№ 119
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марина Вангелова Белчева (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 260014/12.10.2020г., постановена по НОХД № 1154/2020г.
по описа на Районен съд гр.Пазарджик, 10 н.с., осъденият В. А. П. е признат
за виновен в това, че на 04.02.2020г. в с.*, област *, след предварителен
сговор с В. С. Г., в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - златни накити
/пръстени, синджири, обеца, гривна/ на обща стойност 26 220,00 лв. и сумата
10 000,00 лв., всичко на обща стойност 36 220,00 лв. от владението на С. А.
А. и А. М. А., както и златни накити /синджири, гривни, пръстени / на обща
стойност 21 000,00 лв. от владението на З. Д. Г. и В. З. Г., без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, или всичко на обща стойност
57 220,00 лв., като кражбата е в големи размери, поради което и на основание
чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е
осъден на шест години лишаване от свобода. Признат е за невинен и е
оправдан да е извършил кражбата при условията на повторност по чл.195,
ал.1, т.7 от НК.
1
Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС е определен първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на санкцията лишаване от свобода.
Осъденият П. е осъден да заплати, солидарно заедно с осъдения В. С. Г.,
на З. Д. Г. и В. З. Г. сумата от 21 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от горното деяние, ведно със законната
лихва, считано от 04.02.2020г. до окончателното изплащане.
Осъденият П. е осъден да заплати, солидарно заедно с осъдения В. С. Г.,
на С. А. А. и А. М. А. сумата от 36 220,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от горното деяние, ведно със законната
лихва, считано от 04.02.2020г. до окончателното изплащане.
Първостепенният съд се е произнесъл относно веществените
доказателства и разноските по делото.
По повод въззивна жалба на осъдения П. съдебният акт е бил предмет
на въззивен контрол. С решение от 08.02.2021г., постановено по ВНОХД №
8/2021г., Окръжен съд гр.Пазарджик е потвърдил присъдата на Районен съд
гр.Пазарджик.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
Осъденият П., чрез неговите защитници, е подал искане за
възобновяване на производството по делото. Излага доводи за допуснати
съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила, явна несправедливост на
наложеното наказание. Иска възобновяване на делото, отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия
провеждане на предварително изслушване на страните.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият П. и неговите защитници
поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
2
наложеното наказание е индивидуализирано съобразно личността на дееца и
обществената опасност на престъплението.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
Неоснователно е оплакването за ограничено право на защита на
осъдения П., тъй като при предварителното изслушване не му е било
3
разяснено, че е предаден на съд за кражба, извършена при квалифициращото
обстоятелство големи размери. Видно от протокола /л.36-41 от НОХД №
1154/2020г. на Районен съд гр.Пазарджик/ от проведеното на 12.10.2020г.
разпоредително заседание осъденото лице е заявило, че е получил препис от
обвинителния акт преди повече от седем дни /на 31.08.2020г./ ведно със
съобщението по чл.247б от НПК. Изрично е декларирал, че е готов „да
признае фактите и обстоятелствата, както ги е изложил прокурорът в ОА”, и
че иска „делото да се гледа по реда на глава 27-ма от НПК”. След
пристъпване към разглеждане на делото по този ред и даване ход на
съдебното следствие, председателят на съдебния състав е докладвал, че
делото е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Пазарджик
обвинителен акт срещу осъдения П. за престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1,
т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Последният е заявил
следното: „Наясно съм с повдигнатото обвинение, разбирам го. Наясно съм с
основанията за образуване на делото. Запознат съм с всички обстоятелства,
във връзка с обвинението и предявените граждански искове.”. При разпита е
посочил, че разбира обвинението, признава се за виновен, „всичко е така,
както го е описал прокурорът в ОА.”.
При преглед на визираните съдопроизводствени действия не могат да
се споделят изводите на защитата, че техният подзащитен не е бил наясно с
повдигнатото му обвинение. Бил е представляван от защитник и при неясноти
е могъл да се обърне към него. Районен съд гр.Пазарджик е изпълнил
стриктно императивните процесуални норми, гарантиращи правото на защита
на обвиняемия, респ. подсъдимия. Каква е била позицията на осъденото лице
в хода на досъдебното производство е ирелевантно. Ако не е било съгласно
със стойността на предмета на престъплението по чл.195 от НК, обуславяща
признака големи размери, не е следвало да се възползва от процедурата по
глава 27 от НПК, имаща за последица получаване на бонус при определяне на
наказанието, а да иска да се проведе пълно съдебно следствие, в хода на което
да се изяснят всички обстоятелства, относими към предмета на обвинението,
и да положи усилия да обори обвинителната теза.
Съкратеното съдебно следствие, от което се е възползвал осъденият П.,
не е довело до влошаване на неговото положение. Инициативата за
провеждане на тази диференцирана процедура принадлежи единствено на
4
подсъдимия и зависи от неговата воля.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна
оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в
съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища
нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е
правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови
текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно и аргументирано
е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
Извънпроцесуалните обяснения на осъдения П. не са доказателствен
източник и нито един от решаващите съдилища не ги е обсъждал. Не се
споделя възражението срещу разпита на свидетеля Д. К., тъй като той не
попада в кръга на лицата, които не могат да бъдат свидетели съгласно чл.118
от НПК.
Относно тезата на защитата за необходимостта от събиране на нови
доказателства, следва да се има предвид, че възобновяването е извънреден
способ за контрол на влязъл в сила съдебен акт. При него като инстанция „по
правото”, а не по „фактите”, компетентният съд преценява фактическите
положения само с оглед на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при установяването им, но не и с оглед пълнота на
доказателствения материал или обосноваността.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища
по фактите и спрямо установеното от фактическа страна. В искането не се
5
съдържа конкретна аргументация за материалноправна незаконосъобразност.
Възражение в тази насока се извежда единствено от претенциите за
допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на
съдилищата, които апелативният съд прие за неоснователни.
Не е налице и основанието на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, за да се приеме,
че наложеното наказание на осъдения е явно несправедливо. Следва да се
отбележи, че в искането не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на това
оплакване. Не се развиват такива и в съдебно заседание.
Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по
въпроса за индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата
относно вида и размера на санкцията може да се проследи и провери. Тя е
формирана и в съответствие с доказателствата по делото, и със закона.
Определеното наказание на осъденото лице по вид и размер е в унисон с
осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. То е
съответно на чл.54, чл.58а и чл.36 от НК, поради което липсват основания за
намеса и неговото намаляване по реда на възобновяването. Съобразено е с
обществената опасност на престъплението и на дееца, който е осъждан
многократно.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд
и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване
на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. П. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 8/2021г. по описа на
Окръжен съд гр.Пазарджик и НОХД № 1154/2020г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7