О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1303
Бургас,
21.07.2017 г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в
състав:
Окръжен
съдия Павел Ханджиев,
след като
разгледа гр. д. № 1026/2017 г.,
съобрази следното:
Предявени
са субективно съединени искове на осн. чл. 45 и 49 ЗЗД. Ищците, чийто син и
баща е починал при трудова злополука, търсят обезщетение за причинените им от
това неимуществени вреди заедно с обезщетение за забава. Твърдят, че вредосните
действия на първия ответник-физическо лице, осъществяват състав на
престъпление, за което е образувано и висящо досъдебно производство. Искат
спиране на настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на
наказателното производство. По отношение на дължимите за разглеждане на
исковете им държавни такси заявяват искане да бъдат освободени от заплащане след възобновяване на производството на
осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. като пострадали от престъпление, а при
условия на евентуалност - искане за освобождаване на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК,
т.е. поради липса на достатъчно средства.
Съдът
намира, че на този етап от исковото производство - преди конституиране на
ответниците като страни чрез връчване на съдебните книжа - е недопустимо
произнасянето по искането за спиране. Това е така, понеже при уважаване на
искането и спиране на производството ответниците биха били лишени от възможност
да обжалват определението, ако това налагат интересите им. За да се пристъпи
към размяна на съдебните книжа, обаче, следва исковата молба да е редовна, вкл.
да е внесена дължимата за производството държавна такса.
По повод държавната такса съдът
съобрази следното:
При
заявените искания за заплащане на обезщетения от по 100000 лв на всеки от
ищците, всеки от тях дължи държавна такса в размер на 4 % от цената на иска или
по 4000 лв.
След като
не се твърди осъждане на първия ответник с влязла в сила присъда, то не е
налице фактическият състав на освобождаване на ищците от държавна такса по чл.
83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Искането
за освобождаване от заплащане на таксата поради липса на средства е основателно
по отношение на ищците Г.И.К. и Д.Ж.К.. Първият от тях има единствен доход в
размер на 600 лв месечно от трудово възнаграждение, а съпругата му - 160 лв от
пенсия. Нямат спестявания. И двамата страдат от различни заболявания, които
несъмнено изискват средства за лечение. При това положение съдът приема за
доказано, че първите двама ищци не разполагат с достатъчно средства, за да
платят държавна такса от общо 8000 лв или по 4000 лв всеки от тях.
Третият
ищец, малолетният Г.Д.К., обаче, по данни от декларацията за имуществено
състояние, представена от майка му, има паричен влог в размер на 59367,34 лв,
към която сума ще се прибавят лихви за времето след 12.06.2013 г. Той може без
затруднение да плати държавната такса от 4000 лв, която при основателност на
претенцията ще бъде поставена в тежест на ответниците и ще му бъде
възстановена.
Ето защо и на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ищците Г.И.К. и Д.Ж.К. от заплащане
на държавни такси и разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г.Д.К. чрез
неговата майка и законен представител Е.В.М. за освобождаване от заплащане на
държавни такси и разноски в производството.
Определението
може да се обжалва от ищеца Г.Д.К. в едноседмичен срок от връчването пред БАС с
частна жалба.
Делото да
се докладва след влизане на това определение в сила.
Окръжен съдия :