№ 139
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100507780 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от К. Р. СТ.
– длъжник по изпълнително дело № 20158510401403 по описа на ЧСИ М.П., с
рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действията на
съдебния изпълнител, представляващи насочване на изпълнение по
отношение на доход на длъжника от трудово възнаграждение и пенсия. Прави
се искане да се отменят действията на съдебния изпълнител за удръжки от
трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност на длъжника, които
счита за несеквестируеми.
Взискателят “А. ЗА С.НА В.” ЕАД, ЕИК ********* (правоприемник на
“А. ЗА С.НА В.” ООД, ЕИК *******), е подал писмени възражения, в които
оспорва жалбата като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по
делото, инвокираните в жалбите пороци на обжалваните действия и
становищата на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 26.05.2015 г. на “А. ЗА
С.НА В.” ООД срещу длъжника К. Р. СТ., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 05.05.2015 г. от Районен съд - Монтана, V състав, по ч.гр.д. №
1
80316/2015 г., за сумата от 595,55 лева – главница, сумата от 150,53 лева –
договорна лихва от 19.02.2009 г. до 21.02.2012 г., сумата от 331,55 лева –
лихва за забава, считано от 23.09.2010 г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 30.03.2015 г., законна лихва за забава от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, 0,00 лева – такса разходи,
сумата от 25 лева – платена държавна такса и сумата от 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредба №
1/2004 г. на ВАС – разноски по делото.
Видно от данните по изпълнителното дело, със запорно съобщение с
изх. № 74266/26.05.2015 г. до Регионално управление – Западен район е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Същото е
получено от работодателя на 28.05.2015 г. Повторно е изпратено запорно
съобщение с изх. № 523729/12.10.2020 г. до Регионално управление – Западен
район.
Запорно съобщение с изх. № 104180/04.08.2015 г. е изпратено и до ОПС
- Монтана за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
като същото е получено на 06.08.2015 г.
С указание с изх. № 8181/17.02.2021 г. съдебният изпълнител е указал
на работодателя Регионално управление – Западен район, че следва да вземе
предвид, че длъжникът получава пенсия в размер на 395 лева и е необходимо
да я включи в нетното трудово възнаграждение, получавано при работодателя
за изчисляване на секвестируемия доход. Указано е, че като се съберат двата
доход, всеки месец следва да се удържат сумите над минималната работна
заплата, която за 2021 г. е 650 лева, но не повече от една трета от получения
сбор, и е посочена сметка на ЧСИ.
По изпълнителното дело е подадено от длъжника възражение с вх. №
22504/29.03.2021 г.
Със съобщение с изх. № 18313/02.04.2021 г. длъжникът е уведомен за
отказа на съдебния изпълнител да отмени указанията до работодателя за
включване на пенсията при изчислението на секвестируемия доход по
изпълнителното дело. Съобщението е получено от длъжника на 12.04.2021 г.
С писмо от 12.04.2021 г. работодателят уведомява съдебния
изпълнител, че не могат да прибавят суми от друг работодател или друго
учреждение.
Със запорно съобщение с изх. № 21058/15.04.2021 г. до НОИ – Монтана
е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия. В съобщението е
указано, че при определяне на секвестируемия доход следва да се вземе
предвид размера на трудовото възнаграждение на длъжника.
С писмо с изх. № 3010-11-39-1/28.04.2021 г. от НОИ, ТП – Монтана,
съдебният изпълнител е уведомен, че е наложен запор върху пенсията на
длъжника по настоящото изпълнително дело и друго изпълнително дело,
считано от м. 05.2021 г., както и че удръжката е определена в размер на
288,66 лева. Посочено е, че при месечната издръжка е взето предвид и нетно
трудово възнаграждение в размер на 593,66 лева, съгласно указание на
частния съдебен изпълнител.
2
Извършени са и други действия по изпълнителното дело, които не са
предмет на обжалване с подадената жалба.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че е абсолютно несеквестируемо трудовото
възнаграждение и пенсията до размера на една минимална работна заплата,
каквито са в случая. Вземането за трудово възнаграждение и съответно за
пенсия не е абсолютно, а частично несеквестируемо, тъй като взискателят
може да се удовлетвори от него над определения в чл. 446 от ГПК размер.
Несеквестируемостта охранява екзистенц минимума, необходим за издръжка
на длъжника и неговото семейство, като се вземат предвид всички трудови
възнаграждения/пенсия, получавани от длъжника. Да се приеме обратното,
означава, че на длъжник, който получава едновременно няколко трудови
възнаграждения или трудово възнаграждение и пенсия, му се признават
повече права от тези на длъжник, който получава само едно трудово
възнаграждение или само пенсия. Когато вземането по трудово
възнаграждение и/или пенсия е частично несеквестируемо, наложеният запор
обхваща само секвестируемата част. Поради това съдът намира, че правилно
съдебният изпълнител е указал при изчисляване на секвестируемия доход на
длъжника да бъдат сумирани доходите от трудово възнаграждение и пенсия.
Неоснователни са възраженията на длъжника, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, след като пенсията на длъжника е за
инвалидност. Макар жалбоподателят длъжник да сочи нормата на чл. 114, ал.
1 от КСО, то от доводите се установява, че има предвид нормата на чл. 114а,
ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114а, ал. 1 от КСО, върху паричните обезщетения
и помощите, изплащани по кодекса, не могат да се налагат запори по реда на
ГПК и ДОПК или да се извършват удръжки освен за задължения към
държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и
при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Следователно
несеквестируеми са вземанията, които произтичат от парични обезщетения и
помощи по КСО. Пенсията за инвалидност, получавана от длъжника не
попада в обхвата на цитираната правна норма, тъй като не е нито парично
3
обезщетение, нито парична помощ по смисъла на чл. 114а, ал. 1 от КСО.
Разграничението между трите вида доходи е направено изрично в самата
правна норма, която е озаглавена “Удръжки от парични обезщетения, помощи
и пенсии”. Пенсията за инвалидност е вид пенсия за изгубена пълна или
частична работоспособност на едно лице съгласно чл. 71 от КСО, поради
което същата може да се взема предвид при изчисляване на секвестируемия
доход на длъжника по изпълнителното дело, както е сторено в случая (така в
Решение № 260139/12.04.2021 г. по в.гр.д. № 217/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Пазарджик).
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата не претендира разноски в настоящото
производство, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от К. Р. СТ. – длъжник
по изпълнително дело № 20158510401403 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851
на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действията на съдебния
изпълнител, представляващи насочване на изпълнение по отношение на
твърдян несеквестируем доход на длъжника от трудово възнаграждение и
пенсия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4