М О
Т И В И
към присъда № 1494 от 20.09.2010г.
по НОХД № 1230/2010г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Бургас против
подсъдимия Н.И.Г., с обвинение по чл.183 ал. 1 от НК, за това че след като е
бил осъден с определение по гр. д. № 2321 от 28.02.2007г. на Районен
съд-гр.Бургас, в сила от 07.03.2008г., да издържа свой низходящ-детето си С. Н.
Г. ЕГН ********** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно месечни вноски по 70лева, на обща стойност
980лв. за период от месец 11.2008г. до месец 12.2009г. включително.
С разпореждане от 25.03.2010г. на основание чл.24 ал.1
т.7 от НК е прекратено наказателното производство относно месеците от септември
до декември 2009г.
Прокурорът поддържа обвинението относно
чл.183 ал.1 от НК, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание “пробация”
при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от десет месеца, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от десет месеца, безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 100 часа годишно за една календарна година. Ангажира
доказателства.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание,
признава вината си. Служебно назначения защитник-адв.Р. счита, че следва да
бъде определено наказание “пробация” при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно за една календарна година. Ангажира доказателства.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства и ги разгледа поотделно и в
тяхната съвкупност, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Н.И.Г. е роден на ***г***, с
постоянен адрес гр.Бургас, ул.”Хаджи Димитър” №7, вх.А, ет.5, ап.15, български
гражданин, средно образование, безработен, разведен, реабилитиран, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.И.Г. и свидетелката М.И.Н. са
родители на детето – С. Н. Г. ЕГН **********.
С определение от 28.02.2008г. по
гр.д. № 2321 по описа за 2007г. по описа на БРС подсъдимият е осъден да изплаща
месечна издръжка, в размер на 70лв. за детето С. Н. Г., като определението е
влязло в сила на 07.03.2008г.
По делото безспорно е установено и не се оспорва от
подсъдимия, че той не е плащал издръжка за детето на падежа, а неритмично на
различни по размер вноски. По делото е назначена съдебно- икономическа
експертиза и допълнителна съдебно- икономическа експертиза. Видно от
заключението на допълнителната съдебно- икономическа експертиза и направеното
уточнение в съдебно заседание подсъдимия е внесъл от 26.08.2010г. -300лв. и на
31.08.2010г. -200лв., но поради големия размер на дължими такси, разноски на
взискателката са преведени 178лв., които според вещото лице покриват размера на
издръжката до месец януари 2009г., но без приспадане на разноски.
Подсъдимият Г. за периода от месец ноември
2008г. до месец август 2009г. от по 70лв. месечно, с което не е изпълнил
задължението си да заплаща дължимата издръжка възлизаща на 700лв. за детето С. чрез
майката – М.И.Н..
Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди
на децата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личното си
имущество. Задължение на родителите им е да положат грижа, за да им осигурят
средства за препитание. Подсъдимият не сочи обстоятелства, които да са го
поставили в невъзможност да заплаща издръжка на детето си и изразява желание да
я заплаща, но неритмичното и рядко плащане води до образуваните дела за
незаплащане на издръжка.
Съдът
намира, че подсъдимият Н.И.Г., е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.183 ал.1 от НК , за това че след като е бил осъден с
определение по гр. д. № 2321 по описа за 2007г. на Районен съд-гр.Бургас, в
сила от 07.03.2008г., да издържа свой низходящ-детето си С. Н. Г. ЕГН **********
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно месечни вноски по 70лева, на обща стойност 980лв. за период от
месец 11.2008г. до месец 12.2009г. включително, платими чрез майката и законна
представителка М.И.Н. ***.
Деянието е извършено виновно при форма на
вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Деецът е съзнавал
обществената опасност на деянието и е искал настъпването на обществено-опасните
последици. Със съзнанието, че бил осъден с влязло в сила съдебно решение да
заплаща издръжка на децата си в размер на по 30лв. за всяко едно от тях не е
заплащал дължимия размер.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът съобрази размера на предвиденото наказание, за престъплението по
чл.183 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода или пробация. Съдът отчете сравнително ниската
степен на засягане на обществените отношения, предвид частичното заплащане на
издръжката, необремененото съдебно минало на подсъдимия, което го определя като
личност със сравнително ниска степен на обществена опасност, поради което счита
че справедливо за извършеното деяние и дееца на основание чл.183 ал.1 вр. с чл.54 от НК е наказание “пробация” при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес гр.Б. с
периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 100 часа годишно за една календарна година.
На основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски за експертизи в размер на
135лв.
Мотивиран от
изложените съображения , съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала!
Петя Минкова
М О Т
И В И
ПО НОХД
№ 754/2001г.по ОПИСА на БРС
Съдебното
производство по делото е образувано по Обвинителен акт на Районна
прокуратура-гр.Бургас против Станислав Ивайлов Христов, с обвинение по чл.183
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.Счита, че изложената фактическа обстановка сочи за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183
ал.1 от НК и на дееца следва да бъде наложено наказание “задължително
заселване” за срок от две години.
Подсъдимият разбира в какво е
обвинен. Съжалява за извършеното , твърди че има желание да заплаща издръжката.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Христов е сключил
граждански брак със свид. Събка Ангелова Х.. От брака имат родени две деца –
Гинка Станиславова Х. - родена на ***г. и Христина Станиславова Х.- родена на ***г.
Със спогодба от 10.04.1997г.
подсъдимия Христов и свидетелката Х. се спогодили подсъдимия да заплаща месечна
издръжка на детето Гинка в размер на 6лв. и на детето Христина в размер на 4
лв.
Подсъдимият
Христов за периода от 01.04.1997г. до
30.09.2001г. в размер на петдесет и четири месечни вноски не е изпълнил
задължението си да заплаща дължимата издръжка възлизаща на 540 лв. за децата
Гинка и Христина на майката – свид Х..
Подсъдимият
е в работоспособна възраст, твърди че в момента работи като пастир и ще плати
издръжката като му платят трудовото възнаграждение.
Издръжката
цели да задоволи ежедневните нужди на децата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от личното си имущество. Задължение на родителите им е да
положат грижа, за да им осигурят средства за препитание.
Съдът намира, че подсъдимият Петров е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.183 ал.1 от НК, за това че след като е осъден по гр.д. №432 /97 по описа на БОС да издържа
своите низходящи децата – Гинка и Христина съзнателно не е изпълнил
задължението си за периода месец април 1997г.- месец септември 2001г. в размер
на петдесет и четири месечни вноски , общо на стойност 540лв. , платими в гр.
Бургас.
Деянието е извършено виновно при форма на
вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.183 ал.1 от НК
законът предвижда наказание поправителен труд или задължително заселване. При
определяне вида и размера на наложеното
наказание ,съдът съобрази от една
страна степента на обществена
опасност на извършеното, както и
обществената опасност на дееца.
Смегчаващи вината обстоятелства са самопризнанието,
изразеното съжаление за извършеното, активното му поведение в търсене на работа
.
Предвид изложеното Съдът, счита че справедливо
за извършеното деяние и дееца е наказание “ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ” в размер-
една година. С присъдата си Съдът постанови наказанието “ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ” да се изтърпи по настоящото местоживеене ***.
Мотивиран
от изложените съображения , съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: