№ 99010
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110141747 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ФИРМА срещу И. Б. Д., ЕГН: **********, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 698,60 лв., от която: 530,14 лв. главница,
20,56 лв. възнаградителна лихва, 59,3 лв. неустойка, 33,28 лв. лихва за забава, неустойка за забава
55,32 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на задължението.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 737686, сключен на 20.09.2022
г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна
преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Съгласно чл.5 от договор за паричен заем № 679165/19.05.2022 г., страните се споразумяват, че
договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит,
включваща договорената главница и лихва /чл.5, ал.1, т.1/ или поръчителство на едно или две
физически лица /чл.5, ал.1, т.2/, които да отговарят кумулативно на следните условия: при един
поръчител - да има осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата (МРЗ) за страната /чл.5, ал.1, т.2.1/; при двама поръчители – размерът на
осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на не по малко от 4 пъти МРЗ за страната /чл.5,
ал.1, т.2.2/; да не е/са поръчители по други договори за кредит, сключен/и с кредитора /чл.5, ал.1,
т.2.3/; да не е/са кредитополучател/и по сключени и непогасени договори за кредит с кредитора
/чл.5, ал.1, т.2.4/; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ /чл.5, ал.1, т.2.5/; да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход /чл.5, ал.1, т.2.6/.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако не представи уговореното в чл.5 от договора обезпечение в 3-
дневен срок от сключването му или същото не отговаря на условията в договора
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 270,32 лв. с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит по силата на ал.2.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД).
При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно
с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно
1
съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът
на неустойката е 270,32 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 600 лв., с
оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено
точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на
заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост
и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата.
Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени
в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да
му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за
сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или
заемател по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то
издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора.
Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и
да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител,
още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички
тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно,
ако не и невъзможно.
Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими
пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за
снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава
гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 5 от договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от представения
погасителен план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.5 от договора, поради
което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и
има за резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 55,32 лв. Заявителят се
позовава на клаузата на чл.6, ал.2 от договора, регламентираща задължение за заплащане на такси
по Тарифата и в частност – на т.6 от Тарифата, предвиждаща разходи за събиране на просрочено
вземане в размер на 25%, Следователно, касае се за вземане по т.6 от Тарифата, противоречаща на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
На следващо място, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е
допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите
нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански
плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
2
финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да
ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по
договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г.
по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014
г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на
законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки
(уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено
с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на
законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 40, 05% е
недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва, съответно е налице
противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д.
№ 16951/2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. №
3275/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. №
1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойки и възнаградителна
лихва.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите от
59,3 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, и
сумата от 55,32 лв. – неустойка за забава, както и за сумата от 20,56 лв. - възнаградителна лихва за
периода 20.09.2022 г. -24.01.2023 г. При главница от 530,14 лв. лихвата за забава за периода
01.01.2023 г. - 01.07.2023 г. възлиза на 30,62 лв., поради което заявлението трябва да се отхвърли и
да разликата над тази сума до претендираната 33,28 лв.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 20 лв. за д. т. и 40 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ФИРМА, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против И. Б. Д., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно следните претендирани по договор за
паричен заем №737686/20.09.22 г. суми: сумата от 20,56 лв. - възнаградителна лихва за
периода 20.09.2022 г. - 24.01.2023 г., сумата от 59,3 лв. – неустойка за неосигурено
обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, сумата от 55,32 лв. – неустойка за
забава, сумата над 30,62 лв. до 33,28 лв. лихва за забава за периода 01.01.2023 г. - 01.07.2023
г.
ОТХВЪРЛЯ заявлението и в частта за разноски за сумата над 20 лв. за д. т. и над 40 лв. за
юрк. възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3