Решение по дело №285/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 307
Дата: 14 ноември 2019 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20197270700285
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

 

град Шумен, 14.11.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд– град шумен, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                               Бистра Бойн

 

при секретаря С.Атанасова и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура- гр. Шумен, като разгледа докладваното от съдия Бистра Бойн  КАНД № 285 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

           Образувано е по касационна жалба от Д.Р.К. с ЕГН: ********** *** против Решение № 428/05.07.2019г., постановено по ВНАХД № 902/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-000382/06.03.2019год. на ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР– гр. Шумен. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушенията, за които е санкциониран. С оглед на тези съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата си.

           Ответникът по касация- ОД на МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и не изразява становище.  

           Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

           Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

            С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-000382/06.03.2019год. на ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР– гр. Шумен, упълномощен с Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.2 т.1; чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП; чл.175 ал.1 т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.Р.К., e наложено административно наказание “глоба” в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,  “глоба” в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗДвП.

            Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят на 15.01.2019г., паркирал управлявания от него лек автомобил „Тойота Корола 1,4 ТД“ с рег. № Н 0600 ВВ, собственост на „Експерт 2002“ ЕООД на платено от трето лице паркомясто, находящо се в гр. Шумен на ул.„Цар Освободител“  № 73. По-късно същата вечер, зад него бил паркиран друг лек автомобил- „Опел Вектра“ с рег. №Н 6954 ВВ, собственост на свидетеля Д.В.. На следващия ден- 16.01.2019г., около 7.20 часа, жалбоподателят установил, че автомобилът му се намира на много малко разстояние между два други паркирани автомобила. След няколко маневри за излизане от реда на паркиралите автомобили, блъснал намиращия се зад него лек автомобил „Опел Вектра“, с което причинил ПТП. Като участник в ПТП, не спрял, за да установи какви щети са нанесени на ударения автомобил, а напуснал местопроизшествието, без да уведоми собственика на увредения автомобил. Около 09.00 часа собственикът на ударения автомобил бил уведомен по телефона, че от видеокамерата монтирана пред хотел и офис на дружество „Ив-Мес 2012“ ЕООД гр. Шумен се вижда, как паркираният му автомобил е ударен от друг автомобил, който напуска местопроизшествието. Свидетелят  прегледал видеозаписа и автомобила си и като установил, че вследствие на маневрите на процесния автомобил, неговият бил ударен и на предната му броня има дупка, която преди паркирането на автомобила му я е нямало, уведомил органите на реда. На място пристигнал екип на ПП- свидетелите П.и С., които направили оглед на местопроизшествието и на видеоматериала заснет от камерата към хотела. Било установено, че лек автомобил „Тойота Корола“ при извършване на маневра за напускане реда от паркирали автомобили предизвикал ПТП, като по другия участник в произшествието били налице материални щети. Били направени снимки на повредения автомобил, снето обяснение от свид. Д., работеща в близкия търговски обект и установена собствеността на процесния автомобил. От управителя на дружеството собственик “Експерт 2002“ ЕООД, била попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която се посочва жалбоподателя К. като водач на автомобила на процесната дата. На двамата участници в произшествието било предложено да попълнят двустранен протокол за случилото се и да уредят взаимоотношенията си, което било отказано от жалбоподателя.

            За установените нарушения бил съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 115023 от 18.01.2019г., като актосъставителят посочил като нарушени разпоредбите на чл.6 т.1, чл.25 ал.1, чл.123 ал.1 т.1 и чл.123 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта с възражение, че не е извършил описаното ПТП, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирал и допълнителни възражения. По така постъпилото възражение от страна на АНО е извършена проверка, обективирана в Докладна записка рег. № 869р/01.03.2019г., като е било преценено, че възражението е неоснователно. Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление, с което водачът бил санкциониран в четири пункта за всяко нарушение.

             Въззивният съд установил, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- Началник сектор ПП към ОД МВР Шумен, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните работи.

             Настоящият съдебен състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички относими доказателства, като са разпитани множество свидетели, изискани и приложени справки от Общината за пътните знаци на местопроизшествието и записите на видеокамера/унищожени междувременно/. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените въз основа на установеното от фактическа страна, правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

             По отношение на направените възражения в касационната жалба за липса на посочена относима разпоредба от закона, която жалбоподателят е нарушил във връзка с неспазване на пътен знак В27, съдът намира, че действително от приложената на стр.52 от въззивното дело, схема не е видно да е поставена в процесния участък вертикална пътна сигнализация, указваща забрана за престой и паркиране- В27, но е налице пътна маркировка, относно платено паркомясто, на което жалбоподателят е паркирал неправилно. Същият не оспорва това обстоятелство и доколкото нарушението е подробно описано в АУАН и в НП, като в самата санкционна разпоредба на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП се съдържа изпълнителното деяние, то водачът е разбрал за какво нарушение е бил санкциониран.

           Относно възраженията по пункт втори от НП, че посочената като нарушена материално-правна разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП не съдържа задължение на водача да се съобрази с паркирани превозни средства при извършване на маневра, а само с движещи се такива, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В нормата изрично е предвидена маневра, свързана с излизане от ред на паркирани превозни средства и дължимо поведение по съобразяване с другите участници в движението, като тяхното изброяване не следва да е бъде прието за лимитативно, доколкото няма друга разпоредба, уреждаща по-детайлно изискуемите действия на водач при маневриране. Посочения в жалбата текст на чл.40 от ЗДвП се намира в раздел VII„Завиване в обратна посока. Движение назад“ и е неотносим към настоящия казус. Правилно е издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на дистанция и правилата за заобикаляне, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.

        По отношение на изложените възражения по пунктове трети и четвърти, съдът намира за безспорно установено, че при извършената от водача маневра по излизане от ред с паркирани автомобил, същия не е изпълнил задължението да се убеди, че с предприемането й няма да създаде опасност за другия автомобил зад него с оглед на неговото положение, в резултат на това нарушение е причинено ПТП по смисъла на легалната дефиниция на §6 т.30 от ДР на ЗДвП с причинени материални щети. Въпреки липсващите към датата на допускането им като доказателства в съдебното следствие, записи от видеокамера, от разпита на извършилите огледа им служители на ПП, се установява, че между двата автомобила е било налице съприкосновение, като в докладна записка по делото св.П.П.го описва като „блъскане“, св.И.П. като натискане на броня, а най-детайлни показания дава св.Л.Л., който разпитан в съдебно заседание посочва, че автомобилът на жалбоподателя подпира и удря другия автомобил, като „опира в предната му лява част, където е щетата“. От събраните по делото доказателства се установява също така, че след като е причинил ПТП, К. не е спрял за да установи какви са последиците от произшествието. Като участник в ПТП, при което са причинени материални щети, водачът е бил длъжен да спре и да окаже съдействие за установяване на щетите, както и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил и след като не е направил това, той е нарушил разпоредбата и на чл.123 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗДвП.

            Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

           Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК

Р  Е  Ш  И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 05.07.2019г., постановено по ВНАХД № 902/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.

         

              Решението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................

         

                                                                                                            2. .......................

 

·         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.11.2019г.