№ 3820
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100500299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20160726 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 6604 по описа на
СРС, 36-и състав, за 2020 г., е признато за установено, че Л. Л. Л. не дължи на
основание чл.439, ал.2 от ГПК на "ЕОС М." ЕООД сума в размер на 1408,67 лв.
главница, ведно със законна лихва от 24.01.2011 г. до окончателното изплащане,
сума в размер на 211,71 лв. - лихва за забава и сума в размер на 152,42 лв. - съдебни
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 09.02.2011 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20118530400368 и изпълнително дело №
20198530400243 и двете по описа на ЧСИ А.Д. с рег.№ 853 от Камарата на ЧСИ, район
на действие - Софийски градски съд, поради погасяването им по давност, като "ЕОС
М." ЕООД е осъдено да заплати на Л. Л. Л. сума в размер на 158,91 лв.,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство за заплатена
държавна такса.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба
вх.25127952, подадена от "ЕОС М." ЕООД, срещу решението в неговата цялост.
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение. Въззивното
дружество твърди, че съдът неправилно не е зачел Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., където изрично е
постановено, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането, като същото не е изгубило
силата си до постановяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 26.06.2015 г., с
което е дадено ново разрешение на въпроса за давността в изпълнителния процес, тъй
като същото започва да се прилага от 26.06.2015 г. занапред и няма обратно действие.
1
Счита, че поради тази причина давността по изпълнително дело №368/11г. по описа на
ЧСИ А.Д. не тече за периода 2011 - 26.06.2015 г. Моли да бъде отменено решението
като неправилно и вместо него да бъде отхвърлен предявеният иск.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът
намира, че решението е и правилно като краен резултат, макар и по други
съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд се е позовал
на изобилна съдебна практика, която застъпва тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г.
с ТР 2/2015 г. има обратно действие, поради което давност тече по време на
изпълнителното производство и се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие,
като в случаите, когато взискателят не е поискал в рамките на 2 години или не са били
предприети изпълнителни действия, изпълнителното дело се прекратява по право, като
нова давност тече от последното валидно изпълнително действие преди
прекратяването. Приел е, че в конкретния случай последното валидно изпълнително
действие е от 16.06.2011 г., когато ответникът с нарочна молба е поискал налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като на 16.06.2013 г., тъй като
взискателят не е поискал извършването на действия, е настъпила перемпция, предвид
което от 16.06.2011 г. до 16.06.2016 г. е изтекла общата 5-годишна давност.
По отношение на спорните въпроси в настоящото производство, касаещи
погасителната давност и перемпцията, водеща до прекратяване на изпълнителното
дело, въззивният съд намира следното:
Дори и да се възприеме противоположно застъпваната теза в съдебната практика,
подкрепяна и визирана от жалбоподателя, то в конкретния случай дали тълкувателното
решение има, или няма обратно действие, е въпрос, който не би довел до различно
разрешаване на правния спор. Това е така, тъй като след образуване на изпълнителното
дело през 2011 г., поисканият запор на трудово възнаграждение от 16.06.2011 г. и
предприетото изпълнително действие опис на движими вещи на 08.09.2011 г.,
давността е била прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна, като до 2019 г.,
когато е прекратено делото и е преобразувано под нов номер, валидни изпълнителни
действия не са нито поискани, нито извършвани.
В действителност след предприетите действия през 2011 г., през 2014 г.
съдебният изпълнител е направил справка за трудови договори на длъжника, като на
19.11.2014 г. след като е установил, че има данни за такъв, е наложил запор на трудово
възнаграждение, като е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице "А.В."
ЕООД. Поради липса на отговор на 23.02.2015 г. повторно е изпратил запорно
съобщение до работодателя. Тези действия съдът намира, че са невалидни, доколкото
са предприети от съдебния изпълнител служебно, но при липса на изрично искане от
взискателя или овластяване по чл.18 от ЗЧСИ, поради което не са годни да прекъснат
давностния срок. Без значение е в случая дали ще се приеме, че давността е започнала
2
да тече от 16.06.2013 г. или на 16.06.2011 г., респ. 20.10.2011 г., тъй като и в двата
случая давността е изтекла през 2016 г. г. В този период валидни изпълнителни
действия не са извършвани.
Ново изпълнително дело със същия предмет на изпълнение е било образувано
едва на 24.09.2019 г., когато са поискани нови изпълнителни действия. Същите не
могат да прекъснат давностен срок, който вече е изтекъл, поради което съдът намира,
че правилно е уважен предявеният от длъжника в изпълнителното производство иск с
правно основание чл.439 от ГПК за установяване на недължимост на вземането,
предмет на изпълнителното дело, поради погасяването му по давност.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции относно крайния резултат,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени поисканите и сторени от ответника разноски в
първоинстанционното производство. Тъй като във въззивното производство такова
нарочно искане не е направено от ищцата, разноски не следва да ѝ се присъждат.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20160726 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№
6604 по описа на СРС, 36-и състав, за 2020 г., с което е признато за установено, че Л. Л.
Л., ЕГН: ********** не дължи на основание чл.439, ал.2 от ГПК на "ЕОС М." ЕООД,
ЕИК: ******* сума в размер на 1408,67 лв. - главница, ведно със законна лихва от
24.01.2011 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 211,71 лв. - лихва за
забава и сума в размер на 152,42 лв. - съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 09.02.2011 г. по гр.д.№ 3133/11 г. по описа на СРС, ГО, 73-и
състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3