РЕШЕНИЕ

   № 21

               гр.Варна, 14.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.12.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 700 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Юробанк България“АД-гр.София е обжалвало решение №57/16.07.2019 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №4/2019  г. в отхвърлителната му част за разликата от 43316 лева до 77214.59 лева - дължима главница по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит от 11.06.2008 г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен и в неуважената част. Въззивникът моли с писмена молба за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции.

Ответниците по жалбата – Х.С.Х. и И.Д.Х.,***, молят с писмен отговор чрез процесуалния си представител за оставяне на жалбата без уважение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

         Фактическата обстановка по делото e установена от първоинстанционния съд пълно и правилно, предвид което въззивният съд препраща относно нея към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК.

         Всички допълнителни споразумения към договора за кредит от 11.06.2008 г., сключени от ответниците с банката и с цесионера по договора й за цесия на вземания по договора за кредит – „Бългериън ритейл сървисиз“ АД /по-късно цедент на банката по обратен договор за цесия/, следва да се счетат за нищожни поради накърняване на добрите нрави. Фактът, че те са довели в крайна сметка до значително нарастване на дълга – от 58000 лева на 77214.59 лева въпреки извършените от ответниците плащания в размер общо на 29368.15 лева, установено от заключението на ССЕ, вместо до неговото намаляване, доказва, че условията на преструктуриране на дълга на длъжниците са били неизгодни и във вреда на потребителите на жилищния кредит. Без значение е в случая, че последните са подавали саморъчно заявления за сключване на допълнителните споразумения, доколкото именно кредиторът – банка, дружеството – цесионер, е бил активната и силната страна и е налагал условията на споразуменията, включващи и подаване на заявления от длъжниците. Тези споразумения са били предварително изготвяни от кредитора и ответниците не са могли да влияят пряко на съдържанието им, нито са могли да преценяват икономическите им последици - евентуалните изгоди или вреди за тях. Условието във всички споразумения възнаградителните лихви да се капитализират към главниците не може да се приеме за по-изгодно за длъжниците в случаите на просрочени лихви и/или главници, при които са сключвани допълнителните споразумения, тъй като това води до много по-висока база за начисляване на лихвите, чийто размер е бил при това и едностранно увеличаван от кредитора, като от първоначално договорен такъв от 5.65% е нарастнал на 7.15%. Ако просрочените вноски не са били капитализирани, дори и при по-висока наказателна лихва /договорна лихва плюс наказателна надбавка от 10 пункта/, това би било по-благоприятно за длъжниците, тъй като базата, върху която ще се начислява наказателната лихва би била несравнимо по-ниска по размер. Ако пък би се стигнало до обявяване на кредита за предсрочно изискуем в по-ранен момент при непогасяване на две или повече падежирали вноски, от датата на предсрочната изискуемост договорът за кредит би се прекратил и би спряло начисляването на лихви – договорни и наказателни, като продължи начисляването само на законна лихва. Очевидно това не е в интерес на кредитора, който предпочита да запази действието на договора колкото е възможно по-дълго, тъй като през това време ще се трупат още повече лихви и длъжниците ще задлъжняват още повече към него. Независимо че привидно анюитетните вноски намаляват по размер, от една страна срокът за погасяване на натрупаните задължения нараства като съответно нараства и общият размер на лихвите върху тях, което води до общо нарастване на дълга, а от друга страна – въпреки привидно предоставените на длъжниците облекчения при погасяване на дълга за срок от шест месеца след изтичането му започва да се прилага неизвестен по размер действащ към съответната дата базисен лихвен процент /БЛП/ или референтен лихвен процент плюс фиксирана добавка /в допълнителното споразумение от 14.12.2017 г./, който поради неопределеността си води в крайна сметка до ощетяването им с възникване на ново увеличение на дълга.

         От всичко това следва, че допълнителните споразумения съдържат неравноправни клаузи, водещи до увреждане на потребителите, предвид неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като правата на банката /цесионера/ нарастват неправомерно за сметка на нарастване на задълженията на потребителя, което не съответства на изискването за добросъвестност /чл.63, ал.1 – ЗЗД/.

 

         Такива клаузи са нищожни, доколкото се съдържат в предварително изготвени от кредитора допълнителни споразумения към основния договор за кредит, на съдържанието на които потребителите поради това не са могли да влияят, съгласно разпоредбите на чл.146, ал.1 и 2 във връзка с чл.143– ЗЗП, действащи към датата на първото споразумение от 17.04.2009 г. /т.18 - поставя други подобни условия/; съответно т.18 /не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора/ и т.19 (предишна т. 18) /поставя други подобни условия/ в редакцията на чл.143 от 2015 г. в сила към датата на последното допълнително споразумение от 14.12.2017 г., във връзка с чл.26, ал.1, пр.3 - ЗЗД като накърняващи добрите нрави. При това положение въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция, че в случая следва да се приложат клаузите на първоначалния договор за кредит между страните, а не на допълнителните споразумения към него. Споделят се също така и изводите, че ССЕ не е дала задоволителен отговор на въпроса относно размера на дължимите възнаградителни лихви върху сумата по кредита за времето на ползването му, изчислени с оглед първоначално договорения лихвен процент – общо 5.65%, както и за налагащо се поради това определяне на този размер при условията на чл.162 – ГПК – по преценка на съда. Не се споделя обаче начинът, по който е определен от ОС Търговище размерът на оставащото задължение на ответниците към ищеца предвид обявената на длъжниците предсрочна изискуемост на кредита с връчени им на 14.12.2018 г. от банката покани и при съобразяване на извършените плащания по кредита общо в размер на 29368.15 лева.

          Въззивният съд извърши собствени изчисления относно дължимия размер на договорните лихви като умножи сумата на усвоения кредит – 58000 лева по договорения общ лихвен процент – 5.65% /4.5%+1.15% - чл.3, ал.1 от договора за кредит от 11.06.2008 г./ и по 10.5 години /продължителността на ползване на кредита до прекратяването му от банката като предсрочно изискуем – м.юни 2008 г. – м.декември 2018 г./, като така определи размер на лихвите в размер на 34408.50 лева и общо задължение на ответниците – главница плюс договорни лихви в размер на 92408.50 лева /58000 + 34408.50/. След приспадане на плащанията от 29368.15 лева съгласно заключението на ССЕ остава общо задължение от 63040.35 лева /главница плюс договорни лихви/, от което с решението на ОС Търговище е присъдена сумата 43316 лева – главница по договора за кредит. Доколкото с иска се претендира общо сумата на капитализираната с допълнителните споразумения главница, включваща главница и договорни лихви, и няма претенция за наказателни лихви, от една страна въпросът за евентуално дължими от ответниците наказателни лихви не е предмет на спора и предмет на доказването, а от друга страна следва да се присъди по иска, заведен общо за главница и договорни лихви, допълнително разликата до оставащото общо задължение по основния договор за кредит от 11.06.2008 г. в размер на 19724.35 лева /63040.35 – 43316/.

          Решението в отхвърлителната му част следва да се отмени за разликата от 43316 лева до 63040.35 лева, като искът се уважи допълнително за сумата 19724.35 лева, и следва да се потвърди в останалата му отхвърлителна част за разликата от 63040.35 лева до предявения размер от 77214.59 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят допълнително съдебни разноски по компенсация за първата инстанция в размер на 419.72 лева, както и съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 553.54 лева съразмерно на уважената част от иска и жалбата. В потвърдената част въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които не противоречат на мотивите на настоящото решение, на основание чл.272 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №57/16.07.2019 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №4/2019  г. в отхвърлителната му част по иска за разликата от 43316 лева до 63040.35 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН - **********, и И.Д.Х., ЕГН - **********,***, да заплатят на „Юробанк България“АД-гр.София, ЕИК *********, допълнително сумата 19724.35 лева – оставащо неизплатено задължение по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит от 11.06.2008 г. и сумите: 419.72 лева – допълнителни съдебни разноски по компенсация за първата инстанция и 553.54 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част за разликата от 63040.35 лева до предявения размер от 77214.59 лева.

В осъдителната му част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.