Определение по дело №347/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 176
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20194330200347
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е :

 

 

Гр.ТЕТЕВЕН 04.12.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в закрито съдебно заседание на четвърти декември

През две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното ЧНД №347 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.244 от НПК.

            Обжалвано е постановление на Районна прокуратура гр.Тетевен от дата 25.10.2019 година за спиране на наказателно производство по досъдебно производство №353/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен.

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното постановление на прокуратурата. Твърди, че прокуратурата е приела, че липсвали категорични доказателства за авторството на деянието по чл.129 ал.1 от НК. Твърди, че са налице достатъчно доказателства за конкретния извършител на деянието, а именно свидетелят М.А.М.. Твърди, че прокуратурата не била изпълнила указания на съда и не била установила чрез справка до АПИ часовете на пристигане и заминаване на лекия автомобил, с който свид. А  С  е возил жалбодателя.

Моли да бъде отменено постановлението на прокуратурата.

            От приложеното по делото постановление на Районна прокуратура гр.Тетевен за спиране на наказателното производство, оплакванията изложени в жалбата и досъдебно производство №353/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен се установява следното:

            Посоченото досъдебно производство е било образувано за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, затова че на 09.12.2018 година в с.Български Извор, Ловешка област умишлено е причинена средна телесна повреда на В.П.И. ***.

С постановление от 30.04.2019 година на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство е било спряно, като по жалба на настоящия жалбодател, настоящият съдебен състав с определение от 04.06.2019 година по ЧНД №173/2019 година го е отменил и върнал на прокуратурата за продължаване на разследването.

След връщане на делото е разпитана като свидетел Р  В  П -дъщеря на жалбодателя и са проведени очни ставки между тъжителя и свидетелите М  Н и Ц  И .

С постановление от 19.07.2019 година наказателното производство отново е спряно и отново по жалба на настоящия жалбодател, състав на РС Тетевен с определение от 13.08.2019 година по ЧНД №256/2019 година е приел, че постановлението на прокуратурата е незаконосъобразно и необосновано и делото е върнато за продължаване на разследването.

Прокуратурата е приела за установено, че свид.И. *** и на 09.12.2018 година посетил дома на снаха си в с.Български Извор, за да се срещне с внуците си, като до селото с личния си автомобил го закарал свид С . Около 18,00 часа свид.И. си тръгнал от дома на снаха си и когато се качвал в автомобила бил нападнат от група лица от с.Български Извор-М  А  М , Л  М  М , К  Х  М  и Х  М  А , като и четиримата носели дървета в ръцете си, с които му нанесли множество удари.

            От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на пострадалия И. е било причинено травматично счупване на лакетната кост на дясната ръка с разместване на фрагментите с последващо оперативно лечение, повреда причинила му затруднение движенията на дясната ръка за около 5-6 месеца.

Прокуратурата е приела, че посочените от пострадалия И. като автори на деянието лица, които са разпитани като свидетели по делото са отрекли да са съпричастни към инцидента, че по това време са били на работа при свид И., който бил потвърдил това обстоятелство. Посочено е също, че сочените от пострадалия като свидетели-очевидци М  Н -негова снаха и майка и Ц  И  също са отрекли да са били на мястото на инцидента и за последния са били разбрали на следващия ден.

От показанията на дъщерята на жалбодателя- Р  В  П  се установява, че същата не е била на мястото на инцидента и за него е била информирана от свид.Н , като последната била съобщила дори имената на лицата, които са нанесли побой над баща й. С оглед наличието на противоречия в показанията от една страна на И  и от друга страна на свид и свид са били проведени очни ставки, като е след тях прокуратурата е приела, че противоречията не са били преодолени. 

Проведен е и повторен разпит на свид М  И. с оглед установяване евентуални лица, които са работили заедно със сочените като извършителите на деянието спрямо И., но видно от същите е че на посочената дата, в халето, за да преместват земеделска продукция са били, както ги съобщава свидетелят Х , сина му К , както и техните братовчеди М  и Л .

Прокуратурата е приела, че лицето, което е транспортирало жалбодателя И., както и самия той не са били посочили марката на автомобила, с който са се предвижвали, нито неговия регистрационен номер, поради което не било отправено и запитване до АПИ, за установяване часа на пристигането им и този на отпътуването им от с.Български Извор.

Прокуратурата е приела, че категорично е установено при разследването, че на 10.12.2018 година жалбодателят В.И. е постъпил на лечение в Неврологично отделение на МБАЛ град Ловеч, като при приемането му са констатирани разкъсно-контузна рана в лявата теменна област и в лявата челна половина, охлузвания на дясната китка и ръка. Проведеното изследване на глава е установило нормален мозъчен статус и липса на КТ данни за травматични увреди. На 12.12.2018 година И. е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология на същата болница, при което е констатирана деформация и оток в дисталната част на дясната предмишница, уларно и на 13.12.2019 година е бил опериран, както и че е налице телесно увреждане, което е средно такова по смисъла на закона, в който смисъл е и заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза.

Прокуратурата е приела, че събраните гласни доказателства относно случилото се на 09.12.2018 година, около 18,00 часа, пред дома на свид. М  М  Н  в с.Български Извор не били еднозначни, че са налице две групи свидетелски показания, от една страна тези на жалбодателя И. и неговия приятел свид. С  и от друга страна тези на сочените от него като автори на причинените му наранявания, лицата, в чийто дом е бил на гости, както и лицето, за което и на чийто обект М  А  М , Л  М  М , К Х  М  и Х  М  А  са работили, като тези противоречия както чрез проведените очни ставки, така и чрез останалите събрани по делото доказателства не са били преодолени.

Прокуратурата е приела също, че в законоустановения срок за провеждане на разследването в изпълнение на дадените указания от съда, категорични доказателства относно авторството на деянието не са били събрани и извършителят на престъплението не е разкрит, което налагало наказателното производство да бъде спряно, а делото изпратено на съответните органи в РУ МВР Тетевен за продължаване издирването на извършителя.

Предвид изложеното следва да се отбележи, че формата на съдебен контрол по чл.244 ал.5 от НПК е специфична, защото допуска намеса в правомощието на прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери, че са налице предпоставките за това. Компетентността на контрола обхваща пълна преценка на обосноваността на акта и на неговата законосъобразност, което означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване, както и трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу дадено лице. Следователно съдът преценява законосъобразни ли са извършеният анализ на доказателствата и изводите за фактите и правото, но не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, като указва какви обвинения следва да се повдигнат и срещу кои лица.

            В тази връзка следва да се посочи, че с определението си по ЧНД №173/2019 година, настоящият съдебен състав е приел, че разпитания като свидетел А  С  е бил очевидец на инцидента и неговите показания не са били въобще коментирани от прокуратурата в постановлението за спиране и никъде не е посочено дали прокуратурата приема или не за обективни неговите показания и защо. При разглеждане на настоящото постановление, съдът отново констатира, че прокуратурата не е подложила на анализ показанията на този свидетел, за който е безспорно, че е очевидец на инцидента, поради което приема, че в обжалваното постановление прокуратурата не е обсъдила подробно и задълбочено гласните доказателства на свидетел-очевидец и не е коментирала въобще същите.

Що се касае до доводите в жалбата, че не били изпълнени дадени от съда указания за справка до АПИ относно часовете на пристигане и заминаване на лекия автомобил, с който свид. А  С  е возил жалбодателя следва да се посочи, че такива указания съдът не е давал и в двете си определения, а безспорно се установява, че такива указания са били дадени от наблюдаващия прокурор с постановление от 11.09.2019 година и не са били изпълнени от разследващия орган.

Предвид изложеното съдът намира, че постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районна прокуратура гр.Тетевен.  

Водим от изложените съображения, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за спиране на наказателното производство от дата 25.10.2019 година на Районна прокуратура гр.Тетевен по досъдебно производство №353/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, водено за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, като незаконосъобразно. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: