Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1426 30.11.2022г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Сийка
Хардалова
като
разгледа административно дело № 1196
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.80 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), във връзка с чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от „Мила 2016“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Царево, ул.„Грънчар“№
42, представлявано от управителя Йордан Стоянов, чрез пълномощника- адвокат Г.К.
от БАК, против Заповед № РД-68 от 29.04.2022г. на Директора на РИОСВ-гр.Бургас,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ, въз основа на Констативен протокол №
021374/ПД-20-08 от 26.04.2022г.
Според
жалбоподателя издадената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с
материалния закон, съществени процесуални нарушения и несъответствие с целите
на закона. Не е записано от кой нормативен акт е цитираната в адм. акт норма на
чл.79, което на практика означава, че липсва правно основание. По този начин се
нарушава изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл.2-ро от АПК. Поземлените имоти,
посочени като засегнати от действията на дружеството по насипване и
стабилизиране на временен път с каменна фракция не попадат в обхвата на
Природен парк „Странджа“, тъй като са статут на урбанизирана територия, част от
населеното място- с.Синеморец, определена със съответните влезли в сила ПУП,
който вид територия е изключен от обхвата на защитените територии, по силата на
чл.6, ал.2 от ЗЗТ. Позовава се на приложени доказателства за факта, че
територията е урбанизирана. Цитираните от ответния административен орган
заповеди за определяне на Природен парк „Странджа“, като вид защитена територия
не определят границите му, нито е одобрен план за управлението на парка. На
следващо място, целите на налаганите ПАМ са свързани с предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от този вид, а когато фактическите
действия в които се изразява конкретното нарушение са настъпили, налагането на
ПАМ е безсмислено и не съответства на целта на закона, съгласно чл.78 от ЗЗТ.
Сочи се, че към датата 26.04.2022г., когато с констативен протокол е установено
насипване и стабилизиране с каменна фракция в описаните поземлени имоти, тази
дейност вече е приключена. Това се установява и от изготвеното писмо, с изх.№
С-132 от 27.04.2022г. на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на жалбоподателя се
нарежда да се премахне вече насипаната каменна фракция, два дни преди издаване
на процесната заповед. Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендират
се разноските по делото.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява
от упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения и пледира за отмяна на оспорения административен акт.
Ангажира гласни доказателства.
Ответникът- Директор на РИОСВ- гр.Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата, като неоснователна. По делото е представена административната
преписка, както и допълнителни писмени доказателства за попълване на преписката,
с оглед разпределената от съда доказателствена тежест и дадените в тази връзка
указания до страните.
Административен
съд-гр.Бургас, като съобрази доводите и становищата на страните, събраните по
делото гласни и писмени доказателства и въз основа разпоредбите на закона, за
да се произнесе по оспорването, взе предвид следното:
Видно от саморъчно
изписан текст на втората страница на заповедта /л.16 –гръб/, същата е връчена
на законния представител на дружеството жалбоподател, срещу подпис, както и на
главния архитект на община Царево и е посочена датата 13.05.2022г. При тези
констатации, подадената на 19.05.2022г. жалба е в законоустановения срок за обжалване
на административния акт /14 дни от връчването/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, изхожда
от юридическо лице, което е адресат на този неблагоприятен за дружеството акт,
съответно има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От представените материали по преписката и събраните
по делото доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 26.04.2022г.
в с.Синеморец, община Царево е извършена извънредна проверка от служители на
РИОСВ-Бургас на територията на Природен парк „Странджа“. Повод за извършената проверка е постъпил сигнал. Присъствали са служители
на РИОСВ и на общинската администрация на община Царево, в това число свидетеля
П.В.В.- експерт еколог.
Резултатите
от извършената проверка на контролните органи са обективирани в Констативен
протокол от същата дата- 26.04.2022г. /л.18-22 от делото/. В този протокол са
отразени констатации на длъжностните лица по отношение на поземлени имоти с
идентификатори 66528.1.251, 66528.1.244,
66528.1.1, 66528.1.249 и 66528.1.274 по КККР на с.Синеморец, община Царево,
област Бургас, които са смесена собственост,
според отразеното в протокола. Видно
от съдържанието на документа, проверката е въз основа на сигнал, че се изгражда
път в местността „Поляните“- с.Синеморец. Сочи се, че на терен се установява
изкоп с приблизителни размери- дълбочина от 15 до 30 сантиметра, ширина –около
4 метра и дължина- около 200 метра.
Теренът е стабилизиран частично /около
100 метра/ с каменна фракция, която е валирана. В съседство са
позиционирани един багер и един валяк. Описано е писмо на Кмета на община
Царево относно извършено съгласуване на общинската администрация относно
изграждането на временен път през имот с идентификатор 66528.1.274 за обслужване на имоти с идентификатори 66528.1.270 и 66528.1.271, като се сочи,
че няма издадени други документи за изграждането на пътя. Уточнено е и
обстоятелството, че по отношение имотите обслужвани от временния път има
издадени разрешения за строеж за „вилни сгради“, със съответни съоръжения.
По
преписката е приложено писмо, изх. № 32-01-164-001 от 29.04.2022г. /л.26 от
делото/, с което кметът на общината уведомява РИОСВ-Бургас, че по отношение на
цитираните по-горе поземлени имоти има одобрени ПУП-ове, които са влезли в
сила, съгласно заповед на същия административен орган и Решение № 10-ПР/2008 на
МОСВ, като има издадени и последващи положителни становища на РИОСВ-Бургас с №
5733 от 09.06.2016г. и № ПД-235 от 04.02.2020г. Изрично е потвърдено
обстоятелството, че въз основа на заявено искане от страна на инвеститор и
съгласно чл.190, ал.1 от ЗУТ общинската администрация е допуснала прокарване на
временен път за осигуряване достъп до гореописаните имоти, чрез стабилизиране.
Изготвено е
и писмо от страна на РИОСВ до община Царево, в което се описват констатациите
по време на проверката от 26.04.2022г., като се сочи и че така посочените имоти
попадат в Природен парк „Странджа“, съответно се прилага издадената процесна
заповед за налагане на ПАМ-спиране на дейността по насипване и стабилизиране с
каменна фракция в поземлените имоти /л.28 от делото/.
Представени
са предходни становища на контролните органи на РИОСВ относно изграждане на четири
вилни сгради в поземлен имот с идентификатор 66528.1.247, находящи се в
мест.„Поляните“, землището на с.Синеморец, общ.Царево, с оглед представени
инвестиционни предложения. Същите са с изх.№ ПД-235 от 04.02.2020г. /л.67 от
делото/ и изх.№ 5733 от 09.06.2016г. /л.68-69 от делото/. Видно от съдържанието
на становищата, поземленият имот попада в Природен
парк „Странджа“. В обстоятелствената част на второто становище /л.68-гръб/
изрично се сочи, че за тази защитена територия няма влязъл в сила План за управление.
Приложено е
и Решение № 10-ПР/2008г. на МОСВ /л.70 от делото/, от обстоятелствената част на
което също се сочи, че имотите в м. „Поляните“, землище на с.Синеморец, общ.Царево
попадат в територията на природен парк
„Странджа“, респективно е обсъдено конкретно инвестиционно предложение,
според което е предвидено изграждане на няколко двуетажни вилни сгради.
Представени
са издадени заповеди във връзка със създаване на Природен парк „Странджа“ и
изменение на неговите характеристики във времето, които са описани и в
процесната заповед, а именно първоначалната Заповед № РД-30 от 24.01.1995г. на
МОСВ за създаване на народен парк с това наименование /л.74-76 от делото/. Последваща
Заповед № РД-350 от 14.07.2020г. на МОСВ, с която територията е
прекатегоризирана от народен в природен парк със същото наименование. Издадена
Заповед № РД-25 от 18.01.2001г. на МОСВ, с която е намалена площта на ПП
„Странджа“ с 67,74 ха, но намалението каса есамо площи на територията на община
Малко Търново. Представена е и последната цитирана в процесния адм. акт Заповед
№ РД-59 от 24.01.2013г. на МОСВ, с която също са изключени от обхвата на
защитената територия някои поземлени имоти, но същите са част от територията на
община Малко Търново, поради което
така посочените две заповеди, с които се намалява площта на природния парк са
неотносими към предмета на настоящото дело, при положение, че всички цитирани в
оспорената по това дело заповед се намират в землището на с.Синеморец,
общ.Царево.
Видно от
публикуваната в общодостъпна интернет-страница информация в Регистъра на защитените територии и
защитените зони в България, поддържан от Изпълнителна агенция по околна
среда, по отношение на ПП „Странджа“ е упоменато, че се намира на територията
на област Бургас, съответно са посочени общините Малко Търново и Царево, ведно
с конкретните населени места обхванати от територията на Природен парк
„Странджа“. Досежно община Царево
тези населени места са, както следва: гр.Ахтопол,
гр.Царево, с.Бродилово, с.Българи, с.Варвара, с.Велика, с. Изгрев, с.Кондолово,
с.Кости, с.Резово, с.Синеморец.
Представено
е и уведомление на дружеството-жалбоподател до главния архитект на община
Царево относно необходимостта от изграждане на временен път, както и две писма
от кмета на община Царево /л.80-82 от делото/, обективиращи съгласие на
общинската администрация за изграждане на временен път през процесните имоти.
Представени
са актове за установяване на нарушения, НП, както и издадено предписание да се премахне насипаната
каменна фракция и да се възстанови терена до предишното му състояние в
определен срок /л.15 от делото/, но тези актове не са предмет на оспорване в
настоящото производство, поради което са неотносими към пределите на търсената
защита и не следва да се обсъждат.
Въз основа на
така установените факти, съдът обосновава от правна страна следното:
Несъмнено, оспорената в настоящото производство Заповед
№ РД-68 от 29.04.2022г. съставлява индивидуален административен акт, с който се
налага конкретна принудителна административна мярка, по смисъла на чл.79, ал.2,
т.1 от ЗЗТ. Видно от текста на чл.79, ал.2, т.1 от същия закон именно
директорите на регионалните органи на МОСВ спират дейностите по ползването на
земите, както и строителството в защитени територии, когато липсва План за
управление, какъвто е процесният случай, поради което извършваната дейност по
изграждане на временен път е следвало да бъде съгласувана по реда на ЗЗТ със
съответната РИОСВ. В този смисъл, заповедта е издадена от компетентен орган- Директора на РИОСВ- гр.Бургас. Същата е постановена
в предписаната от закона писмена форма
и съдържа необходимите реквизити, задължителни за съдържанието на
административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК. Вярно е,
че непосредствено след цитираната норма на „чл.79,
ал.2, т.1“ в уводната част на административния акт не се съдържа описание
на нормативен акт, но в обстоятелствената част на заповедта ясно и точно е
записано, че природният парк е защитена територия по смисъла на ЗЗТ, като е
цитиран дословно и текста на §7 от ПЗР
на Закона за защитените територии, според който собствениците и
ползвателите на имоти съгласуват с компетентните органи дейностите, които
планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление,
независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. В този
смисъл, не може да породи съмнение основанието, на което са издава процесната
ПАМ, а именно, съгласно нормите на Закона за защитените територии /ЗЗТ/.
В хода на административното производство по издаване
на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила.
Видно от изготвено писмо до дружеството-жалбоподател
/л.15 от делото/, адресирано до неговия законен представител, юридическото лице
е уведомено, че на 26.04.2022г. РИОСВ-Бургас е извършила съвместна проверка с
представители на общинската администрация, като в това писмо са описани
констатациите от съставения на място Констативен протокол, т.е. че е заварен
изпълнен изкоп с описаните размери, стабилизиран частично /около 100 метра/ с
каменна фракция, която е валирана, респективно са изброени поземлените имоти
включени в т.нар. засегната от дейностите територия. Изрично е посочено, че
тази дейност не е съгласувана с
инспекцията и е в нарушение на чл.11, във връзка с §7 от ПЗР на ЗЗТ. В тази
връзка е направена и покана за съставяне на АУАн, като са дадени и предписания по реда на чл.79, ал.2, т.4
от ЗЗТ и чл.155, ал.2 от ЗООС. Предписанията съставляват самостоятелен
административен акт и същият не е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство. В процесният административен акт са описани също направените фактически
констатации по време и място, както и приложимите според органа разпоредби на
ЗЗТ, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
засегнатият от заповедта субект, респективно доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.
По отношение съблюдаване нормите на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази следното:
По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че изпълнител на дейностите по изграждане
на временен път е именно дружеството- жалбоподател. В тази връзка именно „Мила
2016“ ЕООД, чрез законния си представител Йордан Стоянов е изискала одобрение
за това от общинските органи /л.82 от
делото/. Няма спор, че тази дейност е разрешена само от страна на
общинската администрация, за което са представени и съответни писмени
доказателства, съдържащи позитивен отговор на Кмета на община Царево. Не се и
твърди обаче, осъществяваната към 26.04.2022г. дейност да е била съгласувана с
местната инспекция по околната среда /РИОСВ-Бургас/, в чиято компетентност е да
съгласува такава дейност в защитени територии в качеството на компетентен
регионален орган на МОСВ.
Спорът се състои основно в това дали е необходимо
съгласуване с този контролен орган, на плоскостта на противоречивите тези на
страните, като според жалбоподателя процесните имоти не попадат в рамките на
природен парк „Странджа“, а според становището на ответника имотите, където се
прокарва временния път са част именно от тази защитена територия. Вярно е
изтъкнатото от жалбоподателя, че в цитираните в заповедта и обсъдени по-горе
заповеди за създаването на ПП „Странджа“ не са описани конкретни граници, но
видно от характеристиките на този природен парк, вписани на Регистъра на защитените територии и
защитените зони в България, който е общоизвестен факт, предвид публичният достъп до съответната
интернет-страница, територията на процесната защитена територия се намира в
рамките на област Бургас и включва конкретно територии на две от
общините в областта, а именно община М.Търново и община Царево.
Конкретно е посочено, че обхваща и населеното място с.Синеморец, в
землището на което /м.“Поляните“/ са разположени процесните поземлени имоти,
обхванати от прокарания временен път. В този смисъл, не намира опора в
материалния закон заявеното от жалбоподателя, че след като по отношение на
имотите има влезли в сила ПУП-ове с отредено изграждане на вилни сгради, то
тези имоти не би могло да бъдат част от природния парк. Напротив, изрично е
указано в нормата на чл.30, ал.1 от ЗЗТ, че „В
границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват
производства и дейности, които не замърсяват околната среда“. Фактът,
че територията на населеното място с.Синеморец, в чието землище са разположени
имотите, респективно временният път за достъп до тях, е част от територията на
Природен парк „Странджа“ се установява и от самия текст на държавния регистър
на тези защитени територии, цитиран по-горе, в рамките на който са изброени
множество населени места. Това обстоятелство ясно онагледява и указаното от
закона, че територията на природния парк може да включва и населени места, т.е.
урбанизирани територии. В подкрепа на направения извод е и нормата на чл.7, ал.2 от ЗУТ даваща отговор на
този спорен въпрос. Съгласно посоченият законов текст „Територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани
територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии,
определени със закон.“ Следователно, наличието на влезли в сила
ПУП-ове предоставящи възможност за изграждане на вилни сгради в описаните
поземлени имоти, чиято достъпност се осигурява от временния път не е пречка за
включването на имотите в съответния природен парк, съответно обхвата им в
рамките на тази защитена територия се установява от еднопосочните в тази връзка
гласни и писмени доказателства по делото. Изрично е посочено и от свидетеля
изслушан в последното съдебно заседание по делото, че именно служителите на
РИОСВ присъствали на проверката на място с помощта на технически средства са
потвърдили, че тези имоти попадат в рамките на ПП „Странджа“, а доказателства
за противното не са налице.
Не се спори по делото, че по
отношение на процесния природен парк липсва
влязъл в сила План за управление, дори това изрично е заявено в едно от
представените становище на РИОСВ /л.68-гръб/.
Съгласно чл.50, т.7 от ЗЗТ
директорите на регионалните органи на МОСВ /посочени в чл.48 от ЗЗТ/
„контролират дейностите на собствениците или ползвателите на гори, земи и водни
площи“.
Съгласно чл.79, т.2, т.1 от ЗЗТ, директорите на РИОСВ „спират
дейности по ползването
на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в
защитени територии, които са в нарушение на утвърдените по съответния ред
планове за управление, устройствени и технически планове и проекти или не са
съгласувани по реда на този закон, когато такива планове и проекти липсват.“
При
положение, че не се и твърди наличието на изискуемото съгласуване, с оглед
указаното в §7 от ПЗР на ЗЗТ очевидно е налице фактическото и правно основание
обективирано в заповедта за постановяване на процесната ПАМ.
Актът следва да бъде съобразен и с целите на закона и
с основополагащият принцип в административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Законът цели
преустановяване нарушения на правилата за извършване на дейности на територията
на природния парк, които следва да бъдат съгласувани с регионалния орган на
МОСВ. Именно това е целта на издадената в настоящият случай мярка, подобна дейност
да се извършва след съгласуване с контролния орган. Жалбоподателят
неоснователно се позовава на чл.78 от ЗЗТ, според който издаването на ПАМ цели
предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон. Това действително
е така според текста на законовата разпоредба, но тълкуването на оспорващата
страна е превратно. В случаят, противно на изложените доводи, процесната
дейност по прокарване на временен път не е била завършена на датата
26.04.2022г., когато е извършена проверката на място, съответно е съставен
констативния протокол. Въпреки наличието на изпълнен изкоп с посочените размери
много красноречива е констатацията на проверяващите отразена в КП, както и в заповедта,
че теренът е стабилизиран частично
/около 100 метра/ с каменна фракция. При положение, че дължината на
прокарвания временен път е двойно по-голяма /около 200 метра/, а не се и
твърди да е положена и валирана каменна фракция по протежение на цялата дължина
на временния път, очевидно извършваната дейност по „стабилизиране“ на терен не
е завършила, както твърди жалбоподателя. Такъв извод не може да се направи и от
изслушаните по делото показания на общинския служител разпитан по делото, доколкото
същият заяви, че по време на проверката на място не се е извършвала дейност на
самия път и не е имало човешко присъствие на терена освен проверяващите лица,
респективно не е имало работеща техника. Фактът, че по време на проверката не
се работи и не са заварени лица извършващи дейността не означава, че
осъществяваната дейност е приключила, именно поради обстоятелството, че теренът
е стабилизиран само частично, т.е. за около половината си дължина според
описаните параметри. Показателно за незавършената дейност е и отразеното в
констативния протокол, че на терена все още има наличие на машини, чрез които
се осъществява тази дейност. Видно от съдържанието на протокола от 26 април
2022г. на мястото „са позиционирани един
багер и един валяк“. Ето защо, постановената заповед за налагане на ПАМ е
издадена при спазване изискванията на материалния закон и на неговите цели.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
доказателствата по делото, съобразяването им с цитираните законови норми и
правни принципи обуславят извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването, от което
произтича отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт.
Разноски се претендират от упълномощения представител
на ответната страна, поради което и с оглед изхода от делото, в полза на РИОСВ-Бургас
следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, съгласно чл.143, ал.3 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Мила
2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Царево,
улица „Грънчар“№ 42, представлявано от управителя Йордан Стоянов, против
Заповед № РД-68 от 29.04.2022г. на Директора на РИОСВ-Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
„Мила 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Царево, улица „Грънчар“№ 42, представлявано от управителя Йордан Стоянов, да
заплати на РИОСВ-Бургас сумата от 100 /сто/ лева разноски- юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните,
в 14-дневен срок от връчване съобщението, с касационна жалба пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: