гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в
публично
заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Божидар
Стаевски
при
участието на секретаря Алина К. Тодорова
като
разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 1407 по описа
за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20258421 от 23.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 22832/2020 г. на Софийски районен съд, 165 състав, е признато за
установено по отношение на „Ч.Р.Б.“ АД с ЕИК:******, че ищецът Ц.И.Ч. с ЕГН:**********
не дължи на ответника сумата от 817 лева съгласно фактура №3269558/19.05.2020
г., начислена по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, въз основа на
констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия №1025310/16.05.2020 г., поради установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството на електрическа енергия за
електромер №50227079, за обект, находящ се в гр. София, ул. „******, клиентски
№530001376582, за периода: 16.02.2020 г.- 16.05.2020 г.
Решението е обжалвано от
ответника в първоинстанционното производство - „Ч.Р.Б.“ АД. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на
установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че правилно е направена корекция на сметката на потребителя по реда на
ПИКЕЕ, след констатираното нарушение в процесния електромер (промяна в схемата
му на свързване). В тази насока се излагат подробни съображения. Моли се да се
уважи въззивната жалба, предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната
жалба - Ц.И.Ч., действаща
чрез процесуалния си представител, е депозирала в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. В отговора и
представени писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност и
законосъобразност на решението на районния съд. Моли се въззивната жалба да
бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане
на сторените разноски във въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, който
счита, че са основани на приетите по делото доказателства. Относно правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната
жалба доводи за основателни.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че при констатиране на външна нерегламентирана намеса върху схемата на
свързване „Ч.Р.Б.“ АД има задължението да предприеме своевремемнни действия по
привеждане на схемата на свързване в надлежен ред. От разпита пред районния съд
на свидетеля Спасов се установява, че регулярно е проверявано електрическото
табло, в което е бил монтиран процесният електромер поради съмнения за
нерегламентирана външна намеса. Данни за датите на тези проверки не са налични
и не са установени по делото. Средството за търговско измерване е собственост
на „Ч.Р.Б.“ АД и последният следва да взема адекватни мерки за предотвратяване
външната неоторизирана намеса върху схемата на свързване, като се поставят
съответните пломби, заключващи механизми, респ. подменят се същите и се вземат
други подходящи мерки. Недопустимо е при установени белези на външна
неоторизирана намеса върху схемата на свързване „Ч.Р.Б.“ АД да се позовава на
безвиновната гражданска отговорност на абоната за максималния период за минало
време при данни за регулярно извършван контрол върху средството за търговско
измерване. Обратното води до това, че дори да е установена претенцията в своето
основание е невъзможно да бъде определена по размер, от което в разглеждания
случай районният съд е заключил, че предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз
основа на които е уважил предявения иск, са незаконосъобразни, обосновани са
при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
В случая от приетите в първоинстанционнното
производство доказателства се установява, че съгласно констативен протокол за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия
№1025310/16.05.2020 г. на същата дата в гр.София, ул. „Княгиня Косара“ №5,
измервателното средство с фабричен №50227079, монтирано на уличен стълб, извън
границите на имота, е с тъмен дисплей, като липсва пломба на щита на
електрическото табло, прекъснат е нулевият проводник на електромера, като
същият е отсъединен от нулевата клема на клемореда на таблото и по този начин
не се отчита консумираната електроенергия. Вписано е, че горното представлява
промяна на схемата на свързване. Видно от справка от МВР, Дирекция „Национална
система 112“, РЦ- гр.София, на 16.05.2020 г. е подаден сигнал от служител на
ЧЕЗ относно неправомерно ползване на електрическа енергия на горния адрес.
Издадена е фактура №3269558/19.05.2020 г., клиентски №530001376582 от ответното
дружество, за сумата от 817,22 лв. с ДДС, с посочено основание по чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ. От приетата от районния съд съдебно- техническа
експертиза се установява извършена манипулация върху щита на пломбата на
електромерното табло, изразяваща се в развиване на болтовата връзка на нулевата
клема на клемореда на таблото, като е прекъсната измервателната нула,
захранваща електромера, представляваща промяна в електрическата схема. Горното
е довело до неотчитане на консумиранта електрическа енергия. Вещото лице
посочва, че преизчислението на електрическа енергия, консумирана от абоната, е
извършено съгласно изискванията, въведени с подзаконовата нормативна уредба,
като за периода: 16.02.2020 г.-16.05.2020 г., консумираната електрическа
енергия е общо 4 186 квтч. По цените за битови потребители за дневна тарифа
горната електрическа енергия се равнява на фактурираната парична сума. Посочено
е, че за периода от 90 дни преди датата на извършената проверка на 16.05.2020 г.
на горния електромер не е изпращан екип на ответното дружество за проверка или
за подмяна на същия. Пред районния съд са разпитани трима свидетели.
Свидетелката М.К.- член на Федерацията на потребителите, посочва, че на горната
датата е била заедно със служителите на ответника на адреса. Описва, че при
отваряне на таблото е липсвала пломба на клемния блок на таблото, като един от
монтираните електормери е бил с тъмен дисплей, поради разкачен нулев проводник
и не е отчитал преминаващия ток. Посочва, че по време на проверката е
присъствал представител на абоната, като е отказал да разпише констативния
протокол, както и че са сигнилазирани органите на МВР. От свидетелските
показания на Спас Спасов, служител на електроразпределителното дружество се
установява, че в продължителен период е проверявал таблото на адреса, поради
съмнения за извършване на манипулация върху средството за търговско измерване и
тъй като не е успявал да установи нарушението в работен ден, е извършил
проверка в неработен ден. Свидетелят посочва, че таблото е било заключено,
липсвала е пломба на предпазния щит, предпазващ електромерите от неоторизиран
достъп и е бил отсъединен нулевия измервателен проводник от нулевата клема на
захранващия таблото клеморед. Посочва, че са сигнализирани органите на реда
чрез тел.112 и че по време на проверката е присъствал представител на абоната.
Въззивният съд не кредитира свидетелските показания на свидетелят Д.Ч.- син на
ищцата, предвид неговата явна заинтересованост от изхода на делото и противоречието
на свидетелските му показания с останалите събрани в производство
доказателства.
С изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е налице законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия при определени предпоставки. Първото законово
изискване произтича от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за необходимост от правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия. Второто изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 104а, ал. 2, т. 5, б.“а“ ЗЕ касае изрично предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
В настоящия случай корекционната процедура е извършена
по реда на обнародваните в ДВ, бр.35/30.04.2019 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Същите са издадени от председателя
на ДКЕВР в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ,
които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да
се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена електрическа енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Правилата са издадени
по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Съгласно чл. 55, ПИКЕЕ в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване (СТИ), операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването на количеството
електрическа енергия се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал.1 и
ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на раздел IX от ПИКЕЕ /в който се намират и разпоредбите на чл. 55 и чл.
56/ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата, какъвто е и крайният битов клиент, фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги, с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, формирана на база на предоставена мощност, и за „задължения към
обществото“, а ползвателят на мрежата, респ. - крайният битов клиент, заплаща
на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на
съответната мрежа.
Ето защо, следва да се приеме, че в случаите на
преизчисляване на количеството електрическа енергия при условията на ПИКЕЕ,
право да получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекцията
сума има операторът на
електроразпределителната мрежа, а не крайният снабдител /доставчикът/ на
електрическата енергия. В този смисъл е трайната практика на ВКС - напр.
решение №115/17.06.2022 г. по гр.д. №3817/2021 г. на IV г. о., решение
№85/27.06.2022 г. по гр.д. №2528/2021 г. на IV г. о. и др. Съгласно така
цитираната съдебна практика, която настоящият въззивен състав споделя,
уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ, е в рамките на
законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по- висока степен,
включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя
електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД), която съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли
и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на
извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт,
освен специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите
ПИКЕЕ - по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на
ел. енергия (оператора на електроразпределителната мрежа). Предвид
гореизложеното въззивният съд приема, че електроразпределителното дружество по
силата на действащите ПИКЕЕ е легитимирано да извърши проверка на средството за
търговско измерване, да изготви справка за преизчислените количества
електрическа енергия и да издаде фактура за вземането, респективно ответното
дружество е материалноправно легитимирано да претендира коригираната стойност
на електрическата енергия при установяване на неизмерването,
неправилното/неточното измерване, а изложените в обратния смисъл твърдения са
неоснователни.
Същевременно, липсват издадени нови общи условия,
съобразени с действащата редакция на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1,
т.6 ЗЕ, което отново изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл. 24, ал. 2
ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061 07.11.2007 г. на
ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда
за това. В този смисъл са постановени решение № 111/17.07.2015г., т.д.1650/14г.,
ВКС, I т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, II т.о.; решение №
203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, I т.о. Предвиденият в чл. 17, ал. 2 ОУ
7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна регламентация на
посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за редовно уведомяване.
Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена с решение №61/16.07.2021 г. по
гр.д. №2051/2020 г., IV г. о., ако в общите условия в противоречие с чл. 98а,
ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя
следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда
на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия
в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Касае се за договор за продажба /доставка/, при който
се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. От правилото на чл. 183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (решение № 124/18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018г., ВКС, III г. о. и решение № 21/01.03.2017 г. по т.д.
№50417/2016 г., ВКС, I г. о.).
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на
районния съд за невъзможност за установяване на обема на реално доставена ел. енергия.
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неточното измерване, като преизчислението се прави на базата на
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. При липса на
доказателства за извършена проверка на СТИ в периода 3 месеца преди проверката
(на 16.05.2020 г.), както е в разглеждания случай, периодът на корекцията е ограничен
нормативно до 3 месеца назад, с цел да бъде ограничена възможността за
неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, доколкото не
може точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на
електрическата енергия, респ. неотчитането на същата. Същевременно в приложимата
разпоредба на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото
правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се
заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване
на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор,
т. е. установени са обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена/неточно измерена електрическа енергия, които освобождават насрещната
страна от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия. Съгласно експертното заключение по
изслушаната и приета съдебно - техническа експертиза, което въззивният съд
кредитира, преизчислението на електрическата енергия е извършено при спазване
на изискванията на ПИКЕЕ в коректния тримесечен период и съобразно приложимата
формула на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. С оглед изложеното настоящият състав намира за
неоснователни оплакванията относно обема на доставена електрическа енергия и
липсата на методика за изчисление на доставената електроенергия. Освен това
основен принцип в правния мир е недопускането на неоснователно обогатяване на
едни лица за сметка на други. В тази
насока е предвидена и разпоредбата на чл. 162 ГПК. В настоящото
производство по категоричен начин се установява, че ищцата е ползвала
неотчетена електрическа енергия, като невъзможността да бъде определен с точност периода на това неправомерно
ползване и точното количество налага
определянето му именно по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо въззивният съд,
отчитайки заключението на съдебно техническата експертиза, счита, че в случая
определеният период от на неточно измерване на електрическа енергията и
количеството на доставена, но неотчетена електрическа енергия, са справедливи.
Неправилни и са доводите на районния съд за липса на
предпоставки за ангажиране договорната отговорност на потребителя, обосновани с
липса на виновно поведение на последния. По въпроса дали крайният снабдител на
електрическа енергия следва да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ е формирана непротиворечива съдебна практика - решение №
118/18.09.2017 г., постановено по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение
№ 115/20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т.
о., която следва да намери съответно приложение и в настоящия случай, когато
легитимиран да осъществи корекционната процедура и осъществи преизчисление на
количеството доставена електрическа енергия е операторът на
електроразпределителната мрежа. С посочените решения са дадени разяснения, че
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Следователно неправилно отчетеното количество на
реално доставена електрическа енергия не поражда имуществена отговорност за
крайния клиент за виновно причинени от него имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на
продавача, респ. на оператора, представляващо продажна цена за действително,
реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за
който е начислена (арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД).
В контекста на изложеното следва да се приеме, че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, пр. 2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
искът да се отхвърли.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на
правния спор на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273, въззивмаеният следва да
заплати сторените разноски от въззивника, за които е представен списък и
включват 25 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – определен минимален
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното,
Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение № 20258421 от 23.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 22832/2020 г. на Софийски районен съд, 165 състав, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И.Ч. с ЕГН:********** срещу
„Електроразпределителни мрежи З.“ АД (предишно наименование „Ч.Р.Б.” АД), с
ЕИК:******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Ц.И.Ч. не дължи на „Ч.Р.Б.” АД сумата от 817 лева съгласно
фактура №3269558/19.05.2020 г., начислена по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
чл. 56 ПИКЕЕ, въз основа на констативен протокол за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическа енергия №1025310/16.05.2020 г.,
поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството на
електрическа енергия за електромер №50227079, за обект, находящ се в гр. София,
ул. „******, клиентски №530001376582, за периода: 16.02.2020 г.- 16.05.2020 г.
ОСЪЖДА Ц.И.Ч. с ЕГН:**********
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК на „Електроразпределителни
мрежи З.“ АД (предишно наименование „Ч.Р.Б.” АД), с ЕИК:******, сумата от 125
лева, сторени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.