РЕШЕНИЕ
Номер 3873 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански
състав
На 15.10
Година 2019
В публично заседание на 02.10.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2640 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство
по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.150
във връзка с чл.262 от КТ.
Ищецът П.П.П. *** моли съдът да
постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени
Заповед № 668/17.12.2018 г. на У. на ответното дружество, да го възстанови на
предишната му работа, както и да осъди ответника да му заплати сумата 11 818,
98 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 17.12.2018 г. -
17.06.2019 г., както и сумата 2 509, 26 лева, представляваща неизплатено
на ищеца възнаграждение за положени 138, 43 часа извънреден труд през периода
23.05.2018 г. – 14.12.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници,
по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на п. му
а.възнаграждение.
Ответникът „Хагер Транспорт България“ ООД – с.
Граф Игнатиево, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Прави възражение за прихващане – като, при
условията на евентуалност, моли съдът, ако уважи исковете за заплащане на
обезщетение и на възнаграждение за извънреден труд, да извърши прихващане на
присъдената сума с изплатените на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в размер общо на 5 193, 19
лева. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на п. му а.възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество като “****” от 16.04.2018 г. до 17.12.2018
г., считано от която дата с процесната Заповед е било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ -
поради намаляване обема на работа, като със самата Заповед е било разпоредено да се заплатят на ищеца обезщетения по чл.220
от КТ в размер на 1 969, 83 лева и по чл.224 от КТ за 14 дни неползван
платен годишен отпуск в размер на 1 253, 53 лева.
От страна на ответника не са ангажирани
каквито и да е доказателства, от които да се установява, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в ответното дружество е било
налице намаляване обема на работа (нещо повече – видно от представените от
ищеца писмени доказателства, на 18.12.2018 г. – т.е., след уволнението на
ищеца, ответникът е публикувал в сайта ** обява, че търси да назначи служител на
позиция „*********– което само по себе си е достатъчно основание процесната Заповед да бъде призната за незаконна и като
такава – отменена.
Дори да се приеме,
че е било налице към момента на уволнението на ищеца намаляване на обема на
работа, че е упражнил правото си на подбор по критериите на чл.329, ал.1 от КТ,
поради което съдът намира, че процесната Заповед се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена и на това основание.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а
оттук – с оглед основателността на този иск, и акцесорния
характер на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, той също се явява
доказан по основание и следва да се уважи, като ищецът се възстанови на
предишната му работа.
Както се
установява от направената констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца
в съдебното заседание по делото на 20.06.2019 г., след датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение с ответника – 17.12.2018 г., П.П. не е започнал работа по друго такова, а от заключенията
от 17.04.2019 г. и допълнителното такова от 17.05.2019 г., и двете на в.л.по
ССЕ З.М., се установява, че дължимият размер на обезщетението за оставане на
ищеца без работа поради уволнението през периода
17.12.2018 г. - 17.06.2019 г., е в размер общо
на 11 818, 98 лева, а също така –
че ответникът е изплатил на ищеца (включително чрез превеждане на *****на задължения на ищеца по образувани срещу него
изпълнителни дела, както и на задължения на ищеца към съответните държавни учреждения и пенсионни и здравно осигурителни фондове)
обезщетения по чл.220 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ в размер
общо на 5 193, 19 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по
основание, но – предвид направеното от ответника възражение и изплащането на
ищеца на обезщетения за неспазен едномесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото му правоотношение, за неползван платен годишен отпуск
и за оставането на ищеца без работа един месец след уволнението му (основанията
за изплащане на които обезщетения, с оглед отмяната на уволнението на ищеца, са
отпаднали), той дължи на ответника връщането на тези обезщетения, поради което
от полагащото се на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението в размер общо на 11 818, 98 лева следва да се прихванат
изплатените от ответника на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в посочения общ размер от
5 193, 19 лева и този иск да се уважи до размера от 6 625, 79 лева,
заедно със законната лихва от 14.02.2019 г. – датата на подаване на исковата
молба, като за разликата над уважения до пълния предявен размер този иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради извършеното прихващане.
Същевременно, от
страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства
по чл.149 от КТ, от които да се установява, че той е полагал извънреден труд
(включително и през почивни дни и дни на официални празници) през процесния период (нещо повече – ищецът твърди, че е полагал
извънреден труд и в дни, когато изобщо не е бил на работа поради ползването на
отпуск), като съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи, че
комуникацията му в извънработно време по електронна поща и скайп
представлява полагане на извънреден труд (още повече, че по имейл и през скайп ищецът може да комуникира от всеки един компютър и
дори от таблет или мобилен телефон, а не само от
служебния компютър на работното му място).
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.150 във връзка с чл.262 от КТ се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за
производството по делото в размер, съобразно уважената част от обективно
съединените искове, на 800 лева – а.възнаграждение, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 365, 03 лева ДТ за уважените искове и 250 лева
депозити за ССЕ и за СТЕ.
С оглед
отхвърлената част от обективно съединените искове ищецът следва да заплати на
ответника разноски по съразмерност в размер общо на 700 лева – платени а.възнаграждение
и депозити за ССЕ и СТЕ.
Предвид
фактическата и правна сложност на спора и размерите на присъдените на страните
разноски за а.възнаграждение, съдът намира, че направените от страните
възражения за прекомерност на заплатените от другата страна а. възнаграждения,
се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № 668/17.12.2018 г. на У. на „Хагер Транспорт България“ ООД
– с. Граф Игнатиево, ЕИК *********, представлявано от У. Н.А.П., със съдебен
адрес:***, **, а. К.Г., с която,
считано от 17.12.2018 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работа, е било прекратено трудовото правоотношение с П.П.П., ЕГН **********,***, А. к. П., а. Н. П. и а.. Б.П., КАТО
ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца НА ПРЕДИШНАТА МУ РАБОТА - ***
ОСЪЖДА „Хагер Транспорт България“ ООД, с посочените
седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА П.П.П., с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 6 625, 79 лева – обезщетение за оставането
на ищеца без работа поради уволнението за периода от 17.12.2018 г. до 17.06.2019
г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 14.02.2019 г., ДО
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 800 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
НА Районен съд – гр. Пловдив – 365, 03 лева – държавна такса И 250 лева
депозити за ССЕ и за СТЕ, КАТО обективно
съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 11 818, 98 лева - поради прихващане с насрещно вземане на ответника – изплатени на ищеца на
отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ
в размер общо на 5 193, 19 лева, И с правно основание чл.150 във връзка с чл.262 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 2 509, 26 лева, представляваща неизплатено на ищеца
възнаграждение за положени 138, 43 часа извънреден труд през периода 23.05.2018
г. – 14.12.2018 г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.П.П., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Хагер Транспорт България“ ООД, с посочените
седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В
РАЗМЕР НА 700 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца на п. му а.възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника на п. му а.възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ
16.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ Павел Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.