№ 822
гр. Бургас, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20242120203234 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. Д. И., ЕГН
**********, живущ в *, против Наказателно постановление № 8744/05.07.2024 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, с
което, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предложение 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, предложение трето от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. В
съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, липса на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение с
бланков номер 0009942 е съставен за това, че на 13.06.2024 г. в 15,10 ч., след разклона
1
за с. Миролюбово, посока гр. Айтос- гр. Бургас, жалбоподателя управлявал и
извършвал превоз на пшеница със съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка
Волво с рег.№ * и полуремарке с три оси с рег.№ *. При направено измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС и ролетка се констатирало, че измерваното натоварване на
задвижващата /2ра/ единична ос на МПС е 12.900 т. при максимално допустимо
натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.А от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишението е с 1.400
т. Констатирано било и че при измерване разстояние между осите 1,40 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,850 т., при максимално
допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
превишението е с 5.850 т. ППС било тежко. С това била нарушена нормата на чл.139,
ал.1, т.2, предложение 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7, ал.1, т.4,
б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Административно- наказващият орган счел, че деянието е извършено виновно и
е издал атакуваното наказателно постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира следното:
С оглед наведените в жалбата възражения за липса на компетентност, от страна
на наказващият орган са представени Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед №
РД-11-247/31.03.2022 г., двете на Председател на УС на АПИ. С първата *, в
качеството й на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр. София, е определена да издава наказателни постановления на
физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на АПИ
АУАН при условията и по реда, предвидени в Закона за пътищата и ЗДвП. С втората е
наредено контролът по републиканската пътна мрежа при АПИ да се осъществява от
служители в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, като в т.5 е посочен Е.
С., съставил АУАН по настоящото производство. Със същата е дадена компетентност
на посочените в нея лица да съставят АУАН съгласно чл.56, ал.2, т.1 от ЗП вр. чл. 167,
ал.3 и чл.189, ал.1 от ЗДвП за нарушения по сочените закони, както и по Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ.
В настоящия случай от наказващия орган е прието, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предложение 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, като на основание чл.177, ал.3, т.1, предложение трето от ЗДвП,
2
е наложил санкция. Съгласно нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните
постановления по този закон се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. В обхвата на разпоредбата не е включен министъра
на регионалното развитие и благоустройството, нито председателя на УС на АПИ,
както междувпрочем е заложено в чл.189е, ал.12 от ЗДвП, но само за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, каквото в случая не се сочи да е установено. В тази
връзка и след като на председателя на УС на АПИ не е дадена компетентност за
вземане на отношение в настоящата хипотеза за нарушение по чл.139 от ЗДвП, същият
не разполага и с правомощията да делегира права с каквито всъщност не разполага на
началник отдели „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“. В този смисъл е и Решение № 4753/21.06.2024 г.,
постановено по КАНД № 618/2024 г. по описа на АдмС- Бургас. В същото е прието, че
нормата на чл.167,ал. 3 от ЗДвП, дава правомощия на длъжностните лица на АПИ да
контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните
превозни средства, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им
от разрушаване. Тези правомощия обаче са единствено в съответствие с целите на
Закона за пътищата, в чл.1 от който е предвидено, че с този закон се уреждат
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата,
както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България. Същевременно, посредством тези правомощия касационната инстанция
сочи, че не се постига целта на ЗДвП, която съгласно чл.1, ал.2 е да се опазват животът
и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както
и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Ето защо, след
като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие
с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП, въз основа
на нормата на чл.167, ал.3 от ЗДвП.
С оглед на така изложеното съдът намира, че само на това основание следва да
отмени атакуваното наказателно постановление. Липсата на компетентност на лицето,
издало наказателното постановление, да санкционира за нарушения на посочените в
него административни нарушения, както и на актосъставителя, е съществен порок,
който съставлява самостоятелно основание за отмяна.
Независимо от гореизложеното, пак в соченото решение е споделено
становището, че за така описаното нарушение /за което няма спор, че е извършено от
страна на жалбоподателя/ няма пречка да се състави АУАН и впоследствие да се
издаде НП за нарушение по реда на ЗП, тъй като изрично в нормата на чл.53, ал.1, т.2
3
е предвидено, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1,
букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от
изречение второ на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, длъжностните лица на АПИ контролират
общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни
средства, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Неправилното квалифициране на нарушението също съставлява
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като препятства
правото на жалбоподателя да научи в какво е обвинен.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя му се следват сторените по делото
разноски, които видно от представените доказателства, възлизат на сумата от 500 лв.-
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8744/05.07.2024 г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, с което, за
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предложение 3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, предложение трето от ЗДвП, на И. Д. И., ЕГН
**********, живущ в *, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София да заплати на И. Д. И.,
ЕГН **********, живущ в *, сумата от 500 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4