Решение по дело №1860/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Д. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от управителя И.Я.Б., чрез пълномощник – адв.Л.М., против Решение № 1026/06.07.2023г. по АНД № 20233110201730 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш /EФ/ на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ от ЗДвП, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр.чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

Касаторът твърди незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа възражение за липса на мотиви във въззивното решение по направените от него възражения, в частност тези за несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената за нарушена правна норма, както и че за вмененото нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не си издава ЕФ, а се съставя АУАН. Оспорва изводите на ВРС за издаване на процесния ЕФ с процесуалните норми. Счита, че горното противоречие е довело до нарушаване правото му на защита, както и че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. На изложените основания моли за отмяна на въззивното решение и на НП. В проведеното открито с.з. не се явява представител.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Варна, в подадени чрез процесуален представител - гл.ю.к. К.Л.-А. писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за отсъствие на допуснати при издаване на процесния ЕФ процесуални нарушения; за съответствие на същия с изискванията на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП; за подробно описание на нарушение и съответствието между правното и фактическото описание на същото; както и за доказаност на повдигнатото обвинение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Д. “ ЕООД срещу ЕФ на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ от ЗДвП, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр.чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ

За да потвърди ЕФ, районният съд е приел следното:

При издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна, като същият съдържа всички реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, словесното описание съответства на цифровото описание на нарушението. Съдът не е споделил аргументите на защитата относно вида на наказанието, като е отчел разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ. Приел е за неоснователни и доводите за неправилно определена санкционна норма, като е изложил мотиви, че нарушението обективира състав по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, както правилно е прието и в ЕФ, а останалите разпоредби, с които е направена привръзка в ЕФ касаят начина на установяване на нарушението и вида и размера на предвидените наказания.

ВРС е счел за неоснователни и развитите в жалбата доводи, че нарушението е следвало да бъде установено с АУАН, след което да бъде издадено и НП.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, като противно на твърденията в касационната жалба, е изложил подробни мотиви защо го приема за законосъобразен, давайки отговор на всички относими за случая възражения на жалбоподателя.

Съставът на АдмС - Варна възприема изцяло констатациите на първостепенния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Във връзка с основното възражение в касационната жалба, касационният състав намира за необходимо да посочи следното. Правилни са изводите на въззивния съд, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него ясно и недвусмислено е посочено, че с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „ГО“ по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Посочени са мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, марката, моделът и регистрационният номер на МПС и собственикът, на когото е регистрирано превозното средство. Следователно налице е подробно и изчерпателно описание на всички съставомерни признаци на нарушението от обективна страна, което позволява на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен.

Неоснователно касаторът поддържа, че в ЕФ е дадена неправилна правна квалификация на деянието и e направено недопустимо смесване на съставите на две различни нарушения – по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и по чл.638, ал.4 от КЗ, наказуеми по различен ред. И в двете хипотези - по чл.638, ал.1 от КЗ и по чл.638, ал.4 от КЗ става дума за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като разграничението между тях е само относно начина на установяване и санкциониране на нарушението, което е видно и от систематичното тълкуване на разпоредбите. За да се установи съставомерното извършване на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да е налице управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО", като в случаите по чл.638, ал. 1 от КЗ това става по общия ред със съставяне на АУАН, въз основа на който се издава НП съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, а в случаите по чл.638, ал.4 от КЗ – чрез заснемането с автоматизирано техническо средство, въз основа на което се издава ЕФ съгласно чл.647, ал.3 от КЗ. В конкретния случай управлението на такова МПС е установено и заснето с АТСС, поради което правилно нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, вр.чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ и е санкционирано с издаването на ЕФ.

Правилни са изводите на ВРС, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че са налице всички елементи на извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ - установено с АТСС управление на МПС, за което е задължително сключването на застраховка „ГО“, и липса на валидно сключен и действащ договор за застраховка „ГО“ за това МПС към този момент. Следователно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице - собственик, съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ.

Жалбоподателят не твърди и не е представил доказателства за наличие на сключен договор за ГО към момента на установяването му, т.е. такива които да опровергават фактическите констатации в ЕФ, поради което правилно и обосновано районният съд го е потвърдил.

Не се споделя възражението в касационната жалба, че липсата на дата на издаване на ЕФ е аргумент, че ЕФ се издава веднага след установяване на административното нарушение, т.е. след постъпване и обработване на данните от системата, като при невъзможност това да стане в рамките на 24 часа от установяване на нарушението, следва да се премине към общия ред за провеждане на АНП – чрез съставянето на АУАН и издаване на НП, при спазване на приложимите процесуални правила и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Производството по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП е специално, поради което изискванията за съставянето на АУАН и последващо издаване на НП не са приложими. Цитираната разпоредба не предвижда като задължителен реквизит при издаването на ЕФ същият да съдържа дата на издаване.

По горните съображения съдът намира, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на НПК. Като е потвърдил издадения ЕФ, РС – Варна е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното пред съда искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

На основание чл.221, ал.2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1026/06.07.2023г. по АНД № 20233110201730 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ от ЗДвП на „Д. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от управителя И.Я.Б., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр.чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА „Д. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от управителя И.Я.Б.,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: