Р Е Ш Е Н И Е
№260498/13.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4826 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.В.В. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3954616, издаден от ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание разпоредбите
на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Отправя
искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и
не се представлява. До даване ход на делото пред въззивната инстанция са
постъпили писмени бележки от жалбоподателя, в които са изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш поради допуснати съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
– гр. Варна не изпраща процесуален или законен представител по време на открито
съдебно заседание. До даване ход на делото пред въззивната
инстанция са постъпили писмени бележки
от процесуалния представител на въззиваемата
страна - юрисконсулт К.Л. - А., в които е изразено становище за
законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Отправено е искане за
потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 10.09.2020 г. в 12,49 часа в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока
на движение към ж.к. „Чайка“ до пътен възел с ул. „Мир“ била засечена скорост
на движение на лек автомобил марка и модел „Мазда ЦХ
5“ с рег. № В 3540 ВН от 83 км/час, при разрешена скорост за този пътен участък
от 50 км/час.
Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.
Към процесната дата лек автомобил марка и модел „Мазда
ЦХ 5“ с рег. № В 3540 ВН бил с регистриран ползвател – жалбоподателя К.В.В..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден обжалвания
електронен фиш.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства,
а именно: справка от Система за управление на административнонаказателната
дейност с отразена дата на изадване и дата връчване
на ЕФ; оригинал на снимка на нарушението; копие от протокол ведно със снимка за
точното местоположение и позициониране на системата за контрол; справка за
собственост от АИС КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им; копие на
протокол от проверка; копие на удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и приложение, както и четири страници от моряшка книжка.
Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4,
изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, респективно ползвателя, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил в населено
място със скорост от 83 км/ч при ограничение на скоростта, въведено от закона –
50 км/час. Следователно правилна е квалификацията на нарушението като такова по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП
отговорността е реализирана спрямо този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, който не се е възползвал от правото си да подаде писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, в случай че той не е управлявал
автомобил.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като жалбоподателят К.В.
Веселинов е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да
управлява автомобила в населено място с разрешена скорост от 50 км/час, като
въпреки това е неглижирал установените правила и наличното ограничение с
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай.
По възраженията на
въззивното дружество:
На първо място легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това
произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г.). Следователно неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е
посочена датата на издаване.
На второ място относно възражението за
препятстване на възможността да бъде извършена преценка за спазването на
сроковете по сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът съобрази, че наказателното
постановление се издава въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, докато особеното
за електронния фиш е, че се издава веднага въз основа на извършеното заснемане
на нарушението. Тази особеност на електронния фиш като административнонаказателен
правораздавателен акт, с който веднага след установяване на извършено
нарушение, в резултат на обработване на данни от автоматизирани технически
средства или системи, се наказва деянието, обосновава липсата на правна уредба
за срока, в който може да се издаде електронния фиш. Поради тази причина в ЗДвП
липсва препращане към чл. 34 от ЗАНН. Неиздаването на електронния фиш веднага
след установяване на нарушението следва да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е незабавно
наказване на виновното лице.
Следва да бъде посочено, че в
административнонаказателната преписка е приложено извлечение от регистъра за
съставените електронни фишове в Областна дирекция – Варна на Министерство на
вътрешните работи, от което е видно, че електронният фиш е издаден на
10.09.2020 година, т. е. на датата на извършване на нарушението, поради което
не е налице твърдяното от въззивника процесуално нарушение.
На трето място с приемането на разпоредбата на
чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета
с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Съгласно
чл. 755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г.) от посочената наредба
максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от
измерената стойност за скорости над 100 km/h – при
реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. От представената по
делото снимка се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е
била 83 км/час, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 80 км/час,
т.е. очевидно е извършено приспадане на максимално допустимата грешка от 3
км/час. Посоченото намаляване на скоростта с 3 км/час е изцяло в интерес на
наказаното лице и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради което
не е налице и твърдяното от въззивната страна нарушение.
На четвърто място от представената по делото
снимка се установява по несъмнен начин, че заснетият в нарушение автомобил е с
регистрационен № В 3540 ВН. На снимката има маркери, които указват положението
на лазерния лъч върху полето на наблюдение на камерата, които маркери са
указани с червени стрелки. Съединяването на линиите на маркерите указват с
точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. По тези съображения
възражението на жалбоподателя за неяснота относно заснетото МПС са неоснователни.
Възражението, че маркерите са въведени ръчно е ирелевантно, доколкото на
мястото на тези ръчни маркери се виждат автоматично генерирани със снимката
бели стрелки.
На пето място в електронния фиш изрично е
посочено, че електронният фиш се издава на ползвателя на заснетото моторно
превозно средство. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В изр. 2 на посочената разпоредба е предвидено,
че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно,
в случай че собственикът/ползвателят не посочи нарушителя, същият следва да
понесе административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай процесното МПС е собственост на „Райфайзен лизинг България –
клон Варна“, ЕООД. В сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна жалбоподателят е
посочен като ползвател на моторното превозно средство. В
административнонаказателното производство липсват доказателства за наличие на
подадена от жалбоподателя декларация, че друго лице е управлявало автомобила.
Следователно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
На шесто място относно възражението, че липсва
яснота в обжалвания електронен фиш за мястото на извършване на нарушението,
както и доказателства за това, съдът намира, че мястото на нарушението е индивидуализирано
ясно и недвусмислено – гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока на
движение към ж.к. „Чайка“ до пътен възел с ул. „Мир“, като са представени и
доказателства за това, че нарушението е извършено именно там – протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система; снимката,
удостоверяваща мястото на поставяне на средството за измерване на скоростта и
снимката, удостоверяваща движението на превишаващото скоростта пътно превозно
средство. Следователно е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По тези съображения възражението за липса на
яснота за мястото на извършване на нарушението и на доказателства за това е
неоснователно.
На седмо място следва да се отбележи, че не е
налице задължение за контролните органи да спират засечения с превишена скорост
автомобил, нито да установят неговия водач и да съставят АУАН, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Следователно не е било
необходимо спирането на превозното средство, установяването на водача и
предприемането на каквито и да е било действия на контролните органи, каквито
например са предвидени в разпоредбата на чл. 11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата - когато
средството за измерване на скоростта е разположено в движещо се служебно пътно
превозно средство.
На осмо място съдът
намира, че е неоснователно възражението на въззивната страна за липса на
доказателства за вписване на средството за измерване в Регистър на одобрените
типове средства за измерване към БИМ, доколкото съгласно приложеното към
административнонаказателната преписка удостоверение процесната преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра под № 17.09.5126, като
удостоверението за одобрен тип е издадено на 07.09.2017 г. и е със срок на
валидност 07.09.2027 г.
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при
издаване на електронния фиш.
По отношение на
наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното превишаване
на разрешената скорост в населено място с 30 км/ч., попадащо в границите,
визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на глобата от 100 лева,
който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в съответствие със
закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –ОДМВР -
Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл.
63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на
писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по
80,00 лв., което следва да бъде заплатено в полза на ОДМВР – Варна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №3954616, издаден от ОДМВР –
Варна, с който на К.В.В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН **********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: