Р Е Ш Е Н И Е
№ 260261
гр. Русе, 18.03.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осми март, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1661 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Й.М.Й.
заявява, че на 24.09.2019г. около 10.30 часа в гр.Русе, по бул.“Христо Ботев“, при
управление на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№… ……….АН, В.Й.Т. нарушил правилата за движение
и причинил ПТП. Пояснява, че водачът се движил със скорост, несъобразена с
пътните условия, в резултат на което превозното средство напуснало пътното
платно и се блъснало в електрически стълб. Интензивният удар довел до сериозна
деформация в предната част на купето.
Произшествието било посетено от
органите на МВР, които съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№682/241 от същата дата и срещу извършителя В.Т. било образувано досъдебно
производство.
Ищцата
се намирала в автомобила и вследствие произшествието получила сериозни телесни
увреждания в областта на торса, гръдния кош, шията и главата. В кратък интервал
от време преди инцидента, изживяла силна уплаха мислейки, че няма да оцелее.
Пристигналия на място медицински екип, транспортирал незабавно пострадалата в
Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ – Русе. Й.Й. имала силно главоболие, позиви
за повръщане и световъртеж, изпитвала болки в областта на шийната област и
гръдния кош. След извършени амбулаторни и рентгенови изследвания я
диагностицирали с травма на мозъка – мозъчно сътресение. Молителката отклонила
предложеното болнично лечение, предвид възможността да спазва назначената
терапия в домашни условия.
Травматичните увреждания, причинени
при ПТП наложили спазването на строг постелен режим, което създало пречки в
самообслужването, свързано с обикновени хигиенни и битови потребности. Болките
в торса и шията се увеличавали при най-малкото движение, а при изправяне в
леглото до седнало положение, пострадалата получавала позиви за повръщане. В
първите месеци след събитието болките в главата и врата били интензивни, а до
настоящия момент – спорадични. В значителен интервал от време ищцата нямала
спокоен сън; изпитвала силно дразнение от шумове и светлина; в изправено
състояние получавала световъртеж и гадене; не можела да се придвижва свободно,
поради нарушение в равновесието; чувствала немощ в крайниците; спазвала режим
без физическо и умствено натоварване, което затруднило удовлетворяването на
обикновените битови потребности; приемала аналгетици и антиеметици. Наложило се
да ангажира свои близки, тъй като се нуждаела от помощ при задоволяване
ежедневните си нужди. Характера на травмите и начина, по който ги получила се
отразили неблагоприятно и на емоционалното й състояние - чувствала безпокойство
и страх; от весел и общителен човек се превърнала в затворен и унил; изоставила
интересите си; преустановила контактите си; изолирала се от близките си.
Молителката развива правни съображения, досежно
приложение разпоредбата на чл.493 КЗ. Поддържа, че е предявила претенции пред
ЗД „Бул Инс“ АД – застрахователят с когото е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил, но до изтичане законоустановения
тримесечен срок, ответникът не се произнесъл с окончателно становище. В писмо
от 22.01.2020г. изразил позицията си, като приел, че до представяне на влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача на МПС, като застраховател не е в риск
и няма основание да изплати обезщетение.
С оглед изложеното Й.М.Й. моли съда да постанови
решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да й заплати сумата 8000 лева –
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за компенсиране неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на ПТП, изразяващи се в болки и душевни страдания, телесни
наранявания, емоционален стрес и разстройство, страдания от ограниченията, на
които е подложена след увреждането, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски, както и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350 лева, определено
в съответствие с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение
за безплатно оказана правна помощ и представителство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва механизма на ПТП с мотива, че релевираните по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на произшествието. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за
водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предотврати
настъпването на вредите. Изразява несъгласие с доводите на ищцовата страна
относно допуснати от водача на МПС нарушения на правилата по ЗДвП.
Приема, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, която с поведението си създала предпоставки и условия за
произтеклите от инцидента вреди. В тази връзка сочи, че Й.Й. е пътувала без
поставен предпазен колан и по този начин е допринесла за уврежданията си в
значителна степен. Наред с горното, ищцата се качила в превозното средство със
знанието, че В.Т. е неправоспособен водач. Поддържа, че е налице причинно –
следствена връзка между поведението на пострадалата от една страна и
настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен от собственото й
противоправно поведение.
Намира за недоказани твърденията, че в резултат на
процесното ПТП ищцата е претърпяла описаните в исковата молба телесни
увреждания; продължителността на описаните болки, страдания и оздравителен
процес. В тази връзка визира факта, че ищцата е отказала хоспитализация и е
напуснала болничното заведение в рамките на 20 минути.
Заявява, че претендираната сума в размер на 8000 лева
е силно завишена и не съответства на трайно установената практика на съдилищата
за обезщетения за подобен род вреди, определена на принципа за справедливост,
заложен в чл.52 ЗЗД.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.09.2019г., около 08.49 часа в гр.Русе, по
бул.“Христо Ботев“, на 100 м преди светофар на Дом майка и дете, посока център
настъпило ПТП с лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№……………., управляван от В.Й.Т..
В изготвения констативен протокол 682/241 са описани щетите по превозното
средство и телесните увреждания на пътниците в автомобила, между които и Й.М.Й..
На същата дата е извършен оглед на ПТП.
В 11.34 на 24.09.2019г. ищцата постъпила за преглед в
КДБ/СО и е напуснала отделението в 11.54 часа. След извършен преглед и е
поставена диагноза „мозъчно сътресение“. В анамнезата се сочи: „Съобщава за
претърпяно ПТП като пътник в МПС без спомен за случилото се.“. Констатирано е
обективното състояние на пациента: „В съзнание, контактна и адекватна за
настоящия момент без данни за отпадна ЧМС, с анамнестични данни за комоцио,
спонтанна и палпаторна болезненост тилно и по хода на шийните прешлени“. Не е
изписана терапия. Упоменато е, че болният отказал категорично болнично лечение,
след като са му били разяснени състоянието му и рисковете, които крие.
Не се спори, че към датата на инцидента МПС с ДК№ Н 6727
АН е с активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ЗД „Бул Инс“
АД.
През м.ноември 2019г. Й.М.Й. отправила застрахователна
претенция към ЗД „Бул Инс“ АД на стойност 17 000 лева. След като изискал
относими към определяне на обезщетението документи, ответникът уведомил ищцата,
че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС, застрахователят не е в риск „Гражданска
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно
обезщетение. Във връзка със застрахователната претенция, пострадалата изискала
препис от доказателствения материал по ДП №1526/2019г., образувано във връзка с
ПТП, който прилага към исковата молба (протоколи от разпит на свидетели, които
описват състоянието на автомобила и пътниците в него след инцидента).
Според показанията на Л. Д. Л., непосредствено след инцидента, ищцата се оплаквала от
болки в главата, била стресирана и вследствие уплахата само плачела. В
продължение на две седмици имала силен световъртеж и не можела да се придвижва
без чужда помощ. Проявявала се като психически нестабилна. Приблизително един
месец страдала от главоболие, не можела да понася пряка слънчева светлина. След
произшествието настъпила коренна промяна в психичното й състояние. От лъчезарен
човек се превърнала в затворен, спряла да се грижи за себе си, преустановила спортните
тренировки, не полагала грижи за домакинството. Лиляна Любенова твърди, че до
настоящия момент Й.Й. не се е възстановила напълно – страхувала се да пътува в
автомобил, не подновила спортните си занимания, не се грижела за себе си и домакинството.
По реда на чл.176 ГПК, ищцата заявява, че В.Й.Т. имал
свидетелство за управление на МПС.
Вида и характера на уврежданията, получени от Й.Й.
вследствие ПТП, са установени посредством възложена
съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно,
всестранно и обективно. Вещото лице е констатирало, че при прегледа след
инцидента на пострадалата е поставена диагноза: мозъчно сътресение, но липсват
клинични и параклинични данни за такова. Установени са болки при опипване в
тилната област и по хода на шийните прешлени. Експертът счита, че посочената
диагноза, както и болките, отразени при първоначалния преглед и изследванията,
проведени на 24.09.2019г. отговарят да са свързани с произшествието. По
медикобиологичен признак квалифицира уврежданията като болка и страдание. Сочи
обикновено възстановителния период – седем до десет дни. Поддържа, че няма
обективни медицински данни, които водят до извод, че отразените състояния са
довели до пречки в движенията и обслужването на пострадалата.
С оглед установяване механизма на ПТП е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и обективно. Вещото лице твърди, че В.Т.
управлява лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№.. ……. по бул.“Христо Ботев“ в посока центъра на
гр.Русе, в участъка срещу „Дом майка и дете“ със скорост 121 км/час. Навлязъл в
хоризонталната крива със скорост по-висока от критичната за завоя, автомобилът
загубил напречна устойчивост и напуснал пътното платно, като навлязъл в
разделителната ивица и се ударил челно с предна лява част в метален стълб от
улична осветителна мрежа със скорост около 74 км/час. Вследствие удара и
високата инерционна сила се откъснал двигателя, скоростната кутия и части от
предното ляво окачване. Експертът приема, че основната техническа причина за
настъпване на произшествието е превишената скорост на движение. Не са
установени данни, произшествието да е настъпило вследствие възникване на
техническа неизправност на МПС. Като причина за ПТП се сочат субективните
действия на водача Т..
Установеното,
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ и липсата на изплатено застрахователно обезщетение, същият
се явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие, в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие (чл.429,
ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" сключен между прекия причинител на вредата
(респективно собственика на автомобила) и застрахователя, както и наличието на
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Предвид релевираните в хода на производството писмени
доказателства, съобразявайки заключението на вещото лице по приетата
автотехническа експертиза, съдът приема за установен факта на настъпило ПТП,
причинено от водача на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№……………….. – В.Й.Т..
Констативният протокол, съставен от органите на МВР в
кръга на възложените им служебни задължения, доколкото съставлява официален
свидетелстващ документ, обвързва съда с материална доказателствена сила както
относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице – съставител, така и относно съдържанието на
удостоверителното изявление в частта, в която контролните органи са отразили
непосредствени впечатления. В случая, в съставения за ПТП констативен протокол
не се съдържат констатации относно механизма на ПТП. Отразени са уврежданията
по автомобила и телесните увреждания на пострадалите лица, като относно
причините за ПТП е посочено, че са в процес на изясняване. От заключението на
приетата САТЕ се установява механизма на произшествието и причините за
настъпването му – субективните действия на водача В.Т., който не се съобразил с
вменените нормативни изисквания: управлявал автомобила в населено място със
скорост 121 км/час и при навлизане в хоризонталната крива на бул.“Христо Ботев“
в участъка срещу „Дом майка и дете“, МПС-то загубило напречна устойчивост,
напуснало пътното платно и се ударило челно с предна лява част в метален стълб
на улична осветителна мрежа. Вследствие произшествието ищцата е получила
телесни увреждания.
Установени са всички елементи от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД по отношение на деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка
„Гражданска отговорност“, а именно извършено виновно противоправно деяние,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат – телесни увреждания на
ищеца в резултат от настъпилото на 24.09.2019г. ПТП. Налице е основанието на
чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за
причинените от него вреди на ищцата, съответно и функционално обусловената
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Не е
спорно между страните по делото наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил „Фиат
Пунто“ с рег.№………………. АН към датата на ПТП, което е основание за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Относно
претърпените от ищцата увреждания е изслушана съдебномедицинска експертиза,
която установява, че след инцидента на пострадалата е поставена диагноза: мозъчно сътресение, но липсват клинични и параклинични данни за
такова. Експертът квалифицира уврежданията по медикобиологичен признак като
болка и страдание и счита, че възстановителния период е от порядъка на седем до
десет дни. С показанията на св.Л. се установява, че наред с телесните
уверждания са настъпили изменения в психичното състояние на пострадалата.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено, че Й.Й. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, стрес и неудобства.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните
емоционални преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на
справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на
обезщетението: вида и характера на увреждането; степента на претърпените болки
и страдания; периода през който са търпени; продължителността на оздравителния
процес; наличието, съответно липсата на усложнения при възстановяване; жизнения
стандарт в страната, като при последния критерий се изхожда от принципната
позиция, че присъждането на парично обезщетение има за цел да репарира
(доколкото е възможно) действително понесените от увредения болки, страдания и
неудобства, а не да се превръща в средство или източник на неоснователно
обогатяване. Обективно по делото е установено, че уврежданията на Й.Й.,
вследствие инцидента са предизвикали болки и страдания през следващите две –
три седмици. Не са констатирани усложнения при възстановяването, не е изписана
терапия, а и ищцата е отказала болнично лечение.
Съобразявайки вида на увреждането,
страданията и неудобствата, които пострадалата е търпяла, съдът приема, че по
справедливост ответникът дължи парично обезщетение в размер на 1500 лева, до
който размер претенцията като доказана следва да бъде уважена.
Съпричиняването на вредите изисква обща
връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини: едната
създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване (в този смисъл
Решение №59/10.06.2011г. по т.д. №286/2011г. на ВКС, I т.о., Решение №
98/24.06.2013г., по т.д. №596/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №99 от 8.10.2013г. по т.д.№44/2012г.,
на ВКС, II т. о.). Само по себе си обстоятелството, че пострадалият при
ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колн не е достатъчно, за да
бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани
категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП
вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обез, ако пострадалият е
ползвал предпазен колан, каквито доказателства липсват. Недоказани останаха
твърденията на ответника, че пострадалата се е качила в превозното средство със
знанието, че В.Т. е неправоспособен водач. В о.с.з., по реда на чл.176 ГПК
ищцата обясни, че В.Т. притежава свидетелство за управление на МПС, което е
виждала и дори снимала с мобилния си телефон.
По отношение претенцията за законна лихва:
Ищцата претендира лихва за забава от 21.02.2020г. –
датата, на която е изтекъл тримесечния срок от предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя. Искането е съобразено с разпоредбата на чл.497 КЗ, с оглед което върху главницата от 1500 лева следва да се присъди законна
лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото съразмерно с
уважената част от претенцията.
По разноските:
Съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Разноските на ищеца възлизат на 240 лева –
възнаграждение на вещи лица, като съразмерно с уважената част от претенциите, ответникът
следва да заплати сумата 45 лева. ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на адв.М.Н. – Т. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 400 лева, определен съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената
част от претенциите. Съдът намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, с оглед което редуцира възнаграждението за процесуално представителство на
ответника до 730 лева. Съразмерно с отхвърлената част от претенцията, ищцата
дължи на ответника разноски в размер на 593.13 лева.
По компенсация между
двете вземания, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 548.13
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на Й.М.Й., ЕГН ********** сумата
1500 лева – застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за компенсиране неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на ПТП, настъпило на 24.09.2019г., изразяващи се в болки и душевни
страдания, телесни наранявания, емоционален стрес и разстройство, страдания от
ограниченията, на които е подложена след увреждането, ведно със законната
лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Й.М.Й., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *********
иск за сумата над 1500 лева до предявените 8000 лева.
ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********* разноски по компенсация в
размер на 548.13 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.М.Н. – Т. възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 400 лева.
Решението е постановено при участието на В.Й.Т., ЕГН **********
с адрес: *** – трето лице, помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: