Р Е Ш Е Н И Е №
І-50
град Бургас
, 26.06. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............тринадесети юни през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна
Димитрова
при секретаря А. Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 235 по
описа за
2018
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Хелио-тур-с“АД –ответник по гр.д. №5196 /2016 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1903/22.11.2017 год. постановено по същото дело,с което е прието за установено по отношение на въззивника ,че ищецът В.В.Ж. от гр. С. на основание договор за покупко-продажба ,сключен с нот. акт № */20** г. и на осн.давностно владение през периода 2001-2017 г. е собственик на недвижим имот ,представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.54.109,с адрес – гр.Созопол ,бл. 6,м.“Каваци“,с площ от 927 кв.м.,начин на трайно ползване –за друг вид застрояване .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,противоречащо на служебно известни на съда факти .
Сочи се на първо място ,че решението по гр.д. № 2587/2001 г. на БРС от 10.09.2003 г. е било отменено и с крайния съдебен акт Г. и К.-праводателите на ищцата са осъдени да предадат владението върху
имота на въззивното дружество ,като от решенията ставало ясно ,че Г. и К. от 2001 г. до 2008 г. ,през цялото време са
знаели ,че собственик и владелец на
имота е ответника. Настоящото решение е в противоречие с останалите решения за
процесния имот,като е установено кой е владял имота.Освен това ,съдът се е
прострял извън пределите на исковата молба ,приемайки ,че владението продължава и през 2017 г.,а се претендира
владение през 2001-2016 г.
Подробно
се анализират установените факти по
цитираните дела относно процесния имот , а именно :че процесният имот е част от
активите и от апорта на държавата
,преминали в стопанисване от ДП“Балкантурист“,“Хелио-тур-с“ЕАД и после-в
приватизираното „Хелио-тур-с“АД/като неправилно ищцата твърди ,че имотът не е записан в сметка 201 и не е бил включен
в границите на къмпинга /.Съдът не се е произнесъл по реда на косвения съдебен
контрол относно незаконосъобразността и нищожността на решението на ПК-Созопол
от 17.03.1999 г. ,с което е била възстановена собствеността ,като се подчертава
и че не е извършван въвод във владение
,за какъвто свидетелства протокола от 21.07.1999 г.В тази връзка се анализират
и свидетелските показания ,като се сочи ,че
същите не са конкретни ,без посочен период на владение ,общи и
повърхностни ,в противоречие с останалите писмени доказателства ,вкл.договори
за наем и анекси към тях ,от които се установява ,че имотът е владян от
дружеството през цялото време –от момента на сключването му в капитала на „Балкантурист“.
Моли
се за отмяна на решението и вместо него
– постановяване на ново ,с което се
отхвърли предявения иск .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец В.Ж. е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че още с исковата молба подробно е проследено развитието на спора относно имота и постановените в тази връзка съдебни актове ,които обаче не обвързват ищцата със СПН ,доколкото делата са водени срещу лица ,несобственици на имота , които не се явяват праводатели на ищцата ,както и защото спорното право не е било предмет на разпоредителни сделки от страна на ответниците по гр.д. № 2587/2001 г. на БРС .Оспорва се твърдението ,че съдът е излязъл извън пределите на исковата молба /доколкото и на осн.чл. 253 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти , а и предявеният иск не спира давността в полза на търсещия защита на спорното си право /.
Макар и във въззивната жалба да са изложени подробни мотиви ,на които ответникът обосновава придобиването на права върху част от терена ,върху който е разположен бившия къмпинг „Каваци“ към датата на приватизацията през 1995 г.,липсват такива относно начина на придобиване на правото на собственост върху конкретния имот,както и опровергаващи твърденията на ищцата ,че както тя,така и нейните праводатели повече от 15 години упражняват добросъвестно фактическа власт върху имота ,без противопоставяне от ответника.Всички останали твърдения на въззивника са недоказани ,поради което в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства съдът е постановил правилно и обосновано решение.Моли се за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответното дружество ,че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54109,с адрес – гр. Созопол бл.6,местността“Каваци“,с площ от 927 кв.м. ,начин на трайно ползване –за друг вид застрояване .
Ищцата се легитимира като собственик на имота на основание договор за покупко-продажба ,сключен с нот. акт № */**.**.20**г. ,н.д. № */20** г. на нотариус № 246,като сочи ,че от момента на закупуването му никой ,в точа число и ответното дружество ,не е заявявал претенции върху имота.Правният й интерес от завеждането на иска е мотивиран от предприемане на принудителни действия върху имота от ЧСИ по повод образувано изпълнително дело ,по което взискателите са поискали удовлетворяване на вземането си спрямо ответното дружество чрез насочване на изпълнението върху този имот ,за който ответникът твърди ,че е негова собственост въз основа на влезли в сила решения от 2001-2006 година . Навежда се и твърдение за придобиването на имота въз основа на давностно владение.
Ответникът оспорва исковата претенция ,като твърди ,че имотът е негова собственост ,част от активите на „Хелио-тер-с“ЕАД ,което било установено с влезли в сила решения по образувани дела през периода 2001-2008 г. от и срещу лицата Г. и К. .Освен това през целия този период той е владял имота ,поради което е невъзможно придобиването му от ищцата въз основа на давностно владение .
С оглед на тези твърдения на ответната страна представени са били по делото влезлите в сила решение № 16 /14.04.2004 г. на БОС и решение № 6/17.04.2006 г. на БОС ,постановени в хода на в.гр.д. № 1447/2003 г./ гр.д. № 2587/2001 г. по описа на БРС/ ,приложени и към въззивната жалба .Въпросното гражданско дело е било образувано по искова молба на „Хелио-тур-с“АД с правно основание чл. 108 от ЗС срещу лицата Г.Г. и Н. К. ,в чиято полза е бил реституиран земеделски имот с площ от 1,494 дка,находящ се в землището на гр. Созопол , местността „Мапи“/“Каваци“/ и представляващ имот № 010485 по КВС на землището на гр. Созопол .С решението от 14.04.2004 г. на БОС по това дело е било прието за установено по отношение на ответниците Г. и К. ,че ищцовото дружество „Хелио-тур-с“АД е собственик на описания имот ,а с допълнителното решение от 17.04.2006 г. на БОС ответниците са осъдени да предадет владението върху имота .
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд ,че правата на ответното дружество в настоящото производство не могат да бъдат противопоставени на правото на собственост на ищцата,придобито въз основа на покупко-продажба ,обективирана в нот. акт № */**.**.20** г. и на основание изтекла в нейна полза и в полза на праводателите й придобивна давност по смисъла на чл. 82 вр.чл. 79 ЗС поради следните съображения:
Видно от приложената по делото справка от Службата по вписвания-Бургас исковата молба ,по която е образувано цитираното гр.д. № 2587/2001 г. по описа на БРС не е била вписана по реда на чл. 11б.“в“ ПВп –както по партидата на ищеца „Хелио-тур-с“АД ,така и по партидата на ответниците Г.Г. и Н. К. .Върху имота не е вписана и възбрана нито при депозиране на исковата молба ,нито в хода на производството по делото .Междувременно ,преди депозирането на исковата молба / невписана / е била извършена разпоредителна сделка с имота /продажба / в полза на Е. Г. Г.,обективирана в нот. акт № **/**.**.20** г. ,н.д. № 4**/20** г. на нотариус О.Желев,надлежно вписан в АВ,ИР на същата дата /т.е. исковата молба е предявена и впоследствие производството по делото е водено срещу лица ,които вече са се разпоредили с имота/ .
На
07.10.2002 г. Е. Г. и
съпругата му са продали 1/3 ид.част от
него на Р. К. А. -с нот. акт № ***/20** г.
,също надлежно вписан на същата дата .„
През 2002-2003 г. по искане на съсобствениците на имота е проведена процедура за промяна на предназначението му по реда на ЗОЗЗ и одобрен проект за ПУП,съгласно който за бившия земеделски имот са били отредени два самостоятелни имота - УПИ IV -10485 с площ от 928 кв.м. /понастоящем идентичен с ПИ № 67800.54.109 по КККР / и УПИ V -10485 с площ от 464 кв.м. Издадено е и решение за промяна на предназначението му по реда на ЗОЗЗ .С договор за доброволна делба от 11.07.2003 г. между съсобствениците в дял на Е. Г. и съпругата му е поставен УПИ IV -10485 с площ от 928 кв.м/ с нов номер 010507 по КВС/,а в дял на Р. А. е поставен УПИ V -10485/с нов № 010504/.
На 12.12.2003 г. с нот. акт № ***/20** г. Е. Г. и съпругата му са продали на ЕТ“Ким-50-Христина Христова“ УПИ IV -10485 с площ от 928 кв.м/ с номер 010507 по КВС / . Съответно по-късно –на 23.07.2008 г. този имот като част от предприятието на ЕТ“Ким-50“ е прехвърлен по реда на чл. 15 от ТЗ на „Ким 50“ЕООД-сделката е вписана в търговския регистър на 26.08.2008 г. и съответно в АВ.Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза със строително разрешение № 23/15.02.2010 г. ,приложено по делото ,е разрешено изграждането на ограда на имота и към момента мястото е оградено по южната и западната граници – с ограда от дървени колове и няколко реда мрежа , а по източната граница-от масивна ограда на съседния застроен имот .
С цитирания нот. акт № */20** г. ищцата е закупила имота от „Ким50“ЕООД . Видно от справкята по партидата на имота ,преди закупеването му от ищцата не са били налице вписвания и отбелязвания за наличието на тежести или съдебни спорове за него .
При тази фактическа обстановка правилен е изводът на първостепенния съд ,че предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен .
Ищцата е твърдяла ,че от момента на сключването на първия прехвърлителен договор през 2001 г. фактическата власт върху имота се е осъществявала само от страните по описаните по-горе сделки ,поради което и на осн.чл. 82 от ЗС е присъединила и своето владение ,упражнявано непрекъснато от 2013 година до настоящия момент .Настоящият съдебен състав счита ,че по делото ищцата е провела пълно доказване на твърдяното от нея непрекъснато владение върху имота от нея и нейните праводатели .От една страна не може да има спор ,че влезлите в сила решения по гр.д. № 2587/2001 г. на БРС нямат сила на пресъдено нещо и не обвързват продавачите и приобретателите на имота по описаните по-горе сделки ,които не са били страни по делото .Нещо повече –първият приобретател на имота с нот.акт № **/20** г. –Е. Г. и съпругата му ,е бил добросъвестен приобретател по смисъла на чл. 115 ал. 4 ЗС ,тъй като не е страна по гр.д. № 2587/2001 г. , а и вещното прехвърляне в негова полза предхожда подаването на исковата молба .Няма спор ,че целта на вписването на исковата молба е охраняване интересите на вписващия я ищец, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. Вписването охранява интересите и на трети лица, известявайки ги, че съществуват спорни права върху имота. По силата на чл. 114, ал. 1, б. "б" от ЗС ефектът на вписването /оповестително-защитното му действие/ се изразява в това, че всички разпореждания с имота, предмет на делото, извършени от ответника след вписването, не могат да се противопоставят на ищеца. Следователно вписването има ограничаващо правото на собственост на ответника действие до приключване на съдебния процес, а при уважаване на иска - до извършването в шестмесечен срок от ищеца на отбелязване на влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл. 115 от ЗС .В случая доколкото нито исковата молба ,нито решението са вписани ,те не могат да имат оповестително действие по отношение на третите лица /в настоящия казус-приобретателите на имота / и разпорежданията с имота ,извършени от ответниците по делото и то преди педяваване на исковата молба биха могли да се противопоставят на ищеца .Затова и всички обяснения във въззивната жалба /които са и абсолютно недоказани /за това ,че праводателите на ищцата знаели за споровете около имота и че ответното дружество е негов собственик ,са правно ирелевантни ,доколкото третите лица не са били официално уведомени за тези спорове чрез вписване на исковата молба ,респ. решенията по делото.Във въззивната жалба са изложени и множество доводи ,въз основа на които ответникът –въззивник обосновава придобиването на права върху части от терена ,върху който е разположен бившия къмпинг“Каваци“ към датата на преобразуване на държавното предприятие „Хелио-тур-с“ЕАД/т.е. към 1995 г. /Доколкото липсват конкретни доказателства за придобиването на собствеността върху процесния имот ,твърденията относно собствеността върху имота са останали недоказани .
Независимо от това обаче спорен настоящия съд липсват достатъчно доказателства ,опровергаващи твърдението на ищцата за упражнявана фактическа власт върху имота без противопоставянето на ответника в продължение на повече от 15 години .В тази връзка ,както стана дума по-горе , ищцовата страна е провела успешно главно и пълно доказване на факта на придобиването на имота въз основа на давностно владение :
Така не се споре ,че собствеността върху процесния имот е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ в полза на правоимащите Г.Г. и Н. К. и че на 19.03.1999 г. същите са въведени във владение от правоимащия орган –ПК-Созопол .Без значение е доколко решението за реституция е валидно и законосъобразно /тъй като предмет на спора не е възстановяването на земята и наличие на основания за реституирането й/.Неясно е на какво основание е оспорен протокола за въвод във владение на имота .От този момент имотът не е бил във владение на ответното дружество и то не е било в негова фактическа власт .Този факт се потвърждава от естеството на предявения ревандикационен иск през 2001 г. против реститутите ,което само по себе си е признание ,че имотът не се държи от ответника.Освен това –по делото не са ангажирани доказателства ответното дружество да е предприемало каквито и да е действия по установяване на фактическата власт върху имота и след постановяване на решенията ,с които Г. и К. са осъдени да предадат владението .Напротив – към този момент имотът не само е бил собственост на трето неучастващо в производството лице –ЕТ“Ким 50“,но по отношение на него са били осъществени поредица от фактически правни действия ,касаещи владението и статута на имота ,за които ответникът не се е противопоставял- а именно в периода 2002-2003 година по искане на собствениците на имота към този момент Е. Г. и Р. А. и за тяхна сметка е била проведена процедура с цел промяна предназначението му и по тяхна инициатива е бил одобрен ПУП за имота ,съгласно който за бившия земеделски имот са отредени два самостоятелни УПИ ,предмет на последваща доброволна делба .Установено е също така ,че част от имота е бил застроен със сгради с хотелско предназначение /този ,който се е паднал в дял на Р. А. /-очевидно без противопоставянето на ответното дружество .От показанията на разпитаните свидетели се установява ,че през визирания период имотът е ползван и поддържан от неговите собственици ,разчистван и поддържан в добро състояние ,както и че достъпът до имота не е бил препятстван по никакъв начин от ответната страна ,независимо от твърдението ,че същият бил част от къмпинг „Каваци“.За имота е издадена виза за построяване на ограда и той е бил ограден , а през летния сезон е ползван за паркиране на автомобилите на трети лица и приятели на собствениците му .В продължение на всички тези години са провеждани редица процедури по ЗОЗЗ и ЗУТ от името на праводателите на ищцата –трасиране и ограждане на имота , разработване на ПУП,в рамките на които неминуемо ответното дружество е било уведомявано . Всички тези процедури са извършвани по искане на собствениците и са били заплащани от тях , което е индиция за намерението за своене на имота и демонстрация на това намерение .И липсват доказателства ,че те са били оспорвани по някакъв начин от ответното дружество .Напротив –видно то от събраните доказателства както ограждането на имота ,така и неговото поддържане и ползване от страна на ищцата и нейните праводатели са били несмущавани и явни ,неоспорени от никого ,в т.ч. и от ответника .Тези изводи не биха могли да се разколебаят и от показанията на разпитания от настоящия съд свид. Р. ,който не установи по никакъв начин процесният имот да се е владял и ползвал за някаква цел от ответника –показанията му бяха свързани по-скоро с конфликт между наемателя на къмпинг „Каваци“-„Русалка холидейсЕООД и трети лица .От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства за обстоятелства след постановяване на първоинстанционното решение се установи ,че процесният имот все още е във владение на ищцата ,като е ограден /както е установило и вещото лице /.В началото на 2018 г. със съгласието на ищцата в имота са оставени на склад и съхранение изсечена дървесна растителност ,собственост на Е. Г. . Изградените от всички страни ограждения не са премествани или разрушавани нито от въззивника ,нито от друго лице ,което да е предявявало претенции за собственост на имота.
Всичко това дава основание да се приемат за правилно изводите на първоинстанционния съд ,поради което решението следва да бъде потвърдено .Затова Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1903/22.11.2017 г. постановено по гр.д. № 5196/2016 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.