Присъда по дело №1705/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1705/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимата С. Д. А., ЕГН **********, за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а именно затова, че в гр. П., обл. П., за
времето от месец октомври 2006 г. до 10.06.2019 г., след като е била осъдена:
с Решение № 74/2006 г., постановено по гр. д. № 109/2006 г., по описа
на Районен съд - П., влязло в сила на 12.10.2006 г.,
с Решение № 16/2008 г., постановено по гр. д. № 699/2007 г., по описа
на Районен съд - П., влязло в сила на 29.02.2008 г.,
и с Решение № 233/2012 г., постановено по гр. д. № 237/2012 г., по
описа , на Районен съд - П., влязло в сила на 17.05.2012 г.,
да издържа свой низходящ - П. Р. М., ЕГН: **********, чрез неговия
баща и законен представител Р. П. М., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
12 неплатени месечни вноски по издръжката от по 35 лева всяка, на
обща стойност 420 лева, които били дължими за времето от месец октомври
2006 г. до 08.11.2007г.;
51 неплатени месечни вноски по издръжката от по 70 лева всяка, на
обща стойност 3570 лева, които били дължими за времето от 08.11.2007 г. до
23.02.2012 г.;
88 неплатени месечни вноски по издръжката по 140 лева всяка на обща
стойност 12320 лева, които са били дължими за времето от 23.02.2012г. до
10.06.2019 г., всички на обща стойност от 16 310 лева.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
съображения по същество в хода на съдебните прения. Не прави нови искания
и не сочи нови доказателства. Пледира за постановяването на осъдителна
присъда и налагането на подсъдимата на справедливо наказание.
Подсъдимата не се явява лично в съдебно заседание. Производството в
съдебната фаза е проведено в нейно отсъствие с участието на упълномощен
защитник. Последният пледира за налагане на възможно най-лекото
наказание ЛС с приложението на чл.66 от НК.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
През 2001 г. св. Р.М. сключил граждански брак с подс. С.А.. По време на
брака им, а именно на 19.03.2004 г. се родил синът им - св. П.М.. Поради
влошаване на личните им отношения подс. С.А. и св. Р.М. решили да се
разведат.
1

С Решение № 74/20.09.2006 г., постановено по гражданско дело №
109/2006 г., по описа на Районен съд - П., влязло в сила на 26.10.2006 г., бил
допуснат техният развод, като било одобрено постигнатото между двете
страни споразумение. Упражняването на родителските права по отношение на
малолетния им син било предоставено на бащата Р.М., а майката била
осъдена да изплаща издръжка на своя низходящ в размер на 35 лева месечно.
След това подс. А. заминала за чужбина, където сключила брак с друг
български гражданин. Въпреки постановеният съдебен акт подс. А. не
заплатила нито една месечна вноска по издръжката за своя син.
Впоследствие с Решение № 16/08.02.2008 г., постановено по
гражданско дело № 699/2007 г., по описа на Районен съд - П., влязло в сила на
29.02.2008г., бил изменен размерът на присъдената с първоначалното
решение издръжка, като бил увеличен от 35 лева на 70 лева месечно. Подс. А.
все така продължавала да не плаща издръжка за детето си, като се чувала с
него само няколко пъти годишно по телефона.
С Решение № 233/23.04.2012 г., постановено по гражданско дело №
237/2012 г., по описа на Районен съд - П., влязло в сила на 17.05.2012г. отново
бил изменен размерът на присъдената издръжка, като същия бил увеличен от
70 лева на 140 лева месечно. Подс. А. не заплатила нито една вноска и от така
увеличената издръжка, още повече, че тя не знаела за третото постановено
съдебно решение, т.к. не й били връчвани съдебни книжа във връзка със
заведеното дело, не била призовавана за явяване на поделото, респ. не
участвала по него нито лично, нито чрез процесуален представител, нито пък
в крайна сметка съдебното решение й е било съобщавано, по какъвто и да е
начин.
През периода от време - месец октомври 2006 г. до 10.06.2019 г., детето
- св. П.М., заедно с баща си св. Р.М. живеели в гр. П., където следвало да се
изплаща издръжката от страна на подс. С.А.. Тъй като, обаче последната се
била дезинтересирала напълно от сина си и не заплащала определените й
месечни вноски по издръжката му, св. Р.М. подал жалба в прокуратурата, с
която било инциирано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването било установено, че за времето от месец
октомври 2006 г. до 10.06.2019 г., включително, на подс. С.А. се били събрали
общо 12 неплатени месечни вноски за издръжката от по 35 лева всяка, на
обща стойност 420 лева, които били дължими за времето от месец октомври
2006 г. до 08.11.2007 г. Също така се били натрупали 51 неплатени месечни
вноски за издръжката от по 70 лева всяка, на обща стойност 3570 лева, които
били дължими за времето от 08.11.2007г. до 23.02.2012 г., както и след това -
88 неплатени месечни вноски за издръжката от по 140 лева всяка, на обща
стойност 12320 лева, дължими за времето от 23.02.2012 г. до 10.06.2019 г.
Общият размер на всички неплатени вноски за издръжката, които подс. А. не
била заплатила възлизал на сумата от 16310 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
2

обясненията на подсъдимата, дадени в ДП в присъствие на защитник и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279 ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК, както и от показанията на свидетелите
П.М., Р.М. и Т.А., а също и от писмените доказателства приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни и писмени доказателства, т.к. те са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират на заключението на
експертизата.
Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният
подробен анализ. Единствено си струва да се изтъкне, че съдът даде вяра на
обясненията на подс. А., в които твърди, че не е била запозната със съдебното
решение, с което дължимата издръжка е била увеличена от 70 лв. на 140 лева.
Тези нейни твърдения се подкрепят категорично от приетите като писмени
доказателства материали, съдържащи се в гр. д. № 237/2012 г. Видно е, че
постановеното по него съдебно решение № 233/2012 г., влязло в сила на
17.05.2012 г. изобщо не е било съобщавано на А.. Отделно от това тя по
никакъв начин не е била уведомявана за това заведено дело за увеличаване на
издръжката, нито е била призовавана, за да участва в делото, респ. не е
участвала било то лично или чрез процесуален представител.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът
намери, че подс. С.А. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като за времето от месец
октомври 2006 г. до 23.02.2012 г., след като е била осъдена с Решение №
74/2006 г. по гр. д. № 109/2006 г., влязло в сила на 12.10.2006 г. и с Решение
№ 16/2008 г., по гр. д. № 699/2007 г., влязло в сила на 29.02.2008 г., двете по
описа на Районен съд - П., да издържа свой низходящ - П. Р. М., ЕГН:
**********, чрез неговия баща и законен представител Р. П. М., съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно:
12 месечни вноски от по 35 лева всяка, на обща стойност 420 лева,
дължими за времето от месец октомври 2006 г. до 08.11.2007 г.;
51 месечни вноски от по 70 лева всяка, на обща стойност 3570 лева,
дължими за времето от 08.11.2007 г. до 23.02.2012г.;
всички на обща стойност 3990 лева.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и
мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимата е
имала представа за всички обективни елементи от състава на престъплението,
като е предвиждала и искала настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съзнавала е, че има месечно задължение за изплащане на издръжка на
детето си в размерите посочени по-горе, а в инкриминирания период не е
изпълнявала това си задължение. Не са налице обстоятелства изключващи
наказателната отговорност на дееца, доколкото тя е жена в работоспособна
възраст, а през по-големия период на обвинението е живеела и работила в
3

Германия.
Тук веднага следва да се каже, че съдът призна подс.А. за невиновна и
я оправда по първоначално повдигнатото й обвинение, а именно за неплащане
на издръжката присъдена с Решение № 233/2012 г. по гр. д. № 237/2012 г.,
влязло в сила на 17.05.2012 г. по описа на РС – П., т.е. на 88 месечни вноски
от по 140 лева всяка, на обща стойност 12320 лева, дължими за времето от
23.02.2012г. до 10.06.2019 г. Както се посочи по-горе, подс.А. не е имал
съзнание, че дължи такава издръжка и в такъв размер, т.к. по никакъв начин
не е била запозната със съдебното решение по въпросното гражданско дело.
При това положение деянието й се явява несъставомерно от субективна
страна. Факт е, че тя е знаела до последно, че дължи месечна издръжка в
размер на 70 лева, но за периода след влизане в сила на съдебното Решение №
233/2012 г. по гр. д. № 237/2012 г. до края на инкриминирания период, т.е. от
23.02.2012г. до 10.06.2019г., тя не би могла да бъде осъдена за неплащане на
издръжка в размер на 70 лева, защото пък съдебното решение, с което е била
присъдена издръжката в размер на 70 лева - Решение № 16/2008 г., по гр. д. №
699/2007 г., е било отменено с влизането в сила на решението по гр. д.
237/12г. Казано с други думи, в последния инкриминиран период не е било
налице влязло в сила съдебно решение за издръжка в размера на 70 лева, а
само при наличие на влязло в сила такова от обективна страна ще е налице
състав на престъпление по чл.183 ал.1 от НК. В същото време вече бе
посочено, че в последния инкриминиран период е била налице влязло в сила
съдебно решение за издръжка в размера на 140 лева, но за него подсъдимиата
не е имала съзнание, респ. виновно поведение свързано с неплащането на
последно увеличената издръжка.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата за извършеното престъпно деяние, съдът се
ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и
изискванията на чл.54 и чл.57 от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока,
предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца.
Обществената опасност на самия деец е ниска, доколкото А. не е осъждана, не
е криминално проявена и е охарактеризирана позитивно по местоживеене.
Причината за извършеното престъпление е ниското правно и
обществено съзнание у А., както и в тоталната липса на родителски чувства и
загриженост към собственото й първородно дете.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, както и изминалият дълъг
пеиод от времето на извършване на престъплението до момента, в който се
реализира наказателна отговорност спрямо дееца. Отегчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимата са фактът, че не е изплатена издръжка за един
дълъг много период от време – около шест години, както и немалкия размер
на дължимата обща неплатена сума за издръжка.
4

Като съобрази гореизложеното и след като прецени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът намери, че най-подходящото по вид е
наказанието по първата алтернатива на чл.183 ал.1 от НК, при което осъди
подс. А. на четири месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че именно
този вид и размер наказание ще постигне целите по чл.36 от НК, като ще
съответства на степента на вина на дееца и на тежестта на престъплението.
Съдът като прецени данните за личността на подс.А. и преди всичко
чистото й съдебно минало намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за постигането на принудително-възпиращо и поправително-
превъзпитателно въздействие спрямо нея, не се налага ефективно изтърпяване
на така наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед на това и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен
срок от три години.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	9
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20215220201705
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1705/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите