№ 150
гр. Тетевен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100153 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договорна клауза.
Ищецът твърди,че на 27.01.2023 г. е сключила с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на
950, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 22,68%, годишен процент на разходите
- 25,19% .Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрява от ответното дружество.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в
договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 342,67 лева, като
начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план. Ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е
дължала плащания за неустойка.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован
размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да
се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. №
1/09, с което е дадено разяснение, чеусловията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
1
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми
съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в
съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и
санкционна функция.Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за
кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от
неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат
събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за
кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки
за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на
добрите нрави.
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
-за кредит от 950,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на
лица с визирани условия в договора; • Ограничение в процесния договор за заем е налице и
по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да
бъдат само физически, не и юридически лица.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция
е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
2
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е
излязла извън присъщата й обезпечителна функция.
В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно
или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика
един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено
обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу
неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на
заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на
договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен
срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя
на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се
удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй
като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база
данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския
кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно отсъображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав
3
на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 1^83 Von Colson).
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само
евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя
са самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може
да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на
условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от
физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението
им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността
извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски
като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка
към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този
смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Моли да бъде постановено решение,с което прогласи нищожността на клаузата на
чл.27 от договора за кредит,предвиждаща заплащане на неустойка,като противоречаща на
принципа на добрите нрави,заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19,ал.4 от
ЗПК,накърняваща договорното равноправие между страните и предпоставките на чл.11,т.9 и
10 от ЗПК.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от
ответника,в който се изразява становище за допустимост,но за неоснователност на
претенцията.Твърди,че независимо от клаузата за неустойка,както и че такава не е
начислявана и събирана,същата е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото
законодателство.
4
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.01.2023г между страните „Стик –Кредит“-АД-град Шумен и Д. М. Д. от град
Ябланица,Лов.обл. е сключен Договор за кредит ,предоставен от разстояние
№925123/276.01.2023г,съгласно който кредиторът/ответникът/се е задължил да предостави
на потребителя/ищецът/ кредит в размер на 950 лева,при следните условия: лихвен процент
22,68%,годишен процент на разходите 25.19%,,срок на погасяване 24 месеца.
В чл.17 от договора е предвидена възможност за предоставяне на обезпечение,в
случай че е договорено такова,,съответно чрез поръчителстване на трето лице и или
предоставяне на банкова гаранция.
Приложен е погасителен план на задълженията на ищеца по договора,като
последната погасителна вноска е на 27.01.2025 година.
В чл.27 от договора е договорен процент от 0.9% на неустойка за всеки ден на
усвоената сума в случай,че не бъде изпълнено задължението за обезпечение по чл.17 от
договора.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че при включване на
плащанията за неустойка по чл.27 от договора,годишният процент на разходите се
увеличава с 224%.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване
нищожността на неустоечната клауза, предвидена в договора за потребителски
кредит,сключен между страните, съдът намира за допустим,в предвид възможността на
кредитодателят да иска изпълнение на поетите по тази клауза задължения.
Разгледан по същество, същият е изцяло основателен, като съображенията за това са
следните:
Несъмнено изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо
лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл..3, ал.1 ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит,уредени в глава трета, чл..10 и чл.11
ЗПК.Съдът на Европейския съюз СЕС/ многократно е подчертавал, че националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между
потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
5
Съдът намира, че уговорената в договора за кредит неустоечна клауза в чл.17,респ.
задълженията за неизпълнение в чл.27 от договора, е нищожна.
На първо място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда
преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните
престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по
договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а
акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението
на главното, като включването на размера и в общите разходи по кредита води до
значително увеличение на дължимата за връщане сума в сравнение с отпуснатата сума по
кредита. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост..
От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са
съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.. В чл.16,
ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че
тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се
прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора търговец
задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.
Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е
отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства
достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с
добрите нрави. Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл.143, ал..2, т..5 от ЗЗП,
според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и
уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.. Ето защо, на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради
което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за
заем/кредит.
На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл.33,
ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди.. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл..33, ал..1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.. Отделно
от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите
са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл..71 ЗЗД, дава
6
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това
навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл..71 ЗЗД, при непредставено
обезпечение.. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да
се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят
и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните
последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Съгласно чл.2 ЗПК, целта на закона е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит.Един от аспектите на отговорно поведение на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите
преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на
потребителя – аргумент от чл.. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23..04..2008г.. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл.. 16, ал.. 1 ЗПК.. Следователно с подобни клаузи за
предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова, чрез икономически средства
кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на
кредитоспособността на потребителя, се обезпечават евентуалните неблагоприятни
последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит,поради поведението на
кредитора. Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на потребител и
търговец. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се
счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал
възможност да въздейства върху съдържанието им. Точно такъв е настоящият случай.
Общите условия са били изготвени предварително, без да бъде предоставена възможност на
потребителя да уговаря тяхното съдържание. Общата потребителска закрила по чл..146, ал.1
ЗЗП, вр. чл.24 ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за
всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично
7
изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от
които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност /чл.143 ЗЗП/. В случая съдът намира за недоказано, клаузите на процесния
договор за кредит да са били индивидуално уговорени с ищеца, за да е приложимо спрямо
тях изключението по чл.146 ал.1 ЗЗП. Напротив, налага се извод за стандартизирани
действия по сключване на договора, без възможност за същите да влияят на съдържанието
на клаузите, т.е. касае се за такива, подготвени предварително - типови и стандартно
предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит /чл..146, ал..2 ЗЗП/. При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор,
съгласно решение № 23/07..07..2016 г.. по т..д.. № 3686/14 г.. на ВКС, I т..о.., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан, е без значение във връзка с дължимата от съда
защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от
потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 ЗЗП
е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца
или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да
изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е
приел.В случая обаче по вече изложените съображения ищецът не е разполагал с такъв
избор. В изложения смисъл е и напр.. решение № 98/ 25..07..2017 г.. по т..д.. № 535/ 2016 г..,
ТК, I т..о.. на ВКС и др.
Поради гореизложените съображения съдът намира предявения иск за обявяване
нищожността на неустоечната клауза в договор за потребителски кредит за основателен и
счита, че следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и основателността на иска за установяване
недействителност на неустоечна клауза,ответникът следва да заплати на ЕАД „Е. Иванова“-
град Пловдив,представлявано от адвокат Е. Иванова адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в размер на 480.00 лева с ДДС,съгласно чл.7,ал.2,т.1
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,а по сметка на РС-Тетевен да
заплати съдебни разноски в общ размер на 250.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, неустоечната клауза на
чл.27,във в-ка с чл.17,от Договор за потребителски кредит ,предоставен от разстояние №к
година,сключен между „Стик-Кредит“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град Шумен,бул.“Оборище“ №13Б,представлявано от ф-изпълнителен
директор и Д. М. Д.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл.,предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора в размер на
0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено
договореното обезпечение.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
в град Шумен,бул.“Оборище“ №13Б,представлявано от ф-изпълнителен директор, да
заплати на ЕАД „ Е. Иванова“,Е7,представлявано от адвокат Е. Г. Иванова, адвокатско
възнаграждение по делото за предоставена безплатна адвокатска помощ, на основание чл..38
от ЗА, в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
в град Шумен,бул.“Оборище“ №13Б,представлявано от ф-изпълнителен директор,да
заплати по сметка на Районен съд-Тетевен съдебни разноски в размер на 250.00/двеста и
петдесет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9