РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110204561 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Строй Контрол Сервиз” ООД, против Наказателно Постановление
№ ВН-25-ДНСК – 93/ 09.10.2024г., издадено от Началника на ДНСК, с което
за нарушение на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, на „Строй Контрол Сервиз” ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
10 000 лв., на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.
С жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се навеждат
множество доводи за допуснати нарушения на процесулните правила свързани
с липса на конкретна дата и място на извършване на нарушението, както и
такива свързани с неправилно приложение на материалния закон, като се
твърди че описаното нарушение не е било извършено.
За съдебното заседание въззивната страна, редовно призована, не се
явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди се, че нарушението
безспорно е извършено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
1
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: „СТРОЙ КОНТРОЛ СЕРВИЗ" ООД, в качеството му на консултант,
по смисъла па чл.166. ал.1. т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/,
притежаващо удостоверение № РК-0281/17.06.2019г., издадено от ДНСК, е
извършило оценка за съответствието на инвестиционен проект (ОСИП) по
реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ - като комплексен доклад, за строеж: „Много
фамилна жилищна сграда" в У ПИ XXI1-523 (поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.3506.523). кв.25 по плана на селищно образувание /СО/
„Пчелина", гр. Варна, в нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ.
На основание чл.142, ал.4 от ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти,
които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за
съответствието им с основните изисквания към строежите, като съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, оценката обхваща проверка с
предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/
В случая обаче, такава проверка реално не е извършена. Предвид липсата
на задължителната проверка на съответствието на инвестиционните проекти с
ПУП, изготвената от „СТРОЙ КОНТРОЛ СЕРВИЗ" ООД, оценка е непълна,
неточна и незаконосъобразна - изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от
ЗУТ. проверката е установено, че за УПИ XXII-523 /с идентификатор
Т0135.3506.523/, кв.25, СО „Пчелина", гр. Варна има одобрен ПУП - ПРЗ с
решение № 2427-7 по протокол № 32 от21.09.2005г. на ОС на община Варна,
влязъл в сила на 02.05.2006г., съгласно констативен протокол, съставен от
служители на община Варна.
Съгласно приложената графична част - неразделна част от ПУП-ПРЗ, са
определени ограничителни линии на застрояване на 3 метра от уличните и
страничните регулационни линии и на 5 метра от регулационна линия към
дъно на имота. Устройствената зона е ЖМ с показатели както следва:
максимална плътност на застрояване (ПЗ) - 30%; максимален коефицент на
интензивност на застрояване (Кинт) - 1; минимална задължително озеленена
дворна площ - 50%; максимална височина до 10 метра; характер на
застрояване - ниско; начин на застрояване - свободно. По аргумент от
разпоредбата на чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, характерът на застрояването се
определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване,
както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10м; 2. средно застрояване -
с височина до 15м. В случая, имотът предмет на инвестиционно проектиране е
2
разположен в устройствена зона ЖМ с характер за ниско жилищно
застрояване. При определяне височината на сградата, следва да се прилага
чл.24. ал. 1 от ЗУТ, съгласно който „височината на сградата се определя в
абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за
съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната
плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи: до котата на горната
повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата
точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи". Според
легалното определение за „кота на средното ниво на прилежащия терен",
дадено в §5, т.52 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, това е
средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота
на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран)
съобразно част „Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния
проект''. Съгласно инвестиционния проект по част „Архитектура" строежът
предвижда изграждането на четириетажна сграда, с един полуподземен и три
надземни етажа. Не са предвидени стрехи и корнизи и затова „височина" на
сградата, определена по правилото на чл.24, ал.1 от ЗУТ, се явява най-
високата точка на ограждащите стени.
Въз основа на съставения акт, против жалбодателя е било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел
изцяло описаните в него фактически констатации и приел, че от страна на
дружеството е допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. Поради това и
на основание чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ на жалбоподателя е била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 10 000лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д.-актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и
обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
3
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява
като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
началник на ДНСК-София, съгласно Заповед на Началника на ДНСК-София.
Актът също е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на
чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
допуснати в хода на производството нарушения на правилата на ЗАНН. Както
в акта за нарушение, така и в наказателното постановление е посочено място и
време на извършване на деянието – а именно – гр.Варна и дата 13.03.2024г.,
която е посочена като дата на изготвяне на комплексния доклад от
жалбоподателя. Според разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ
изпълнителното деяние се изразява в „извършването на оценка" за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на
чл.142, ал.5 от ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че извършването на
оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за
съответствието му изискванията към строежите. С изходирането му от
консултанта, проектът се предоставя в употреба за нуждите на възложителя за
иницииране на производство по издаване на разрешение за строеж. В този
смисъл консултантът няма отношение към момента и намерението на
възложителя да го ползва. В тази връзка моментът на входиране на доклада в
общината стои извън волята и контрола на сочения за нарушител, за да бъде
възприеман като дата на извършване на нарушението.
С изготвянето на оценката действието е довършено. То не е довършено в
последствие с представянето й пред компетентните органи, тъй като
действията по представянето не са елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, а и това са действия, които както
беше посочено и по-горе, не се извършват от санкционираното дружество, а
от възложителя, носещ това задължение. Действително, след представяне на
оценката и в производството по проверка законосъобразността на издаденото
разрешение за строеж пред особената юрисдикция, става възможно да се
установи дали при изготвянето й са допуснати нарушения, но това
обстоятелство е от значение за момента на откриване на нарушението, във
връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН, а не довършва нарушението, тъй като
4
оценката е вече изготвена. Обратното разбиране би довело до ситуация, в
която нарушението започва да се извърша от едни субект -дружеството -
консултант, а се довършва от друг субект - възложителя, който го представя.
Точно в този смисъл ВКС е постановил и Определение № 60071/16.06.2021 г.
по дело № 471/2021г. В тази връзка съдът намира, че датата на извършване на
нарушението е правилно определена.
Неоснователни са и твърденията, че в акта и постановлението не е
посочено място на извършване на нарушението, тъй като и в двата акта е
посочено изрично, че проверката е извършена по представени документи в
Община – Варна и РДНСК – Варна, част от които е изготвената оценка за
съответствие от „Строй Контрол Сервиз”ООД, чието седалище и адрес на
управление е в гр.Варна. Именно предвид това в НП като място на
нарушението е посочен град Варна. Това сочи, че мястото на нарушението е
достатъчно конкретизирано, като без значение е дали то е извършено в офиса
на дружеството или на друго място в града. Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 7 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, поради липса на описание на обстоятелствата, при които се твърди, че
е извършено нарушението. От съдържанието на акта и постановлението се
установява, че са описани всички съществени белези на твърдяното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено, като са посочени
и конкретните разпоредби, които са нарушени. На следващо място в чл. 40,
ал. 4 ЗАНН изрично е предвидено, че актът може да се състави и в отсъствие
на свидетели когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, какъвто е настоящия случай. Наказващият орган е извършил
разследване на спорните обстоятелства, съдържащи се в депозираното срещу
акта възражения. Това се установява от текста на постановлението, в което
именно те са били посочени и след обсъждане мотивирано приети за
неоснователни. Поради това съдът не приема възраженията в тази насока за
основателни.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че описаното в постановлението нарушение е било извършено от
„Строй Контрол Сервиз” ООД. Съгласно ал.5, на чл.142 от ЗУТ, оценката
обхваща проверка за съответствие със: Оценката обхваща проверка за
съответствие с т.1. предвижданията на подробния устройствен план. Съдът
намира, че дружеството –жалбоподател е извършило вмененото му
административно нарушение, след като от събраните в хода на съдебното
5
производство гласни и писмени доказателства се установява, че то се е
доверило на отразените в издадената виза за проектиране обстоятелства, без
да извърши съответната проверка. Следва да се има в предвид, че задачата
която му е била възложената и изискванията на закона са консултанта да
извърши оценка за съответствие на изготвения инвестиционен проект, тоест
той е длъжен да провери всички факти и обстоятелства, който са посочени в
проекта, включително и относно налице ли е действащ ПУП, кога и с кои
административен акт е одобрен, влязъл ли е в сила и налице ли е съответствие
между предвижданията на ПУП и проекта. Доколкото в това производство
експертния съвет на одобряващата администрация, съответно лицензираната
фирма-консултат имат задължението да извършат цялостна проверка на
инвестиционния проект, включително и на данните посочени във визата за
проектиране. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че
след като от събраните в хода на производството доказателства се установява,
че въззивника е изготвил оценка за съответствие на инвестиционния проект, в
която по отношение на предвижданията на ПУП неправилно е прието, че е
налице съответствие, то той е извършил административното нарушение, за
което е санкциониран с оспореното наказателно постановление, като
причините които са довели до тази неправилна преценка са ирелевантни.
Дружеството не е изпълнило задължението си като лицензирана фирма-
консултант да провери съответствието на инвестиционния проект с
предвижданията на действащия ПУП. Отговорността на търговските
дружества е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, поради
което въпроса за вината не следва да бъде обсъждан.
Поради изложеното до тук съдът намира, че от страна на „Строй
Контрол Сервиз” ООД е било допуснато твърдяното в постановлението
нарушение, тъй като дадената оценка за съответствие на всички части на
инвестиционния проект е била в несъответствие със съществените
изисквания на строежите и е била изготвена в нарушение на чл.142 ал.5 от
ЗУТ.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
6
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗУТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
Санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ предвижда
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице да налага имуществена санкция на
на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на
строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2 - в размер от 5000 до 50 000 лв. В конкретния случай
наложената санкция на жалбоподателя е над минималния предвиден в закона
размер и според съда е неправилно определена от административно –
наказващият орган. По делото липсват данни за подобни нарушения на
законодателството от страна на жалбоподателя, което обстоятелство говори за
едно като цяло правилно отношение на същия към установения правов ред в
страната. Поради тази причина, съдът намира, че санкция определена в
минималния предвиден от закона размер, напълно би способствал за
постигане на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В тази
връзка съдът счита, че наложеното наказание Имуществена санкция следва да
бъде намалено на 5000 лева.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на въззиваемата страна е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. От страна на жалбоподателя не са направени искания за разноски и не
са представени доказателства за направени такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
разноски. Въпроса за възлагането на разноските в административно
наказателния процес е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда
на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК. В
АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
7
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането
за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете
страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата.
Въззиваемата страна ДНСК гр.София е направила разноски –поискала е
ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера
изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, проведено е едно съдебно заседание, в което е
участвал процесуален представител на ДНСК, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 лева. В съответствие
с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 50 лева.
8
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № ВН-25-ДНСК – 93/ 09.10.2024г.,
издадено от Началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ на
„Строй Контрол Сервиз” ООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 10 000 лв., на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, като намалява
размера на наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" НА
5000 ЛЕВА.
ОСЪЖДА „Строй Контрол Сервиз” ООД да заплати на ДНСК гр.София
сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9