Р Е Ш Е Н И Е № 533
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 29.11.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гр. дело № 1747 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Джеймс Баучър» № 87, представлявано от Стоян Проданов, срещу И.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е от ищеца иск с право основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането
/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права са:
че на 24.08.2013г. в гр.София е реализирано ПТП с участието на мотопед, марка „Пиаджио”, модел „Браво“, без държавен контролен номер, с рама
№ ОМ1107CEST11078, собственост и управляван от ответника И.З.Г.,***
с посока бул.“Арсеналски“, на кръстовището с бул.“България“, преминава на
червен сигнал на светофара и се удря в преминаващия на зелен сигнал на
светофара лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“,
с ДК № СА7900НВ. Посочва се, че съгласно съставения от органите на КАТ протокол
за ПТП, причините за произшествието се
дължат на виновното противоправно поведение на
ответника, който е бил и неправоспособен водач. В ответното дружество ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, е заведена щета № 13015201024904/2013г., по която на застрахования със
застраховка „автокаско“ е изплатено обезщетение по
Фактура № ********** на стойност 1219,79 лева.
Посочва се, че за регресното
си вземане застрахователят подал заявление до съда и по реализираното по реда
на чл.410 от ГПК заповедно производство по гр.Д № 683/2018г. по описа на ВРС му
била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която обаче му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и не е влязла в сила, поради което има
правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че му дължи изпълнение на парично регресно
вземане за сумите: 1234.79 лева, от която 1219.79 лева, представляваща
изплатеното от ищеца на пострадалото лице обезщетение по застраховка „автокаско“ от ПТП, причинено от ответника на 24.08.2013г. в
гр.София, който като неправоспособен водач и при виновно противоправно
поведение управлявал мотопед, марка „Пиаджио”, модел
„Браво“, без държавен контролен номер, с рама № ОМ1107CEST11078
и причинил ПТП, 15.00 лева – ликвидационни разноски за оформяне на щетата –
изготвяне на снимков материал и документация по щетата, 376.96 лева – мораторна лихва върху обезщетението за периода от датата на
падежа за плащане - 04.12.2014г. до 04.12.2017г., за които суми на ищеца му е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.Д № 683/2018г. по
описа на ВРС. Претендира се пресъждане на разноските
по делото, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът
представя писмени доказателства. Иска назначаване на съдебно – автотехническа експертиза и допускане на един свидетел при
режим на призоваване – участник в ПТП – Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** А,
тел. 0888 47 12 79.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен
представител, е оспорил иска като неоснователен, като поддържа от своя страна,
че застрахователят има право на основание чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за
управление, но следва да се установи, че към датата на ПТП водачът е бил неправоспособен
по смисъла на чл.150а от ЗДв.П. Оспорва иска за
заплащане на лихва за забава върху обезщетението, тъй като ответникът не е бил
уведомен за заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и не е изпаднал в
забава, а също – че ищецът не е станал причина за завеждане на делото, поради
което в случай на уважаване на иска – на ищеца не се следва пресъждане
на разноски. Оспорва размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено съобразно чл.
78, ал.5 от ГПК.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не
подлежат на доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в
тежест на ищеца е да докаже наличие на твърдяното застрахователно събитие;
наличието на действащ към датата на ПТП между ищеца и третото пострадало лице
застрахователен договор „автокаско“; настъпилото ПТП;
наличието на твърдяната имуществена вреда върху МПС на пострадалото лице;
причинно – следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилата
вреда; размерът на вредата и че определеното обезщетение е изплатено, както и
че ответникът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство като неправоспособен водач и при виновно противоправно поведение. С оглед оспорването на иска – да
докаже, че регресната покана е връчена на ответника.
Съдът,
като разгледа исковата молба, отговора и след преценка на приетите по делото
писмени и гласни доказателства в съвкупност и по отделно, намира следното от
фактическа страна:
Не се
спори между страните и се установява от представените по делото Застрахователна
полица „Автокаско, злополука на местата в МПС № **********,
че МПС „Шкода“, модел „Фабиа“, с ДК № СА7900НВ е
застрахован в ищцовото дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД за
периода от 19.09.2012г. до 19.09.2013г. Процесното
ПТП е настъпило на 24.08.2013г. видно от Прокотол за
ПТП № 1464240/25.08.2013г., тоест в периода на действие на застраховката. Видно
от същия протокол пътнотранспортно произшествие, настъпило между мотопед, марка
„Пиаджио”, модел „Браво“, без държавен контролен
номер, с рама № ОМ1107CEST11078, управляван от
ответника И.З.Г., ЕГН ********** и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с ДК № СА7900НВ, собственост на „Ей енд ди фарма България“ ЕАД и управляван от Марин Евтимов Д., при
което са настъпили щети върху лекия автомобил. В протокола за ПТП е описан
механизмът на ПТП, а именно, че водачът И.З.Г.,***»Фритьов Нансен» в посока бул.»Арсеналски», на кръстовището с бул.»България», преминава на червен сигнал на светофара и удря минаващия на зелен сигнал на
светофара лек автомобил, а също – че ответникът е бил
неправоспособен водач. Видно от
уведомление за щета /лист 11
от делото/, на 24.08.2013г. собственикът „Ей енд ди фарма
България“ ЕАД, е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП и причинените му
щети върху МПС. Щетата е заведена при застрахователя под № 13015201024904/2013г.,
по която след оценка на щетите и отремонтиране на лек
автомобил „Шкода“, модел „Фабиа“, с ДК № СА7900НВ в
сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД,
е заплатил на последния сумата в размер на 1219.79 лева, съставляваща
стойността на отремонтирани части и работа, видно от възлагателно писмо за извършване на автосервизни
услуги № 5356/27.08.2013г., приемо – предавателен
протокол от 10.09.2013г. и фактура № ********** от 12.09.2013г.
По
делото е представена регресна покана, изх. №
04.11.2013г., с която ищцовото дружество кани
ответника в срок от 5 работни дни да възстанови изплатеното от застрахователя
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, общо в размер на 1234.79 лева.
Видно от представеното от ищеца известие за доставяне на поканата до ответника
от 18.11.2013г., същата не му е връчена на постоянния му и настоящ адрес:***,
тъй като получателят се е преместил на друг адрес.
Видно
от писмо от Сектор ПП при ОД на МВР – Видин от 01.04.2019г., към 29.03.2019г.
ответникът И.З.Г. е неправоспособен и няма
издавано свидетество за
управление на МПС.
Разпитания по делото свидетел Е.Д.
установява, че при управлявал
служебно МПС «Шкода», модел
«Фабия», собственост на „Ей енд ди фарма България“, като на третия светофар на бул.»България»
по посока Орлов мост, потеглил
при зелена светлина на светофара като
първа кола, малко след което бил ударен отстрани, от ляво
в преден ляв калник, при което бил засегнат ляв калник,
фар и предна броня на автомобила.
От назначената,
изслушана и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, се установява, че описаните щети върху МПС напълно кореспондират с механизма на ПТП, отразен
в протокола за ПТП и се намират в причинно
следствена връзка с него, както и че нанесените повреди са правилно остойностени
по средни пазарни цени към датата на ПТП – 24.08.2013г.
От назначената, изслушана и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че премията по предоставената застрахователна полица «Автокаско» е осчетоводена;
че счетоводството на застрахователя
във връзка с процесната полица е водено редовно,
както и че на 30.10.2013г. ищцовото
дружество е заплатило на «Еуратек Ауто»
ООД по щета № 13015201024904, фактура № ********** от
12.09.2013г., сумата в размер на 1219.79 лева, както и че на експертизата не са
представени разходооправдателни документи за
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
от ищеца ЗД ”БУЛ
ИНС” АД иск за заплащане на регресно обезщетение от
ответника И.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е основателен и доказан. По безспорен начин
се установи наличието на всички предпоставки, даващи основание на исковата
претенция, а именно: наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на застрахования автомобил,
наличието на застрахователно събитие - настъпило на 24.08.2013г. - ПТП между мотопед,
управляван от ответника и застрахования лек автомобил със застраховка „Автокаско”. Установи се още, че към датата на ПТП ответникът
е бил неправоспособен водач. Подписал е протокола за ПТП без да е направил
възражения. В протокола е посочен механизма на ПТП, който се установява и от
вещото лице по изготвената авто - техническа
експертиза, за това, че ответникът преминава неправомерно на червен сигнал на
светофара и на кръстовище блъска застрахованото МПС, движещо се на зелен сигнал
на светофара - фактическа обстановка,
която не се оспорва от ответната страна. Същата се подкрепя изцяло и от
показанията на разпитания по делото свидетел, управлявал участващото в
произшествието МПС. Налице са причинно – следствена връзка между ПТП и
нанесените върху застрахованото МПС вреди. Същите са правилно остойностени по средни пазарни цени към датата на ПТП. Изплатено
е обезщетение от застрахователя за ремонт на увредения автомобил в размер на
1219.79 лева.
На
основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането /отм./, действащ към датата
на ПТП – 24.08.2013г., застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство
за управление. Искът като основателен и доказан следва да бъде уважен за претенирата сума – заплатено обезщетение в размер на
1219.79 лева и за заплащане на ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Последните съдът намира, че са направени от ищеца, тъй като във връзка с
ликвидационната щета ищецът е издадени редица документи, част от които са
изпращани на съответните адресата, фотоалбум, както и регресна
покана до ответника, изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД, за което несъмнено е
направил разноски. Същите са в минимален размер от 15 лева, поради което съдът
намира че са направени и следва да бъдат уважени.
По
отношение на претендираната лихва за забава върху
главницата, съдът намира иска за основателен, тъй като ищецът е направил всичко
възможно регресната покана да достигне до знанието на
ответника – чрез изпращането й по постоянния му и настоящ адрес, който съвпада
и с адреса му, посочен в протокола за ПТП: гр.Брегово, обл.Видин,
ул.“Лев Толстой“ № 1. Същата не е получена по вина на ответника, който се е
преместил на друг адрес и така сам се е поставил в невъзможност
кореспонденцията да достигне до него. Видно и от заповедното производство,
както и от настоящото, всички съобщения и призовки до ответника са върнати в
цялост поради невъзможността да бъде открит по постоянния си и настоящ адрес, а
също и по месторабота. Искът е основателен в претендирания
размер от 376.96 лева за периода от 04.12.2014г.
до 04.12.2017г., който се установява от справка за изчисляване на законна
лихва, и който размер не е оспорен от ответната страна.
Неоснователно
е възражението на ответната страна, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото, поради което не следва да отговаря за разноски по делото,
тъй като чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативно ответникът да е признал иска,
което не е налице в настоящото производство.
Неоснователно
е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в
размер на 350 лева, тъй като същото е съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като искът е с определен интерес, а именно от 1000 до 5000 лева, за който се
предвижда минимално възнаграждение в размер на 300 лева плюс 7% за горницата
над 1000 лева, какъвто е настоящия случай.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва понесе направените от ищеца
разноски по настоящото производство съразмерно уважената част от иска: 50 лева
за платена държавна такса, 342 лева за особен представител, 60 лева –
депозит за свидетел, 100 лв. за възнаграждение
за вещо лице и разноски за един адвокат в размер на 350
лева,
или общо разноски в размер на 902 лева, както и разноски по ч.гр.Д. №
683/2018г. по описа на ВРС – 32.24 лева за платена държавна такса и 350 лева за
адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 382.24 лева.
Съдът
като констатира, че с иска по чл.422 от ГПК са предявени два иска – за
заплащане на парична сума по КЗ, както и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗЗД - за
заплащане на лихва за забава върху главницата, държавната такса за които е в
размер общо на 100 лева, от които са внесени 32.24 лева по заповедното
производство и 50 лева по настоящото, и оглед изхода на делото, намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда незаплатена разлика
от държавната такса в размер на 17.76 лева.
Тъй
като с настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК
не се претендира установяване на пресъдената в
заповедното производство законна лихва върху главницата, то заповедта за
изпълнение в тази част следва да бъде обезсилена.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи изпълнение
на парично задължение в полза на ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. «Лавале» № 19, представлявано от Стоян Проданов, за
сумата в размер на 1234.79 /хиляда двеста тридесет и четири лв. и седемдесет и девет
ст./ лева, от която 1219.79 лева – изплатено
застрахователно обезщетение, представляващо размера на причинената вреда от ПТП,
причинено по вина на ответника на 24.08.2013г. в гр.София, който като
неправоспособен водач и при виновно противоправно
поведение управлявал мотопед, марка „Пиаджио”, модел
„Браво“, без държавен контролен номер, с рама № ОМ1107CEST11078
и причинил щета върху застрахован лек автомобил МПС марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с ДК № СА7900НВ, със Застрахователна полица „Автокаско, злополука на местата в МПС“ №
**********/14.09.2012г., изразяваща се в стойността на необходимия ремонт,
платен от ищеца и 15.00 лева – ликвидационни разноски, както и да заплати сумата в размер на
376.96 /триста
седемдесет и шест лв. и деветдесет и шест ст./ лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 04.12.2014г. до 04.12.2017г., за
които суми му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д. № 683/2018г. по описа
на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение
на парично задължение № 515
– РЗ/23.03.2018г. по ч.гр.Д.
№ 683/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която е пресъдена законна лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда – 19.12.2017г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Лавале» № 19, представлявано
от Стоян Проданов, направените от ищеца разноски в настоящото производство,
общо в размер на 902 /деветстотин и
два/ лева, както и разноски по ч.гр.Д. № 683/2018г. по описа на ВРС, общо в
размер на 382.24 /триста осемдесет и
два лв. и двадесет и четири ст./ лева.
ОСЪЖДА И.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на РС – Видин държавна такса в размер на 17.76 /седемнадесет лв. и седемдесет и шест
ст./ лева.
Решението може да
бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: