№ 16790
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря Г. Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110170615 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от “ТС” ЕАД, ЕИК ......,
представлявано заедно от ......., със седалище и адрес на управление: гр. С против Г. Д. К. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Сочи, че ответницата е клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди, че ответникът имал задължение за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпаднел в забава т.е. след изтичане на 45 -
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
1
Сочи, че с ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп бил осъществяван чрез
официалната уеб-страница на „ТС” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на
сметка.
Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към датата на подаването на исковата молба не бил погасил задължението си.
Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал
имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с „Техем сървисис” ЕООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „Техем сървисис” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между “ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано заедно от ......., със седалище
и адрес на управление: гр. С и Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, че съществува
вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано заедно от ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С и Г. Д. К. с ЕГН: **********, е адрес: гр. С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ......,
представлявано заедно от ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
27.08.2019 година по ч.гр.дело ч.гр.дело № 48541/2019 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата в размер на 532,86лева, от които 435.45 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2015г, до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 22.08.2019 година до окончателното
изплащане на вземането, 79,00лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до
12.08.2019г., както и суми за дялово разпределение 15.07 лева - главница за периода от
м.07.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и 3,34 лева - лихва за периода от 30.08.2016 г. до 12.08.2019 г., които
суми касаят доставката на топлинна енергия и суми за дялово разпределение за имот с
административен адрес – град С.
2
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че за
процесните суми срещу нея било образувано изпълнително дело № 20208560401211. Твърди,
че имотът е продаден на другия съсобственик на 22.01.2020 г. Твърди, че от сметката и е
била изтеглена сумата от 1184,06. лв. на 29.03.2021 г., с което задължението към ищеца било
погасено. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Моли да
бъдат присъдени сторените по делото разноски, тъй като била заплатила цената по иска
преди подаването на исковата молба.
След като е изтекъл срокът за отговор на исковата молба – на 9.5.2022 година,
доколкото срокът изтича на 7 май, събота, неприсъствен ден – на 2.8.2022 година, извън
срока по чл. 131 от ГПК е заявен насрещен иск, който поради настъпилата преклузия не е
допуснат за съвместно разглеждане по реда на чл. 211 от ГПК и съдът не е разгледал в хода
на съдебното дирене.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т“ ЕООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции и поддържа
претенцията за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител.
Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, както и заключенията
по допуснатите и назначени съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз
основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при
съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от
фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответника Г. К. е била
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката в процесния период – 1.5.2015 година – 30.4.2018 година. Така видно от
нотариален акт за покупко – продажба от 21.7.1997 година, лист 15-16 от делото, като по
силата на покупко – продажба е придобила правото на собственост в размер на 1/2/една
втора/идеална част/. Доказва се, че 22.1.2020 година същата е продала собствените си
идеални части от правото на собственост на ИИ А.ов.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които са изготвени от „ТС“ ЕАД и са одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Твърди се, че за процесните суми и период са действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София,
одобрени с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли
в сила на 10.7.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
3
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с третото лице помагач
на ищеца – „Т“ ЕООД, което и към момента извършва монтаж на измервателни уреди -
топлинни разпределители и термостатни вентили, както и извършва дялово разпределение
на доставената топлинна енергия и извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
Установява се, че ищецът, като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 22.8.2019 година, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 48541/2019 година по описа на Софийски раионен съд. Заповедният
съд е уважил заявлението и за процесните суми и срещу ответницата и разделно отговорния
длъжник И А.ов е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
27.8.2019 година, срещу която е постъпило възражение от ответника по реда на чл.423 от
ГПК и с Определение № 1723/11.8.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 7737/2021
година по описа на Софийски градски съд възражението е прието, спряно е изпълнението по
издадения от районния съд изпълнителен лист и заповед за изпълнение и съдът е дал
указания на заявителя за правото му да предяви иск за установяване на съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Разглежданата искова молба е депозирана в указания от съда срок.
От анализа на събраните по делото доказателства – така заключението по съдебно –
техническата и съдебно – счетоводната експертиза, съдът приема за доказано, че в
топлоснабдения имот, за който при ищеца е открита партида с аб. № 166515 и същата е
открита на името на ИИ А.ов е ползвана топлинна енергия за отопление на имота през целия
процесен период и такава е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за доставка на битова
гореща вода.
Както от заключението по съдебно – техническата експертиза, така и от писмените
доказателства – списък на собствениците – лист 26 от делото, се установява, че в жилището
е имало 3/три/ броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3/три/ броя
топлинни разпределители и 3/три/ броя термостатни вентили, както и 1/един/ брой щранг-
лира в помещението баня, както и 1/един/ брой водомер за отчитане на битова гореща вода.
Съдът приема за доказано, че в периода 1.5.2015 година до 30.4.2018 година е
извършвано дялово разпределение от топлинна енергия отдадена от 1/един/ броя брой
щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път.
Съдът приема за доказано, че в процесния период, както сочи вещото лице по съдебно
– техническата експертиза – трита броя радиатори са демонтирани /затапени, като през
същия период топлинната енергия отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката.
Пак от заключението по съдебно - техническата експертиза, съдът приема за доказано, че в
процесния период – за времето от 1.05.2015 г. – 30.04.2016 г. потребление на топла вода
липсва, а за периода 1.05.2016 г. – 30.04.2018 г. е на база реален отчет на показанията на един
брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния
период битовата гореща вода е отчитана по неговите показания.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза съдът приема за доказано, че в
счетоводството на ищеца са отразени извършени плащания от ответницата в размер както
следва: главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение - 450,53 лева, лихва
4
за забава - 82,34 лева, законна лихва 76,21 лева и съдебни разноски - 227,55 лева.
Доказва се, че след издаване на заповедта за изпълнение ответницата е платила на
ищеца претендираните пред заповедния съд и настоящия съдебен състав суми.
Установява се, че за процесния период ищецът е издал следните фактури, в които е
отразена левовата равностойност – цената на доставената топлинна енергия и дялово
разпределение, като са били съобразени изготвените от третото лице – помагач на ищеца
изравнителни сметки: Фактура **********/31.07.2016 г. на стойност 205,65 лв., която е
следвало да се плати до 14.09.2016 г., Фактура **********/31.07.2017 г. на стойност 352,73
лв., която е следвало да се плати до 14.09.2017 г. и Фактура **********/31.07.2018 г. на
стойност 312,53 лв., която е следвало да се плати до 14.09.2018 г.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- по иска за главница - представляваща стоиност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1
от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
Заявеното от ответницата възражение за погасителна давност е такова по смисъла на
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за частично основателна, като съобразява от
една страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление и такава отдадена от сградна инсталация, и за подгряване на битова
5
гореща вода, както и съобразява заявеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност – такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите - за част от претендираните суми и периоди.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответницата за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответницата в процесния период е била титуляр на
правото на собственост на процесния имот, и възражението, че не дължи тъй като е
ппродала собствените си идеални части е неосноватевно, доколкото това разпореждане е
след процесния период. Следователно между ищцовото дружество и ответниците, като
собственици на имота е налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи,
че по правната си характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи
условия е неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения
задължително договорът да е в писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от
24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за
съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за
потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им,
като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че
„Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях
и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д.
№ 393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
6
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за топлинна
енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация. Както вече се посочи от фактическа
страна се доказа твърдяното от ищеца – в имота на ответницата се отделя и ползва
доставената от ищеца топлинна енергия.
Ответницата в процесния период е имала качеството битов клиент по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е
задължена да заплаща доставяната топлинна енергия – за отопление и за битова гореща вода.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи
условия в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи в размер, който
не е погасен по давност.
Ответницата в срок е релевирала възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което съдът намира за частично основателно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
7
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на „ТС“ ЕАД, действащи за процесния период, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за която се отнасят.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
депозирано на 22.8.2019 година, от която дата по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК искът се
счита предявен, то следва да се приеме, че всички вземания на ищеца с падеж преди 7.7.2016
г. – три години преди подаване на заявлението са погасени по давност. При това погасени по
давност са вземанията на ищеца за начислени суми за периода от 1.5.2015 година до 1.7.2016
година в размер на общо 102,83 лева – пълния размер на сумата по обща фактура №
**********/31.07.2016 г. на стойност 205,65 лв., от който размер ответницата е следвало да
плати 1/2/една/ втора, т.е. 102,83 лева.
В казуса е е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давностният срок за всяко
задължение тече от датата на възникването му, т.е. от края на периода, в който е следвало да
се извърши плащането, т.е. 45-дни след месеца, за който се претендира. В конкретния казус
всички задължения, начислени от ищеца за период до 1.7.2019 година година са погасени по
давност.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция, ищецът не установи по безспорен начин
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността, поради
което исковата претенция на ищеца за посочения период следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Тази искова претенция е основателна, доколкото същата е за период, който не е
8
обхванат от заявеното в срок възражение по чл.111, б.»в» от Закона за задълженията и
договорите.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. С оглед гореизложените изводи на съда за
доказаната фактическа обстановка при наличието на сградна инсталация в имота на
ответницата, сумата за дялово разпределение, претендирана от ищеца в размер на 15,07 лева
– главница е дължимо в пълен размер за периода на претенцията – 1.7.2016 година до
30.4.2018 година.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответницата топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от нея изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
различен от претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за подгряване на битова гореща вода, отопление и отдадена от сградна инсталация.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с
оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна, както и не се
дължи лихва при липса на главен дълг.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4
от общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на общите условия на „ТС“ ЕАД от 2016 г.
следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми , длъжникът изпада в забава само
при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок от изтичане на срока за който се отнасят.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
9
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответницата дължи обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответницата е изпаднала в
забава, доколкото срокът кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна. Тази претенция е неоснователна и поради
приетото от съда, че спрямо ответниците не е доставяна услуга дялово разпределение,
предвид липсата на сградна инсталация в имота им.
При горното ответницата дължи лихва за забава само върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК върху признатия за
дължим размер от 332,62 лева, като при това дължимата се лихва за забава за периода от
14.9.2016 година до 12.8.2019 година е в размер на 79,00 лева, колкото е претендирано,
въпрпеки, че лихвата за забава изчислена по реда на чл.162 от ГПК е на стойост 98,20 лева,
но този размер не е претендиран и съдът не дължи произнасяне за сумата над 79,00 лева.
Горните фактически и правни изводи са след анализа на доказателствата по делото и
съобразяване възраженията на страните. В казуса по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК – съдът
е лъжен да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска от значение за
спорното право. В този смисъл съдът е длъжен да съобрази, че в хода на процеса – след
издаване на заповедта за изпълнение е доказано, че ответницата е платила сумите на ищеца
– така видно от съобщение от ЧСИ Биляна Богданова – лист 66 от делото, от което се
установява, че образуваното изпълнително производство въз основа на издадения
изпълнителен лист – изп.дело № 20208560401211 е приключило поради погасяване на
задълженията.
С оглед на доказаното плащане на сумите по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, от една страна, а от друга страна с оглед на
частичната основателност на заявеното в срок възражение за изтекла погасителна давност
установителните искови претенции, и неоснователност на претенция за лихва за забава
върху лавницата за дялово разпределение - следва да се се отхвърлят в цялост.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. При този изход на спора
на ищеца се дължат разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещи лица, както и
10
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК – според съда
дължимото такова е в размер на 100,00 лева за исковото производство, съобразно правната и
фактическа сложност на делото. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в общ размер за исковото и заповедното производство на стойност от 897,81
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от нея разноски
съобразно размера на отхвърлените претенции. В случая такива не са доказани и съдът не
дължи присъждането им.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.2 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане извършено в хода на процеса – предявените по реда
на чл.422 от ГПК, установителни искови претенции, с които се иска от съда да признае за
установено в правоотношенията между “ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано заедно от .......,
със седалище и адрес на управление: гр. С и Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, че
съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ......, представлявано заедно от ......., със седалище и
адрес на управление: гр. С и Г. Д. К. с ЕГН: **********, е адрес: гр. С дължи на „ТС” ЕАД,
ЕИК ......, представлявано заедно от ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, сумите,
за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 27.08.2019 година по ч.гр.дело ч.гр.дело № 48541/2019 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: 332,62 лева за доставена топлинна енергия за периода от
1.7.2016 година до 30.4.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.8.2019 година, сумата от 79,00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода на забава – 14.9.2016 година до 12.8.2019 година,
сумата от 15,07 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
1.7.2016 година до 30.4.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.8.2019 година до окончателното плащане на сумата, като отхвърля поради изтекла
погасителна давност исковата претенция в частта за главница за доставена топлинна
енергия в периода 1.5.2015 година до 1.7.2016 година в размер на 102,83 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.8.2019 година, като отхвърля поради
недоказаност исковата претенция за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,34 лева за периода от 30.8.2016 година до 12.8.2019 година, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена на 27.08.2019 година по ч.гр.дело ч.гр.дело № 48541/2019 година по описа на
11
Софийски районен съд – за имот с административен адрес - град С.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление - гр. С сторените по ч.гр.дело № 48541/2019 година по
описа на Софийски районен съд и по гр.дело № 70615/2021 година по описа на Софийски
районен съд разноски в общ размер на 897,81 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т» ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12