Определение по дело №1176/2015 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД 1176/2015г. по описа на Софийски градски съд - Наказателна колегия, 2 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х.И.Х. за престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пред.1, алт.1 и т.4, пр.3 вр. чл.115, вр. чл.18 ал.1 НК и по чл.339, ал.1, пр.2 НК.

Срещу подсъдимия Х.И.Х. е повдигнато обвинение за това, че около 04:20 часа на 19.08.2014г. в ***, на спирка на масов градски транспорт до кръстовището с ул. „Уошбърн“, чрез произвеждане на три изстрела със стандартен газово-сигнален пистолет марка BLOW CLASS с №****с премахната муфа на цевта, което му позволява да изстреля твърдо тяло и съгласно чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ, в това състояние пистолетът представлява огнестрелно оръжие, направил опит умишлено да умъртви две лица - Е.Ц.Т., като му причинил сляпо, непроникващо в гръдната кухина нараняване на гръдния кош отзад напред и отляво надясно с входна рана под задната мишична линия под мишичната ямка вляво, с установен проектил подкожно в областта на лявата гръдна стена и В.В.Б., като му причинил огнестрелно нараняване, пронизващо дясното рамо с направление отзад напред, причинило му нараняване на меките тъкани, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини /пистолетът на Х. засякъл поради оставане на гилза в патронника на същия и приятелите на пострадалия успели да избият пистолета от ръцете на извършителя и да го задържат/, като деянието е извършено по начин, опасен за мнозина - с огнестрелно оръжие пистолет марка BLOW CLASS с № 83887, в присъствието на много хора и случайно преминаващи лица.  

Със същия обвинителен акт на Х. е повдигнато и обвинение за това, че около 04:20 часа на 19.08.2014г. в ***, на спирка на масов градски транспорт до кръстовището с ул. „Уошбърн“, държал стандартен газово-сигнален пистолет марка BLOW CLASS с № 83887, с премахната муфа на цевта, което му позволява да изстреля твърдо тяло и съгласно чл.4 ал.2 ЗОБВВПИ, в това състояние пистолетът представлява огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.2 ЗОБВВПИ, съгласно който: „Български граждани, граждани на други държави - членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение.“, във връзка с чл.50, ал.3 ЗОБВВПИ, съгласно, който: „Лицата по ал.1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“, както и по чл.56, ал.2 ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицето по чл.50, ал.1-3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата излага становище, че по делото категорично е доказано, че подсъдимият е направил опит да умъртви пострадалите Е.Т. и В.Б., прострелвайки ги с преправен газов пистолет, пригоден да изстрелва твърдо тяло, чрез премахване на ограничителната муфа. Отчита, че за използваното от подсъдимия оръжие е установено, че представлява огнестрелно такова и Х. го е държал в нарушение на разпоредбите на закона, регламентиращ държането на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Намира, че е установено по категоричен начин, че именно подсъдимият е произвел изстрели към пострадалите Т. и Б. с инкриминирания пистолет, като в тази връзка изтъква показанията на свидетеля П.С., както и обясненията на самия Х.. Акцентира върху факта, че оръжието е огнестрелно и е използвано от подсъдимия по начин, по който да умъртви пострадалите, а именно - от късо разстояние, в гръб и чрез насочване на оръжието към горната част на телата, която е била най-видима за подсъдимия, като свидетелят Т. е бил поразен в гръдния кош, а свидетеля Б. - в дясното рамо. Обръща внимание на установената разлика между диаметъра на сачмата от тялото на свидетеля Т. и канала на цевта на оръжието, във връзка с което подсъдимият не е бил в състояние да контролира нито дълбочината на проникването на сачмите, нито начина, по който те ще засегнат разположените в поразените части на тялото органи, като обстоятелството, че не се е стигнало до смъртоносно увреждане е било извън волята на подсъдимия. Последното, според прокурора, не изключва умисъла за умъртвяване, при условие, че Х. с действията си е направил всичко възможно, за да причини такъв резултат, а именно - подбрал е средство, годно да причини смърт и го е насочил от близко разстояние към седящи в гръб хора, които не очакват нападението. Представителят на държавното обвинение счита, че в случая не е налице афект, като посочва, че е налице и експертно заключение в такава насока, както и че действията на Х. са били израз на отмъщение за упражнено спрямо него насилие. Намира, че събраните доказателства в подкрепа на двете обвинения са безспорни, като действията на подсъдимия сочат за категорично осъзнаване от негова страна на естеството на използваното оръжие. Счита, че на Х. следва да бъде определено наказание в рамките на минималния, предвиден в закона размер. 

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В.Б. - адв. О. поддържа изложеното от прокурора и моли на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание. Счита, че е безспорно установено противоправното поведение на подсъдимия, който е използвал незаконно притежаваното от него оръжие през нощта, по опасен за всички присъстващи на процесното място начин и е произвел изстрели, като е причинил огнестрелна рана на В.Б., довела до нараняване на меките тъкани. Отчита причинените на Б. болки и страдания с голяма продължителност във времето, като описва детайлно същите и ги намира за безспорно установени както от свидетелските показания, така и от медицинската експертиза. Намира, че между тях и деянието, което е извършено виновно от подсъдимия, е налице пряка причинно-следствена връзка и моли предявеният граждански иск да бъде уважен в цялост ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.08.2014г. Претендира присъждане на направените по делото от страна частния обвинител и граждански ищец Б. разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният обвинител и граждански ищец Е.Т. изразява желание подсъдимият да си получи заслуженото, както и да го обезщети.

Адв. К. - упълномощен защитник на подсъдимия Х., отчита че в обвинителния акт са налице неточности относно броя на изстрелите, използваните боеприпаси, разстоянието, от което подсъдимият е стрелял, както и обстоятелствата по отнемането на оръжието от него. Според защитника, чрез посочване на неверни обстоятелства, неотговарящи на събраните по делото доказателства се прави опит да се изведе умисъла в извършване на престъплението по чл.116 НК. Излага становище, че подсъдимият Х.Х. не е извършил въпросното престъпление, тъй като у него не e бил налице умисъл. Акцентира върху част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, според които ръката на последния е била вдигната нагоре. Обръща внимание на заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична трасологична експертиза и установената разлика между диаметъра на сачмата от тялото на свидетеля Т. и канала на цевта на оръжието, което според вещите лице е довело до сериозно намаляване на прецизността, далекобойността и поразителния ефект на изстреляната сачма. Излага тезата, че подсъдимият не е целял да стреля по седящите на пейката лица, а нагоре, но поради намалената прецизност на оръжието сачмите са попаднали в тях. Твърди, че в случай, че Х. е целял да нарани пострадалите е щял да насочи пистолета право към тях, а изстреляните сачми да попаднат в земята. Изтъква твърденията на Х., че е бил бутнат и е започнал да стреля, тъй като решил, че щяла да последва нова саморазправа с него, като счита, че в случай, че изстрелите са произведени в това спречкване, то не е налице изискуемия пряк умисъл. Отчита, че е налице неяснота по отношение на момента на доброволното предаване на оръжието, като с оглед показанията на свидетеля Т. счита, че оръжието е предадено по-късно, тъй като се е намирало у свидетеля С.С.. Намира за най-вероятно изстрелите да са били произведени при боричкане между подсъдимия и някое от присъстващите лица и тъкмо поради тази причина никой от тях да не е останал на мястото. Обръща внимание и на данните за влошеното физическо състояние на подсъдимия в часовете след инкриминираното събитие. На следващо място, анализирайки събраните доказателства, прави извод, че раната на главата на пострадалия Б. и нараняването на крака са причинени не от действия на подсъдимия, а са възникнали при нанесения върху Х. побой, при който петима души са се скупчили върху един. Счита за доказани и твърденията на подсъдимия, че се е порязал на нож, държан от свидетелят С.С.. Изтъква още, че в обвинителния акт не е посочено обстоятелството, че преди да се върне до спирката, подсъдимият е бил бит, като отчита, че вещите лица са приемали, че Х. е бил в силно раздразнено състояние. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението по чл.116 НК. По отношение на обвинението по чл.339 НК обръща внимание, че действително е налице оръжие, но по делото реално не се е преценило каква е силата на сачмата, изстреляна от така преправения патрон. Приема, че са били произведени три изстрела, като според него зарядът на третия патрон е бил по-нисък, поради което той е заседнал. Моли съда да прецени доказателствата по делото и да постанови справедлива присъда.

Другият упълномощен защитник на подсъдимия Х. - адв. Д., на първо място, отчита наличните по делото добри характеристични данни за подсъдимия. На следващо място, излага становище за невярност на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като счита, че твърденията на Х. за осъществено спрямо него нападение при първоначалното му преминаване покрай спирката са несъмнено установени от свидетелските показания и експертните заключения. Изтъква, че според изготвена по делото биологична експертиза, по дрехите на подсъдимия е установена кръв, което доказва, че той е бил пребит. Позовава се и на съдебномедицинската експертиза по отношение на подсъдимия, посредством която се установяват множество телесни увреждания. Твърди, че подсъдимият е бит два пъти - първия път преди да отиде в дома си, за да вземе пистолета и втория път, когато е произвел изстрелите във въздуха. Приема, че не е възможно да се разграничи със сигурност кои наранявания са причинени при първия и при втория побой, но е сигурно, че след първия побой подсъдимият е кървял силно. Изтъква, че както на двамата пострадали, така и на Х. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В подкрепа на твърдението, че след първия побой подсъдимият е кървял силно, защитникът посочва показанията на свидетелите Д.С., Я.Д. и Г.К.. Отчита, че прокуратурата е кредитирала показанията на свидетели, които очевидно твърдят неистини и изцяло е игнорирала доказателствата, които подкрепят тезата на подсъдимия. Намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани и фактическата обстановка следва да бъде възприета именно въз основа на тях. Анализира въпросните обяснения като излага доводи за тяхната достоверност. Твърди, че свидетелите, които са се намирали на спирката преди инкриминирания инцидент, не излагат коректни данни относно количеството алкохол, което са употребили. Приема за доказано, че подсъдимият е бил зверски пребит от пияни хора, които са го обиждали и малтретирали. На тази основа тълкува и комплексната съдебнопсихиатрична експертиза, като изтъква, че според същата състоянието на подсъдимия по време на деянието, макар да не носи специфичните характеристики на физиологичен афект, е било крайно улеснено от негативни емоции, свързани с твърдения от него конфликт. Акцентира върху обстоятелството, че изводът на експертите за липса на афект се основава на това, че подсъдимият е успял да се добере до вкъщи и да вземе пистолет, но намира, че вещите лица не са взели предвид факта, че отиването до дома и връщането на подсъдимия е станало много бързо и афектът от тежкия побой и нанесените обиди не можел да отзвучи. Счита, че въпросът дали подсъдимият се е намирал в силно раздразнение не е експертен, а фактически и следва да се прецени от съда въз основата на анализ на събраните доказателства. Според защитника дали това силно раздразнение ще бъде привилегироващо обстоятелство и ще доведе до промяна на квалификацията или ще бъде изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да се реши от съда, въз основа на доказаните факти и закона. В своята пледоария, процесуалният представител на подсъдимия отчита още, че последният единствено е признал, че е стрелял във въздуха, а не че е автор на инкриминираните деяния. Смята, че е налице съмнение относно авторството и възприема като индикация за последното обстоятелството, че отнетото от подсъдимия оръжие не е било своевременно предадено на органите на реда. Намира, че възможността нараняванията на пострадалите да са били причинени вследствие на борбата при отнемането на пистолета от подсъдимия, след изстрел във въздуха, създава съмнение относно авторството на деянието. Излага и доводи за субективна несъставомерност на поведението на Х., като твърди, че не е доказано същият да е действал умишлено и да е целял да умъртви пострадалите. Обръща внимание, че пистолетът, сам по себе си, не е средство, опасно за мнозина, а когато се стреля по група хора се касае до начин, опасен за мнозина, каквото обвинение, според защитника, не е налице спрямо подсъдимия Х.. Отправя се искане подсъдимият да бъде признат за невинен и гражданските искове да бъдат отхвърлени.

Подсъдимият Х., в хода на съдебното следствие, не дава обяснения по повдигнатите срещу него обвинения. На основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.1 НПК са прочетени неговите обяснения от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник. В тях той излага, че на процесната дата, до около 03:30ч. е бил в казино, заедно със свидетеля Я.Д.. Впоследствие се запътил към дома си, като по пътя минал покрай спирка на градския транспорт, където се намирали лица, употребили алкохол, сред които и свидетелите П.С. и С.С.. Последният обидил Х., но той не реагирал и си продължил по пътя, като срещнал и своя познат - свидетеля Н.К.. Според подсъдимия, впоследствие той бил застигнат от С.С. и непознато за него лице, които го пребили и разкървавили. С.С. носел нож, на който Х. порязал ръката си. Той се прибрал в дома си и взел оттам пистолет, който бил закупил от битака, след което се върнал при компанията до спирката, за да пита защо са го били, тъй като бил бесен на С.С., за това, че го е бил без причина. Когато се приближил усетил, че някой го бута и тъй като се уплашил, че пак ще го бият започнал да стреля във въздуха. Твърди, че не знае защо е спрял да стреля и не се сеща какво се е случило. Излага, че не познава двамата пострадали, както и че искал единствено да го оставят на мира. Разказва, че закупил пистолета за 40 лева от един циганин, като не знаел с какво бил зареден и не бил стрелял преди с него.

В правото си на лична защита подсъдимият Х. поддържа казаното от своите защитници, а в предоставената му последна дума по чл.297, ал.1 НПК заявява, че разчита на обективно решение от съда. Обръща внимание на душевното състояние, в което се е намирал и изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х.И.Х. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно специално образование, строител, ЕГН: **********.

Подсъдимият Х. се познавал със свидетелите С.С. и П.С. като с последния бил във влошени отношения. На 19.08.2014г.  до 03:00-03:30ч. Х. се намирал в заведение за хазартни игри, находящо се на бул. „Владимир Вазов“. Заедно с него, в заведението бил и неговият познат - свидетелят Я.Д.. През времето прекарано в казиното, подсъдимият, освен че играл на хазартни игри, употребил и алкохол. Малко след 03:00ч. той и свидетелят Д. си тръгнали като всеки се запътил към дома си.

По пътя подсъдимият Х. минал покрай спирка на градския транспорт, намираща се в ***, до кръстовището с ул. „Уошбърн“. В близост до спирката имало магазинче за алкохол и цигари, както и баничарница. По същото време, на пейка до спирката се намирали свидетелите С.С., В.Б., П.С. и С.Д.. Те били употребили значително количество алкохол. При преминаването на подсъдимия покрай пейката, между него и компанията възникнал словесен конфликт, в хода на който били разменени обидни реплики. Свидетел на случващото се станал Н.К. - познат на подсъдимия, който по това време излизал за работа. Той приканил подсъдимия да не се занимава с пияните мъже и двамата се отдалечили от мястото като Х. продължил към дома си, а К. се качил в такси за работа. Малко след като двамата се разделили подсъдимият бил застигнат от свидетеля С.С. и неразпознато от него лице, които потърсили физическа саморазправа с него и му нанесли удари с юмруци. С.С. държал в ръката си нож и макар да не замахвал с него към подсъдимия, последният инстинктивно хванал с ръка острието на ножа и се порязал. С.С. и непознатия за Х. мъж се запътили обратно към спирката.

В резултат на упражненото спрямо него насилие и порезната рана на дясната му ръка, подсъдимият кървял обилно. Ядосан от поведението на компанията, той решил да си отмъсти за нанесените удари и отправените обиди. В изпълнение на това си решение, той се запътил към дома си, като оставил капки кръв по пътя си, включително изцапал с кръв входната врата на блока, стълбището и вратата на апартамента, в който живеел. Оттам взел стандартен газово-сигнален пистолет марка BLOW CLASS с № 83887, с премахната муфа на цевта. Последното позволявало пистолета да изстрелва твърдо тяло, като оръжието било заредено и с преработени боеприпаси, с поставени стоманени сачми. Макар да нямал издадено разрешително за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, подсъдимият запасал пистолета на кръста си и се насочил към мястото, където по-рано се намирала шумната компания.

Същевременно, около 04:00ч., към групата мъже, употребяващи алкохол на пейката, се присъединил и свидетелят Е.Т., който извършвал ремонтни дейности в квартала. Той си закупил бира и цигари от близкото магазинче и седнал на пейката при своите познати. Скоро след това на мястото пристигнал и подсъдимият, като се приближил към пейката откъм гърба на стоящите на нея. Мястото, от което дошъл, не било добре осветено и когато стигнал на разстояние от около 5-6 метра от компанията, той извадил носения от него пистолет, провикнал се с репликата „Сега ще ******!“ и започнал да стреля по посока на пейката и намиращите се на нея лица. Х. произвел общо три изстрела. С единия от изстрелите подсъдимият причинил на свидетеля Б. огнестрелно нараняване, пронизващо дясното рамо с направление отзад напред, причинило му нараняване на меките тъкани. Друг от изстрелите попаднал в тялото на свидетеля Т., като му причинил сляпо, непроникващо в гръдната кухина нараняване на гръдния кош, отзад напред и отляво надясно с входна рана под задната мишична линия под мишичната ямка, в ляво, като изстреляната сачма е останала подкожно, в областта на лявата гръдна стена. След третия изстрел пистолетът засякъл и повече изстрели не били произведени, макар и Х. да натискал спусъка и да правел камшични движения с ръката си. Същевременно, П.С. погледнал към мястото, откъдето дошли изстрелите и видял подсъдимия с пистолет ръка. Той се насочил незабавно към него и успял да вземе пистолета от ръцете му. В този момент върху Х. се нахвърлили и свидетелите С.С., Т., С.Д. и Б., като петимата му нанесли побой, чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака. Един от тях използвал палка, а друг нанасял удари, държейки камък. В един момент подсъдимият Х. успял да се изправи и понечил да си тръгне, пресичайки пътното платно в близост до спирката. В това време обаче, бил уцелен в тила с голям камък, вследствие на което паднал по корем на улицата и останал неподвижен. Побоят бил моментално преустановен и биещите бързо напуснали мястото на инцидента. Свидетелите С.С. и Б. се насочили към намиращ се в близост автомобил марка „Рено“, ползван от Б., с който двамата по-рано пристигнали в квартала. Тениската на Б. била пропита в кръв в областта на дясното рамо, а в хода на побоя той получил и наранявания на главата и десния му крак. Двамата със С.С. потеглили с намерението да потърсят медицинска помощ. Свидетелят П.С. се насочил към дома си, носейки отнетия от подсъдимия пистолет, а скоро след това го последвал и простреляният в гърба Е.Т..

Свидетел на побоя, нанесен на подсъдимия, станал А.Т., който в това време се намирал в своя автомобил, паркиран на спирката, в близост до колата, в която се качили С.С. и В.Б.. Изстрелите и суматохата след тях били чути и от продавачката в магазинчето /свидетелката Т.Н./, служители на близката баничарница, както и от живущия в района свидетел С. З., който позвънил на тел.112. Свидетелят Х. Л. - продавач в баничарница, излязъл на улицата около десет минути след като чул изстрелите. Той видял, че на пътното платно неподвижно лежал човек по корем и решил да сигнализира на тел.112, но видял приближаващ се полицейски автомобил. В него били свидетелите Р. Л. и Д.Д. - полицейски служители изпратени на мястото, във връзка с подаден сигнал. Те възприели тежкото състояние на подсъдимия Х., който бил окървавен, лежал по корем на пътното платно и не помръдвал, като на земята в близост до него имало парче асфалт. След като се свестил, Х. обяснил на свидетеля Д.Д., че се бил скарал с група мъже и те го ударили с камъка. Била повикана линейка, която откарала подсъдимия Х.в лечебно заведение.

Междувременно свидетелите С.С. и В.Б. се насочили към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като по пътя взели със себе си приятелката на Б. и неговият брат - свидетелите Е.К. и И.Б.. При пристигането им в болницата между тях и медицински служители възникнал конфликт и те се запътили към ВМА, където на В.Б. била оказана квалифицирана медицинска помощ.  

В същото време, свидетелят П.С., носейки отнетия от Х. пистолет, се прибрал у дома си и събудил своята сестра - свидетелката И.П.. Малко след него в апартамента дошъл и простреляният Е.Т., който кървял обилно. Тримата оставили пистолета в апартамента и се насочили обратно към мястото на инцидента, като се установили в намираща се наблизо градинка. Около 04:40ч., свидетелката П. позвънила на тел.112, откъдето ѝ обяснили, че за случая вече е сигнализирано. Тя повикала намиращите се в близост полицейски служители Р. Л. и Д.Д., които възприели тежкото състояние на простреляния Т.. На място пристигнал екип на ЦСМП, който откарал Т.в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Впоследствие полицейските служители констатирали наличието на гилзи в близост до пейката до спирката на градския транспорт и повикали група за огледи.

Около 09:00ч. подсъдимият Х. бил задържан със заповед за задържане по ЗМВР. Били извършени два огледа на района на инцидента, както и претърсване в дома на подсъдимия Х.. Свидетелят П.С. предал доброволно отнетия от подсъдимия пистолет, който бил оставил в дома си, ведно с пълнител и 6 бр. патрони. При проведено в хода на досъдебното производство разпознаване, подсъдимият идентифицирал свидетеля С.С. като едното от двете лице, които го застигнали и били докато вървял към дома си, но не успял да разпознае второто.

Тази описана фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа анализ на следните, събрани в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Х. Л. /прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.61 от досъдебното производство/, В. Б. /прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.60 от досъдебното производство/, Й.А. /прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.59 от досъдебното производство /, Д.П./прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.58 от досъдебното производство/, С. З. /прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.52 от досъдебното производство/, Т.Н./прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.53 и л.55 от досъдебното производство/, Х.З./прочетени на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК - т.2, л.48 от досъдебното производство /, Е.Т. /включително приобщените по реда на НПК негови показания, дадени пред друг състав на съда - ч.1, л.111 и л.112 от съдебното дело/, П.С. /включително приобщените по реда на НПК негови показания, дадени пред друг състав на съда - ч.1, л.72 от съдебното дело, както и от досъдебното производство - т.2, л.81/, С.Д. /включително приобщените по реда на НПК негови показания, дадени пред друг състав на съда - ч.1, л.77 от съдебното дело, както и от досъдебното производство - т.2, л.77/, И.П., В.Б., Д.С., Я.Д. /включително приобщените по реда на НПК негови показания, дадени пред друг състав на съда - ч.1, л.113 от съдебното дело/, А.Т. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.56/, Н.К. /включително приобщените по реда на НПК негови показания, дадени пред друг състав на съда - ч.1, л.80-81 от съдебното дело/, Е.К., И.Б. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.80/, Г.К., Р. Л., Д.Д., М.А., Ю. Х., Т. Г., С.С. /включително приобщените по реда на НПК негови показания, дадени пред друг състав на съда - ч.1, л.76 от съдебното дело, както и от досъдебното производство - т.2, л.74/ и А.З., както и обясненията на подсъдимия Х. от досъдебното производство /т.2, л.6 и л.24 от ДП/, прочетени на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост на подсъдимия Х. /ч.2, л.6 от съдебното производство/, справка от СДВР /ч.2, л.301 от съдебното производство/, заповед за задържане на лице /т.1, л.14 от досъдебното производство /, 2бр. протоколи за оглед на местопроизшествие /т.1, л.17-18 и л.19-20 от досъдебното производство/, протокол за претърсване и изземване /т.1, л.21-22 от досъдебното производство /, 4бр. протоколи за освидетелстване на лице /т.1, л.27, л.31, л.35 и л.40 от досъдебното производство/, 11бр. протоколи за доброволно предаване /т.1, л.41-51 от досъдебното производство/, справка от МВР, ДНС112 /т.1, л.56 от досъдебното производство/, 5 бр. протоколи за разпознаване /т.2, л.26-45 от досъдебното производство/, медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ относно свидетеля Е.Т. /т.3, л.11-22 от досъдебното производство/, копие от медицинско направление за подсъдимия Х. /т.3, л.25 от досъдебното производство/, медицинска документация от ВМА относно свидетеля В.Б. /т.3, л.32-49 от досъдебното производство/, писма и справки от мобилните оператори /т.4, л.19-37 от досъдебното производство/, справка за подсъдимия от СДВР /т.4, л.72-73 от досъдебното производство/; заключенията на приети и извършени по делото експертизи - съдебно-химическа експертиза /т.3, л.63-65 от досъдебното производство/, съдебно-химическа експертиза /т.3, л.55 от досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза на ВД /т.3, л.184-188 от досъдебното производство/, физико-химична експертиза /т.3, л.151-153 от досъдебното производство/, биологична експертиза /т.3, л.126-130 от досъдебното производство/, биологична експертиза /т.3, л.118-120 от досъдебното производство/, биологична експертиза /т.3, л.110-114 от досъдебното производство/, балистична експертиза /т.3, л.196-200 от досъдебното производство/, комплексна експертиза /л.167-174/, ДНК експертиза /т.3, л.179-183 от досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза на ВД /т.3, л.162-166 от досъдебното производство/,  съдебно-медицинска експертиза относно Е.Т. /т.3, л.4-6 от досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза относно В.Б. /т.3, л.27 от досъдебното производство/, съдебно-психиатрична експертиза за подсъдимия /т.3, л.83-87 от досъдебното производство/, съдебно-психологична и психиатрична експертиза за подсъдимия /т.3, л.88-106 от досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза относно подсъдимия Х. /т.3, л.68-75 от досъдебното производство/ и комплексна съдебно-медицинска и балистично-трасологична експертиза /ч.2, л.306-313 от съдебното производство/.

Съдебното следствие по делото протече по реда на чл.371, т.1 НПК, във връзка с което съдът не проведе разпити на част от горепосочените свидетели и на вещите лица по част от експертизите, а при постановяване на присъдата използва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК.

На първо място, настоящият съдебен състав подложи на доказателствена преценка показанията на свидетелите Е.Т., В.Б., П.С., С.С. и С.Д.. Въпросните лица формират обособена свидетелска група, подкрепяща обвинителната теза и изложената в обвинителния акт фактология, като посочените свидетели се намират и в известна близост помежду си, което налага допълнително внимание при анализа на изложеното от тях, доколкото Т. и Б. са и пострадали от престъплението, а и са конституирани като страни в процеса, с оглед на което са и заинтересовани от неговия изход. Вярно е, че двамата са се запознали във вечерта на инцидента, като преди това В. се е познавал единствено със С.С., но в същото време Т. и Д. са познати на С.С., а П.С. е негов брат.

Показанията на Е.Т. съдът кредитира само частично, като не приема за достоверна частта им, в която Т. твърди, че непосредствено след като е бил прострелян е паднал на земята и останал да лежи, като от устата му течала кръв. От съпоставката на останалите доказателствени източници се установява, че след стрелбата, намиращите се на пейката лица са нанесли побой на подсъдимия Х., както и че свидетелят Т. впоследствие се е насочил към дома на свидетеля П.С., където състоянието му е било възприето и от сестрата на последния - свидетелката И.П.. Недостоверността на коментираната част от показанията на Т. съдебният състав отдава на желанието на свидетеля да прикрие данни за извършени от него неправомерни действия /участие в нанесения на подсъдимия побой/, както и да преувеличи тежестта на състоянието му непосредствено след стрелбата от страна на Х.. Участието на Т.в побоя, нанесен на Х.Х., обаче се установява несъмнено от заключението на съдебно-медицинската експертиза за подсъдимия, както и от показанията на свидетеля А.Т., който недвусмислено излага, че всички лица, стояли край пейката се нахвърлили на подсъдимия и започнали да му нанасят множество удари. Свидетелят Т. се е намирал случайно на мястото на инцидента и за него липсват данни, обуславящи заинтересованост. Също така, фактът че Т. се е придвижил до дома на П.С. се извежда както от показанията от досъдебното производство на самия С., така и от тези на св.И.П., която е възприела присъствието и състояние на Т.в своя дом. Освен това, от заключението на изготвената по отношение на Т. съдебно-медицинска експертиза /т.3, л.4-6 от досъдебното производство/ се установява, че на същия е било причинено сляпо, непроникващо в гръдната кухина нараняване на гръдния кош, отзад напред и отляво надясно с входна рана под задната мишична линия под мишичната ямка, в ляво, като изстреляната сачма е останала подкожно, в областта на лявата гръдна стена. Последното, според вещите лица, представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От изложеното е видно, че характеристиките на причиненото на Т. нараняване също не кореспондират с изложеното от него досежно състоянието му след стрелбата. По изложените съображения, съдът не кредитира разказа на Т.в коментираната му част и прие за установено различно стечение на събитията.

По отношение на времето, когато Т. е отишъл на пейката, намираща се близо до спирката на градския транспорт, съдът се довери на прочетените показания на свидетеля, дадени пред друг състав на съда, че това се е случило след 03:00ч. Същевременно, кредитирайки показанията на Т., че стрелбата се е състояла съвсем скоро след като е седнал при другите, съдебният състав прие, че Т. е отишъл на мястото около 04:00ч., доколкото показанията на редица незаинтересовани свидетели и обективни писмени доказателства /справките на мобилните оператори и справката на ДНС112/, а и обясненията на подсъдимия сочат, че стрелбата е осъществена малко след 04:00ч. Ето защо, настойчивите твърдения на Т., че седнал да пие бира на пейката към 01:00ч. бяха отхвърлени като недостоверни. На прочетените показания на Т., дадени пред друг състав на СГС, бе дадена вяра и относно това, че свидетелят е употребил значително количество бира преди да отиде на мястото на инцидента, доколкото тези показания са дадени значително по - скоро след случая, когато спомените му за случилото се са били по-ясни. В останалата им част, касаеща мястото на инцидента, броят на присъстващите /петима/ и подробности за прострелването откъм гърба му, съдебният състав оцени показанията на Т. като достоверни, доколкото съответстват на останалите доказателствени източници по делото.

Сходна оценка съдът даде и на разказаното от свидетеля П.С., като кредитира само частично изложеното от него. По вече изложените съображения за несъмнена установеност на нанесения след стрелбата побой над подсъдимия, съдът прие, че въпросният свидетел пропуска да изложи информация относно тези събития, което е логично обяснимо, доколкото и самият той е взел участие в побоя над Х., извод за което отново се извлича от достоверните и незаинтересовани показания на А.Т.. Не отговаря на установеното по делото и твърдението на П.С., че преди стрелбата не е имало пререкания между компанията и подсъдимия. Въз основа на обясненията на подсъдимия и съответстващите им писмени доказателствени средства /протоколи за разпознаване, протокол за оглед на пространството около блока му, както и СМЕ относно Х./, а и показанията на свидетеля Н.К., съдът прие, че действително около половин час преди стрелбата, между подсъдимия и мъжете на пейката е възникнал словесен конфликт, като след него С.С. и лице, което Х. не успява да разпознае, са упражнили физическо насилие над него, вследствие на което той е кървял обилно – обстоятелство, личащо не само от резултатите на извършения оглед, но и потвърдено от свидетелката Д.С., която възприела петната от кръв около и вътре в самия блок. По отношение на придвижването на П.С. и Т. след инцидента, съдебният състав дава вяра не на изложеното от П.С. пред съда, а на неговите показания от досъдебното производство, според които и той и Т. са отишли в дома му, където са установили контакт със сестра му - И.П.. Този разказ съответства на изложеното от самата П., включително и относно инкриминирано оръжие и обстоятелството, че П.С. първоначално го е оставил в дома си и по-късно го е предал на полицията.

В останалата им част, съдът оцени показанията на П.С. като достоверни. Налице е припокриване между тях и останалите доказателства по отношение на мястото на събитията, участниците в тях и подробностите относно самата стрелба. Съществено значение по делото имат показанията на П.С., че след като чул изстрелите е погледнал към мястото, откъдето те са дошли и е видял именно подсъдимия Х. с пистолет в ръка. Твърденията на С., че пистолетът е засякъл се потвърждават изцяло от обективните находки по делото /заседналата в оръжието гилза/ и от показанията на С.Д., което пък корелира логически с разказа му, че незабавно е отнел оръжието от ръцете на подсъдимия. Потвърждават се и думите на П.С., че брат му и Б. са потеглили към болница, както и че простреляният в гърба Т. е бил откаран впоследствие с линейка.

Само частично доверие съдът дава и на показанията на свидетеля С.Д.. Изложената от него информация относно присъстващите лица кореспондира с показанията на всички свидетели от коментираната група, предвид на което съдебният състав прие за несъмнено установено, че в процесната нощ алкохол на пейката са употребявали именно П.С., С.С., В.Б., Е.Т. и С.Д.. Данните относно броя на изстрелите и мястото, откъдето са дошли също се потвърждават безпротиворечиво не само от показанията на посочените свидетели, а и от тези на Т., З. и служителите на магазинчето и баничарницата, както и от заключенията на една от балистичните експертизи и на КСМБТЕ, а и от протокола за оглед на оглед на мястото около спирката, където са намерени 2 бр. гилзи, съпоставен с обстоятелството, че трета гилза е останала в патронника на оръжието. Сходно с показанията на П.С., съдът не прие за достоверен разказа на С.Д., че не е имало конфликти с подсъдимия преди и след стрелбата, като по вече изложени съображение фактическите изводи на настоящата инстанция са в тъкмо противоположна посока. Ето защо съдът не възприе и твърдението на С.Д., че се е уплашил и е избягал от място веднага след като чул изстрелите. Съдебният състав кредитира показанията на С.Д. от досъдебното производство, че след изстрелите е видял мъжът от по-рано, с изпъната към пейката ръка и държащ „нещо като пистолет“. Той допълва, че мъжът правел камшични движения, което пък съответства с установеното по дело обстоятелство, че пистолетът е засякъл. Изложеното от свидетеля пред съда в обратна насока е обяснимо с желанието му да се дистанцира от случилото се и най-вече от нанесения след стрелбата побой над подсъдимия. В съответствие с останалите доказателства, С.Д. изтъква, че не е сигурен за времето на стрелбата и заявява, че е възможно и около 04:00ч. да са се случили инкриминираните събития.  

Сходно с вече обсъдените показания и в тези на свидетеля В.Б. съдът съзря частично несъответствие с редица други доказателствени източници, установяващи по безспорен начин, че спрямо Х.Х. е било упражнено физическо насилие, както преди той да се прибере в дома си, така и след като е произвел изстрелите по посока на лицата, стоящи на пейката. За разлика от Е.Т., за когото всички останали от компанията свидетелстват, че се е присъединил към тях по-късно, Б. несъмнено е възприел и първия конфликт с Х., тъй като, както сам споделя, е пристигнал на мястото със свидетеля С.С., който пък е разпознат от Х. като едно лицата, настигнали го преди да се прибере и нанесли му удари с юмруци. Предвид показанията на редица други свидетели, както и с оглед заключението по СМЕ за подсъдимия, съдът прие, че на същия е бил нанесен побой и след стрелбата. Така, доколкото по отношение на тези обстоятелства разказът на Б. не намира опора в доказателствени източници, различни от показанията на близките до него свидетели, съдът не му даде вяра. В същото време изложеното от Б. относно събитията преди пристигането му на мястото, както и относно придвижването му със свидетеля С.С. към болнично заведение се подкрепят в достатъчна степен от други доказателства /показанията свидетелите Е.К. и И.Б., както и медицинската документация от ВМА/ и не се опровергават. Добросъвестно той споделя и за употребения от него алкохол, което се потвърждава и от физико-химическата експертиза, установяваща немалко количество алкохол в кръвта му. Показанията му за областта, в която е бил прострелян и посоката, от която е дошъл изстрелът се подкрепят не само от показанията на свидетелите от същата група, но и от тези на Т. и заключенията по КСМБТЕ и СМЕ, а и от обективните находки по делото, каквато е тениската, с която Б. е бил облечен. По отношение на раната на главата на Б., съдът прие, че същата му е била причинена в хода на хаотичния побой, нанесен на Х. след стрелбата, като същото се отнася и до нараняването на крака му. Относно раната самият Б. не излага никаква информация като споделя, че изведнъж е бил прострелян в рамото. От присъствалите единствено С.С. твърди в хода на досъдебното производство, че преди изстрелите подсъдимият ударил Б. с приклада на пистолета, което твърдение обаче се явява изцяло изолирано и според съда цели да прикрие последвалите неправомерни действия спрямо Х.. Относно крака на Б., за който самият той твърди, че е възможно да е бил наранен при падане след изстрела в рамото, съдът обърна внимание на поясненията на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по отношение на Б., че липсват данни за нервно поражение, както и на показанията на свидетеля Т., според които никой не падал след изстрелите. Думите на свидетеля за мястото и датата на инцидента се потвърждават несъмнено, но по вече изложени съображения, съдебният състав не кредитира твърденията на Б., че стрелбата се е състояла около 01:30-02:00ч., като в тази връзка следва да се изтъкне, че самият той не е категоричен досежно това обстоятелство и назовава часа относително.

Анализирайки показанията на свидетеля С.С., съдът даде преимуществено доверие на разказа му от досъдебното производство, доколкото той е по-подробен и във времево отношение стои по-близо до релевантните по делото събития. Въпреки това, съдебният състав не кредитира част от изложената от С.С. информация, тъй като тя се опровергава от множество други доказателствени източници, в чиято достоверност съдът не се съмнява. Подобно на останалите лица от същата свидетелска група и С.С. излага недостоверни данни за липса на конфликти между компанията и подсъдимия. Последното е обяснимо предвид факта, че той е участвал и в двата упражнени спрямо Х. акта на насилие. Въпреки това С.С. разказва в хода на досъдебното производство, че, минавайки покрай пейката, Х. „се изрепчил“ на брат му, но си продължил. Не се потвърждават и думите на свидетеля, че след изстрелите е тръгнал да бяга, доколкото в съвсем противоположна насока свидетелства случайният и незаинтересован свидетел Т., чиито показания се подкрепят от други свидетели и от редица писмени доказателства и доказателствени средства по делото, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, касаеща подсъдимия. Разказа на С.С. за прекараното време със свидетеля Б. преди и след инцидента, съдът намира за достоверен и неопроверган. Същото се отнася и до думите на С., че след трите изстрела на подсъдимия му свършили патроните и чувал оръжието да бие на празно. Последното корелира логически с установеното по делото засичане на оръжието. Кредитирана бе и частта от показанията на С.С., че преди да се насочат към жк „Хаджи Димитър“, той и Б. употребили бутилка ракия и бира - обстоятелство, което се потвърждава и от физико-химическата експертиза, установяваща немалко количество алкохол в кръвта на Б..

В заключение следва да се посочи, че от показанията на свидетелите Е.Т., В.Б., П.С., С.С. и С.Д. се установяват мястото на инцидента, както и начинът на осъществяване на инкриминираното деяние - чрез произвеждане на три изстрела откъм гърба от стоящите на пейката лица. Този механизъм на причиняване на установените при пострадалите телесни увреждания се потвърждава безпротиворечиво от цялата доказателствена съвкупност по делото, включително множеството свидетели, възприели тъкмо три изстрела, протокола за оглед на мястото около спирка, при което действие са намерени 2 бр. гилзи, балистичната експертиза относно оръжието, установената останала в него трета гилза, двете съдебно-медицински експертизи за всеки от пострадалите, експертизите, изследващи дрехите на пострадалите, а и двете комплексни експертизи от досъдебното и от съдебното производство, които затвърждават изводите относно механизма на деянието. Показанията на П.С., С.С. и С.Д. служат за извеждане и на авторството на деянието, като първият категорично посочва именно подсъдимия Х. като лицето, което е видял да държи пистолет на мястото, от което са дошли изстрелите. В тази насока сочат и заключенията по ДНК експертизата и комплексната експертиза от досъдебното производство. Посредством първата от тях се установява, че по дръжката на предаденото от П.С. оръжие е имало генетичен материал на подсъдимия. От комплексната експертиза /т.3, л.167-174 от досъдебното производство/ пък се установява, че при двете намерени на мястото гилзи, при извадената от патронника гилза, при сачмата, извадена от тялото на Т., при тениската на Б. и в цевта на пистолета са налични капсулни микроследи с идентичен химичен състав. Последното не е пряко доказателство за съпричастността на Х. към инкриминираното деяние, но съпоставено с ДНК експертизата и със свидетелските показания на П.С., С.С. и С.Д. води до несъмнения извод, че именно Х.Х. е произвел трите изстрела по посока на лицата, стоящи на пейката като два от тях са поразили телата на пострадалите В.Б. и Е.Т.. Отделно от изложеното, настоящият съд намира за необходимо да отчете изрично, че не кредитира твърденията на свидетелите от коментираната група за липса на конфликти между тях и подсъдимия, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че спрямо Х. е било упражнено насилие, както докато се е прибирал към дома си, след словесния конфликт с компанията, така и впоследствие, след осъществената от него стрелба по посока на групата лица, седящи на пейката.

На следващо място, съдът прецени показанията на свидетеля Х. Л. - продавач в баничарницата, намираща се близо до спирката на градския транспорт и пейката, на която са седели пострадалите. От неговите показания се установява, че в един момент през нощта той чул репликата „Сега ще ******!“ и три изстрела след нея, като по-рано бил забелязал, че група мъже пиели на близката пейка. Впоследствие той излязъл навън и видял човек да лежи неподвижно на асфалта. Л. понечил да позвъни на тел.112, но видял минаващ полицейски автомобил и сигнализирал за случилото се. Така изнесената от свидетеля информация се кредитира от съдебния състав, доколкото кореспондира с разказите на свидетелите А.Т. и Й.А., с тези на останалите свидетели, чули трите изстрела, а и с показанията на пострадалите и техните познати. Състоянието на мъжа, видян от Л., пък отговаря на възприетия от Т. побой над подсъдимия, както и на показанията на полицейските служители Р. Л. и Д.Д., които са заварили тъкмо подсъдимия Х.в описаното от Т. и Л. състояние.

Във връзка с горното, настоящият съд даде пълна вяра и на свидетелските показания на Т.Н.- продавачка в близкото магазинче, която към 04:15ч. чула три изстрела и последвалата ги суматоха. За чути изстрели свидетелстват и служителите на баничарницата - В. Б., Д.П.и Й.А., като последната в унисон с изнесеното от Л., Т., Л. и Д.Д. е възприела и лежащ на пътното платно мъж. В тази насока следва да бъдат отчетени и показанията на С. З. - живущ в района, който разказва, че в процесната нощ прозорецът на спалнята му бил отворен /логично предвид инкриминираната дата - 19.08.2014г./ и около 04:00ч. той чул три-четири изстрела с много малък интервал между тях, последвани от викове, закани и звуци от падане на човек и удари. Последното съответства с останалите показания, касаещи изстрелите, както и с разказа на А.Т. за нанесения на подсъдимия побой след стрелбата. Потвърждават се безусловно и думите на З., че е сигнализирал на тел. 112, като видно от наличната по делото справка от ДНС112, именно З. е подал първият сигнал за случая в 04:19ч. Поради тона и съдът без колебание се довери на посочените свидетели, доколкото изложеното от тях е логично и последователно, като съпоставено с останалите доказателствени източници формира една ясна и непротиворечива картина на стеклите се събития.

Съдебният състав, след извършена доказателствена проверка, кредитира и показанията на свидетеля А.Т., като дава доверие и на изложеното от него в досъдебното производство, което се характеризира с по-висока степен на подробност. Т. разказва, че в инкриминираното време се намирал в автомобила си, паркиран на спирката на градския транспорт, откъдето чул три изстрела, след което петима мъже от пейката се спуснали да бият намиращ се в близост до тях друг мъж като един от тях го биел с камък, а друг - с палка. След известно време двама от биещите се качили в лек автомобил марка „Рено“, като единият куцал и тениската му била в кръв. Битият станал и тръгнал да си ходи, но друг хвърлил голям камък в тила му и той паднал по корем на улицата, след което биещите се разбягали. Т. видял и множество бутилки от алкохол в близост до пейката. Съдът кредитира тези изявления на свидетеля, като, както вече бе посочено, те съответстват изцяло на изложеното от служителите на баничарницата и магазинчето, както и от свидетеля З.. Потвърждава се не само броят на изстрелите, но и последващите действия на седящите на пейката, макар и самите те да не свидетелстват за тях, което е напълно обяснимо предвид естеството им. Състоянието, в което е останал битият, според разказа на Т., кореспондира напълно с показанията на полицейските служители Л. и Д.Д., които са заварили тъкмо в такова състояние подсъдимия Х., при пристигането си на мястото на инцидента. Корелация е налице и с показанията на Т.Н., която излага, че е видяла тухла или паве в близост до лежащия на земята мъж, за когото впоследствие разбрала, че е бил подсъдимият. Не на последно място, разказът на Т. намира опора в установеното по делото влошено здравословно състояние, в което се е намирал подсъдимият след инцидента. То се установява по несъмнен начин, както от редица свидетелски показания /тези на свидетелите Д.С., Г.К., Р. Л., Д.Д., М.А. и Ю.Х./, така и от безспорно обективен доказателствен източник, какъвто е извършената по отношение на Х.Х. съдебно-медицинска експертиза. Именно предвид изложеното съдът се довери на версията на Т. за случилото се след стрелбата, а не на показанията на Е.Т., В.Б., П.С., С.С. и С.Д.. Следва да се отчете и че по отношение на Т. липсват каквито и да било данни, обуславящи евентуална негова заинтересованост или създаващи съмнение в достоверността на изложеното от него.

Във връзка с наведени от защитата доводи, касаещи възприет от Т. пистолет, носен от едно от двете лице, качили се в лекия автомобил „Рено“, за които се установява, че са свидетелите С.С. и пострадалият Б., съдът счита, че по делото категорично не са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме, че възприетият от Т. предмет е именно процесният пистолет, използван от подсъдимия Х.. В тази насока следва да се вземат предвид показанията на П.С. и И.П., като се отчете, че за двамата липсва каквато и да било логична причина да излагат недостоверни данни относно оръжието, доколкото това дали пистолетът е престоял в жилището на П.С. или в автомобила на Б., не би могло да окаже никакво влияние на крайните изводи по делото. Действително, от показанията на поемните лица, присъствали на претърсването в дома на подсъдимия, се установява, че пистолет е бил търсен, в хода на въпросното действие по разследването, провело се от 11:20ч. до 11:50ч. на 19.08.2014г. Дали обаче в случая се касае за несъгласуваност в действията на полицейските органи или забавяне на доброволното предаване, не би могло да се заключи, а и не е от значение за делото, особено предвид вече изложените по-горе съображения за несъмнена доказаност на авторството на инкриминираното деяние. Не е изключена и хипотеза, при която претърсващите да са знаели, че е предаден пистолет, но все пак да са търсили оръжие, тъй като на този ранен стадий на разследването не е имало категорични данни, че тъкмо предаденият от П.С. пистолет е бил използван за прострелването на двамата пострадали. Освен това, настоящият съдебен състав застъпва становището, че от процесуалноправна гледна точка протоколът за доброволно предаване представлява писмено доказателство, а не писмено доказателствено средство, доколкото в НПК не е предвиден специален ред за съставянето му. От протокола за доброволно предаване се установява, че на посочената в документа дата, описаното в протокола лице е предало на съответните органи, по своя воля, определени предмети, изброени в протокола. Тези предмети стават част от валидно приобщения доказателствен материал като за това предаване не се изисква присъствието на поемни лица, а при съставянето на този документ не следва да присъстват нарочни свидетели.

 Настоящата съдебна инстанция изследва и кредитира и показанията на свидетелката Д.С.. Същата е съседка на подсъдимия Х. и от показанията ѝ се установява, че около 08:30ч. на инкриминираната дата, на излизане от дома си, тя е забелязала множество капки кръв във входа на блока, около вратата на апартамента на подсъдимия, по стълбището, както и в района на сградата - до магазина и по пейката до спирката. Тази информация съответства в достатъчна степен на отразеното в двата протокола за оглед, при които около пейката и входа са установени множество петна от червеникава материя, която впоследствие е била обект на експертизи, установили, че тя представлява човешка кръв. Последното е и още един доказателствен източник, потвърждаващ данните за нанесения след стрелбата побой над подсъдимия. Нещо повече - обективните находки пред и вътре във входа, както и по врата на жилището на Х., възприети и от С., по един категоричен начин потвърждават неговите обяснения, че са му били нанесени удари и преди да се прибере, за да вземе пистолета. При всяко положение, показанията на С. корелират не само с обясненията на Х., но и с протоколите за оглед и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, касаеща подсъдимия, с оглед на което съдът прие, че същите са достоверни и добросъвестно дадени. Последното важи и за изложеното от нея относно влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което тя е възприела лично и непосредствено, докато е присъствала като поемно лице на претърсването в неговото жилище. Впрочем, показанията ѝ в тази част служат и за проверка на законосъобразното извършване на въпросното действие по разследването, като в същата насока са и показанията на другото поемно лице - свидетелката Г.К., която също е възприела наличието на множество наранявания при подсъдимия, а е и присъствала на втория оглед на местопроизшествие, при който са установени капки кръв по тротоара към блока. Нейните показания също се кредитират от съда, доколкото са в унисон с останалите доказателства по делото, което гарантира, че отразяват обективно възприетите от нея факти.

Във връзка с изложеното относно състоянието на подсъдимия след инцидента, съдът даде вяра и на изложеното от свидетелите Ю.Х., М.А., Р. Л. и Д.Д.. Всички те лично и непосредствено са възприели нараняванията при подсъдимия на 19.08.2014г. Вярно е, че първите двама са син и близък познат на Х.Х., но пък Р. Л. и Д.Д. са полицейски служители, които са незаинтересовани. Освен това, въпросната информация се потвърждава и от други източници на доказателствени данни, което разсейва всякакви съмнения в обективността им. Л. и Д. разказват още и за наличието на камък до лежащия на земята и окървавен Х.Х., за каквото обстоятелство свидетелстват и Нонинска и Т.. Полицаите излагат информация и за осъществения малко по-късно контакт с И.П. и пострадалия Т., като възприетото от тях огнестрелно нараняване е отразено и в изготвената за Т. съдебно-медицинска експертиза. Изложеното от тях, че са забелязали гилзи около пейката също се потвърждава, доколкото такива предмети действително са намерени и иззети при извършеният в последствие оглед на местопроизшествие. Последното кореспондира и с показанията на присъствалите на огледа поемни лица - Х.З.и Т.Н., на чиито разкази съдът също дава вяра.

Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетелката И.П., за която, макар да е сестра на С. и П. С., съдът прецени, че свидетелства добросъвестно и без да излага съзнателно невярна информация. Единствено относно времето, в което П.С. се прибрал, П. не е пределно коректна, заявявайки, че е било към 05:00-05:30ч., тъй като справката от ДНС112 се установява, че самата тя е позвънила на тел.112 в 04:39ч. Посочената неточност обаче е обяснима не само поради изминалия период от време, но и с оглед обстоятелството, че П.С. е събудил П. през нощта и е съвсем нормално при тези условия тя да не е формирала пределно коректна представа за времето. В останалата ѝ част нейните показания се потвърждават както от П.С., така и от Л. и Д., като впечатление прави, че нейният разказ съответства на изложеното от С. на досъдебната фаза на процеса, с което той се съгласява след прочитане на показанията му, което индикира и че П. е съхранила сравнително ясни спомени за случилото се в процесната нощ.

Първоинстанционният съд се доверява и на показанията на свидетелите Е.К. и И.Б. - приятелката и брата на В.Б., които го придружили до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и ВМА, заедно със С.С.. Техните показания по отношение на събитията от вечерта преди инцидента, както и последвалото след това посещение на посочените лечебни заведения съответстват помежду си, а и на изложеното от С.С. и самия Б.. Впечатление на съда прави и съдържащата се в показанията на И.Б. информация, че брат му му споделил, че покрай пейката, на която стояли, минал човек, който се скарал със С. и после се върнал и започнал да стреля напосоки. Последното обаче се отрича от Е.Т., В.Б., П.С., С.С. и С.Д., но пък потвърждава частично обясненията на Х., според които такъв конфликт не само е имало, но и той е бил последван от насилствени действия от страна на С.С.. Тъй като, както вече бе изложено, тези твърдения кореспондират с установените кървави петна по пътя към дома на Х., съдът заключи, че въпросната част от показанията на И.Б. от досъдебната фаза е достоверна и следва да бъде кредитирана. Този свидетел разказва правдиво и за консумирания алкохол в дома на В.Б. през вечерта преди инцидента. И И.Б., и К. еднопосочно разказват, че пострадалият е изхвърлил тениската си в кофа за смет пред УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, което се потвърждава и от налични по делото два протокола за доброволно предаване на въпросната тениска. Въпросните свидетели еднозначно излагат и че В.Б. е имал прострелна рана в рамото, което също се установява и от редица други доказателства. Не на последно място техните показания бяха преценени и във връзка с предявения от В.Б. граждански иск, доколкото съдържат информация за настъпилите при него последици вследствие на инцидента. В тази връзка, съдът отчита изрично, че по вече изложени съображения не намери категорични основания да заключи, че от подсъдимия са причинени и нараняванията на главата и крака на Б.. Не се установява по категоричен начин, че Х. е ударил пострадалия в главата с приклада, както и В.Б. да е падал или да са му причинени нервни поражения. Съгласно поясненията на вещото лице, изготвило съдебно.медицинската експертиза спрямо Б., липсват данни за нервно поражение, а според показанията на свидетеля Т. никой не падал след изстрелите. Ето защо съдът прецени, че раната на главата на Б. и ожулването на крака му /както се изразява К./, са възникнали при хаотичния побой, нанесен на подсъдимия от страна на петимата мъже, по които той стрелял преди това. Допълнителна информация относно последствията за двамата пострадали настъпили след инцидента, съдът извлече и от показанията на свидетелките Т. Г. и А.З..

На следващо място, настоящият съдебен състав анализира показанията на свидетелите Я.Д. и Н.К., като взе предвид че те са близки познати на подсъдимия, което налага особено внимателно изследване на изложеното от тях, предвид възможната им заинтересованост и евентуалното им желание да представят пред съда благоприятна за своя приятел информация. Я.Д. разказва, че преди инцидента двамата с подсъдимия били заедно в ***, където стояли до 03:00-04:00ч., след което всеки тръгнал към дома си, като Х. бил употребил неголямо количество алкохол. Впоследствие Я.Д. разбрал, че същата нощ подсъдимият е бил пребит и смазан. Изложеното от този свидетел се припокрива в основни линии с обясненията на подс.Х., като съдът не намери основания да се съмнява в разказа му, който в достатъчна степен корелира и с изложеното от К., който твърди, че около 03:00ч. е засякъл подсъдимия в близост до пейката, на която седяла шумна компания, която го псувала и заплашвала, но той не реагирал. Доколкото самият Х. твърди, че е стоял в казиното до около 03:30ч., а Кочов разказва, че го е срещнал в 03:00ч., съдът прие, че в периода между 03:00ч. и 03:30ч. подсъдимият е напуснал казиното и се е запътил към дома си, като се е спрял при пейката на ул. „Макгахан“, на спирката до кръстовището с ул. „Уошбърн“, където между него и намиращите се там лица е възникнал словесен конфликт, в хода на който покрай мястото е минал и Н.К.. Изявлението на Я.Д., че Х. е употребил алкохол в казиното, но не в голяма количество не се потвърждава категорично, доколкото според заключението по физико-химичната експертиза от досъдебната фаза /т.3, л.55 и сл./, около 04:00ч. съдържанието на алкохол в кръвта му е било в интервала 0,6 - 0,9 g/L. Впечатление на съда прави и известното разминаване на показанията на К. с обясненията на Х. по отношение словесния конфликт между него и лицата на пейката. Според К., пияните мъже псували подсъдимия, като в приобщените му показания, дадени пред друг състав на съда, К. дори твърди, че лицата от пейката заплашвали Х., че щели да го убият. В същото време, самият Х. твърди, че К. не е станал свидетел на пререканията, които по неговите думи имали далеч по-безобиден характер. Според съда в случая К., воден от желанието да представи благоприятна за своя познат версия за случилото се, преувеличава интензитета на отправените от пияните мъже реплики. Освен това, противно на всякаква житейска логика той твърди, че подсъдимият не отвръщал на обидите, а само мълчал и гледал обиждащите го. При последното, нелогично е и твърдението му, че е подканил Х. да не се занимава с пияните, след като сам твърди, че той не им е отвръщал. Същевременно подсъдимият, изграждайки известна защитна версия, омаловажава характера на разменените между него и компанията реплики, опитвайки се да прикрие факта, че именно този словесен конфликт, за който и той е допринесъл, е бил причината малко след това две от лицата на пейката да го настигнат и да му нанесат удари с юмруци. Впрочем, както вече бе посочено, данни за такъв конфликт се съдържат и в показанията на свидетеля И.Б., дадени в хода на досъдебното производство. Такова стечение на събитията е и съвсем логично предвид установеното нетрезво състояние както на Х., така и на мъжете от пейката. В тази връзка следва да се отчете, че правилата на справедливия процес по отношение на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит /р. № 431 от 16.06.2003 г. по н. д. № 206/2003 г., II н.о. на ВКС/. Ето защо съдът прие, че между подсъдимия и компанията на пейката словесен конфликт е имало и именно във връзка с него двама от мъжете са догонили и Х. и са му нанесли удари, а последното не се е случило без никаква причина, както той твърди, опитвайки несполучливо да изгради своя защитна версия за случилото се.

В този ред на мисли, настоящата съдебна инстанция даде само частично вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия Х., като по отношение на изложеното от него във връзка със стрелбата по посока на пострадалите, ги прие за изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В съответствие с процесуалните норми същият дава обяснения на досъдебното производство, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. Тяхната достоверност следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Според този съдебен състав обясненията на Х. относно инкриминираното негово поведение са насочени към поддържане на възприета от него линия на защита. Макар и да се ползва с известно процесуално предимство, изводимо от нормата на чл.16 НПК, не се доказват по делото други негови действия, различни от описаните в обвинителния акт. В останалата си част обаче, отнасяща се до упражнено спрямо Х. насилие по-рано през нощта, обясненията му се потвърждават изцяло и разкриват различно стечение на събитията от изложеното по обвинителния акт, като съображенията на съда в тази насока вече бяха подробно изложени.

Съдебният състав не възприе като достоверни твърденията на подсъдимия, че вземайки пистолета от дома си и връщайки се при пейката до спирката, не е искал да стреля по намиращата се там компания, а само е искал да пита свидетеля С.С. защо го е бил по-рано. Тази позиция на съда се обуславя от аргументирания по-горе фактически извод относно словесния конфликт между подсъдимия и групата мъже и в частност свидетеля С.С.. При това положение на подсъдимия е било пределно ясно как и защо се е стигнало до първоначално упражненото върху него насилие. Освен това, по отношение на въпросните му твърдения, обясненията му са и до известна степен противоречиви и нелогични, тъй като той излага още и че е бил уплашен и само е искал да го оставят на мира, при което липсва каквато и да било логика да се връща при тях. Именно поради тази причина съдът прие, че след обидите, първоначално нанесените му удари и порязването на ръката му, Х. се е ядосал на свидетеля С.С. /както сам се изразява - бил му е бесен/ и на неговите познати и у него се е породило желание да си отмъсти, във връзка с което е взел пистолета от дома си и се е върнал към спирката.

Освен горното, съдът не гласува доверие и на твърденията на подсъдимия Х., че при приближаването му към пейката е бил бутнат от някого, уплашил се е, че пак ще го бият и поради тази причина е започнал да стреля. Информация за подобно обстоятелство не само не се съдържа в други доказателствени източници, но се и опровергава от установените факти и по-конкретно от това, че подсъдимият е подбрал мястото, от което да стигне до пейката, приближавайки откъм гърба на стоящите на нея лица и откъм неосветено пространство - обстоятелство, което се извежда както от показанията на свидетелите Е.Т., В.Б., П.С., С.С. и С.Д., така и от заключението на КСМБТЕ /ч.2, л.306-313 от СП/. Освен това и показанията на свидетеля Л. съдържат информация, че в един момент през нощта той чул някой да вика „Сега ще ******!“, след което последвали трите изстрела. Последното опровергава и доводите на защитата, че е възможно да е имало борба за отнемане на оръжието, при която да са произведени изстрелите като в тази насока следва да се изтъкнат и показанията на свидетелите Т. и З., които еднопосочно излагат, че първо са възприели изстрелите и след това е настъпила суматоха. Ето защо, съдът заключи, че Х. не е бил бутан, а е започнал да стреля, воден от желанието си да отмъсти на мъжете, наранявайки ги. Това негово желание личи и от цялостното му поведение, включително и от употребена от него реплика преди да открие стрелбата. В тази връзка съдът категорично не кредитира и твърденията му, че не е бил запознат с характеристиките на пистолета и с какво същият е бил зареден.

Съдебният състав приема за опровергана и версията на Х., че е стрелял във въздуха, а не по посока на лицата, стоящи на пейката. Вярно е, че свидетелят П.С. разказва, че когато погледнал към мястото, от което се чули изстрелите, е видял подсъдимия със сочеща нагоре ръка. Това обаче се обяснява логично от показанията на свидетеля С.Д., според когото оръжието е било насочено и към пейката, но и подсъдимият правел камшични движения с ръката си. Последното кореспондира с установеното по делото засичане на оръжието, за което свидетелства и С.С. /чул пистолета да бие на празно/ и обяснява защо един от свидетелите е видял ръката на Х. да сочи нагоре, а друг - към пейката. Впрочем и самите обяснения на Х. са противоречиви в тази насока, доколкото той твърди и че може да е стрелял по пейката, но не и по хората, което е и също толкова нелогично, тъй като на пейката е имало седящи мъже, при това такива, които по-рано са се карали с подсъдимия и част от които са му нанесли удари. Във връзка с насочеността на оръжието, съдът не възприема и доводите на защитата, че оръжието е било насочено нагоре, но поради по-малкия диаметър на поставените в патроните сачми, те са излетели в коренно различна посока и са попаднали в тела на стоящите на пейката лица. Заключението на КСМБТЕ обаче, на което се основават тези твърдения, говори единствено за намалена прецизност на изстрелите, поради намалената дулна скорост, а не за такива драстични отклонения в посоката на изстреляните сачми, каквито защитата твърди, че са били налице.

Съдът се съгласява изцяло с твърденията на защитата, че по делото се доказва по един несъмнен начин, че спрямо подсъдимия е било упражнено насилие на два пъти - веднъж преди стрелбата, докато Х. е вървял към дома си и втори път - след като е стрелял по пияните мъже в близост до спирката. За разлика от защитата обаче, съдебният състав счита, че при втория случай интензитетът на нападението над Х. е бил значително по-висок и именно тогава са причинени по-голямата част от установените при него наранявания. До този извод съдът достига, вземайки предвид най-вече показанията на свидетеля А.Т., който разказва за нанесен побой, при който петима души са нанасяли удари на подсъдимия, при което един от тях е удрял с камък, а друг с палка. Същевременно, според обясненията на подсъдимия, първият път са му били нанасяни удари с юмруци, като той е категоричен това да е сторил свидетелят С.С. и не е убеден дали и лицето, което не успява да разпознае също го е удряло. Кървенето на Х. по пътя към дома му пък се обяснява логично от установена прорезна рана на ръката му, за която той споделя, че тъй като св. С.С. държал нож и макар да не замахвал с него, подсъдимият инстинктивно хванал с ръка острието и се порязал. Освен това, следва да се вземе предвид, че от доказателствата по делото се установява, че причината за първия случай на насилие спрямо Х. е възникнал словесен конфликт между него и С., докато при втория случай побоят, нанесен от петимата мъже, е провокиран от стрелбата на Х. по тях и причинените огнестрелни наранявания на Т. и Б., което логично обуславя и значително по-висока степен на упражнената агресия. Така, вземайки изложеното предвид, съдът заключи, че при втория случай упражненото спрямо подсъдимия насилие се е характеризирало със значително по - висок интензитет, доколкото е било упражнено от повече лице, част от които са използвали различни предмети и които са имали далеч по-сериозна причина да упражнят агресия спрямо Х..  

Във връзка с изложени от защитата твърдения относно емоционалното състояние на подсъдимия, в което той се е намирал след първоначално упражненото спрямо него насилие, съдебният състав счита, че действително тези събития са повлияли при вземането на решението на Х. да си отмъсти, но към момента на осъществяване на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на силно раздразнение. Този извод съдът направи, отчитайки изминалото време от момента на нанасяне на ударите от страна на свидетеля С.С. и неразпознатото от подсъдимия лице до момента, в който Х. е насочил пистолета към стоящите на пейката лица и е произвел три изстрела. Във времето между тези две събития подсъдимият се е придвижил до блока си, качил се е до апартамента си на втория етаж, взел е пистолета и е отишъл обратно до спирката, като се е насочил към пейката откъм гърба на стоящите на нея. Междувременно С.С. и неразпознатото от Х. лице са се върнали обратно при пейката и са се установили там, като на мястото е дошъл и свидетелят Т., който е имал и време да си купи цигари и бира от близкото магазинче. Така съдът преценява, че въпросният период не е бил изключително кратък, както твърди защитата и е бил достатъчен, за да отшуми първоначалното раздразнение у Х.. В такава насока са и заключенията по двете съдебно-психиатрични и психологични експертизи по отношение на подсъдимия, които съдът подкрепя и счита за основани на коректни фактически данни. Следва да се посочи и че експертътЗ.дава пред съда и подробни и обосновани уточнения в същата насока. Така, настоящият съд се съгласи с констатациите по въпросните експертизи, че Х. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е можел да ги ръководи като не е бил в състояние на физиологичен афект или в особено емоционално състояние. В същото време е съвсем вярно, че осъществените спрямо него действия са улеснили и провокирали поведението му, което обстоятелство съдът приема за смекчаващо такова, чието конкретно значение бе отчетено при индивидуализацията на наказанието.

При формиране на своите фактически изводи по делото, съдебният състав се съобрази и с установеното посредством извършените в хода на производството експертизи. От заключенията на двете съдебно-химически експертизи се установява, че към 04:00ч. на инкриминираната дата съдържанието на алкохол в кръвта на свидетеля В.Б. е било около 1,7 g/L, а в кръвта на подсъдимия - в диапазона от 0,6 g/L до 0,9 g/L. Тези констатации послужиха на съда при формиране на изводите за нетрезвото състояние на двете лица, за които по делото са налице и други данни, че в процесната нощ са консумирали алкохолни напитки. От заключенията по двете съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства /т.3, л.162-166 и л.184-188 от досъдебното производство/ се установява, че по процесното оръжие и по дрехите на пострадалите е установено наличие на човешка кръв. Посредством заключението на физико-химичната експертиза се констатира липса на капсулни  микроследи по дрехите на подсъдимия Х.. Въпросното обстоятелство, обаче, не разколебава изводите на съда относно авторството на деянието доколкото Х. е бил облечен с тениска и предвид късите ѝ ръкави е обяснимо защо микрочастиците от произведените изстрели не са достигнали до нея, още повече, че тяхното разпръскване несъмнено зависи и от използваните боеприпаси, които в случая са били нестандартни и преработени. От заключенията по трите биологични експертизи се констатира, че дрехите на подсъдимия са изцапани с човешка кръв, както и че иззетите при двата огледа на местопроизшествие проби червеникава материя представляват човешка кръв. Изброените експертни заключение съдът счита за обективни и обосновани, с оглед на което ги прецени, анализира и съпостави с останалите доказателства, при формирането на вътрешното си убеждение относно фактите по делото.

Важно място в доказателствения анализ на съда заеха и заключенията по балистичната експертиза /т.3, л.196-200 от досъдебното производство/, комплексната експертиза /т.3, л.167-174 от досъдебното производство/ и на КСМБТЕ /ч.2, л.306-313 от съдебното производство/. Обект на изследване по балистичната експертиза са доброволно предадените от свидетеля П.С. пистолет, пълнител и шест патрона. Същата е приета по делото на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК. Чрез нея се установява, че от патронника на пистолета е екстрахирана гилза. Установени са вида, марката и модела на оръжието, както и че на същото е премахната стеснителната муфа, което позволява през цевта да бъде изстреляно твърдо тяло, като за целта следва да бъдат използвани преработени боеприпаси, снарядени със сачма или друго твърдо тяло. Експертът е констатирал признаци, сочещи висока вероятност извадената от пистолета гилза да е била част от тъкмо такъв патрон и именно неговото използване да е причина за засичането на пистолета и оставането на гилзата в патронника му. Констатирано е и че от наличните шест патрона единият е преработен и снаряден със сачма, който обаче е негоден да произведе изстрел. Вещото лице е заключило, че в това си състояние пистолетът представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Посочените констатации имат своето значение по делото, доколкото съответстват на свидетелските показания относно засичането на пистолета, както и относно причинените с него наранявания на двамата пострадали. От друга страна, заключението е от съществено значение и по отношение на второто повдигнато на Х. обвинение - че е държал огнестрелно оръжие, без да е притежавал изискуемото за това разрешително.

В хода на изследването по комплексната експертиза от т.3, л.167-174 от досъдебното производство са разгледани двете иззети от местопроизшествието гилзи и са установени съвпадения във формата, характера и микроособеностите между тях и гилзите, експериментално получени от процесния пистолет, въз основа на което е направено заключението, че двете гилзи от местопроизшествието са били изстреляни именно с процесния пистолет. В хода на изследването по същата експертиза се установява още, че при двете намерени на мястото гилзи, при извадената от патронника гилза, при сачмата, извадена от тялото на Т., при тениската на Б. и в цевта на пистолета са налични капсулни микроследи с идентичен химичен състав. Последното, ведно със свидетелските показания на Е.Т., В.Б., П.С., С.С. и С.Д. обосновава извода, че действително двамата пострадали са простреляни с приобщения като веществено доказателство пистолет, с който действително са били произведени три изстрела, като две от гилзите са останали в близост до пейката, а третата е останала в патронника на пистолета, тъй като той е засякъл. Същата експертиза установява и че наличието на капсулни следи по нарушението в задната част на десния ръкав на тениската на Б. определя това място, като входна огнестрелна пробойна. Въпросната констатация потвърждава свидетелските показания, че Б. е прострелян откъм гърба си. Разстоянието, от което са произведени изстрелите пък е определено като надвишаващо 100см., което също кореспондира със свидетелските показания и с констатациите от протокола за оглед относно местоположението на двете гилзи, което затвърждава извода за цялостно съответствие на въпросната експертиза с останалата част кредитирани доказателствени материали.

Гореизложените изводи на съда, основани на балистичната експертиза /т.3, л.196-200 от досъдебното производство/ и комплексната експертиза /т.3, л.167-174 от досъдебното производство/ остават непроменени и след извършването на КСМБТЕ /ч.2, л.306-313 от съдебното производство/. Заключението на въпросната експертиза освен, че потвърждава становищата по двете посочени такива, потвърждава и заключенията по двете съдебно-медицински експертизи за пострадалите, констатиращи установените при тях наранявания. Освен това, вещите лица отчитат установена разлика в диаметъра на наличната по делото като веществено доказателство сачма, извадена от тялото на свидетеля Т. и диаметъра на цевта на оръжието, с което тя е изстреляна. Последното е довело до намаляване на ускорението, далекобойността, прецизността и поразителния ефект на изстрела. Тази констатация, според съда, не само не опровергава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а я подкрепя, тъй като по този начин се установяват причините, поради които сачмата не е успяла да проникне в гръдната кухина на Т., а се е установила в подкожието му - обстоятелство, което също е несъмнено установено, включително по експертен път.

В същия ред на мисли, съдът съобрази и трите съдебно-медицински експертизи по делото, обследващи наличните наранявания при Е.Т., В.Б. и подсъдимия Х.. Заключенията, касаещи двамата пострадали, установяват причинените им наранявания, използването на огнестрелно оръжие, а и направлението на изстрелите. По вече изложени съображения съдът счете, че за част от установените при Б. телесни увреждания не може да се заключи, че се дължат на поведението на Х.. Така, съдебният състав формира фактическите си констатации, че с два от трите произведени изстрела подсъдимият е причинил на свидетеля Б. огнестрелно нараняване, пронизващо дясното рамо с направление отзад напред, причинило му нараняване на меките тъкани, а на свидетеля Т. - сляпо, непроникващо в гръдната кухина нараняване на гръдния кош, отзад напред и отляво надясно с входна рана под задната мишична линия под мишичната ямка вляво, като изстреляната сачма е останала подкожно, в областта на лявата гръдна стена. Според заключенията, и при двамата пострадали уврежданията имали медико-биологичните характеристики на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Такива, по своята медико - биологична характеристика, наранявания се установяват и при подсъдимия Х.  /видно от заключението на изготвената спрямо него съдебно-медицинска експертиза/. При него са диагностицирани масивен оток на горния и долен клепачи на дясното око, напълно затварящ очната цепка; кръвонасядане на двата клепача на дясното око; охлузвания на кожата на двата клепача на дясното око; множествени охлузвания по лицето - по челото, горната част на двете скули, носната пирамида, долната устна; оток и кръвонасядане на носната пирамида; разкъсно-контузна рана над дясната вежда; минимална разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна; кръвонасядане в *** главата и горните повърхности на гръдния кош; разкъсно-контузна рана в *** главата; разкъсно-контузна рана в *** главата; кръвонасядане на лявото коляно, разкъсно-контузна рана на дясната длан; счупване на носните кости. Видно от становището на експерта относно начина на получаването, същите отговарят да са получени при двата случая на упражнено спрямо Х. насилие. Експертизата потвърждава и твърдението на подсъдимия за липса на спомени какво се е случило след като е стрелял, тъй като е възможно да е получил зашеметяване и степенна промяна на съзнанието. Заключението кореспондира с обясненията на Х. и показанията на Т., както и с тези на свидетелите, възприели състоянието на подсъдимия след инцидента, а също така и с уточненията на вещото лице пред съда, както и с факта на установените капки кръв в района около блока на Х.. Именно на тази основа, съдът изгради своите фактически изводи, като прие за установени и факти, неизложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които обаче попадат в предмета на доказване по делото, доколкото имат важно значение за индивидуализацията на наказание, а именно, че над подсъдимия действително е било упражнено физическо насилие.

При изграждане на гореописаната фактология, съдът се довери и на заключението по ДНК експертизата и двете съдебно-психиатрични и психологични експертизи за подсъдимия Х.. Както вече бе отбелязано, ДНК експертизата установява наличие на генетичен материал на подсъдимия по дръжката на предадения от свидетеля П.С. пистолет, което съпоставено с показанията на същия свидетел и тези на С.Д. и С.С., а и с обясненията на самия Х., способства за направата на извода за несъмнена установеност на авторството на деянието, квалифицирано по чл.116 НК и факта, че именно Х.Х. е произвел изстрелите, увредили здравето на двамата пострадали. Двете съдебно-психиатрични и психологични експертизи вече бяха обсъдени по-горе и възприети от съда при преценката за вменяемостта на Х. и психическото му състояние към момента на осъществяване на деянията.

При извършване на доказателствената преценка по делото съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на изготвените и приети в хода на съдебното следствие експертизи, подробно изброени по-горе, които бяха обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото. Съставът на съда кредитира заключенията на експертизите като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. 

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на преценката на доказателствените източници те бяха съпоставени както помежду си, така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите относно стеклите се събития.

Констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на наличната по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост. Добрите характеристични данни на Х.Х. съдът извлече от показанията на свидетелите Д.С., Я.Д. и М.А.. Изводът си, че на подсъдимия Х. не е било издавано разрешително за носене и съхранение на оръжие по ЗОБВВПИ съдът основа на изисканата в тази връзка справка от СДВР /ч.2, л.301 от съдебното производство/.

Извън доказателствения анализ на съдебния състав останаха заключенията по дактилоскопската екпертиза, техническата експертиза и биологичната експертиза от т.3, л.134 на досъдебното производство, както и показанията на свидетелите М.Ж. и В.И., за които съдът прецени, че не способстват за изясняване на фактическата обстановка по делото.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът преценява, че подсъдимият Х.Х. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като на 19.08.2014г. в ***, на спирка на масов градски транспорт, до кръстовището с ул. „Уошбърн“, чрез произвеждане на три изстрела със стандартен газово-сигнален пистолет марка „BLOW CLASS“, с номер 83887, с премахната муфа на цевта, представляващ огнестрелно оръжие, направил опит умишлено да умъртви две лица - Е.Ц.Т. и В.В.Б., като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по начин, опасен за мнозина.

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и без които той не може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот другиго. То е резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната смърт на жертвата. Квалифицираният състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 НК предвижда по-тежко наказуем случай на убийство, когато пострадали са повече от едно лице. За да се осъществи от обективна страна престъпният състав по  чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 НК пък, е необходимо убийството да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина, т.е. да е използван метод, създаващ опасност за живота на повече от едно лице.

В конкретния случай, от доказателствата по делото, мястото на нанесените наранявания, използваното средство на престъплението и отстоянието на произведените изстрели безспорно се доказва, че подсъдимият Х. е искал да лиши пострадалите от живот. В тази връзка и заключението на съдебно-медицинската експертиза за Е.Т. сочи, че установеното при него нараняване не може да му причини смърт, но се отчита, че в гръдната кухина се намират жизнено важни органи - сърце, бял дроб и големи кръвоносни съдове. Следва да се изтъкне и че мястото на нараняването при другия пострадал - В.Б. /дясното рамо/, също се намира в близост и до гръдната кухина и до главата като видно от характеристиките на използваните пистолет и преправен боеприпас, прецизността на изстрелите е била намалена.

Съдът счете, че в случая не са налице основания да се обсъжда по-леко наказуемо деяние /нанасяне на телесна повреда/ или по такова по чл.118 НК /извършване на инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние на подсъдимия/. Това е така, тъй като няма съмнение, че при конкретния механизъм на причиняване на нараняванията при пострадалите, е било напълно възможно те да бъдат умъртвени. Също така, по вече изложени съображения, съдът счете, че към момента на деянието подсъдимият Х. не се е намирал в силно раздразнено състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му да ръководи постъпките си. Това се установява по категоричен начин от изготвените по отношение на него съдебно-психиатрични и психологични експертизи. За да е налице афект, следва да бъде установено, че у подсъдимия е налице такова състояние от упражненото насилие, обида или клевета от пострадалия, при което съзнанието му до такава степен да е завладяно от чувствата, че не може правилно да обмисля и ръководи постъпките си, като емоциите да протичат бурно и да е налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова състояние на физиологичен афект у подсъдимия Х. при извършване на деянието, обективно не е било констатирано. Още повече, че по делото няма категорични данни именно някой от двамата пострадали да е обиждал или бил подсъдимия преди стрелбата. Същият обаче е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си. В такава насока говорят адекватните му, обмислени и последователни действия преди стрелбата - прибрал се в дома си, взел е пистолета и се е върнал към спирката на градския транспорт, приближавайки в гръб на седящите на пейката мъже, по които е стрелял.

Деянието на подсъдимия Х. е било довършено, тъй като посредством произвеждането на изстрели с огнестрелно оръжие по посока на пострадалите, той им е причинил наранявания в области на тялото, близки до жизнено важни органи, което само по себе си е било достатъчно да доведе до смъртта им. Инкриминираните наранявания на пострадалите Т. и Б. са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Х.. Той е реализирал докрай изпълнителното деяние, като е осъществил поведение, годно да доведе до смъртта на пострадалите, но обществено-опасните последици, предвидени в закона, не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, а е поставен изцяло извън волята му, като от данните по делото става ясно, че той се е опитвал да произведе и още изстрели, но оръжието е засякло. Следва да се отчетат и установените по експертен път характеристики на използвания пистолет, които също са изиграли роля за ненастъпването предвидените в закона последици, както и намесата на свидетелите-очевидци. Именно поради тези обстоятелства, престъплението правилно е квалифицирано като опит, който е довършен спрямо двамата пострадали.

Реализирани от обективна страна са и квалифициращите обстоятелства по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1 НК, доколкото е безспорно установено, че Х. е увредил по потенциално смъртоносен начин здравето на две лица и е произвел изстрели с огнестрелно оръжие по посока на пострадалите в момент, когато около тях е имало и други лица, което безспорно е създало опасност и за техния живот. Във връзка с изложени от защитата доводи по отношение квалификацията на коментираното деяние, съдът намира за необходимо да отчете, че видно от диспозитива на обвинителния акт, повдигнатото обвинение е именно за опит за убийство на повече от едно лице, по начин опасен за мнозина - с огнестрелно оръжие пистолет марка BLOW CLASS с № 83887, в присъствието на много хора и случайно преминаващи лица, без да се твърди, че пистолетът сам по себе си е средство с такива характеристики.

От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината алтернативен пряк умисъл. Подсъдимият Х. е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалите лица и отражението му върху действителността /общественоопасните последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяем пълнолетен субект, който въпреки че е провокиран от предходен вербален и физически конфликт, е имал съответните възможности да изведе в съзнанието си коректни представи за последиците от противоправното си поведение - становище, застъпено и в двете съдебно-психиатрични и психологични експертизи. Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка следва да се съобрази обективно механизма на деянието. Изстрелите са били насочени в гръб и към жизненоважни части от телата на пострадалите. Освен това, като се съобрази оръжието и това, че в горната част на човешкото тяло /в *** били насочени изстрелите/, са концентрирани жизнено важни органи, то осъществените от подсъдимия действия неизбежно са годни да отнемат живота на жертвите и така с факта на извършването им е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. За това желание говори и фактът, че Х. е отправил три изстрела и е опитвал да произведи и още след засичането на оръжието. Нараняванията са причинени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни наранявания и настоящият състав намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия Х. разкрива пряка насоченост на умисъла, с който е осъществено. Освен това, той е искал да увреди повече от едно лице и е съзнавал, че стреляйки с огнестрелно оръжие по група хора, намиращи се близо един до друг, е създал опасност за живота на повече от едно лице.

Според съда Х. е действал при т. нар. „алтернативен“ пряк умисъл за причиняването на телесна повреда или смърт. За тази разновидност на умисъла е характерна една неопределеност /алтернативност/ на представите на дееца, като той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска настъпването на който и да е от тях. Интелектуалните и волеви характеристики на алтернативния умисъл за убийство на повече от едно лице като форма на вината в настоящия казус са изведени от обсъдените вече обстоятелства - използването на огнестрелно оръжие, годно да причини смърт; разстоянието, от което е стрелял подсъдимият; насочването на изстрелите към двамата пострадали, намиращи се в близост един с друг; произвеждането на три последователни изстрела и желанието му да произведе още, нереализирано единствено поради засичането на оръжието. Приетото и прилагано в съдебната практика становище в този случай е, че независимо от наличието на известна степен на неопределеност в представите на дееца относно искания резултат - смърт или телесна повреда, дори при причиняване на по-лекия такъв по независещи от него фактори, деецът следва да носи отговорност за опит към по-тежкия резултат.

На следващо място, за да бъде доказано по несъмнен начин повдигнатото на Х. обвинение по чл.339, ал.1, пр.2 НК следва да бъде установено наличието на три предпоставки: първо - подсъдимият да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, второ - да не е имал надлежно разрешение за това и трето - да е разполагал с познания за действителното предназначение на боеприпасите и липсата на разрешение за тяхното съхраняване.

Общоприето е становището в теорията и практиката за бланкетния характер на нормата на чл.339, ал.1, пр.2 НК. Съгласно нормата на чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ огнестрелното оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Безспорно установено по делото е, включително посредством специални познания на вещо лице, че държаното от подсъдимия оръжие - стандартен газово-сигнален пистолет марка BLOW CLASS с № 83887, с премахната муфа на цевта, е огнестрелно такова. Също така, категорично бе установено, че подсъдимият Х. не е притежавал изискуемото по закон разрешение за оръжие, както и че е знаел предназначението на процесната вещ, което ясно личи от начина и обстоятелствата, при които той я е използвал. Това според съда е достатъчно, за да направи деянието на подсъдимия съставомерно по чл.339 ал.1, пр.2 НК.

За престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 /десет/ до 20 /двадесет/ години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.  

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за него, фактът, че това престъпно поведение е инцидентно в живота му, както и обстоятелството, че до голяма степен поведението на компанията мъже е било предизвикателно - макар и известно време преди стрелбата, те са псували и обиждали подсъдимия, като свидетелят С.С. и неразпознато от Х. са упражнили насилие спрямо него и в хода конфликта им той е порязал ръката си, което безспорно е довело до допълнително намаляване на задръжките му и извършване на противоправното деяние.

Настоящата инстанция прие като значително снижаващо отговорността обстоятелство и естеството на реално причинените на пострадалите травматични увреждания, които според заключенията по двете съдебно-медицински експертизи имат медико-биологичните характеристики на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. имат характер на леки телесни повреди. Следва да се отчетат, също така, и претърпените от подсъдимия наранявания преди стрелбата. Въпреки, че според съда упражненото спрямо Х. насилие след стрелбата е било значително по-интензивно, безспорно наранявания са му били причинени и преди това, макар и да е обективно невъзможно същите да бъдат индивидуално разграничени.

Към отегчаващите вината обстоятелства съдът причисли фактът, че подсъдимият е обмислил действията си и се приближил към хората, по които е стрелял откъм гърба им с цел да ги изненада, както и че проявил допълнителна настойчивост, опитвайки да произведе по-голям брой изстрели и след засичането на използвания от него пистолет.

Като прецени индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и съобразено с посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия Х.Х. следва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 НК и да определи на подсъдимия в случая по-леко наказание, когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително и на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност, с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, които определя като многобройни, счете, че макар и действително обществената опасност на осъщественото деяние да е висока, тя и обществената опасност на дееца са значително по-ниски от типичните за този вид престъпления. Поради това и предвиденото в закона минимално наказание е несъразмерно тежко и съдът определи размера на наказанието на подсъдимия Х.И.Х. за извършеното от него престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК под най-ниския предел, предвиден от законодателя и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години. Спазвайки разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание.

Що се касае до осъщественото от Х. деяние по чл.339, ал.1, пр.2 НК, съдът съобрази отново горепосочените смекчаващи вината обстоятелства, касаещи личността на подсъдимия и обуславящи извод за ниската му лична обществена опасност, като въз основа на тях съдебният състав определи наказание в минимален размер от 2 /две/ години „лишаване от свобода“, при условията на чл.54 НК, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Съдът счете още, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 НК за групиране на наложените на Х. наказания по двете престъпления, доколкото същите са извършени в условията на съвкупност помежду си. С оглед на това подсъдимият Х. следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание – наложеното му за престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК - „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години. Първоинстанционният съд е на становище, че към настоящия момент не са налице основания за приложението на чл.24 НК, тъй като се касае само за две престъпления, при това извършени за първи път.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“.

Съдът, на основание чл.59 НК, приспадна, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което спрямо подсъдимият Х. са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и и „домашен арест“, считано от 19.08.2014г. до 20.12.2016г.

По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите Е.Т. и В.Б., настоящият състав е на следното становище:

Исковете са с правно основание чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите, ведно с чл.52 от ЗЗД касателно гражданско-правното искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението. Същите са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид своевременното им подаване от лица, които твърдят да са пострадали по смисъла на чл.74 НПК и които притежават процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като граждански ищци. С оглед съставомерността на деянието по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК, съставът на съда счита, че са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД - вреда, противоправно поведение /нарушен е запретът на нормата на чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК вр. чл.45 от ЗЗД/, причинна връзка /увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия Х./ и вина, която, както беше изяснено по-горе, е във формата на пряк умисъл. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия Х.Х., доколкото свидетелите Е.Т. и В.Б. са претърпели неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, явяващи се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова последица, предвид на което и исковете са основателни. 

По отношение размерите на приетите граждански искове и при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД, съдът прие, че адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на пострадалите неимуществени вреди и при двамата пострадали възлиза на сумата от по 8 000лв. /осем хиляди лева/, като в останалата им част до пълните предявени размери от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/ и 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/ исковете следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. Горното означава, че за разликите от съответно 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/ и 7 000лв. /седем хиляди лева/, гражданските искове на пострадалите Е.Т. и В.Б. се явяват прекомерни, тъй като би бил нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване за сметка на другиго /чл.55 ЗЗД/. Обезщетенията в определения размер напълно съответстват, според съда, на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“. В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчете изпитаните от пострадалите болки и страдания, както и остатъчните у тях други негативни емоции, които са били силно изразени в продължение на месеци след инцидента, както и че на двамата са реално причинени наранявания, имащи сходни медико-биологични характеристики /временни разстройства на здравето, неопасни за живота/. Взе се предвид и че се касае за хора в трудоспособна възраст, за които има данни, че ежедневната им дейност е била свързана с физически труд, като и ежедневието им е било негативно повлияно от случилото се, в каквато насока са показанията на свидетелките Т. Г. и А.З..

Според настоящия съд присъдените по-горе суми на конституираните в качеството на граждански ищци Е.Т. и В.Б. са достатъчни и годни да репарират причинените им с инкриминираното поведение на подсъдимия Х. вредоносни резултати и да ги възмездят за извършеното спрямо тях неправомерно посегателство върху телесната им неприкосновеност.

Акцесорната материалноправна претенция /по чл.86 ЗЗД/ на гражданските ищци за присъждане законната лихва върху присъдените по-горе суми за репарация на претърпените от тях неимуществени вреди от датата на увреждането /19.08.2014г./ до окончателното изплащане на сумите, също е основателна. Деликвентът, в случаят подсъдимият Х.Х., е в забава, считано от датата на извършване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската му отговорност за непозволено увреждане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК и предвид наличието на изрично искане за това, подсъдимият Х.И.Х. беше осъден да заплати на В.В.Б. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. На същото законово основание съдът осъди подсъдимия Х. да заплати и 1504.00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС и 4755.91 лв. в полза на Държавата, представляващи направените по делото разноски, както и държавна такса в размер на 640.00 лева върху уважената част от гражданските искове и 20.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕН-СЪДИЯ: