РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 501/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV (чл. 310 и сл. от ГПК) на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Делото е образувано пред Районен съд – гр. Дулово (ДРС) като гр. д. № 219/2018 г., материалите по което впоследствие са изпратени на настоящия съд.
1.
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (увеличени в с. з. - л. 59) К.М.К., упълномощил с приложено към исковата молба пълномощно към
Договор за правна защита и съдействие сер. Б, № 00055354 от 09.05.2018 г. адв. В.К.
от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л.
40 ДРС), за осъждането на ответника да му заплати:
1.1.
възнаграждение за положен извънреден труд по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, за периода 21.06.2015
г. - 10.01.2018 г. (вкл.), възлизащо на 3 065,76 лв.,
1.2.
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху възнаграждението за извънреден труд за
периода 21.07.2015 г. - 15.05.2018 г., възлизащо на 471,85
лв.;
1.3.
законната
лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД върху същото възнаграждение
за периода от завеждането на исковата молба (16.05.2018 г.) до датата на
окончателното плащане;
1.4.
Ищецът твърди,
че през процесният период реално не бил ползвал обедната си почивка. През този
период бил сам, като охрана на сградата на Районен съд - гр. Дулово и
практически нямало кой да го замества. Били двама с колегата му Г. П.от с. Калипетрово, но тогава в Съдебната палата -
гр. Силистра напуснали двама охранители и П.бил
изтеглен в гр. Силистра, като ищецът
останал сам. Той не можел реално да ползва обедната си почивка, тъй като деловодствата
на съда били на непрекъсваем режим през целия работен ден и по обед идвали за
справки граждани, адвокати и т. н., което
правело неговото присъствие на пропуска абсолютно наложително.
1.5.
През процесният
периода не му било заплатено възнаграждение за положения извънреден труд. Всеки
един от реално отработените дни през процесния период бил отработвал по един
час допълнително, като този положен труд не му бил заплатен или възмезден под
никаква форма и подлежал на заплащане от ответната страна.
2.
Ответникът ГД„О”МП е
подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалния представител Н-к
сектор „Правно - нормативно обслужване и обществени поръчки” - П.И. с
пълномощно за процесуално представителство № З-413/17.03.2014 г. (л. 51 ДРС), в който подробно изразява
становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
2.1.
Твърди се, че
по времето когато ищецът е бил в отпуск, болничен, командировка и др., е бил заместван от друг служител на звеното,
което за посоченият в исковата молба период се е случило деветнадесет пъти.
2.2.
Работното време
и режима на работа на служителите в Областно звено „Охрана” (ОЗО) - гр. Силистра”
за процесния период е регламентирано със заповед на министъра на правосъдието
от 08:00 ч. до 12:30 ч. и от 13:30 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка от 12:30 ч.
до 13:30 ч.
2.3.
Служителят е
сигнализирал началника на областното звено на 09.06.2017 г., в резултат на
което му е обяснено няколкократно, че следва да ползва обедната си
почивка.
2.4.
Възразява се,
че служебните задължения за длъжността, заемана от ищеца, се осъществяват при
условията на ненормиран работен ден и следва да се компенсират с платен
годишен отпуск.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3. Със Заповед № ЛС-03-2414/20.12.2005 г. на Министъра на правосъдието, ищецът е назначен на длъжност „Сътрудник по охраната” в Областно звено „Охрана” (ОЗО) - гр. Силистра с месторабота в гр. Дулово (л. 6 ДРС). Лицето е встъпило в длъжност на 03.01.2006 г. (л. 7 ДРС).
4. Със Заповед № ЧР-04-278/20.02.2014 г. на Министъра на правосъдието (л. 73 до л.76 ДРС), в т. 13, е въведено ненормирано работно време за държавните служители, с изключение на тези, работещи в условията на намалено работно време. В т. 3 е че работното време на служителите е ГДП е от 08:30 ч. - 17:00 ч. с 30 минути обедна почивка. Предоставена е възможност ръководителите на териториалните звена да определят друг начален час на работния ден - т. 4 и сл.
5. Съд Заповед № З-92/01.04.2015 г. на Началника на ОЗО - гр. Силистра (л. 58, 59 ДРС) е определено работно време за служителите, носещи дежурството на пост № 3 - ДРС:
5.1. Сутрин: от 08:00 ч. до 12:30 ч.;
5.2. Обедна почивка: от 12:30 ч. до 13:30 ч.;
5.3. След обяд: от 13:30 ч. до 17:00 ч.
6. Със Заповед № ЧР-06-9/30.06.2016 г. на Министъра на правосъдието (л. 64 до л.72 ДРС), в т. 5, е въведено ненормирано работно време за държавните служители, с изключение на тези, работещи в условията на намалено работно време. В т. 10.4 е предвидено, че при определяне на индивидуално дежурство с времетраене повече от 6 часа, се осигурява време за хранене, което не може да бъде по - малко от 30 минути. Разпределението на работното време се определя от ГД на ГДО или началниците на териториалните звена - т. 11 и сл.
7.1. Сутрин: от 08:00 ч. до 12:30 ч.;
7.2. Обедна почивка: от 12:30 ч. до 13:30 ч.;
7.3. След обяд: от 13:30 ч. до 17:00 ч.
8. От
разпита на свидетелят Г. Т., заемащ длъжността „младши инспектор,
пробация” в сградата на ДРС до м. октомври 2016 г. (л. 14) се установява, че неопределен брой пъти е сменял ищеца, когато е
било нужно последният да напусне поста си за удовлетворяване на свои физиологични
нужди, както и когато се е налагало последният да влезе в съдебна зала. Също
така свидетелят сочи, че носил на ищеца храна, тъй като последният не можел да
напусне поста си през обедната почивка (л.
14).
9. От
разпита на свидетелят В. Р., заемащ длъжността „Началник ОЗО - гр.
Силистра” се установява, че след напускането на двама служители от ОЗО, се
наложило охраната на сградата на ДРС да бъде осъществявана само от ищеца. На
09.06.2017 г. ищецът е информирал свидетеля, че не може да ползва обедната си
почивка. Свидетелят му указал, че е издал заповед, която предоставя на
служителя възможността да ползва такава, като не вижда причина ищеца да не се
съобрази с нея (л. 14, 15).
10. От заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) (л. 22 - 24) се установява, че при установяването на дължимостта на процесните вземания възнаграждението за положен извънреден труд възлиза на 3 065,76 лв., като вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва върху същото (изчисленията са коригирани в с. з. - вж. л. 59).
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
11. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II.
По основателността
12. По делото не се спори, че между страните е възникнало служебно правоотношение, както и че в процесният период ищецът е бил единственият служител на ГДО, полагащ труд в ДРС.
13. За да осигури непрекъснатата охраната на съдебната сграда, ищецът е приел, че не следва да ползва обедната си почивка, тъй като в този период няма как да бъде заместен от друг служител на ГДО. Това разрешение се явява логично от гледна точка на съвестното изпълнение на служебните задължения, поради което поведението на ищеца съответства изцяло с интересите на работодателя.
14. Възмездяването на положеният труд обаче изисква същият да е положен при условията на чл. 143, ал. 1 от КТ, която разпоредба гласи: „Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време”.
15. Разпределението на работното време в процесният период е регламентирано от изрично от работодателя (вж. т. 4 - 7), като е предвидена обедна почивка. В заповедите, издадени от Началника на ОЗО - гр. Силистра, е определено време за обедната почивка от 12:30 ч. до 13:30 ч.
16. От събраните по делото доказателства не се установява задължение на ищеца да не напуска работното място, докато не сдаде обекта на друг служител на ГДО. Не са установени и устни разпореждане на прекият му началник в тази насока. Напротив, от разпита на последния се установява, че на ищеца изрично е указано, че следва да ползва обедната си почивка.
17. При това положение следва да се приеме, че положеният труд не е положен по разпореждане на работодателя, като след узнаването за полагането му работодателят (чрез прекият началник на ищеца) се е противопоставил.
18. В тази връзка съдът намира, че независимо то съвестното изпълнение на служебните му задължения, не е налице законово основание за компенсиране на ищеца за положеният труд в рамките на обедната му почивка.
19. Освен това за допълнителна ясното следва да бъде отбелязано, че са налице и други пречки за уважаването на иска.
20. На първо място такава пречка представлява установеното за ищеца ненормирано работно време. На осн. чл. 187, ал. 5, т. 1 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни.
21. Освен това следва да се
отбележи, че в конкретният случай от показанията на свид. Тодоров няма как да
се установи с категоричност, че ищеца е полагал труд в обедната почивка през
всеки един от дните, когато е бил на работа.
22. С оглед гореизложеното
искът за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд следва да бъде
отхвърлен.
23. Отхвърлянето на главният
иск налага отхвърлянето и на акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за
забава.
24.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищеца К.М.К., с ЕГН **********, с посочен
по делото адрес: ***, срещу ответника
ГД„О” МП за осъждането на ответника да му заплати: възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 21.06.2015 г. - 10.01.2018 г. (вкл.), възлизащо на 3 065,76 лв.; мораторна
лихва върху възнаграждението
за извънреден труд за периода 21.07.2015
г. - 15.05.2018 г., възлизащо на 471,85
лв.; законната лихва върху същото възнаграждение за периода от
завеждането на исковата молба (16.05.2018 г.) до датата на окончателното
плащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: