Р Е
Ш Е Н
И Е №
260480
гр. Пловдив, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, VIII-ми граждански състав, в публично заседание на десети март през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело №245/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх..№262940/27.01.2021г депозирана от
„Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Фредерик Жолио Кюри“ № 20, представлявано от Управителя С. Х., чрез адв. Е.С., срещу Решение № 260495/23.09.2020 год., поправено с Решение № 261240/10.11.2020
год,. постановено по гр.д. № 12969/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, с което се признава уволнението на И.Д.Д.,
ЕГН: **********, извършено със Заповед № 88/05.06.2019 г. на управителя на
„Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК: *********, връчена на 05.06.2019 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328 ал.1
т.3 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ и се ОСЪЖДА „Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д., ЕГН: **********, сумата в размер на
7780,44 лева /седем хиляди и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 05.06.2019
г. - 05.12.2019 г. С постановеният съдебен акт се осъжда „Гама Пласт БГ“ ООД, ЕИК: *********, да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Пловдив сумата от 361,22 лева /триста шестдесет и един лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща държавни такси върху уважените искове.
Жалбоподателят моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Твърди
се, че актът е неправилен, постановен при съществени процесуални нарушения и
необоснован. Основните оплаквания са за необсъждане на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност,
водещо до погрешни изводи за фактите.
Твърди се, че липсват мотиви, които недвусмислено да обосноват основния извод на
първоинстанционния съд, че по делото не е
установено намаляване на обема на работа. Навеждат се оплаквания и че решението е постановено при изключване на представени по делото
доказателства, без същите да са били оспорени
от другата страна, като се визира
представена справка за броя на изработени Шприц форми в „Гама Пласт БГ“ ООД до юни 2019 г. Последната не била обсъдена в съвкупност със събраните свидетелски
показания, които изобщо не били коментирани в мотивите на решението. Твърди се,
че релевантния период за преценка, касателно намаляването на обема на работа
следва да бъде годината предхождаща
назначаването на ищцата на работа – 2017 год. В този смисъл се посочва, че намаляването на изработените матрици през 2018
год. е само с една,
но това формирало спад с 13%, който съгласно практиката се определял за
значителен спрямо предходния период, както и че не е взето предвид
обстоятелството, че ищцата е назначена, с оглед очакванията на
дружеството-работодател да получи голям брой поръчки от търговски партньори. Претендират
се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с
направени такива.
В срока по чл. 263 от ГПК от въззиваемата страна И.Д.Д.,чрез процесуалния и представител адв-Д. е постъпил отговор на жалбата, с който се заявява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението, като се иска оставяне без уважение на подадената въззивна жалба, по изложени в отговора съображения. Поискано е и присъждането на разноски. Направено е възражения за прекомерност относно претендираните разноски от жалбоподателя.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Въззивната жалба се явява допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в спора, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
следва да бъде разгледана по същество..
Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, с които да се признае уволнението на И.Д.Д., ЕГН: **********,
извършено със Заповед № 88/05.06.2019 г. на управителя на „Гама Пласт БГ“ ООД, на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ за незаконно и отмяната му, ищцата да бъде възстановена на
предишната й работа, както и работодателят да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение /характеристиките на което са прецезирани с уточняваща молба с вх.
№ 55050/26.08.2019 год., л. 26 от делото на ПРС/ за периода 05.06.2019 год. –
05.12.2019 год., в размер на 7780,44 лв. през който ищцата е останала без
работа. В условията на евентуалност е предявен иск за осъждането на дружеството
„Гама Пласт БГ“ ООД да заплати обезщетение на И.Д.Д. по чл. 222, ал. 1 от КТ –
в размер на една брутна месечна работна заплата, или стойността от 1296,74 лв.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и дружеството „Гама пласт
БГ“ ООД, представлявано от управителя С. Х. е имало сключен безсрочен трудов
договор от 02.01.2018 год., с който И.Д. е била назначена на длъжност „*** с
договорно възнаграждение в размер на 1296,74 лв. На 05.06.2019 год. трудовото
правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване на обема на работа. На 05.07.2019
год., ищцата посетила работодателя, за да декларира, че не е започнала нова
работа и да получи обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на една брутна
работна заплата. Работодателят отказал да заплати обезщетението, тъй като
съгласно връчен й документ, съставен на 04.06.2019 год. – ден преди
прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата била увредила работодателя,
поради което му дължала определена сума. По повод последното И.Д. незабавно
възразила, с писмо с обратна разписка от 05.07.2019 год., връчено на 18.07.2019
год. Твърди се, че уволнението е незаконно, тъй като предприятието не е
намалило обема на своята работа. Освен това от работодателя - нито лично, нито
чрез помощна комисия - не бил извършен задължителния съгласно чл. 329, ал. 1 КТ
подбор, измежду съответните служители, при участието на ищцата. Твърди се, че
са твърдения за нанесените от ищцата имуществени вреди са неверни. Констатациите
в документите били несъставомерни, а документите - антидатирани. Не била
установена причинно-следствената връзка между евентуални действия на ищцата и
твърдения от работодателя вредоносен резултат, като целта на констатацията за
имуществени вреди била да се избегне заплащането на обезщетението по чл. 222,
ал. 1 от КТ.
Ответникът оспорва основателността на иска за отмяна на уволнението,
както и съединения с него иск за изплащане на обезщетение по чл. 225 КТ.
Оспорва се и предявения в условията на евентуалност иск по чл. 222, ал. 1 КТ.
Сочи се, че предприятието „Гама Пласт БГ“ ООД било намалило обема на работа в
производствения ресор, в който е била назначена служителката, включително
поради обстоятелства свързани с нея. До момента на назначаване на И.Д. на
длъжност инженер-конструктор е имало един служител, но с оглед обстоятелството,
че през втората половина на 2017 год. фирмата е имала оферта за мащабни проекти,
е назначен втори служител – ищцата.
Поради забавяне, част от очакваните поръчки са стартирали по-късно, а друга
част са отказани. От началото на 2019 год., предприятието е с намален обем на
работа – не само в сравнение с края на 2017 год. и началото на 2018 год., но и
на база периода преди назначаването на втори конструктор в предприятието. Оспорва
се верността на твърденията касателно
липсата на подбор при съкращаването й. Твърди се, че при вземане на решение за
съкращаване на 1 бр. конструктор, управителят е направил подбор, който е бил
основан на професионалните умения на двамата служители, като вследствие на него
е освободил И.Д.. По повод професионалните умения на ищцата, се посочва, че последната
работила благодарение на оказваното пълно
съдействие от страна П. П. –
другия служител на тази позиция. Сочи се, че ищцата работила твърде бавно, при допускането на
множество грешки, което обстоятелство причинявало вреда за работодателя. Твърди
се, че другият работник на длъжността е изпълнявал по-добре трудовите си задължения, а
предвид вменените му нови, организационни и надзорни функции от м. септември
2018 год., подбор между двамата служители дори не бил необходим. Въпреки това такъв бил извършен, като изводите били в полза
на служителя П.. Като неотносими се посочват доводите на ищцата досежно
вредите, констатирани като причинени на предприятието. В този смисъл се
посочва, че И.Д. не била изпълнила точно и в срок нито един от възложените й
проекти. Предвид оспорването на предявения в условията на евентуалност иск, се
прави възражение за прихващане.
С определение № 13784/10.12.2019
год. е оставено е без уважение искането за съвместно разглеждане на
възражението за прихващане, което определение, поради необжалването му, е
влязло в законна сила.
Първоинстанционният съд е признал уволнението на И.Д.Д., извършено със Заповед № 88/05.06.2019 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал. 1, т. 3 КТ за незаконно и го е отменил, като е осъдил дружеството за заплати на ищцата обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7780,44 лв. за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 05.06.2019 г. – 05.12.2019 год. За да достигне до този извод, съдът е приел, че след съпоставянето на изработените модели за периода от започване на трудовото правоотношение на ищцата до неговото прекратяване, обемът на работа на предприятието не е намалял, което обстоятелство от своя страна обуславя липса на основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Доколкото е приел, че не е налице намаляване обема на работа в предприятието, то решаващият съд е посочил, че безпредметно се явява обсъждането на въпроса за осъществяване на подбор.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба оплаквания.
Безспорно е
по настоящото дело, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 88/05.06.2019 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване на обема на работа.
За преценка правилността на решението, следва да бъде изследвано дали работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Тежестта за доказване на последното изцяло лежи върху дружеството, тъй като същото като работодател е носител на потестативното право да прекрати правоотношението. Уволнението е реализирано на основание твърдяно намаляване на обема на работа, поради което работодателят следва да установи, че това намаляване е реално съществуващо към датата на уволнението, има относително траен характер и не е предстоящо, или кратковременно. Намаленият обем на работа следва да бъде установен обективно, тъй като този въпрос е отражение на фактическото състояние на дейността на дружеството. Причините за намалението на обема не са от значение, поради което извън предмета на спора са всички доводи на страната касаещо причините за увеличаване или намаляване на същия. Съществено е намаляването на обема на работа да е свързано с извършваната от уволнения работник трудова функция. За да бъде законно уволнение на това основание, освен намаляването на работа, кумулативно следва да е налице и извършен преди прекратяване на трудовото правоотношение подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В резултат на същия следва да е определено кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции, да бъде уволнен. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, от гледна точка законността на приложените критерии за оценка и обективността на изводите на работодателя спрямо притежаваните от работниците и служителите качества.
Установява се от представената по делото длъжностна характеристика на заеманата от
ищцата длъжност „*** че съгласно т.3 - трудовата дейност на уволнения служител е свързана с разработването
на детайлите и предаване на завършени конструктивни документации. С оглед на тази дейност, очевидно работата на
ищцата е била в пряка връзка с броя на получаваните от дружеството поръчки за
изработка на модули за леене на различни
пластмасови изделия.
Съгласно представените Щатни
разписания в сила от 02.01.2018 год. за длъжност „****“ от 02.01.2018 год. са
предвидени 2 щатни места. От данните по
делото е видно, че те са заемани от
ищцата и служителя П. П.. Щатното разписание, в сила от 19.08.2019 год. не е релевантно доказателство по делото и не
следва да се взема предвид при преценката на съда. Последното дава информация
за предвидения брой кадри на позиция *****,
но от момент и за период след
уволнението на ищцата. В аспекта на последното напълно неоснователно е
възражението в жалба, че релевантният период за преценката дали действително е
налице намаляване обема на работата следвало да бъде предходната 2017 год.,
когато в предприятието били изработени 8 модела шприц форми. В практиката си ВКС приема, че
моментът към който следва да се прецени намаляването на обема на работа е този
на предприетото уволнение. /В този смисъл Определение № 1085 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3395/2015 г., IV г. о., ГК/. Ето защо неотносимо към настоящия спор е
възражението на жалбоподателя за процентна разлика между изработените матрици
за 2017 година спрямо 2018 год., тъй като уволнението на ищцата е станало през
2019 год., която и следва да послужи като отправна точка за сравнение.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел П. –
колега на ищцата, заемащ на същата длъжност, че през 2018 год. от дружеството
са изработени 7 проекта, като същият брой са реализирани и за 2019 год. От
показанията на свидетеля Х., през 2018 год. от фирмата са изработени 7 матрици,
а за 2019 год. - 4 бр. до м. юни и още 3 до края на годината, или общо 7
матрици. Представената справка от работодателя кореспондира с показанията на разпитаните по делото двама
свидетеля, доколкото в нея са посочени същите количествени стойности. Ето защо
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че
броя поръчки, които дружеството е получило и изпълнило за 2018 год. и 2019 год.
съвпада, а именно по 7 поръчки за всяка
от двете години. Доколкото не се констатира, намаляване на броя на поръчките за 2018г и 2019г., то не би
могъл да бъде направен обоснован извод, че е налице намаляване
обема на работа от назначаването на
ищцата на длъжността през януари 2018 год., до освобождаването й през юни 2019 год.
Гореизложеното обосновава извода, че не е налице реално намаляване на обема на работа, поради
което извършеното уволнение се явява незаконосъобразно, тъй като не е
обусловено от намаляване обема на работа. Доколкото подбор между служителите
следва да бъде извършен при намаляване обема на работа, а такова не се установи
реално да е налице, то оплакването на ищцата за липса на подбор, не следва да
бъде разгледано.
Макар да обжалва решението на първата инстанция в цялост, по отношение
на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
жалбоподателят не е изложил никакви конкретни възражения. В този смисъл настоящата
инстанция намира изложените от районния съд аргументи по този иск за правилни и
законосъобразни, поради което ги споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на решението в тази му част.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният
съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор, на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за осъществена адвокатска защита в размер на 650.00лв/ договорено и заплатено
- л.33 от настоящото дело/.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260495/23.09.2020 год., постановено по гр. дело № 12969/2019
год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав.
ОСЪЖДА „Гама пласт БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Фредрик Жолио Кюри“ № 20, представлявано от управителя С. Х. да заплати на И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 650 лв/ шестстотин и петдесет лева/., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: