Решение по дело №5558/2016 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 121                                 27.01.2017 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски районен съд                                          ХХ граждански състав

На деветнадесети януари                                  две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар А.Т. 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 5558/2016г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

  

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Елис Пуулс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Ян Хуняди” 37, офис-сграда Лъки, ет.2, представлявано от Илия Димитров Илиев против ”Аклади” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, с.о. Червенка, ул.”Морска” 2, представлявано от Владимир Боянов Иванов за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4610.74 лева, представляваща дължима продажна цена за доставени стоки по фактура № 4693/31.03.2015г., сумата от 699.18 лева мораторна лихва за периода от 31.03.2015г. до 25.09.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

               Твърди се, че страните са в дългосрочни търговски отношения, като ищецът е продал на ответника вещи на обща стойност 4610.74 лева с ДДС и за продажбата е издадена фактура № 4693/31.03.2015г. Стоките са доставени до обект на ответника в гр.Черноморец, като предаването им се извършило с общо 5 приемо-предавателни протоколи и пътни листи в периода от 29.04.2014г. до 10.07.2014г. Налице била уговорка, че когато ”Аклади” има възможност за плащане, да бъде издадена обща фактура за стойността на предадената стока. Летният сезон приключил, но ответникът постоянно отлагал плащанията. За продажбите в последствие била издадена посочената фактура, която била дадена на ответника за плащане. И до момента обаче т. плащане не е извършено. С тези мотиви ищецът моли искът да се уважи.

               Искът е по чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД  и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се явява негов представител, който оспорва иска.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са основателни.

               По делото се доказва наличието на валидно сключено правоотношение между страните с предмет продажбата на стоки, както и реалната доставка на стоките от ищеца в полза на ответника. Представени са пет приемо-предавателни протокола, двустранно подписани, които не са оспорени в срока за отговор. В тях са описани различните по вид стоки, които са били предадени на ответника. В последствие по повод на доставката е била издадена фактура № 4693/31.03.2015г., в спецификацията към която са описани същите стоки по вид и количество. Наистина фактурата не е подписана от купувача, но според изготвената икономическа експертиза тя е осчетоводена в счетоводството на ищеца по сметка 411 /клиенти/ по партидата на Аклади ООД и е включена в дневниците за продажби на ищеца. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че по отношение на тази фактура счетоводството на ищеца е редовно водено, който факт е също доказателство за валидното сключване на сделката и за изпълнението на задълженията на ищеца по нея. Освен това съдът е указал на ответника да предостави нужните документи за изготвяне на експертизата, като го е предупредил, че на основание чл.161 ГПК може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Въпреки указанията ответникът не е предоставил на вещото лице исканата информация, поради което следва да се приложи последицата на чл.161 ГПК и да се приеме, че сделката е породила последици и доставката по нея е извършена, още повече че в експертизата е записано, че служители на ответника устно са заявили, че фактурата е осчетоводена. Не на последно място следва да се имат предвид и показанията на св.К.-Ф., служител на ”Елис Пуулс”, която е заявила, че с ”Аклади” работят от 2012г. и практиката е през активния сезон да им правят доставки, а накрая на сезона да бъде издавана една обща фактура за доставките. През лятото на 2014г. имало направени около 4-5 доставки и самата свидетелка ги е изпълнявала, като е доставяла стоките в комплекса на ”Аклади” /виж в тази връзка приложените пътни листи/. Били съставяни приемо-предавателни протоколи, които ги подписвал или техническият ръководител на обекта, или собственикът на комплекса. Свидетелката заявява още, че когато свършил летният сезон, ответникът поискал да се забави издаването на фактурата, тъй като имал запор на сметките. Фактурата била забавена, но след това, понеже наближил новият летен сезон, свидетелката повече не можело да я задържа и я издала.

               Всички тези факти сочат на извод за доказване сключването на търговска сделка между страните по повод продажбата на стоките и за реалното предаване владението на стоките от продавача на купувача. Налице са подписани приемо-предавателни протоколи, доставката се доказва и от показанията на свидетеля, а фактурата е редовно осчетоводена при ищеца. След като е получил стоките, купувачът е длъжен да заплати цената. Няма данни стоката да е платена. Следва решение, с което главният иск се уважи изцяло и се осъди ответника да заплати на ищеца продажната цена от 4610.74 лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

               Основателен е и искът за мораторната лихвав посочения размер и период. Видно е от показанията на разпитаната свидетелка, че практиката между двамата търговци е била първо да се доставят стоките по време на целия летен сезон, а след края му да се издава обща фактура и да се заплати цената на всички стоки. Следователно уговорката е била заплащането да се извърши в края на летния активен сезон, т.е. падежът за плащане е уговорен за тогава. Ето защо съдът счита, че не следва да намерят приложение чл.327, ал.1 ТЗ и чл.303а ТЗ по отношение на сроковете, защото те предвиждат срокове за заплащане само ако няма друга уговорка. В случая се доказва, че има уговорка и тя сочи, че плащането е следвало да се извърши след приключване на активния летен сезон, поради което тогава би следвало да настъпи и падежът, съответно да настъпи и забавата в плащането. Но ищецът е издал фактурата едва през март на следващата година, по молба на ответника, когато вече забавата е била настъпила. Ето защо претенцията на ищеца, за присъждане на лихва едва от издаване на фактурата следва да се счете за основателна, доколкото забавата е настъпила дори още по-назад във времето. Експертизата е изчислила размера на лихвата за периода от 31.03.2015г. до 29.09.2016г. /деня за завеждане на исковата молба/. В крайна сметка обаче този период е погрешен, доколкото ищецът претендира лихва за друг период – от 31.03.2015г. до 25.09.2016г. Съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК мораторната лихва за правилния период и установи, че размерът й е равен на 699.30 лева. Този размер е по-висок от размера, търсен от ищеца – 699.18 лева, поради което искът е изцяло доказан и подлежи на уважаване.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 1574.43 лева, сбор от заплатени държавна такса, депозит за експертизи и адвокатски хонорар.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА ”Аклади” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, с.о. Червенка, ул.”Морска” 2, представлявано от Владимир Боянов Иванов да заплати на ”Елис Пуулс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Ян Хуняди” 37, офис-сграда Лъки, ет.2, представлявано от Илия Димитров Илиев сумата от 4610.74 лева /четири хиляди шестстотин и десет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължима продажна цена за доставени стоки по фактура № 4693/31.03.2015г., сумата от 699.18 лева /шестстотин деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 31.03.2015г. до 25.09.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.09.2016г. до окончателното изплащане.

               ОСЪЖДА ”Аклади” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, с.о. Червенка, ул.”Морска” 2, представлявано от Владимир Боянов Иванов да заплати на ”Елис Пуулс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Ян Хуняди” 37, офис-сграда Лъки, ет.2, представлявано от Илия Димитров Илиев сумата от 1574.43 лева /хиляда петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ съдебно – деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала

А.Т.