съдебно производство не е заплатена държавна такса, поради което
следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати такава в размер на 10.00 лв.
Мотивиран от това, Старозагорският
административен съд,
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на М.И.М. ***, в която е формулирано
искане на основание чл.250 от АПК да бъде разпоредено да му бъде върнато
„свидетелството за управление на МПС и синия талон“, като
неоснователно.
ОСЪЖДА М.И.М.,
ЕГН ********** *** да заплати 10.00 /десет/ лева по набирателната сметка на
Административен съд Стара Загора, представляваща дължимата държавна такса за
образуването на съдебното производство.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
3-дневен срок от неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: