№ 6625
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
В производството по гр.д. № 18365/2021 г. СРС, 57-ми състав СРС е постановено с ъдебно
решение № 20020604 от 11.03.2022 при признание на иска на основание чл.237, ал.1 ГПК, с
което „УМБАЛ ПО О.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. **** е осъдено да заплати на Д. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София,
кв. **** на основание чл.128,т.2 КТ сумата от 60,85 лева, представляваща неплатена част от
пълния размер трудови възнаграждения, както следва: за м.01.2019г. – 7,65 лв., за м.април
2019г. – 8,40 лв.,за м.септември 2019г. – 8,40 лв., м. януари 2020г. – 16,80 лв., м. февруари
2020г. – 2,80 лв., м.март 2020г. – 2,80 лв., м.април 2019г. – 2,80 лв., м.май 2020г. – 2,80 лв.,
м. юни 2020г. – 2,80 лв., м. юли 2020г. – 2,80 лв., м. август 2020г. – 2,80 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 60,85 лв. считано от 01.04.2021г. до окончателното й
изплащане. Ответникът „УМБАЛ ПО О.“ ЕАД е осъден да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на ищеца направените разноски по делото в размер на 380 лева. Ответникът „УМБАЛ
ПО О.“ ЕАД е осъден да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на Софийски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника, който е недоволен от
постановеното решение. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Посочва и че съдът неправилно е приложил закона и
анализирал доказателствата по делото при постановяване на решението си. Твърди, че е направено
плащане в хода на производството, което съдът не е отчел, а е осъдил за същата сума ответника,
1
като така ще заплати на ищцата два пъти претендираната сума. Моли съда да отмени изцяло
съдебното решение.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.128,т.2 КТ от Д. Н. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град София, кв. **** срещу „УМБАЛ ПО О.“ ЕАД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: град София, ул. **** за заплащане на сума в
размер на 68,05 лева, представляваща неизплатена част от пълния размер на трудови
възнаграждения, както следва: за м.01.2019г. – 7,65 лв., за м.април 2019г. – 8,40 лв.,за
м.септември 2019г. – 8,40 лв., м. януари 2020г. – 16,80 лв., м. февруари 2020г. – 2,80 лв.,
м.март 2020г. – 2,80 лв., м.април 2019г. – 2,80 лв., м.май 2020г. – 2,80 лв., м. юни 2020г. –
2,80 лв., м. юли 2020г. – 2,80 лв., м. август 2020г. – 2,80 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 60,85 лв. считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
приема исковата молба като процесуално допустима, но неоснователна и навежда твърдения
за злоупотреба с право от страна на ищцата. Аргумент за това въвежда предходно подадена
идентична искова молба от ищцата срещу ответника, в производството по която ответникът
подробно е изложил основания за неоснователността на претенцията, включително и за
превода на удържания членски внос, като въпреки това СРС е осъдил ответника да заплати
сумата от 6,65 лева, представляваща удържан членски внос за месец септември 2018 год.
Твърди, че през времетраене на трудовото правоотношение с ищцата, начинът на заплащане
на сумата за членски внос е бил един и същ, а именно чрез удръжки на определена сума от
трудовото й възнаграждение, която е превеждана по банков път на БОСД. Твърди, че още
към момента на завеждане на първата искова молба, ищцата е имала възможността да
претендира настоящата сума, като това не е направено с цел да се генерират допълнителни
такси. В предотвратяване на твърдяната злоупотреба с права, ответникът твърди заплащане
на претендираната сума, основание за което плащане е издадена от ответника Заповед №3-
143/09.06.2021 год. и за доказването на което е представено платежно нареждане. Възразява
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита същия за
прекомерно завишен, предвид характера и сложността на делото. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
2
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение
на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, тоест правното твърдение на ищеца
отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да
се брани срещу иска. Веднъж валидно направено, признанието на иска не може да бъде оттеглено.
В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 237, ал. 4 ГПК. Касае се за неоттегляемо с
извършването му процесуално действие на страната, произтичащо от императивна законова
разпоредба. Съгласно нормата на чл. 237, ал. 2 от ГПК при заявеното от ответника признание на
иска и при направено от ищеца искане за приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК съдът
съгласно нормата на чл. 237, ал. 2 от ГПК е достатъчно да укаже, че решението се основава на
признанието на иска, без да дължи изследване в дълбочина на фактите и обстоятелствата и
доказателствата, които са събрани в производството по делото. В конкретния случай са били
изпълнени в цялост предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяване на
решение при условията на чл. 237 от ГПК, действително ответникът с подадения отговор взема
становище за основателност на предявения иск и в съдебно заседание на 08.03.2021 год. е
направено искане от ищеца за приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
С оглед депозираното доказателство по делото, за заплатена в хода на съдебното
производство сума в размер на 68,50 лв. съдът намира, че претендираната с исковата молба
сума е платена в хода на производството, поради което ответникът е следвало да бъде
осъден да заплати на ищцата единствено направените по делото разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно първата инстанция се е
произнесла с решение при признание на иска, но неправилно е приела, че ответникът
„УМБАЛ ПО О.“ ЕАД следва да заплати вече веднъж заплатена сума, плащането на която е
установено по делото. Следователно, решението в тази част следва да се ревизира.
По разноските в първоинстанционното производство, въззивникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата на основание чл.78,ал.5 ГПК. На ищеца
следва да се присъди и възнаграждение за един адвокат, като съдът обсъди направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
направеното от ответника признаване на предявените искове, съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1 000 лева, изчислено върху сумата от 68,50 лева, е в
минималния размер, установен в същата точка, а именно 400 лева. Съгласно приетото в т. 3
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащото на присъждане възнаграждение съдът не е обвързан от
предвиденото ограничение в §2 от Наредба № 1/2004 г. и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер. Ето защо съдът намира, че в
3
случая адвокатският хонорар уговорен, респ. платен от ищеца в размер на 380 лева,
правилно е уважен от първата инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20020604 от 11.03.2022 при признание на иска на
основание чл.237, ал.1 ГПК, с което „УМБАЛ ПО О.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. **** е осъдено да заплати на Д. Н. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град София, кв. **** на основание чл.128,т.2 КТ сумата от 60,85 лева,
представляваща неплатена част от пълния размер трудови възнаграждения, както следва: за
м.01.2019г. – 7,65 лв., за м.април 2019г. – 8,40 лв.,за м.септември 2019г. – 8,40 лв., м. януари
2020г. – 16,80 лв., м. февруари 2020г. – 2,80 лв., м.март 2020г. – 2,80 лв., м.април 2019г. –
2,80 лв., м.май 2020г. – 2,80 лв., м. юни 2020г. – 2,80 лв., м. юли 2020г. – 2,80 лв., м. август
2020г. – 2,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 60,85 лв. считано от
01.04.2021г. до окончателното й изплащане, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „УМБАЛ ПО О.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. **** да заплати н а основание чл. 78, ал.3 ГПК, „А.А.“ ЕООД, ЕИК: **** да
заплати на Д. Н. А., ЕГН ********** сумата от 380 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4