Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Царево, 20.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Диляна Йорданова
при участието на секретаря П.Б., като
разгледа докладваното от съдия Йорданова гражданско дело№341 по описа на съда
за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по редовна и допустима искова молба от “В.и к.” ЕАД, ЕИК***,
представляван от Г.Й.Т., срещу И.Р.В.
ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявен иск съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по
ч.гр.д.№249/2016г. на ЦРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата в
размер на 669,43лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и 43
стотинки/, представляваща главница по
фактури, издадени за периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г., ведно със
законна лихва считано от подаване на
заявлението - 19.07.2016г. до изплащане на вземането. Прави се искане за присъждане на направените по делото съдебно –
деловодни разноски. Ангажират се писмени доказателства. Претендират се
разноски, в това число направените в заповедното производство.
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ, като същият е допустим, предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок не е
депозиран писмен отговор от ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и
като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното
от фактическа и правна страна:
По делото са представени извлечение от счетоводна сметка 411 за
неизплатени суми за вода от абонатен номер 869703, чийто титуляр е ответникът
на обща стойност 591,55 лева по 18 броя издадени фактури за периода
27.10.2014г.-25.03.2016г., показания за студен водомер к-т 276, отчетени с
мобилно устройство, както и фактури№№00334086232 от 25.05.2016г. и ********** от 25.04.2016г., с които за
същия абонатен номер е начислена стойност на консумирана вода за периода
17.03.2016г.-14.05.2016г. в общ размер на 77,88 лева. Посочените вторични
счетоводни документи не са оспорени от ответника досежно отразените в тях
количества на потребена вода и размера на дължимите вземания за главници за
процесния период.
Между страните не е спорно наличието на договорно отношение между
страните, надлежното изпълнение на
задълженията на ищеца по договора, като ответникът
след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е заплатил на ищеца изцяло
претендираната сборна главница и законната лихва като последица от уважаване на
искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, като извършеното плащане е в
погашение именно на вземанията за главница и законна лихва-предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 249/2016г. по
описа на ЦРС. Заявлението, по което е образувано заповедното производство е
подадено от заявителя на 19.07.2016г., като съгласно представената от ищеца
счетоводна справка ответникът на 20.09.2016г. преди датата на образуване на
исковото производство-29.09.2016г. е заплатил сумата от 186,12 лева, а
остатъкът от дължимите вземания изцяло е погасил с последващи частични плащания
от 10.10.2016г., 14.11.2016г., 06.12.2016г. и 07.12.2016г., осъществени в хода
на исковото производство .
С оглед така установената по делото фактическа обстановка и като цени извършеното плащане като признание
на ответната страна, съдът направи извода за наличието на договорно отношение
между страните и изпълнение на ищеца на задълженията му по същото, както и, че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението му за заплащане на процесните
главници.
Предвид извършеното плащане от ответника
след предявяване на исковата молба по иска по чл.422 от ГПК, по който
производството се счита образувано с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, искът е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
С поведението си ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, поради което следва да заплати на ищеца изцяло понесените от него
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 325 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на разноските,
следващи се на ищеца в исковото производство, съдът отчете, че такива се дължат
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 234,64 лева,
съразмерно на сумата от 483,31 лева, за която към датата на завеждане на
исковата молба в канцеларията на съда
29.09.2016г. е нямало постъпило плащане от ответника. За горницата над
посочения размер до размера от 350 лева искането за присъждане на разноски в
исковото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„В.и к.” ЕАД, ЕИК***с адрес на управление: ***, представляван от Г.Й.Т.,
срещу И.Р.В. ЕГН ********** с адрес ***,
за приемане за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца
съществува вземане по ч.гр.д.№249/2016г. на ЦРС, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 669,43 лева, представляваща сборна главница по фактури, издадени за
периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г.
ОСЪЖДА „И.Р.В. ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ***,
с адрес на управление: ***, представляван от Г.Й.Т. направените съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 325 лева и направените разноски
в исковото производство в размер на 234,64
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на направените
разноски в исковото производство за горницата над уважения размер до размера от
350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: