О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260012 Дата 12.01.2021 година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 636 по описа за 2020 година
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 35 от 03.02.2020 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 58/2018
г., с което предявеният от „Ю.Б.“ АД осъдителен иск по чл.
432, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, против Р.В.Ш. и К.К.Е. – Ш. е бил частично уважен, с присъждане на сумата 78 148.46 швейцарски франка,
представляваща „неплатена
главница по предсрочно изискуем договор за кредит за покупка на недвижим имот №
… г., ведно с Приложение №
1/20.V.2008 г. към него и 96 лв. нотариални разноски, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 6.VІІ.2018г. до окончателното им изплащане и
9 774.96 лв. съдебни разноски в настоящето производство, съобразно уважената
част от иска.“
Решението се обжалва и
от двете страни, с подробни съображения за неговата неправилност.
Апелативният съд прецени данните по делото и приема, че производството по делото следва да бъде спряно, до произнасянето от Съда на Еевропейския съюз по дело С-745/19, образувано по отправено от Районен съд – София преюдициално запитване.
Според установената практика на
ВКС, тъй
като решението на Съда на ЕС ще
има задължителна сила за всички
съдилища и учреждения в Република
България, предпоставките за спиране на делото се отнасят не само за съда, отправил
преюдициалното запитване, а и за съдилищата, пред които са висящи
спорове, с предмет, аналогичен на предмета на запитването – вж. например:
Определение № 138 от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 631/2019 г.,
Определение № 194 от 18.06.2020 г. по ч. т. д. № 751/2020 г.,
Определение № 317 от 27.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1413/2020 г.,
Определение № 216 от 14.07.2020 г. по ч. т. д. № 1010/2020 г., І т. о.,
Определение № 262 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., І т.о.
В настоящия случай е налице отправеното от Районен съд – София
Преюдициално запитване от 10.10.2019 г. – РН, ОІ/„Ю. Б.“, въз основа на което пред Съда на ЕС е
образувано и висящо Дело № С – 745/19, с предмет
следните преюдициални въпроси:
1. „Ако се установи, че клауза за едностранно
изменение на лихвения процент по договор за кредит, сключен между търговец и
потребител, е неравноправна, допустимо ли е националният
съд да приеме, че дължимата се по договора лихва е фиксирана /въпреки противна
уговорка в първоначалния договор/ в размера, който е определен към датата на
отпускане на кредита?;
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен,
допустимо ли е националният съд въобще да присъжда лихва при наличие на
неравноправна клауза, която не определя по правомерен начин променливия лихвен
процент по договора?;
3. По какъв начин се отразява на отговора на
първите два въпроса обстоятелството, че в хода на погасяване на кредита
потребителят се е съгласил да се прилага методология за
определяне на лихвения процент, която не съдържа неравноправни клаузи?“.
Поставените за разрешаване преюдициални въпроси
се отнасят до тълкуване на правото на Съда на ЕС и
конкретно на норми от Директива 93/13/ЕИО и на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и конкретно чл. 6, пар. 1 от същия акт и са относими към спора по настоящото дело, във връзка с възраженията за нищожност на отделни клаузи от договора за банков
кредит, поради тяхната неравноправност, които възражения са обсъдени и намерени
за основателни от първоинстанционния съд.
Отговорите на въпросите в преюдициалното запитване, отправено до Съда на ЕС, се отнасят
до допустимостта да се подмени волята на страните, която е била за
прилагането на променлива възнаградителна лихва – с прилагане на фиксираната лихва, договорена към момента на сключване на договора. Тези отговори се отнасят пряко към предмета на настоящото
въззивно производство, а решението на Съда на ЕС по
преюдициалното запитване ще е
задължително за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК).
Целта на преюдициалното запитване е да осигури предвидимото и еднообразно тълкуване и прилагане на правото на
ЕС на територията на всички държави членки, а разпоредбата по чл. 633 ГПК изисква, при
отправено преюдициално запитване от български съд,
всички съдилища в страната да се съобразят с решението на Съда на ЕС. За да бъде това изискване на закона процесуално осигурено, необходимо е българският съд, който
разглежда спор, идентичен
с предмета на преюдициалното запитване, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с
чл. 631, ал. 1 и чл. 633 ГПК, да
спре разглеждането на
този спор, до произнасянето от Съда на ЕС по запитването, отправено от друг български съд. Настоящият случай е точно такъв и
производството по делото подлежи на спиране.
Затова Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260535 от 17.11.2020 г. за
насрочване на делото в открито съдебно заседание за 20.01.2021 г. от 10.30 ч.
СПИРА производството по настоящто
т. д. № 636/2020
г. по описа на Пловдивския апелативен съд, до произнасянето от Съда на Европейския съюз по дело С-745/19, образувано по посоченото по-горе преюдициално запитване, отправено от Районен съд – София.
Поради краткото време до насроченото за 20.01.2021
г. съдебно заседание, на страните по делото:
Р.Ш. и К.Е. – Ш.
– чрез адвокат Д.Д., на тел. … и
„Ю.Б.“ АД
– чрез адвокат Д.М., на
тел. ….,
да се съобщи, че поради спиране на делото, съдебното
заседание, насрочено за 20.01.2021 г. от 10.30 ч., няма да бъде проведено.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: