РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. гр. Добрич, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20223200500159 по описа за 2022 година
намира следното :
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по
две въззивни жалби на всяка от срещупоставените страни против две
решения, постановени от Генералтошевския районен съд по гр.д. № 232/
2020 г. и по частна жалба на една от страните срещу инкорпорираното в
допълнителното решение определение по член 248,ал.3 от ГПК .
Въззивната жалба с вх.№ 1328/26.08.2021 г. ( по регистратурата на
ГТРС) на ответника АТ. ДР. ИВ. от град К. е насочена срещу първоначалното
решение № 18 от 9.08.2021 г. , с което по по предявен срещу него от В. ИВ. Д.
иск по член 87,ал.3 от ЗЗД , е развален изцяло договорът за издръжка и
гледане, сключен с нот. акт № 5 по нот.д.№ *** г. на Нотариус № **, с район
на действие – КРС,поради неизпълнение на задължението за издръжка и
гледане спрямо двамата прехвърлители – ищцата и наследодателя й – съпруг .
Въззивната жалба с вх.№ 2145/23.11.2021 г. ( по регистратурата на ГТРС
) на ищцата В. ИВ. Д. от град К. е насочена срещу допълнителното решение
1
№ 38 от 28.10.2021 г. в частта, с която е отхвърлен искът й за прогласяване
нищожността на същия договор за бъдещи грижи и издръжка на основание
член 26,ал.2 от ЗЗД - липса на основание .
Частна жалба с вх.№ 2127/22.11.2021 г. ( по регистратурата на ГТРС) на
ответника А.Д. И. е насочена срещу допълнителното решение в частта ( с
характер на определение ), с която е отхвърлена молбата му за изменение на
решението относно дължимите от него в полза на ищцата разноски.
В първата жалба има оплаквания, че първоинстанционният съд не
обсъдил твърденията на ответника за изпълнение на задължението за
издръжка и гледане и доказателствата, събрани от съдебно – счетоводна
експертиза и от показанията на свидетели „ по представен снимков материал “
; не посочил в мотивите кои конкретни действия/бездействия на ответника
съставляват неизпълнение на задълженията му по договора; не интерпретирал
правилно фактите за това, че в продължение на няколко години ищцата
живяла в общ дом с ответника и неговото семейство; че грижите за болния
прехвърлител до смъртта му са полагани от ответника и неговия баща; че
ищцата е имала добър жизнен стандарт след сключването на договора (
участвала в туристически пътувания и семейни празненства , работила като
***, на което дъщеря й – майка на ответника - била директор ); ответникът
погасил 78% от задърженията й по договор за кредит ; ищцата прекъснала по
своя воля контактите си с ответника и родителите му ; нямала конкретни
неудовлетворени нужди и не се е обръщала за помощ ( не е уведомявала
ответника за неработещо парно или за друга нужда и за готовност да приеме
помощ от ответника ) ; ответникът не й отказвал помощ .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата ( ищца ) В. ИВ. Д.
отговаря ,че доводите в жалбата са неоснователни ,тъй като доказателствата
не установяват изпълнение на задълженията по договора нито лично от
ответника, нито чрез трети лица ; издръжката е дължима независимо от
наличието на средства у праводателя ; ответникът сам имал нужда от
издръжка и я получавал от дядо си според показанията на свидетелката М. К. ;
прекъсването на контактите от прехвърлителката е налагало длъжникът да
трансформира сам натуралното си задължение с оглед приетото в посочена в
отговора съдебна практика, че в тази хипотеза има забава на кредитора, която
не освобождава длъжника от задължението да осигури издръжка в пари за
2
времето, изтекло след отказа за получаване на натурална издръжка и до
решението за трансформация.
Във втората жалба се поддържа, че при уважаване на иска за разваляне
не се дължи произнасяне по иска за нищожност и постановеният диспозитив
„ без уважение “ , вместо „ без разглеждане “ е неправилен.
В частната жалба се поддържа, че отказът за изменение на решението
относно разноските е незаконосъобразен . На ищцата се следвали разноски в
намален до 1 554,02 лева размер, в т.ч. 1 053,20 лева - адвокатско
възнаграждение в минимален размер, определен съобразно член 7,ал.2,т.4 от
Наредбата и цената на иска от 17 440 лева .
В срока по член 276,ал.1 от ГПК ответницата по частната жалба (ищца)
В. ИВ. Д. отговоря, че молбата за изменение на решението е просрочена,
възражението по член 78,ал.5 от ГПК е несвоевременно заявено,
възнаграждението е уговорено за защита по три иска ( в размер от 600 лева за
всеки иск, който е под минумима ) и с оглед възможността по член 7,ал.2,т.9
от Наредбата за заплащане на допълнително възнаграждение .
При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията във
въззивните жалби, заявените в отговорите и в откритото заседание доводи и
съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че решенията са валидни,
че допълнителното решение ( освен частта от него с характер на определение
по член 248,ал.3 от ГПК ) е процесуално недопустимо, че първоначалното
решение е недопустимо в една част, допустимо и правилно в другата част .
Предявените с искова молба с вх.№ 1142 от 4.05.2020 г. от В. ИВ. Д. от
град К. срещу АТ. ДР. ИВ. от същия град пред Каварненския районен съд, но
разгледани от определения по реда на член 23,ал.3 от ГПК Генералтошевски
районен съд искове са за прогласяване частичната ( само за бъдещите грижи и
издръжка ) нищожност по член 26,ал.2,пр.4 от ЗЗД - липса на основание – на
договора за издръжка и гледане, сключен от В. ИВ. Д. и съпруга й А. Г. Д.,
като прехвърлители и АТ. ДР. ИВ., като длъжник с нотариален акт № *** г.
на Нотариус, с рег. № ** по регистъра на НК, с район на действие – КРС и за
разваляне по член 87, ал.3 от ЗЗД до размера на идеалната част на ищцата на
целия ( за минали и бъдещи грижи и издръжка ) договор поради неизпълнение
на задължението за гледане и издръжка спрямо двамата прехвърлители въз
основа на следните твърдени факти : на 18.11.2015 г. ищцата и съпруга й А. Г.
3
Д., починал на *** г. , прехвърлили на ответника – техен внук - срещу
досегашните грижи и срещу задължение за грижи и издръжка, осигуряване на
спокоен и нормален живот за в бъдеще притежавания в съпружеска
имуществена общност имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 35604. 501.976.1.24 по кадастралната карта на град К. – апартамент със
застроена площ от 80,41 кв.м.; договорът е сключен след острото влошаване
на здравословното състояние на прехвърлителя Д. ( имал *** и в месец юни
2013 г. претърпял *** ) и възникнала в месец август 2015 г. нужда от
извършване на ***, за което Д. не дал съгласие и при знание у ответника за
медицинската прогноза, че при неизвършване на операцията ( ***)
смъртта му е очакван до три месеца резултат; ответникът допуснал
неизпълнение на задълженията за бъдещи издръжка и гледане , така както не
предоставил и минали грижи и издръжка .
Ответникът оспорил всички искове при твърдения, че преди
сключването на договора предоставил на двамата прехвърлители грижи и
издръжка, а след сключването му задълженията за издръжка и гледане са
изпълнявани от него ( тогава студент ) лично и чрез трети лица – неговите
родители ; че ищцата била в състояние да се обслужва сама ( до дата
2.07.2018 г. работела като *** „ ***“ в град К. и преди подаването на исковата
молба започнала отново работа като *** ); включвана била по настояване на
ответника в екскурзиите, организирани от *** – негова майка ;
прехвърлителите се установили и живели в къщата на родителите на
ответника, а ищцата останала в нея и след смъртта на прехвърлителя;
ответникът извършвал при нужда всички ремонти в прехвърления с договора
апартамент, в който ищцата се преместила да живее ; от месец август 2018 г.
ответникът започнал да изплаща със свои средства от заплата изтегления от
ищцата след смъртта на съпруга й кредит ; при прекратяване на контактите с
родителите на ответника от 2018 г. поради имотни разногласия ищцата
приемала посещения и помощ от него и неговите сестра и племенник, но
скоро време след това започнала да страни и от тях ( сменила номера на
телефона и ключа за входната врата ).
При предявяване на иск за нищожност и съединен с него иск за
разваляне съдът следва първо да прецени допустимостта на иска за
нищожност и ако го разгледа, като го отхвърли изцяло или в една част, да
4
разгледа допустимия иск за разваляне на договора изцяло или в същата част.
Тази поредност и обусловеност на разглеждането им следва от естеството на
претендираните с тях материални права и не зависи от преценката на ищеца (
в случая, за обратна и неправилна поредност ). На разваляне подлежи
валидният договор.
Според удостовереното в нотариалния акт съгласие между страните
апартаментът - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 35604. 501.
976.1.24 по кадастралната карта на град К., със застроена площ от 80,41 кв.м.
- е прехвърлен от съпрузите Д.и на техния внук срещу „
досегашните грижи и срещу задължението на поемателя да им осигури лично
или чрез трето лице за в бъдеще“ грижи и издръжка.
Съдебната практика, изразена в решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр.д.
№ 528/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, приема, че когато е прехвърлен имот срещу
минали и бъдещи грижи и издръжка, без да се посочва каква част се
прехвърля срещу миналите грижи и каква част се прехвърля срещу бъдещите
грижи, договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че
прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си
осигури такива и за в бъдеще. С оглед единния характер на договора и по
аргумент от член 26,ал.4 от ЗЗД въззивният съд намира, че той не може да
бъде оспорен като частично ( само за бъдещите грижи и издръжка ) нищожен
по член 26,ал.2 от ЗЗД – по липса на основание и искът за прогласяване на
частичната нищожност на договора е процесуално недопустим. Процесуално
допустим е искът на наследника на починалия прехвърлител за нищожност на
целия договор до размера на наследствения му дял ( в случая 1/6 ), но с оглед
посочената съдебна практика този иск е неоснователен .
В мотивите на допълнителното решение правилно
първоинстанционният съд е приел, че заявеният от наследника В.Д. иск за
частична нищожност е недопустим, но несъответно на тях е отхвърлил ( с
непрецизен диспозитив „оставя без уважение“) иск за нищожност на целия
договор. Произнасянето е процесуално недопустимо : в едната му част, като
излизащо при нарушение на диспозитивното начало по член 6, ал.2 от ГПК
извън рамките на иска ( той не е за нищожност на договора и за миналите
грижи и издръжка ) и в другата му част, която е в рамките на заявения иск ( за
частична нищожност на договора за бъдещите грижи издръжка ), който обаче
5
поради изложените по – горе съображения е процесуално недопустим. С
оглед служебното правомощие на въззивния съд да провери допустимостта на
допълнителното решение в обжалваната от ищцата част - относно иска за
нищожност на целия договор - то следва да се обезсили и производството по
предявения иск за частична нищожност да се прекрати - член 270, ал.3, изр.1
от ГПК.
Като прехвърлител на ½ идеална част и сънаследник ( един от общо
трима съгласно удостоверение № АО- 11 -453/4.12.2019 г. на Община К. ) на
другия прехвърлител ищцата Д. е легитимирана да предяви иск за разваляне
на договора поради неизпълнение на задълженията и към двамата
прехвърлители само за 4/6 от прехвърленото. Така е поискала развалянето,
видно от изрично посоченото в исковата молба, но първоинстанционният съд
е приел, че искът е за цялостно разваляне на договора и се произнесъл по
такъв иск с първоначалното решение. Решението следва като недопустимо да
се обезсили в частта, с която договорът е развален за горницата над 4/6 от
прехвърленото като постановено свръх петитум.
В посоченото по – горе решение на състав на ІV г.о. на ВКС е прието
още, че при развалянето на такъв договор е неприложима разпоредбата на чл.
88 ЗЗД, която се отнася за договорите с продължително или периодично
изпълнение, тъй като тази разпоредба визира договорите, при които и двете
престации се разменят продължително време или периодично. Договорът е
единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с
оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част.
Според изразеното от страните съгласие до 18.11.2015 г. на
прехвърлителите са предоставени гледане и издръжка и следователно
договорът в едната му част е изпълнен. Това положение ( оспоримо с иск за
привидност ) няма правно значение по иска за разваляне на договора поради
неизпълнение на задължението за бъдещи грижи и издръжка. Оспорени с
въззивната жалба са фактическите изводи относно релавантните за иска по
член 87,ал.3 от ЗЗД обстоятелства - изпълнено ли е задължението от
ответника лично или чрез трети лица срямо прехвърлителя Д. от сключването
на договора на 18.11.2015 г. до смъртта му на *** г. и спрямо
прехвърлителката Д. до подаването на исковата молба на 4.05.2020 г.
Твърдените от ответника факти за извършени от него плащания по
6
издължаване на отпуснатия на прехвърлителите банков кредит нямат правно
значение и необсъждането на събраните за тях, но неотносими по делото
доказателства от експертиза не съставлява процесуално нарушение .
Необсъждането на снимковия материал, ведно с гласните доказателства, не е
съставлява процесуално нарушение също, до колкото той няма решаващо
доказателствено значение. Основателно е обаче оплакването във въззивната
жалба на ответника, че при установяване на фактическата обстановка
първоинстанционният съд се е ограничил да посочи само съдържанието на
свидетелствата, дадени от разпитаните по делото свидетели на двете страни,
че не ги е обсъдил по – подробно, като не е посочил кои от твърдените от
страните обстоятелства приема за доказани и кои за недоказани.
Със свидетелствата на К. Н. ( дъщеря на ищцата ) и М. К. ( съседка на
ищцата ) е установено, че преди сключването на договора прехвърлителите се
преместили в пристройка (една стая с антре) към находяща се в
град К. жилищна сграда, собственост на родителите на ответника.
Прехвърлителят Д. , страдащ от ***, бил вече с *** ; придвижвал се с количка
и новото място за живеене (за разлика от старото - прехвърления с договора
апартамент ) било удобно за нуждите му от придвижване . Кратко време
преди сключването на договора , в месец август 2015 г. медицински екип
констатирал сериозно влошаване на здравословното му състояние – наличие
на неподлежащи на повлияване от лекарства ***. Препоръчал *** и на този
крак, която да се извърши в срок до три месеца като условие да продължи да
живее. Поради несъгласие от Д. ***та не била извършена и той починал на
*** г. точно след три месеца в домашни условия. Няма твърдения от нито
една от страните, че между 18.11.2015 г. и *** г. за Д. са полагани
медицински и лекарски грижи извън домашни условия.
По същото време ответникът бил студент в град Варна, където живеел
на квартира ( свидетелката Н. ) , но се прибирал редовно за уикендите и
празниците ( свидетелката Ж. И.а – сестра на ответника) . Според
свидетелките Н. и К. за краткия 10 – дневен период на действие на договора
спрямо прехвърлителя Д. за него се грижела само съпругата му В., тя го
къпела и миела на студено, в антрето по липса на баня и тоалетна.
Свидетелката Ж. И.а съобщила, че от 2014 година ответникът „ помагал за
абсолютно всичко“ на болния си дядо, „ за водене по болници “.
7
Декларирала, че „ ако има някой, който да е помагал най – много за гледането
“ му, това са нейният брат и баща. Същото е декларирано и от свидетелите К.
Д. Г. и И. Д. П.. Прехвърлителката В.Д. се завърнала в апартамента, кратко
време след смъртта на съпруга си според свидетелствата на Н., К. и К. Г..
Противно на тях това станало след две години и след 2017 г., според
свидетелствата на Ж. И.а или след няколко месеца до една година, според
свидетелствата на К. Г. и И. П.. По делото са събрани представени от ищцата
множество платежни документи за платени сметки за вода, електрическа
енергия и други услуги, доставени и ползвани в апартамента в град К. в
периода месец февруари 2016 г. – месец април 2020 г. , които указват, че
завръщането й в апартамента е станало в близко до смъртта на Д. време - към
2016 г. Заварила апартамента с пукнатини по стените, организирала ремонта
му ( и срещу труда от съседи) и го заплатила със свои средства ( показания на
К. и Г. ), така както заплатила и следващия по време ремонт на канализацията
в имота , макар ответникът да бил запознат с проблема ( свидетелствата на Н.
). Скоро след това се развалила парната инсталация, за ремонта й били нужни
около 3 000 лева, Д. уведомила ответника за това, но не последвало нищо (
показания на Н. и К. ).
В миналото прехвърлителката ходела на екскурзии, от които след 2015
г. - една в Гърция ( според свидетеля Г. ) и друга за почивка на остров Тасос
– като подарък от внуците й за 70 – годишния й юбилей (според свидетеля Ж.
И.а). Приживе на Д. ищцата работела като *** „ *** “, а в скоро време ( към
разпита на 9.12.2020 г. на свидетеля П. и И.а и съобразно показанията на Ж.
И.а ) работела като *** на друго място в К.. Еднопосочно всички свидетели по
делото са установили, че поради конфликт с дъщеря си ( майката на
ответника ) отношенията на ищцата с нея силно се обтегнали, ищцата
преустановила контактите си и с внуците Ж. и А.. Те спрели да я посещават.
В продължение на последните най – малко две години, както посочили
свидетелките Н., К. и Г., ответникът не е оказвал никаква помощ на баба си.
Тя разчитала на доходите си, на грижите и помощта от другата си дъщеря, по
– рядко – на съседката - свидетелката К., която й помагала с пари също.
Съобщени при изслушването на свидетелите са различни факти,
осъществени приживе на Д., но преди 18.11.2015 г. за : ремонта на
пристройката и разходите за него; събирането на семействата на общи и
8
семейни празници и приготовленията за тях ; осигуряването за Д. на
транспорт за явяване на лекарски прегледи в К. и Варна ; воденето и
придружаването му до болници за прегледи и лечение и финансовото
обезпечаване на лечението ; трудовата заетост на ищцата като *** „***“
преди 18.11.2015 г. ). Всички те са неотносими към иска по член 87,ал.3 от
ЗЗД , като настъпили преди релевантния за изпълнението на задължението за
издръжка и гледане период.
Обсъдените по- горе доказателства са опора за извод, че в рамките на 10
– дневния период въззивникът И. не е осигурявал издръжка и не е полагал
преки грижи за тежко болния прехвърлител, който след отказа от
животоспасяваща операция, е имал нужда от постоянно обслужване,
прилагане на мерки за облекчаване на болките и морална подкрепа срещу
отчаянието. За целия период въззивникът не е предоставил и на
прехвърлителката Д. дължимите грижи и издръжка, в т.ч. финансова помощ
при устройването й обратно в апартамента чрез поемане на разноските за
необходимите впоследствие ремонти, независимо от доходите й от пенсия и
работа като *** и без необходимост от това да го уведомява нарочно за всяка
възникнала своя нужда. За да бъде изправен, длъжникът е следвало да
предоставя ежедневно издръжка в натура съобразно нуждите на
кредиторката, както и да полага грижи за здравето и домакинството й. По
делото не е установено, че и при влошаване на отношенията такива грижи и
издръжка са предлагани от ответника, а тя ги е отказала. Неизпълнената част
от задълженията за издръжка и гледане обхваща целите периоди, значителна
е с оглед интересите на кредиторите и следователно налице са основанията по
член 87, ал.1 и ал.4 от ЗЗД за разваляне на договора до размера на 4/6 идеални
части от прехвърленото . Уважаването му е законосъобразен резултат и
въззивният съд потвърждава решението в тази част.
По разноските : ответникът е подал молбата си за изменение на
решението в частта относно разноски срочно, но основание за изменение –
намаление на присъдените на ищцата разноски, както правилно е преценил
районният съд няма, защото в срока до приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство той не е направил възражение по член
78, ал.5 от ГПК. Следователно определението, с което е отказано изменяване
на решението относно разноските , е законосъобразно. С оглед постановения
9
от въззивната инстанция резултат – оставен без разглеждане един иск,
потвърдено уважаване на втория иск и обезсилване на решенията по два иска
( с равна цена – 10 851,80 лева ) поради нарушения на съда – произнасяне „
плюс петитум“, ищцата има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на
половината от присъдените й от съда за първоинстанционното производство
разноски – 1 150,41 лева ( в т.ч. 900 лева адвокатско възнаграждение ), а
ответникът има право на основание член 78,ал.3 от ГПК – на половината от
разноските , които по списък са 1 450 лева или на 725 лева . За въззивното
производство въззивникът И. е направил разноски от 1 254,26 лева, в т.ч.
действително държимата държавна такса от 54,26 лева и 1 200 лева –
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно при минималния размер
на възнаграждението от 1 1 81,11 лева с оглед интереса от 21 703,60 лева (
2х10 851,80 лева ) и правилото на член 7,ал.2,т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения . Той има право да му
се присъди само половината от адвокатското възнаграждение от 600 лева ,но
няма право на никаква част от държавната такса при неоснователност на
въззивната му жалба (обезсилването на решението е поради произнасяне „
свръх петитум“ , а не поради недопустимост на предявения иск ) . За
въззивното производство ищцата е направила разноски само за държавна
такса, но с оглед недопустимостта на иска – предмет на обжалваното от нея
решение ,тя няма право на никаква част от тези разноски .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 38 от 28.10.2021 г. на
Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 232/2020 г. в частта, с която е
отхвърлен ( оставен без уважение ) искът на В. ИВ. Д., ЕГН: ********** от
град К., *** срещу АТ. ДР. ИВ., ЕГН: ********** от град К., *** за
прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане , сключен на
18.11.2015 г. с нотариален акт № *** г. на Нотариус, с рег. № ** по регистъра
на НК, с район на действие – КРС между прехвърлителите В. ИВ. Д. и А. Г.
Д., починал на *** г. и АТ. ДР. ИВ. на основание член 26,ал.2 от ЗЗД по липса
на основание
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на В. ИВ. Д., ЕГН: **********
10
от град К. срещу АТ. ДР. ИВ., ЕГН: ********** от град К. за прогласяване
нищожността на основание член 26,ал.2 от ЗЗД, като сключен по липса на
основание , на договора в частта относно прехвърлянето на апартамент -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 35604. 501.976.1.24 по
кадастралната карта на град К. със застроена площ от 80,41 кв.м. срещу
бъдещи грижи и издръжка .
ОБЕЗСИЛВА решение № 18 от 9.08.2021 г. на Генералтошевския
районен съд по гр.д.№ 232/2020 г. в частта, с която е развален на основание
член 87,ал.1 и ал.3 от ЗЗД договор за издръжка , сключен на 18.11.2015 г. с
нотариален акт № *** г. на Нотариус, с рег. № ** по регистъра на НК, с район
на действие – КРС между В. ИВ. Д. и А. Г. Д., починал на *** г. и АТ. ДР. ИВ.
за прехвърляне на апартамент - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 35604. 501.976.1.24 по кадастралната карта на град К. със
застроена площ от 80,41 кв.м. поради неизпълнение на задължението за
издръжка и гледане към двамата прехвърлители над размера от 4/6 идеални
части по иска В. ИВ. Д., ЕГН: ********** от град К. срещу АТ. ДР. ИВ., ЕГН:
********** от град К. .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 9.08.2021 г. на Генералтошевския
районен съд по гр.д.№ 232/2020 г. в частта, с която е развален на основание
член 87,ал.1 и ал.3 от ЗЗД договор за издръжка , сключен на 18.11.2015 г. с
нотариален акт № *** г. на Нотариус, с рег. № ** по регистъра на НК, с район
на действие – КРС между В. ИВ. Д. и А. Г. Д., починал на *** г. и АТ. ДР. ИВ.
за прехвърляне на апартамент - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 35604. 501.976.1.24 по кадастралната карта на град К. със
застроена площ от 80,41 кв.м. поради неизпълнение на задължението за
издръжка и гледане към двамата прехвърлители до размера от 4/6 идеални
части по иска В. ИВ. Д., ЕГН: ********** от град К. срещу АТ. ДР. ИВ., ЕГН:
********** от град К. .
ПОТВЪРЖДАВА допълнителното решение № 38 от 28.10.2021 г. на
Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 232/2020 г. в частта ( с характер на
определение ), с която е отхвърлена молбата на АТ. ДР. ИВ. за изменение на
решението относно дължимите от него разноски .
ИЗМЕНЯ решение № 18 от 9.08.2021 г. на Генералтошевския районен
съд по гр.д.№ 232/2020 г. в частта, с която АТ. ДР. ИВ. ЕГН: ********** от
11
град К. е осъден да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН: ********** от град К. разноски
за първоинстанционното производство, като ГИ НАМАЛЯВА от 2 300,82
лева на 1 150,41 ( хиляда сто и петдесет лева и четиридесет и една стотинки )
лева .
ОСЪЖДА В. ИВ. Д., ЕГН: ********** от град К. да заплати на АТ. ДР.
ИВ., ЕГН: ********** от град К. разноски за първоинстанционното
производство в размер от 725 ( седемстотин двадесет и пет ) лева и
разноски за въззивното производство в размер от 600 ( шестстотин ) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12